Определение по дело №567/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 688
Дата: 1 февруари 2022 г.
Съдия: Емилия Александрова
Дело: 20221100500567
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 688
гр. София, 28.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова

Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100500567 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 577 ГПК, вр. чл.14 от Правилник за
вписванията (ПВ).
Образувано е по частна жалба на Т. П. К. срещу Определение № 2321/29.12.2021г. на
съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано извършването на
нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 от ГПК - отбелязване на Решение №20256702 от
20.11.2020г., постановено по гр. дело № 46678/2017г. по описа на Софийски районен съд,
-ти
150 състав, влязло в законна сила на 23.12. 2020г. В частната жалба се твърди, че отказът
на съдия по вписванията е незаконосъобразен и необоснован, като се излагат съображения
за това.
Моли се да се отмени обжалваното определение и да бъде постановено отбелязване
на представеното съдебно решение.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с
доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, визиран в разпоредбата на
чл.577, ал. 1 ГПК, вр. чл. 275, ал. 1 ГПК, като същата е допустима
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна макар и по съображения,
различни, от тези на съдия по вписванията, изложени в мотивите на обжалваното
определение.
За да постанови обжалваното определение, съдия по вписванията при Софийски
районен съд е приел, че представеното Решение № 20256702 от 20.11.2020г., постановено
-ти
по гр.дело № 46678/2017 г. по описа на СРС, 150 състав, влязло в законна сила на
23.12.2020г., не попада в хипотезата на чл.115, ал.2 от Закона за собствеността, вр. чл. 14 от
ПВ и не подлежи па отбелязване предвид факта, че същото е влязло в законна сила на
23.12.2020г., т.е шестмесечният срок, предвиден за отбелязване на постановеното съдебно
решение е изтекъл и вписването на исковата молба губи действието си. Приел е също, че
представеното съдебно решение, с което се установява право на собственост върху ПИ с
идентификатор № 49597.1701.112, с адрес в с. Мърчаево, област София, с площ от 492 кв.м.,
както и върху ПИ с идентификатор № 49597.1701.113, с адрес в с.Мърчаево, област София, с
площ от 509 кв.м., е акт, подлежащ на вписване, на основание чл. 14 от ПВ, вр. чл. 11 от ПВ,
1
и като акт подлежащ на вписване, следва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ПК, като
съгласно посочените разпоредби в производството следва да се представят данъчна оценка
на имотите с оглед определяне на дължимата държавна такса за вписване съгласно чл.2 от
ТДСАВ, както и скица-копие от кадастъра.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на съдия по вписванията поради
следните съображения:
Съгласно чл. 14 от Правилника за вписванията (ПВ), влезлите в сила решения,
постановени по исковите молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по
представен препис от решението, като в този случай решението трябва да отговаря и на
изискванията на чл. 6.
Чл. 115 ЗС регламентира, че влезлите в законна сила решения, постановени по
исковите молби по чл. 114 ЗС, се отбелязват по представен препис от решението, като в
решението, с което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши
това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
Регламентира също, че ако исковата молба не е вписана, решението, което е
постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.
Съгласно практиката на ВКС (Определение № 189 от 13.03.2014 г. по ч. гр. д. №
868/2014 г. на ВКС, ІV-то г.о; Определение № 2 от 03.01.2018 г. по ч. гр. д. № 4778/2017 г.
на ВКС; Определение № 217 от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3947/2020 г., г.к., І г.о. на ВКС,
незаконосъобразен е отказът на съдията по вписванията, мотивиран с пропускането на
шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС, като в цитираната съдебна практика са изложени
мотиви какви са последиците на пропускането на шестмесечния срок и че това
обстоятелство не е от значение за вписването/отбелязването на съдебното решение.
Отбелязването на съдебните решения по искови молби, подлежащи на вписване, има за цел
даване гласност на изхода на правния спор по вписана искова молба. В цитираната съдебна
практика на ВКС е посочено, че за отбелязването на съдебно решение страната не представя
скица по чл. 6, ал. 3 ПВ, а само препис от самото решение - чл. 14 П. Освен това - съгласно
чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенцията по вписванията, за
извършване на отбелязване се събира половината от таксата за вписване, като съдия по
вписванията е длъжен служебно да извърши проверка за размера на дължимата държавна
такса в този случай, без да изисква ново удостоверение за данъчна оценка.
За пълнота на изложението в случая следва да се посочи, че не може да се приеме, че
шестмесечният срок за отбелязване на решението е изтекъл, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 115, ал. 2 ЗС, в решението, с което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на
ищеца да извърши това отбелязване.
Съгласно практиката на ВКС ( Определение № 147 от 10.09.2020 г. по ч. гр. д. №
1470/2020 г., Г. К., І г. о. на ВКС) разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ЗС предвижда задължение за
съда в диспозитива на решението си да укаже на ищеца да извърши отбелязване на
решението в шестмесечен срок, тъй като след изтичането на този срок вписването на
исковата молба губи действието си.
В настоящия случай, в диспозитива на представеното за отбелязване решение, не се
съдържа указание до ищеца от страна на съда, постановил решението, да извърши
отбелязването му, поради което не може да се приеме, че шестмесечният срок е изтекъл,
доколкото същият срок не е започнал да тече поради липсващи указания на съда в тази
насока.
За да се извърши обаче съответното отбелязване на посоченото решение, молителят
със заявлението следва да приложи доказателства за платена такса в размер на половината
от таксата за вписване на исковата молба по аргумент на чл. 3, ал. 1 от Тарифа за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията по Правилника за вписванията
(ТДТСАВ), за които се събира такса в половин размер от определената по реда на чл. 2 от
ТДТСАВ, но не по-малко от 10 лв.
2
В случая към преписката липсват доказателства каква е била таксата за вписване на
исковата молба, за да може да се извърши преценка от съда дали е внесена изцяло
дължимата такса, като в случая молителят прилага вносен документ за платена такса в полза
на Агенция по вписванията в размер на 5 лв. (л. 11 по в. ч. гр дело № 567/2022 г. по описа на
СГС), която е с 5 лв. под установения минимум, посочен в ТДТСАВ.
Съгласно т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове
относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност, съдията по вписванията е длъжен
да постанови отказ съгласно чл. 32а от ПВ, без да дава указания за отстраняване на
нередовността по внасяне на дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, въззивният съд намира жалбата за неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Т. П. К., ЕГН **********,
чрез адв. Е.П., срещу Определение № 2321/29.12.2021г. на съдия по вписванията при
Софийски районен съд, с което е отказано извършване на нотариално действие по реда на
чл. 569, т. 5 от ГПК - отбелязване на Решение №20256702 от 20.11.2020г., постановено по
-ти
гр. дело № 46678/2017г. по описа на Софийски районен съд, 150 състав, влязло в законна
сила на 23.12.2020г., депозирано с молба с вх. № 101177/29.12.2021г. по описа на Служба по
вписванията - София, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
След влизане в сила на определението, заверен препис да се връчи на съдията по
вписвания при СРС за сведение.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3