Р Е
Ш Е Н
И Е
№
455 /14.07.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретаря
Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна
прокуратура Монтана, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД №
355 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила касационна
жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана, представлявана от
Директора инж. Димитър Петров - гр. Монтана, пл. „Жеравица“ № 5 против Решение
от № 82 от 24.03.2023 г. по АНД № 89/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана.
С решението е отменено изцяло Наказателно постановление № 12-2200245 от
21.12.2022 г. на Директора на ДИТ – Монтана, с което на ДЗЗД „Пътища Бойчиновци 2019” с ЕИК
*********, гр. София, ул. „Партений Нишавски“ № 4, ет. 2, ап. 17, в качеството му на
работодател, е наложено административно за нарушение на минималните изисквания
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително-монтажни работи.
С касационната жалба се иска отмяната на Решение от № 82 от 24.03.2023
г. по АНД № 89/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана като незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, като бъде потвърдено изцяло Наказателно
постановление № 12-2200245 от 21.12.2022 г. на ДИТ – Монтана. Касаторът счита за неправилни мотивите на районния съд, с
които е отменил НП, а именно, че нарушението не е доказано по безспорен и
категоричен начин, и че административнонаказаното дружество не е работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Излагат се мотиви, че при
извършена проверка на място на 15.09.2022 г. АНО е констатирал нарушение, което
е подробно описано както в АУАН, така и в атакуваното НП, а именно нарушение на
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително-монтажни работи във връзка с Наредба № 3 за временна организация и
безопасността на движението на строително-монтажни работи по пътищата и
улиците. Касаторът твърди, че при съставянето на АУАН
и при издаване на НП АНО е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така
издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Актът е съставен на 22.11.2022 г. Счита, че видно от приложените с
административнонаказателната преписка писмени
доказателства е, че при извършена проверка на място на 15.09.2022 г. в обект
„Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, Община Бойчиновци“ в
частта „път MON1040 км 00 до 1+695,37“ изпълняван от ДЗЗД „Пътища Бойчиновци
2019“ (съгласно информационна табела на строежа) работещите на обекта 5 лица
(по поименен списък) извършват строително-монтажни работи на пътя без
изискващите се за тази работа лични предпазни средства - жилетка, или облекло с
ярък цвят и светлоотразителни ленти. От горното
касаторът счита, че се установява, че дружеството в качеството си на
работодател (и определен за строител на обекта) не е изпълнил задълженията си
по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснало на
15.09.2022 г. до работа на строителната площадка работещи в обекта, без лични
предпазни средства - жилетка или облекло с ярък цвят и светлоотразителни
ленти. АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ, тъй като представител на
дружеството не се явил на изпратена покана от ДИТ – Монтана за съставянето му,
без да сочи уважителни причини. АУАН е получен в дружеството жалбоподател на
24.11.2022 г. лично от г-жа София Илиева /видно от известието за доставяне/,
подари което касаторът сочи, че не е нарушено правото на защита на наказаното
лице, точно обратното. Дружеството е узнало за стартиралата проверка, получило
е както поканата за съставяне на АУАН, където точно и ясно е написало за какви
констатирани нарушения ще бъдат съставени АУАН, както и в последствие и самия
АУАН. Не се е възползвало от правото си по чл. 44, ал. 1 от 3AHH да направи
писмени възражения по така съставения акт и да приложи писмени доказателства,
ако има такива. Моли касационната инстанция да вземе предвид при постановяване на решението си, че представените едва с жалбата
до Районен съд - Монтана писмени доказателства не са представени на АНО, нито
към момента на проверката на място, нито са представени с изисканите други
писмени доказателства, нито пък дружеството се е възползвало от правото си по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да направи писмени възражения по така съставеният АУАН и
да приложи писмени доказателства. Поради това АНО е бил лишен от възможността
да се запознае със същите да ги разгледа и прецени дали да издаде или не НП. Касаторът счита, че правилно и законосъобразно е определен
и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500
до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената
санкция от 1800 лв., който клони към минималния установен в закона, предвид
цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил
наличието или липсата на основания по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Тежестта на
нарушението приема, че в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие
посредством което е осъществено сериозно нарушение на трудовото
законодателство, в частта здравословни и безопасни условия на труд. Предвид
факта, че се касае за едно формално нарушение, за осъществяването на
фактическия състав на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени
субекти, то счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно
нарушение. Излага мотиви, че в процесния случай, жалбоподателя е действал в
пълен дисонанс с изискванията на цитираните в НП законови разпоредби, поради
което и напълно адекватно е бил ангажиран с административнонаказателна
отговорност. Изискването е работодателя да се съобразява с изтъкнатите
разпоредби има за цел единствено да опази живота и здравето на работниците и
нарушението на същите не може да се приеме за маловажен случай. В конкретния
