№ 6558
гр. София, 15.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110157507 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 65188 от 06.10.2021г. подадена от СП. АЛ. Ж.
срещу „С.В“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 1785,08 лева, представляваща цена на потребена
вода за периода от 14.10.2019г. до 15.12.2019г., ведно със законната лихва считано от
12.02.2020г. до изплащане на вземанетом както и сумата от 85,70 лева за разноски за
държавна такса и сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен
лист по гр.д. № 7555/2020г. по описа на СРС, 73 състав, въз основа на които е образувано
изп.д. № 20218380409045 по описа на ЧСИ М.З с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие
СГС.
В исковата молба се съдържа и искане на основание чл. 389, ал. 1 ГПК за допускане
на обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по посоченото
изпълнително дело.
Ищецът твърди, че спрямо него било проведено успешно производство по реда на чл.
410 ГПК, завършило с издаване на заповед за изпълнение по гр.д. № 7555/2020г. по описа на
СРС, 73-ти състав, по което срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на
издадения изпълнителен лист срещу ищеца било образувано изп.д. № 20218380409045 по
описа на ЧСИ М.З с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС. В заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение било посочено, че сумата от 1785,08 лева представлява
задължения за доставена и потребена вода, отразена във фактури, дължими в периода от
14.10.2019г. до 15.12.2019г. След извършена справка и изискване на копия от фактурите от
14.10.2019г. ищецът установил, че в същите било отразено потребление за вода за периода
от 2012г. до 2016г. Сочи, че ответникът незаконосъобразно бил префактурирал стари
1
задължения, с оглед промяна на началния момент на погасителната давност за вземанията.
Поради тази причина развива съображения, че вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист, касаели периода от м.02.2012г. до 12.02.2017г. и същите
били изцяло погасени с изтичане на тригодишната погасителна давност към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /12.02.2020г./., а акцесорните
вземания били погасени на основание чл. 119 ЗЗД.
С разпореждане от 07.10.2021г. съдът е указал на ищеца да посочи на коя дата му е
бил връчен препис от заповедта за изпълнение по гр.д. № 7555/2020г. по описа на СРС, 73-
ти състав, вземането по която отрича, както и дали е подал възражение срещу нея и дали е
проведено производство по чл. 422 ГПК. В случай че заповедта за изпълнение е влязла в
сила, ищецът е следвало да уточни правния си интерес от предявения отрицателен
установителен иск.
С молба-уточнение от 11.10.2021г. ищецът е посочил, че не му е бил връчен
надлежно препис от заповедта за изпълнение, поради което е подал възражение по реда на
чл. 423 ГПК пред въззивния съд. Сочи, че предвид ненадлежното връчване на заповедта, не
е имал възможност да възрази срещу нея, респективно да се проведе производство по чл. 422
ГПК. Уточнява, че правният му интерес произтичал от обстоятелството, че срещу него било
налице висящо изпълнително производство за принудително събиране на сумата, освен това
между страните съществувал правен спор относно вземането, което обосновавал неговия
интерес от предявения иск.
При така изложените твърдения съдът намира, че предявеният иск е процесуално
недопустим.
Съгласно нормата на чл. 439, ал. 2 ГПК, искът за оспорване на изпълняваното
материално право може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, искът може да се основава
само на обстоятелства, настъпили след изтичане срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК,
т.е. след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото по аргумент от чл.
424, ал. 1 ГПК влизането в сила на заповедта за изпълнение има преклудиращ ефект по
отношение на възраженията, които длъжникът е могъл да наведе в рамките на срока за
възражение. По-късното релевиране на такива възражения е възможно единствено при
наличието на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Съгласно
задължителните указания, дадени с т. 16 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, навеждането на твърдения за такива обстоятелства е от обуславящо значение за
допустимостта на иска.
В конкретната хипотеза ищецът се позовава на погасителна давност за вземанията,
2
изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.02.2020г., а заповедта за изпълнение е оформена като влязла в сила и е издаден
изпълнителен лист на 03.06.2021г. При това положение предявеният иск не може да бъде
разгледан, тъй като не се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, които да обосноват оспорването на вземането на това основание след влизане
в сила на заповедта за изпълнение, а такива не представляват нито проверката на сметките
от страна на ищеца, нито фактът на изтичане на погасителната давност.
Що се отнася до изложеното в молбата-уточнение твърдение, че заповедта за
изпълнение не е била връчена надлежно на ищеца, поради което е неправилно оформена
като влязла в сила, това обстоятелство не подлежи на разглеждане в производството по чл.
439, ал. 1 ГПК и преценката му не е от компетентността на районния съд. То е основание за
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение пред въззивния съд съгласно чл.
423, ал. 1, т. 1 ГПК, каквото възражение ищецът твърди, че е подал и това се установява от
служебно изисканата от съда справка по гр.д. №7555/2020г. по описа на СРС, 73-ти състав,
според която възражението е постъпило на 11.10.2021г. В случай че възражението бъде
прието от въззивния съд, изпълнението на заповедта се спира на основание чл. 423, ал. 3,
изр. 2 ГПК, висящността на производството по гр.д. №7555/2020г. по описа на СРС, 73-ти
състав се възобновява и релевираните от ищеца твърдения за префактуриране на стари
задължения и възражение за изтекла погасителна давност към 20.02.2020г. подлежат на
разглеждане в производството по чл. 422 ГПК, към което се отнасят. В тази хипотеза
защитата по чл. 439 ГПК е неприложима. В случай че възражението не бъде прието, то
заповедта за изпълнение е влязла в сила, което преклудира разглеждането на наведените с
исковата молба възражения по изложените по-горе съображения, изводими от нормите на
чл. 439, ал. 2 ГПК и чл. 424, ал. 1 ГПК.
Ето защо предявеният иск е процесуално недопустим и исковата молба следва да
бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
С оглед недопустимостта на иска, липсват и предпоставките за допускане на
исканото обезпечение – искът да е допустим и вероятно основателен – поради което
искането по чл. 389, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СП. АЛ. Ж. за обезпечение на предявения
от него иск чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20218380409045 по описа на ЧСИ М.З
с рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие СГС.
ВРЪЩА искова молба с вх. № 65188 от 06.10.2021г. подадена от СП. АЛ. Ж. срещу
3
„С.В“ АД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4