РЕШЕНИЕ
Номер 1473 Година
2015 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд VІІІ граждански състав
На
30.04
Година 2015
В публично заседание на 01.04.2015 г. в
следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: Димитрия Гаджева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 11486
по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно осн. чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Т.Я.К. *** моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от
трудова злополука, претърпяна от ищеца на 21.07.2011 г. в размер на 10 000
лева; обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата
злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което
ищецът щеше да получава, ако не беше пострадал от злополуката и работеше, и получените
обезщетения за временна неработоспособност за периода от 21.07.2011 г. до 21.07.2014
г. в размер общо на 2 198, 44 лева, заедно с мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на
следващия месец, до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 430,
74 лева; обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата
злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за............, в размер на 1 000
лева, както и обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от
трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за ..............., в
размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва върху четирите главницата
от датата на подаване на исковата молба, по изложените в исковата молба и в
писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът “Мастер Стийл Профайлс”
АД – гр. Пловдив оспорва ОСИ по основание и по размер и моли съдът да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата
молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за съпричиняване.
Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на
ответника – “ХДИ Застраховане” АД – гр. София оспорва ОСИ по основание и по
размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в писмено становище съображения.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и заедно, и във връзка с наведените от
страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори
между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като “*********” от 22.11.2010
г.
до 28.04.2014 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ със Заповед № 271/25.04.2014 г.
на Изпълнителния директор на ответното дружество.
Както се
установява от представените от страните писмени доказателства и показанията на
разпитаната по делото свидетелка Я.К.(******на ищеца –
като с оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й
като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства), действително на 21.07.2011 г. около 9.20 ч., по
време на работа Т.К. е претърпял злополука, като при почистване
на покривната част на битовите помещения в цеха за метали ищецът е стъпил в
страни от носещата конструкция на тавана върху плоскост, която се е счупила и е
пропаднал в битовото помещение от височина около 2, 5 метра, и в резултат на
падането е получил ********* Злополуката е
била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 210/28.07.2011 г. на
Длъжностно лице от НОИ – РУСО гр. Пловдив.
От
събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелката К. и заключението
от 24.11.2014 г. на в. л. по ССЕ д-р Д.М., се установя, че претърпяната от
ищеца трудова злополука е довела до тежки телесни и здравословни увреждания – счупена
е била ************** трайно затруднени са били движенията на ***********за
период от година и половина, болка със силно изразен характер, болеви усещания,
които намаляват много бавно с течение на времето, силно изразени болеви
страдания поради продължителността на лечението, намалената трудоспособност и
получени усложнения след травмата, към момента на изготвяне на заключението е
бил установен оток на ********* и ограничена с 10 градуса ********, след
злополуката ищецът е бил лекуван и от високо кръвно, като за възстановяването
на ищеца е необходимо да продължава и занапред лечението на последиците от
травмата.
Макар
и в подадената Декларация до ТП на НОИ от 22.07.2011 г. ответникът да е
декларирал съпричиняване от страна на ищеца на злополуката, от събраните по
делото доказателства не се установява при разследването на трудовата злополука
от органите към НОИ да е било констатирано такова съпричиняване – поради което
съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за съпричиняване
на трудовата злополука от страна на ищеца.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на
чл.200 от КТ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за
причинените на ищеца от претърпяната трудова злополука неимуществени вреди. Що
се отнася до размера, в който следва да се уважи този иск, съдът – изхождайки
от степента и характера на телесните и здравословните увреждания, претърпени от
ищеца поради злополуката, техния необратим характер и неблагоприятната прогноза
за развитието им, възрастта на ищеца (37 години), и преди всичко - от
общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на
обезщетението е 10 000 лева, а оттук – че този иск се явява доказан по
основание и по размер и следва да се уважи изцяло.
Както се установява от представените в тази насока писмени
доказателства, след злополуката – от 21.07.2011 г. до 18.01.2014 г., ищецът е отсъствал
от работа поради временна неработоспособност, за което са му били издавани
болнични листове и е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност (през
първите дни – за сметка на ответното
дружество, а след това – от ТП на НОИ – гр. Пловдив). Както се установява от
заключението от 09.03.2015 г. на в. л. по ССЕ М.М., разликата между трудовото
възнаграждение, което ищецът щеше да получава, ако не беше пострадал от
злополуката и работеше, и получените обезщетения за временна неработоспособност
за периода от 21.07.2011 г. до 18.01.2014 г. е в размер общо на 2 198, 44 лв.,
а мораторната лихва върху това обезщетение за периода от датата на падежа на
всяко едно вземане – последно число на следващия месец до 21.07.2014 г. –
датата на подаване на исковата молба, е в размер общо на 430, 74 лв.