случай касаторът твърди, че петима работници са били подложени на необоснован
риск за здравето и живота им. Сочи също, че юридическите и физическите лица,
които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които
ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна
заетост, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с
други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във
всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички
останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните
помещения, площадки или места (чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ). Разпоредбата на ал. 2
на чл. 14 от същия Закон гласи - лицата по ал. 1 носят отговорност за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от
задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се
осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или
лица. По смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за
здравословни и безопасни условия на труд „Минимални изисквания за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труда“ са най-малките допустими
изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната
безопасност при работа. Работодателят може да реализира по-високи изисквания, с
което да осъществи по-добро ниво на предпазване на работещите, но не и по-ниски
от минималните изисквания. На следващо място, сочи че при определяне на
правилния субект на нарушението не е налице противоречие и със санкционната
норма на чл. 413 от КТ, тъй като предвид правилото Lex specialis
derogat generali, понятието работодател е това, което
е зададено в § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 2, а именно „Работодател“ е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема
работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.). Тоест,
работодател тук не е само лицето по § 1, т. 1 от ДР на КТ, а това според § 1 от
приложимата Наредба № 2, каквото несъмнено се явява санкционираното дружество в
качеството си на изпълнител, привлекъл за изпълнение
на възложеното му строителство подизпълнители. Наказателните постановления се
издават от ръководителя на съответния държавен контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите, съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ. Установяването на нарушенията,
издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се
извършват по реда, предвиден в ЗАНН, доколкото с КТ не е установен друг ред. Поради
които съображения твърди, че не са извършени съществени процесуални нарушения,
от страна на контролния орган, които да водят до отмяна на атакуваното НП.
Излага, че съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка
фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против
дружеството и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление,
касаторът, счита че съдържат всички признаци на административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от
обективна страна състава на административно нарушение по чл. 24, ал. 1 от Наредба
№ 2 във връзка с чл. 6 от Наредба № 3, като извършеното нарушение е доказано по безспорен
и категоричен начин, извършено е виновно от соченото за нарушител лице и е
обявено за наказуемо с административно наказание „имуществена санкция“ по реда
и условията на чл. 413, ал. 2 от КТ. Претендира присъждане на разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение. В с.з., редовно призован, касаторът не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответника по касационната жалба ДЗЗД „Пътища Бойчиновци 2019“
ЕИК *********, представлявано от Г.П.Д., не взема становище по касационната
жалба. В с.з., редовно призован, се явява процесуален представител адв. И.Т.Ц. –
САК, който оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Счита същото за правилно, за
което съдът е изложил подробни мотиви. Претендира разноски, за което представя
списък и договор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана
правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно
производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита на
наказаното лице. Извършената проверка е непълна, издаденото НП
незаконосъобразно и същото правилно е отменено от районния съд. Решението на
районния съд счита за обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За
да отмени издаденото от Директора на ДИТ – гр. Монтана Наказателно
постановление № 12-2200245 от 21.12.2022 г. въззивният съд приел, че събраните
по делото писмени и гласни доказателства не доказват извършено административно
нарушение от страна на ДЗЗД „Пътища Боичиновци 2019“
по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително-монтажни работи във вр. с чл. 6 от Наредба
№ 3 за временната организация и безопасността на движението при извършване на
строително-монтажни работи по пътищата и улиците. Съдът е възприел, че показанията
на разпитаните свидетели не са достатъчни, за да се приеме, че нарушението е
доказано в лицето на административнонаказаното дружество, защото на техните
показания се противопоставят приложените и приети по делото - Договор от
31.08.2022 г. между ДЗЗД „Пътища Бойчиновци 2019“, (възложител) и „Бъкстрои“ ЕООД
(изпълнител), по силата на който изпълнителят приема да достави и монтира
бордюри на обект „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община
Бойчиновци“, Договорно споразумение за съвместни мероприятия по осигуряване на
безопасни условия на труд в обект „Рехабилитация и реконструкция на общинска
пътна мрежа, община Бойчиновци“ между двата посочени по-горе субекти и Списък от
09.09.2022 г. на работниците на „Бъкстрой“ ЕООД,
подлежащи на инструктаж и полагащи труд на обекта, както и осигуряване на
работниците на необходимото облекло и лични предпазни средства - б. А, т. III от Договорното споразумение между
двете дружества.
