РЕШЕНИЕ
№ 22452
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110168279 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. И. В., ЕГН **********, срещу И. К. И.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на страните –
Ясна В.ова В.а, ЕГН **********.
Предявен е и насрещен иск от майката И. К. И., ЕГН ********** срещу В. И. В., ЕГН
********** с правно основание чл.127, ал.2 СК относно родителските права по отношение
на детето на страните - Я.В.ова В.а, ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че са разделени
малко след раждането на детето, като от средата на месец октомври 2022г. ответницата
отказва на ответника да вижда детето. Сочи, че не претендира родителските права и желае
същите да бъдат предоставени на майката при която да бъде определено и местоживеенето
на детето. Излага, че заплаща издръжка в размер на 200,00 лв. месечно, считано от октомври
2022година, като изразява готовност да заплаща издръжка и в размер на 250,00 лева.
Претендира да му бъде определен режим на лични отношения с детето, като предлага такъв
първоначално без преспИ.не до навършване на три години на детето след което с преспИ.не
всеки първи и трети, петък, събота и неделя от месеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който изразява
1
становище за частична основателност на исковата претенция, досежно родителската
отговорност и местоживеенето на детето, което да е при майката. Оспорва се претенцията
на ищеца за определяне на режим на лични отношения в предложения обем, считайки го за
необосновано разширен предвид ниската възраст на детето. Не се оспорва, че с ищеца имат
дъщеря, че страните са разделени от раждането на детето, като се сочи, че от тогава
ответника не е полагал никакви грижи за детето. Сочи се че до 19.09.22 г. не е заплащал и
издръжка, когато е превел такава в размер на 350,00 лева, а за следващите седем месеца
включително и за месец април в размер на 200,00 лева. Сочи се, че от 13.04.2023г. ищеца не
е заплащал суми които да подпомагат отглеждането на детето. Сочи, че ответницата
грижейки се за детето е без постоянни трудови доходи през м. септеври 2023г. е записана в
Агенция по заетостта, докато ищеца и в трудоспособна възраст, не дължащ другиму
издръжка поради което претендира издръжка в размера на 350,00 лева месечно. Предявява
насрещен иск за родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и
издръжката включително и за М.ло време спрямо детето на страните.
В предоставения му по реда на чл. 131 от ГПК срок ищеца/ответника по насрещната
претенция оспорва размера на претендираната издръжка с довода, че е за периодите от
30.09.22г. – 29.12.22г., от 07.04.23г. до 11.12.23г. е бил без работа както и че последно е
сключил срочен договор. Подържа, че все още ищеца не е виждал дъщеря си и дори няма
представа как изглежда детето, тъй като ответницата ограничава контактите му с детето.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищецът В. В. заявява, че няма проблем с режима на
виждане, но има затруднена комуникация с майката. Сочи, че определението определените
от съда превременни мерки го устройват, но не се изпълнявали. Твърди, че предупреждава
майката когато му съвпадне режима на виждане и е на работа, като при тези случаи и ходи
да види детето когато може. Сочи, че иска да вижда детето както до сега, за ад може то да
свикне с него. Сочи, че работата му е сезонна като през зимата ще има повече свободно
време.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата И. И. твърди, че режима по
привременните мерки се изпълнява, но бащата е идвал да вижда детето до сега само четири
пъти, както и че тя подготвя детето за тези срещи и когато бащата не дойде то е
разочаровано. Сочи, че срещата е съобразена и с обстоятелството, че детето спи на обяд,
като ищеца идвал преди детето да легне на обяд, а през останалото време бързал да ходи на
работа. Твърди, че издръжката е забавена с два месеца, както и че е напомнила за това, тъй
като само детската градина на детето е 2000,00 лева и финансово се затруднява.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Установява се, че страните са родители на детето Я. В.В.а, ЕГН ********** /л. 5 от
делото/. Същото е записано във втора „Б“ група през учебната 2021/2022 година в ДГ №72
„Приказка без край“ /л.37 от делото/, като видно от представената по делото служебна
2
бележка /л. 50 от делото/, то е посещавало учебното заведение 9 присъствени дни през м.
