№ 3596
гр. Варна, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100101062 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Предмет на разглеждане е предявен от „Гитекс“ ЕООД, ЕИК119001163, със седалище
гр. Бургас, ул. „Цар Петър“№7, ет.4, срещу ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“,
ЕИК040406418–Борис Димитров Михалков,със седалище гр. София, р-н Триадица, бул.
„Витоша“ №168, вх.1, ет.8, ап.19, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с искане за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик
на Магазин със застроена площ 231.10кв.м., находящ във вход А, на етаж минус втори,от
жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор №10135.2028.19, с адрес гр. Варна, район
Приморски, кв. Виница, ул. „Овеч“ №12; съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.2028.19.1.12, с предназначение - за търговска дейност, брой нива - 1, при граници: на
същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта -10135.2028.19.1.1, 10135.2028.19.1.2 и
10135.2028.19.1.3, съобразно КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед №РД-18-
92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК-Варна, заедно и с 3,6559% ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, поради изграждане на
сградата до етап „груб строеж“ след погасяването по давност на правото на строеж на
ответника, за което е издадено разрешение за строеж №331/20.06.2008г.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ №10135.2028.19 по КК и КР на гр. Варна от
14.10.2008г., находящ се в гр. Варна, район Приморски, кв. Виница, ул. „Овеч“ №12.
Собствеността върху терена е придобил с покупка от две публични продани, съответно по
постановление за възлагане от 17.09.2010г. по изп. дело №20097190400326 на ЧСИ
Станислава Янкова и постановление за възлагане 19.05.2015г. по изп. дело
№20127120401144 на ЧСИ Илияна Станчева. Въз основа на тях бил съставен КНА
№45/10.08.2015г. на н-с П С, с който правата на ищеца били и констатирани.
Ищецът твърди, че в поземления имот е била предвидена за изграждане жилищна
сграда с ресторант и гаражи, за което било издадено разрешение за строеж
№331/20.06.2008г. в полза на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н С.
Жилищната сграда по проект трябвало да се състои от 5 броя секции, съответно
1
вход/тяло/секция „А“, „В“, „С“, „D”, „E” (латински).На дата 23.07.2008г. строителството
започнало, за което бил съставен протокол. Макар относно секции „А“ и „В“ (латински), да
били изградени колони и плочи, не била довършена конструкцията до покрив и преградни
стени. Така строежът не е бил завършен до „груб“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ и до
края на 2020г.
Междувременно на 08.03.2010г., след предишни сделки, „Манаус комерс" ООД
придобило 100% от правото на строеж върху сградата, а на 15.11.2010г. го продало в полза
на ответника по делото ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“. Така от 15.11.2010г. правото на
стоеж за цялта описана сграда било в патримониума на ответника, поради което и най-късно
от тази дата (ако не по-рано) започнал да тече и срока по чл.67 ЗС за изграждане на
постройката.
Ищецът твърди обаче, че нито до края на 2013г., когато би бил изтекъл срокът, ако
началната дата беше през 2008г. с оглед вътрешните прехвърляния между тогавашни
суперфициари; нито до края на 2015г., когато би бил изтекъл срокът, ако началната му дата
беше най-късно придобиването суперфицията от ответника по делото на 15.11.2015г.; нито
дори до края на 2020г., когато би бил изтекъл срокът, ако началната дата беше 19.05.2015г.
със закупуване на 100% ид. части от терена от ищцовото дружество, сградата в процесния
корпус „А“ не е била довършена до „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, с
довършване до покрив и до преградни стени, а по този начин към посочените моменти
правото на строеж се било погасило по давност, на осн. чл.67 от ЗС.