Обстоятелството, че ищецът е бил застрахован от ответника при третото
лице-помагач и след злополуката на ищеца е било изплатено от това трето лице
застрахователно обезщетение в размер на 140 лв. не изключва отговорността на
ответника като работодател на ищеца да обезщети причинените от трудовата
злополука имуществени вреди на основание чл.200 от КТ – поради което съдът
намира за неоснователни наведените от ответника доводи в тази насока.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с
правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разликата между трудовото
възнаграждение, което ищецът щеше да получава, ако не беше пострадал от
злополуката и работеше, и получените обезщетения за временна
неработоспособност, се явява доказан по основание (за периода 21.07.2011 г. –
18.01.2014 г.) и по размер – тъй като претендираният от ищеца размер съвпада с
установения от ССЕ действително дължим, поради което и следва да се уважи
изцяло за посочения период, като за периода 19.01.2014 г. – 21.07.2014 г. искът
се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли – тъй като след
18.01.2014 г. ищецът не е получавал обезщетение за временна неработоспособност,
а от 28.04.2014 г. е било прекратено и трудовото правоотношение между страните.
С оглед основателността на този иск за посочения период и посочения размер, и
предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва върху тази
главница и съвпадението между претендирания от ищеца и действително дължимият
размер, установен от ССЕ, доказан по основание и по размер се явява и искът с
правно основание чл.86 от ЗЗД, поради което този иск също следва да се уважи
изцяло.
Същевременно, от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да е
надлежни писмени доказателства, от които да се установяват направени от него
разходи за лечение на настъпилите от трудовата злополука травми – поради което
съдът намира, ОСИ с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца
за ************обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука,
изразяващи се в разходите на ищеца за ************ се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да се отхвърлят.
И двете главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху
тях от 21.07.2014 г. – датата на подаване на исковата молба.
С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и
направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената
част от ОСИ, на 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение, а в полза на ПРС по
сметка на ВСС – 537, 94 лв. ДТ и 130 лв. депозити за СМЕ и ССЕ.
С
оглед отхвърлената част от ОСИ ищецът следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност в размер на 300 лв.
Мотивиран
от горното, съдът.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Мастер Стийл Профайлс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Удроу Уилсън”
№ 12, представлявано от ********* Д. И.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Т.Я.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. ********, адв. Т.Д., ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ,
изразяващи се в претърпените болки и страдания от трудова злополука, претърпяна
от ищеца на 21.07.2011 г. В РАЗМЕР НА 10 000 лева; ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА
ПРЕТЪРПЕНИТЕ ОТ ИЩЕЦА ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ от трудовата злополука, изразяващи се в
разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът щеше да получава, ако не
беше пострадал от злополуката и работеше, и получените обезщетения за временна
неработоспособност за периода от 21.07.2011 г. до 18.01.2014 г. В РАЗМЕР ОБЩО
НА 2 198, 44 лева, КАТО за периода 19.01.2014 г. – 21.07.2014 г. ОТХВЪРЛЯ
този иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ЗАЕДНО С мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – последно число на
следващия месец, до 21.07.2014 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 430, 74 лева, ЗАЕДНО СЪС
законната лихва върху двете главници, НАЧИНАЯ ОТ 21.07.2014 г., ДО
ОКОНЧАТЕЛНОТО ИМ ИЗПЛАЩАНЕ, КАКТО И направените разноски за производството по
делото в размер на 1 500 лева, А В ПОЛЗА НА ПРС по сметка на ВСС – 537, 94 лева
ДТ И 130 лева депозити за СМЕ и ССЕ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.Я.К., с посочените
ЕГН и съдебен адрес, против “Мастер Стийл Профайлс” АД, с посочените ЕИК,
седалище и адрес на управление и законен представител, обективно съединени
искове с правно основание чл.200 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата
злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за ***********, в размер на
1 000 лева, както и обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди
от трудовата злополука, изразяващи се в разходите на ищеца за *********, в
размер на 1 000 лева, заедно със законната лихва върху двете главници,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Осъжда Т.Я.К., с посочените ЕГН и съдебен
адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Мастер Стийл Профайлс” АД, с посочените ЕИК, седалище и
адрес на управление и законен представител, юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност В РАЗМЕР НА 300 лева.
Решението е постановено при участието на “ХДИ
Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. “Г. С. Раковски” № 99, представлявано от ********* П.В.А. – ТРЕТО
ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ответника.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третото лице-помагач на страната на ответника
– “ХДИ Застраховане” АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и
законен представител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