януари 2021 г., по 5 дни през м. април и май 2021 г., 3 дни - през м. юни 2021 г., 17 - м. юли
2021 г., 8 дни - м. септември 2021 г., 11 дни - м. октомври 2021 г., 15 дни- м. ноември 2021 г.,
7 дни - м. декември 2021 г.
От изготвените и приети по делото социални доклади на ДСП Самоков и ДСП Красно
село се установява, че страните са имали връзка от която се е родило на 29.04.2022г. тяхното
общо дете Я. В.а, но последните никога не са живели заедно. В доклада на ДСП –Самоков по
сведение на бащата е посочено, че до шестия месец на детето той е живял в гр.София, но
след като преустановил бизнеса си в гр. София, се преместил да живее в гр. Самоков,
въпреки предложението му майката и детето не го последвали и от тогава той не е виждал
детето. В доклада на ДСП – Красно село по сведение на майката е посочено, че последната
няма против бащата и детето да контактуват, но идванията на бащата са кратки за по 30
минути, не спазва уговорките и режима на детето. И в двата доклада е посочено, че майката
и детето живеят в гр. София, докато бащата живее в гр. Самоков, както и че основни грижи
за малолетното дете се полагат от майката.
От доклада от ДСП – Красно село се установява, че детето Ясна е на две годишна възраст
и посещава чатна детска градина, като към момента на социалното проучване по 2/3 часа
адаптивно. Сочи се, че предвид невръстната възраст на детето то напълно зависимо от
майката и е в процес на формиране на емоционални връзки със значими възрастни, както и
че контактува със разширения кръг роднини по майчина линия. При посещението на адреса
и срещата с майката и детето социалния работник е посочил, че има изградена силна
емоционална връзка между детето и майката, както и че детето е срамежливо с непознати,
не реагира на контакт с външни хора. Пред социалния служител майката е споделил, че е
регистрирана в „Бюрото по труда“ от м.09.23г. като ще стартира работа на 13.05.24г. със
начална заплата в размер на 6000,00 лева. В доклада на ДСП –Самоков е посочено, че
бащата не участва активно в живота на детето и не е запознат с режима на отглеждане на
детето, тъй като няма достъп до него. В доклада е посочено, че бащата до есента на 2023г. е
развИ.л частен бизнес, а след преустановяването му е започнал работа в хотел „Алпин„ в к.к.
Боровец, с доход по сведение на бащата от около 2000 лева.
Съгласно представената по делото справка от НАП за актуалното състояние на действащи
трудови договори и Справка -данни за осигуряването на И. К. И. /от л. 105 до л. 109 от
делото/, за периода от м. 05.2022г. да м. 08.2023 г. ответницата е полагала труд по трудово
правоотношение със „Резолют Софтуер“ АД, като за периода юни 2023 г. - август 2023 г. е
реализирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 3400,00 лв. По
отношение на ответника се установява, че за периода м.01.2023г. до м.04.2023г. е работил по
трудово правоотношение към хотел “Алпин“ в к.к. „Боровец“, като е реализирал
средномесечен осигурителен доход в размер на 784,69 лв., а за периода м. 01.2024г. – м.
05.2024г. е работил по трудово правоотношение към Бороспорт, гр. Самоков, к.к. Боровец,
със средномесечен осигурителен доход в размер на 3700,00 /л.117 от делото/.
По делото е представен договор за услуга към членовете на сдружение “межд. Детски
3
център криетивити“ от 15.04.2024г. от което се установява, чe майката е записала детето на
целодневна занималня- ясла с месечна такса около 2000 лева. Представена е квитанция за
заплатена към сдружението встъпителна такса в размер на 500,00 лева.
От показанията на св. Б. Б. Г. – приятел на ищеца, се установява, че страните са имали
романтична връзка по време на която ответницата е забременяла, но връзката им е
приключила някъде към средата на бременността на ответницата. Разказва, че по време на
бременността ищеца е помагал на ответницата докато е правела ремонт в апартамента си,
както и че по време на този ремонт ответницата е живяла в апартамента на бабата на
свидетеля, за което не е заплащала наем. Сочи, че детето от раждането си живее с майката и
че никога свидетеля не е виждал ищеца с детето. Твърди, че ищеца отскоро вижда детето си.
Сочи, че ищеца правил опити да се свърже с ответницата, но тя не му е отговаряла.
Разпитана по делото А. С.И.нова - приятелка на ответницата, заявява, че страните са били
заедно и имат дете, което живее с майка си. Свидетелката сочи, че не е виждала детето с
бащата и че само майката води детето на градина и го взима. Твърди, че детето посещава
частна детска градина – международен детски център „Креативити“, тъй като не е прието в
държавна детска градина.
Показанията на свидетелите съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви както сами по себе си така и преценени с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните отношения:
Страните са родители на малолетно дете Я. В. В.а, ЕГН **********, от женски пол.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, изразеното от майката изрично
желание и при съобразяване възрастта и пола на детето, полаганите до момента грижи за
него, както и липсата на претенция в тази насока от страна на ищеца, съдът намира, че е в
интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде възложено на майката.
При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето, тъй като по делото не
се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя, който ще упражнява
родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59, ал. 7 СК за настаняването
му при дядо и баба, в семейство на други роднини или близки, в приемно семейство или в
услуга за резидентна грижа. Съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични
отношения на детето с неговия баща, като съдът намира за подходящ предвид крехката
възраст на детето, липсата на изградена към момента емоционална привързаност между него
и бащата, следния режим на лични отношения между детето и бащата: зза период до
навършване на четири годишна възраст на детето: всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца без преспИ.не, за времето от 10,00 до 18,00 часа часа в събота и за времето
от 10,00 часа до 17:00 часа в неделя; както и за 10 дни през лятото, разделени на два периода
от по 5 последователни календарни дни всеки без преспИ.не, като бащата ще взима детето
сутрин в 09:00 часа от дома на майката и ще го връща до 18:00 часа в дома на майката, като
този период не следва да съвпада по време с платения годишен отпуск на майката, като за
през летния период за интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10
4
последователни календарни дни всеки/ съботно- неделният режим няма да действа, като за
тези периоди майката следва да уведоми бащата до 30 май на съответната година; за период
след навършване на четири годишна възраст от детето: всяка първа и трета седмица от
месеца, от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспИ.не; 20 дни през лятото,
разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни всеки, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите интервали от време /два
на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно-
неделният режим не действа, като страните следва да се уведомят за отпуските които ще
ползват до 30-ти май на всяка календарна година; всяка нечетна година за коледните и
великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните
години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до
19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните
празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата
година /като в четните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа
на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник/.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия
факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата
на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я
дължи. С оглед установеното по делото относно доходите на ответника и доколкото същият
е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, то
за същия не е налице невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. С исковата
молба ищеца е изразил готовност да заплаща издръжка в размер на 250,00 лева. От
събраната по делото информация за доходите на ищеца се установява, че през последните
две години е имало периоди в които е бил безреботен но същи и такИ. при които е
реализирал доход в размер на около 3000,00 лева. По делото не се установи, ищеца да има
други деца за които да заплаща издръжка. Ето защо, съдът намира, че същият следва да
поеме и да заплаща издръжката на детето в размер на 300,00 лв. месечно, до който размер
искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен в останалата си
част за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 350 лв. месечно.
Издръжката се дължи, считано от 05.10.2023 г. - датата на депозиране на насрещната
исковата молба. Издръжката се дължи в посочения размер до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване. Следва да се присъди и законна лихва за
5
забава върху всяка просрочена вноска.
По отношение на иска за издръжка за М.ло време с правно основание чл. 149 от СК,
съдът намира претенцията за частично неоснователна. На първо място за този период една
година преди подаване на исковата молба, т.е 05.10.2022 година до 04.10.2023година, съдът
намира исковата претенция за основателна до размера от 200,00 /двеста/ лева, тъй като за
този период минималната издръжка е била в размер на 195,00лева, икономическата
обстановка в страната е била друга и детето за този период не е посещавало детско
заведение, с оглед възрастта му. Освен това съдът съобрази и възможността на ищеца да
заплаща издръжка в този период. Освен това с отговора на исковата молба ответницата
прави признание, че ищеца е заплащал издръжка в размер на 200,00 лева за седем месеца от
октомври 2022г. до април 2023г. включително. Предвид изложеното съдът намира
претенцията за основателна за периода от м. май. 2023г. до 04. 10. 2023 година, т.е за пет
месеца, в размер на 200,00 лева. Действително от справката от НАП се потвърждава
изложеното от ищеца в отговора на насрещната искова молба, че за периода от 30.09.22г. –
29.12.22г., от 07.04.23г. до 11.12.23г. е бил без работа, но това обстоятелство не го
освобождава от задължението за заплащане на издръжка. Единствено това обстоятелство
има значение при определяне на размера на издръжката.
Относно разноските: Искане за присъждане на направените по делото разноски е
направено от ищцовата страна, но предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани - същите остават в
тежест на страните така, както са направени /в този смисъл и определение №385/25.08.2015
г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което съгласно чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС
държавна такса върху уважената част от исковете по чл. 143, ал.2 СК в размер на 216,00 лева
и по чл. 194,00 - в размер на 40,00 лева или общо на 256,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете Я.В. В.а, ЕГН **********, на
майката И. К. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Я.В. В.а,
ЕГН **********, при майката И. К. И., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата В. И. В., ЕГН **********, и детето Я.В. В.а, ЕГН **********, както следва:
за период до навършване на четири годишна възраст на детето: всяка втора и четвърта
събота и неделя от месеца без преспИ.не, за времето от 10,00 до 18,00 часа часа в събота и за
6
времето от 10,00 часа до 17:00 часа в неделя; както и за 10 дни през лятото, разделени на два
периода от по 5 последователни календарни дни всеки без преспИ.не, като бащата ще взима
детето сутрин в 09:00 часа от дома на майката и ще го връща до 18:00 часа в дома на
майката, като този период не следва да съвпада по време с платения годишен отпуск на
майката, като за през летния период за интервали от време /два на брой, с продължителност
от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно- неделният режим няма да действа,
като за тези периоди майката следва да уведоми бащата до 30 май на съответната година; за
период след навършване на четири годишна възраст от детето: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспИ.не; 20 дни през
лятото, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни всеки, по време,
несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите интервали от време /два
на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно-
неделният режим не действа, като страните следва да се уведомят за отпуските които ще
ползват до 30-ти май на всяка календарна година; всяка нечетна година за коледните и
великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети
петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като в нечетните
години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до
19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за новогодишните
празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата
година /като в четните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа
на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник/.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 2 СК бащата В. И. В., ЕГН
**********, да заплаща на детето Я. В. В.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител И. К. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано
от 05.10.2023г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 300,00 лв. месечно до пълния предявен размер от 350,00 лв.
месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.149 вр. с чл. 143, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 2 СК бащата В. И.
В., ЕГН **********, да заплаща на детето Я. В.ова В.а, ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител И. К. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
200,00 лв., считано месец май 2023г. до 04.10.2023 година, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода
от 05.10.2022 година до м. април 2023г., както и за разликата над уважения размер от 200,00
лв. месечно до пълния предявен размер от 250,00 лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. И. В., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийския районен съд
сумата от 256,00 лева, представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8