Същевременно в началото на 2021г., като собственик на терена, ищецът предприел
дейности по довършване на строежа, като в началото на месец март на 2021г. конструкцията
най-после приключила с елементите на „груб строеж“ по ЗУТ. От този момент постройката
придобила статут на самостоятелен обект на собственост, който по приращение по чл.92 ЗС
бил придобит от ищеца, като едноличен собственик на терена. Процесният магазин с площ
от 231.10кв.м. се намирал в корпус „А“ на сградата и така станал самостоятелен обект,
собствен на ищеца по делото.
По тези причини ищецът моли за съдебно отричане на собствеността на ответника
върху исковия магазин, като един от обектите от жилищната сграда с идентификатор
№10135.2028.19.1, поради погасяването по давност на правото на строеж на ответника по
разрешение за строеж №331/20.06.2008г., в момент преди възникване на сградата като
самостоятелен обект на собственост.
Моли за уважаване на иска и за присъждане на съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който не оспорва
допустимостта на иска и спора за материално право между страните по делото относно
исковия магазин с идентификатор №10135.2028.19.1.12. Не оспорва също, че ищецът е
собственик на ПИ №10135.2028.19 въз основа на две постановления за възлагане на ЧСИ от
17.09.2010г. и от 19.05.2015г. Още не оспорва, че в терена е била предвидена за изграждане
жилищна сграда с гаражи и ресторант, като за това е било издадено разрешение за строеж
№331 от 20.06.2008г. в полза на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н С. Не
оспорва също, че на 15.11.2010г. надлежният суперфициар „Манаус комерс" ООД е продал
на ответника ЕТ „Марица-М-Борис Михалков“ правото на строеж върху сградата. Признава
накрая и че строежът е останал недовършен, но изрично и само досежно корпуси „С“, „D” и
„E”.
Категорично обаче оспорва основателността на иска относно магазинът с с
идентификатор №10135.2028.19.1.12 в корпус „А“ на сградата. Твърди, че още през 2011г.,
евентуално през 2013г., конструкцията досежно вход/тяло/секция „А“ е била с изпълнени
2
покрив и ограждащи стени и така е отговаряля изцяло на изискванията на § 5, т. 46 от ДР на
ЗУТ за „груб строеж“. За това сочели едно удостоверение от 2011г., три удостоверения от
2013г. и три броя констативни протоколо от 2013г., всички от р-н Приморски при Община
Варна. Всъщност за покрива на процесната постройка (корпус „А“) бил предвиден плосък
покрив от бетонна плоча, какъвто бил налице, а не скатен такъв. Поради това и скатовете
оставали архитектурни елементи и не били част от конструкцията на грубия строеж, тоест
неизградени били останали само довършителни елементи. Точно затова и със Заповед
№КД14-03-1905/23.07.2013г. на изп. д. на АГКК – Варна е било одобрено изменение на КК и
КР и в тях са били нанесени самостоятелни нови обекти в сграда с идентификатор
№10135.2028.19.1, сред които спорният Магазин. Това се извеждало и от доклад за оценка на
инвестиционния проект с енергийната ефективност от 2019г., пояснение към заявление
№01-105874- от 23.08.2018г. от „Гитекс“ ЕООД (с искане за вписване за собственик на
отделния обект – магазин), обяснителна записка от 06.2013г. от инж. Я Л, още от мотивите
на Решение по дело №2289/2020г. на ВАдмС, както и от други от представените от
ответника писмени документи. Следователно още през 2011г. или най-късно към 2013г.
спорният Магазин придобил самостоятелен статут и бил придобит от ответника, като
надлежен суперфицира, въз основа валидно и упражнено в срок разрешение за строеж
№331/20.06.2008г.
По тези причини ответникът моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане
на съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното от ищеца придобивно
основание, с пълния фактически състав, а именно: правото си на собственост върху
процесния терен въз основа на две постановления за възлагане от 2010г. и 2015г.; сочените
момент и условия на довършването на процесната сграда корпус „А“ до етап „груб строеж“
по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ (за първи път през м.03.2021г.); соченото състояние на
строежа към 2013г., 2015г. и 2020г. (без покрив и без преградни стени); с оглед на горното -
погасяването по давност на правото на строеж в полза на ответника, за което е издадено
разрешение за строеж №331/20.06.2008г., към 2013г./2015г./2020г.; и с оглед на изложеното
– правото си на собственост по приращение по чл.92 ЗС върху цялата сграда с
идентификатор по КК и КР №10135.2028.19.1, както и на самостоятелния обект от нея
Магазин с площ 231.10кв.м., находящ във вход А, на етаж минус, с идентификатор по КК и
КР №10135.2028.19.1.12.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
всички положителните твърдения, на които основава възраженията си; в това число и
относно противопоставимите си на ищеца права на собственост върху спорния имот; в това
число, че още през 2011г., евентуално през 2013г., конструкцията досежно вход/тяло/секция
„А“ е била с изпълнени покрив и ограждащи стени и така е отговаряля изцяло на
изискванията на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ за „груб строеж“; че за покрива на сградата (корпус
„А“) е бил предвиден плосък покрив от бетонна плоча, какъвто бил налице, а не скатен
такъв, порадикоето скатовете оставали само архитектурни елементи и не били част от
конструкцията на грубия строеж, т.е. неизградени останали само довършителни елементи
към 2011г./2013г.; съответно с това – че към 2011г. или най-късно към 2013г. спорният
Магазин с идентификатор 10135.2028.19.1.12 имал характер на самостоятелен обект и бил
придобит от ответника като надлежен суперфицир, чрез валидно и упражнено в срок
разрешение за строеж №331/20.06.2008г.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че между
страните по делото е налице спор за материално право по отношение исковия магазин с
площ 231.10кв.м. и идентификатор №10135.2028.19.1.12; че ищецът е собственик на ПИ
№10135.2028.19 въз основа на две постановления за възлагане на ЧСИ от 17.09.2010г. и от
19.05.2015г.; че в терена е била предвидена за изграждане жилищна сграда с гаражи и
3
ресторант, като за това е било издадено разрешение за строеж №331 от 20.06.2008г. в полза
на „Астрея Трейд"ЕООД, „Манаус комерс" ООД и Н С; че на дата 15.11.2010г. надлежният
суперфициар „Манаус комерс" ООД е продал на ответника ЕТ „Марица-М-Борис
Михалков“ правото на строеж върху сградата; че строежът е останал недовършен, но
изрично и само досежно корпуси „С“, „D” и „E”.
Спори се относно фактическото и правното състояние на исковата сграда към
2011г./2013г./2015г./2020г. и съответно с това по насрещните придобивни основания на
двете страни относно спорния магазин.
Допустимостта на делото произтича от ясния спор за материално право.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства следва да
бъдат допуснати до прилагане по делото.
Замоленото и от двете страни гр.д. №11285/2020г. на ВРС следва да се изиска в
цялост за прилагане по делото.
Произнасянето по молбата на ответника за свидетели следва да бъде отложено до
о.с.з. и до окончателно изясняване на искането, с оглед че няма в отговра ясни твърдения за
„разрушаване на част от стените на секция „А““.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 25.11.2021г. от 09.45ч., за които
дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1, ведно с настоящото определение.
На ищеца да се изпрати и препис от отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от страните писмени
доказателства.
* ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. №11285/2020г. на ВРС, 33-ти с-в, за прилагане по
настоящото дело.
* ОТЛАГА произнасянето по молба на ответника за допускане на двама свидетели за
доказване на „изложените от нас факти относно разрушаването на част от стените на секция
„А““.
Указва на страната до о.с.з. да конкретизира и изясни обстоятелствата за доказване
със свидетелите, съобразно съдържанието на подадения отговор.
При неизпълнение молбата ще се отхвърли.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора
чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При
спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за
страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като
4
бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на
взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което
може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по
съответен процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в
сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail:
*********@***.**.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5