Посочените писмени доказателства не са оспорени от въззиваемата
страна. Съдът сочи, че в тази насока писмо изх. № 22080953 от 20.09.2022 г., с
което са били изискани от ДИТ - Монтана документи от наказаното дружество, няма
данни дали е получено и съответно на коя дата. Въззивният
съд излага съображения, че тежестта да се докаже установеното административно
нарушение, в т.ч. и по отношение на неговия извършител (автор), в рамките на
АНП е на АНО, който е бил длъжен да установи, чрез съответните справки
установените на обекта пет лица, имат ли трудови договори, с кой работодател и
съответно кой е бил длъжен да осигури
необходимото работно облекло и лични предпазни средства. Възприел е, че административнонаказаното
дружество не е било работодател на посочените в списъка лица, а последните са
имали договорни отношения с „Бъкстрой“ ЕООД – гр. Лом
и това дружество, изпълнител е било длъжно да осигури необходимите работно
облекло и лични предпазни средства. Не е спорно по делото, че лицата към
момента на проверката са поставяли бордюри на проверения обект, от което следва
извода, че ако е било допуснато нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при извършване на строително-монтажни работи във вр.
с чл. 6 от Наредба № 3 за временната организация и безопасността на движението
при извършване на строително-монтажни работи по пътищата и улиците, то негов
субект при доказано по несъмнен начин, че е налице трудова дейност и престиране
на работна сила по смисъла на КТ, не е ДЗЗД „Пътища Бойчиновци 2019“, а „Бъкстрой“ ЕООД. Районният съд приема, че не са ангажирани
от страна на административнонаказващия орган доказателства,
установяващи по безспорен начин, че ДЗЗД „Пътища Бойчиновци 2019“, като
работодател е имал намерение и е наел лицата да извършват трудова дейност, като
поставят бордюри, както и да им осигури лични предпазни средства. Обективната съставомерност на деянието следва да е установена по
безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено
от административнонаказващия орган. Районният съд,
счита че не се констатира и да е изпълнено изискването за обоснованост на НП,
което е една от гаранциите за законосъобразност на същото. Доколкото от
представените доказателства не се установява безспорна фактическата обстановка,
така както е посоченото в АУАН и твърденията на контролните органи, то въззивната
инстанция намира, че са допуснати нарушения на производствените правила, не е
установено безспорно извършено нарушение, което е довело и до издаване на
неправилно НП.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени
процесуални нарушения.
Изведените от въззивния
съд изводи биха се споделили от настоящата касационна инстанция в случай, че
работещите на обекта са имали сключен трудов договор с изпълнителя „Бъкстрой“ ЕООД гр. Лом към датата на извършване на проверката
на място – 15.09.2022 г. Доказателства в тази насока не се представят от
административнонаказаното лице, което носи доказателствената тежест. Обратно
установените на място пет броя работещи лица не са имали регистрирани в НАП
трудови договори, което е видно от съставения на 19 10 2022 г. Протокол за
извършена проверка на 15 09 2022 г., а
оборването на тези констатации следва да бъде извършено с надлежните по смисъла
на закона писмени доказателства. Именно тези обстоятелства водят до извода, че
представеният договор от 31.08.2022 г. между ДЗЗД „Пътища Бойчиновци 2019“ ЕИК
*********, в качеството на възложител и „Бъкстрой“
ЕООД гр.Лом, в качеството на изпълнител, по силата на който изпълнителят приема
да достави и монтира бордюри на обект „Рехабилитация и реконструкция на
общинска пътна мрежа, Община Бойчиновци", не следва да бъде кредитиран и
от него не може да се изведе безспорен и категоричен извода, че административнонаказаното
търговско дружество няма качеството на работодател. Отделно от това не се спори,
че изпълнител на обект „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа,
община Бойчиновци“ е ДЗЗД „Пътища Бойчиновци 2019“, каквато е и поставената
информационна табела на строежа, а като изпълнител, същият по презумпция се
явява и работодател. Доказване на обратното е в негова тежест и то с надлежни
по закон доказателствени средства.
С оглед на изложеното
този състав счита, че за описаното в НП нарушение, на ДЗЗД „Пътища Бойчиновци
2019“, правилно е наложено административно наказание, което по смисъла на чл. 415в от КТ
не може да бъде квалифицирано като "маловажно", а с оглед качеството
му на юридическо лице следва да се има предвид, че КТ за тези правни субекти
изрично предвижда отговорност, която е обективна и се следва по право.
Предвид изложеното
оспорената решение следва да се отмени и да се потвърди издаденото НП.
С оглед очерталия се
изход на делото и при направено искане, в полза на касатора,
съгласно чл. 63д, ал. 4, във вр. ал. 5 от ЗАНН и чл.
37 от Закона за правната помощ ЗПП), следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в минимален размер от общо 200 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от № 82 от
24.03.2023 г. по АНД № 89/2023 г. по описа на Районен съд – Монтана и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Наказателно постановление №
12-2200245 от 21.12.2022 г. на Директор на ДИТ – Монтана.
ОСЪЖДА ДЗЗД „Пътища Бойчиновци 2019“ ЕИК *********,
гр. София, ул.“Партений Нишавски
“№ 4, ет.2, ап. 17, представлявано от Г.П.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София
сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за две
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: