Решение по дело №9/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 264
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 12 май 2022 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20221720200009
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. Перник, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720200009 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5446290 на ОД на МВР-
Перник, с който на Б. Г. Г., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на ***** ЕООД, ЕИК ***** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 20.11.2021 г. в 15:47 часа в гр.
Перник ул.Юрий Гагарин срещу фирма ***** ООД при ограничение от 50 км
/ч валидно за населено място и отчетен толеранс от - 3 км /ч в полза на
водача. СПУКС е насочено към кв. Тева, с автоматизирано техническо
средство № 11743d0 е заснет товарен автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. №
***** със скорост от 71 км/ч, при което превишението е 21 км/ч.
По изложени в жалбата бланкетни доводи Б. Г. Г. моли ЕФ да бъде
отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Жалбоподателят не участва лично в хода на
съдебното производство, в което се представлява от процесуалния си
представител адв. Я.С. от ПАК, която поддържа жалбата, излагайки
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения свързани с
мястото на извършване на нарушението и неговата идентичност с
позиционираното автоматизирано техническо средство. Застъпва тезата, че е
налице нарушено право на защита на жалбоподателя, тъй като в процесния
1
електронен фиш не е бил посочен вида на автоматичното техническо
средство, което препятствало възможността да бъде направена преценка дали
същото е било технически изправно към датата на извършване на вмененото
нарушение с оглед прилагане по делото в тази насок. Иска присъждане на
направени разноски по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник- редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в предвидения срок,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 20.11.2021 г. в 15:47 ч. на ул. „Юрий Гагарин” в гр. Перник, пред
фирма „*****” ООД с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 11743 d0 бил извършван контрол на скоростния режим на
движещите се в двете посоки моторни превозни средства, за които важало
общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. В 15:47 часа
през обсега на радарното устройство преминал товарен автомобил „Дачия
Сандеро“ с рег. № *****, което фиксирало скорост на движение от 74 км/ч /
като след приспаднатия толеранс от 3 км в част, се получава – 71 км в час.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И.И.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 23.11.2021г. с № 1158р-11036. В същия
удостоверил използването на споменатото автоматизирано техническо
средство на процесната дата и в посоченото населено място, изготвената
снимка на неговото позициониране, посоката на задействане - приближаваща
посок, режима на измерване - стационарен, периода от време, през който
същото е работело - от 15:25 часа до 17:30 часа, ограничение на скоростта в
пътния участък от 50 км/ч, както и липсата на монтиран пътен знак,
променящ общо разрешената такава за населено място. Длъжностното лице
2
положило подпис, с което удостоверило настройването на АТСС съгласно
изискванията за обслужване на производителя и съобразно нормативните
предписания.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на ***** ЕООД, ЕИК *****,
чийто законен представител е именно жалбоподателя. В отсъствие на
последния, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу
него процесния ЕФ. Във фиша, след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч,
релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до
100 км/ч, отчетената скорост била редуцирана на 71 км/ч, т.е. превишаването
на максимално допустимата скорост на движение било с 21 км/ч , поради
което и за нарушаване на чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл.
189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 100 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на
възражения по чл.189, ал. 5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната
жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по
несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка
от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства,
разпечатка от показанията на системата за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение - снимка № 11743D0/0434666 от 20.11.2021г.,
протокол с рег. №1158р-11036 от 23.11.2021г. за използване на
автоматизираното техническо средство съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“, ведно с приложение за техническите и
метрологични характеристика на същата и протокол за проверка № 01-С-
ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български
институт по метрология за техническата изправност на средството за
измерване, заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР
Перник и писмо рег. № 6588/04.04.2022 г. от Кмета на Община Перник, с
което информират съда, че процесният участък на ул. „Юрий Гагарин“, срещу
фирма „*****“ ООД, се намира в рамките на населеното място - град Перник.
И в двете посоки няма въведено ограничение на скоростта с пътен знак
„В26“. Валидна е максимално разрешената скорост за движение в населено
място до 50 км/ч. Към писмото е приложена схема на организацията на
движение.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на
3
пътни превозни средства доказва, че товарен автомобил „Дачия Сандеро“ с
рег. № ***** е собственост на ***** ЕООД, ЕИК *****, чийто законен
представител е именно жалбоподателя Б. Г. Г., като същата кореспондира и с
вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на
автоматизираната система, а именно снимка, документираща
индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за
безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение
по силата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е
законен представител на юридическото лице, което е легитимен собственик
на превозното средство, с което нарушението е извършено. От страна на
жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило
нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване,
в законовия 14-дневен срок от получаване на фиша, на правото по чл. 189,
ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно
посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу
процесния ЕФ, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на
чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
В процесния ЕФ недвусмислено е записано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, като ясно е
посочен неговия идентификационния номер 11743d0. В протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., освен тези белези надлежно е
документиран и типа на АТСС, предвид направеното вписване на
наименование ARH CAM S1, т.е. налице са еднопосочни данните както за
типа, така и за индивидуалния номер на автоматизираното техническо
средство, заснело процесното нарушение.
Същевременно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., издадено от Български институт
по метрология за преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 е видно, че същата е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126, като удостоверението е
със срок на валидност 07.09.2021г. От приложеното писмо рег. №
6588/04.04.2022 г. от Кмета на Община Перник, с което информират съда, че
процесният участък на ул. „Юрий Гагарин“, срещу фирма „*****“ ООД, се
намира в рамките на населеното място - град Перник. И в двете посоки няма
въведено ограничение на скоростта с пътен знак „В26“. Валидна е
максимално разрешената скорост за движение в населено място до 50 км/ч.
Към писмото е приложена схема на организацията на движение и от
Български институт по метрология, се установява, че е извършена
първоначална проверка на преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743d0 и че същата
съответства на одобрения тип. От приложения протокол № 01-С- ИСИС от
4
05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Български институт по
метрология се установява, че на 05.02.2021г. е извършена периодична
проверка на описаната преносима система и че същата съответства на
изискванията на одобрения тип. Следователно налице са достатъчно
доказателства относно типа на автоматизираната техническа система и
нейната техническа годност, което води до извод, че контролният орган е
изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за това, че за отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология, който е трета независима страна по смисъла на §1,
т.30 от Допълнителните разпоредби на Закона за измерванията следва да се
ангажират доказателства за правомощието му да извършва последваща
проверка на процесното средство за измерване, тъй като неговото
правомощие, респективно на съответния служител, произтича не от заповед
за оправомощаване, издадена от председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, каквито некоректни твърдения лансира
пълномощника на жалбоподателя, а по силата на самия Закон за измерванията
в какъвто смисъл е съдържанието на неговите разпоредби в чл. 38 и чл. 40.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на
нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП. Видно от съдържанието на обжалвания акт, в него ясно и конкретно е
посочено, че местоизвършването на нарушението е ул. „Юрий Гагарин” в гр.
Перник, срещу фирма „*****” ООД, което е напълно достатъчно да се
индивидуализира и конкретизира този реквизит, описващ твърдяното
нарушение. Съдът не споделя направеното възражение, че посочените
географски координати на мястото на нарушението, които са визирани в
създаденото изображение не са достатъчни за локализиране на мястото на
нарушението, тъй като самата система за контрол, съгласно техническите си
характеристики, разполага с GPS-приемник, с който с точност се определят
географските координати на констатираното нарушение и предоставя
възможност тези координати да се установи на коя част от пътя съответстват.
В случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на географските
координати отразени от автоматизираната система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства, каквито данни се съдържат както в статичното
изображение с № 11743D0/0434666 от 20.11.2021г., на което е заснет
процесния автомобил, така и в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г., от чието съдържание безспорно се доказва, че мястото на
контрол е в границите на населеното място (гр. Перник), в което е важало
общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, което доказва и
квалифицирането на нарушенито по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът намира, че при установяване на
5
нарушението са спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и
начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение, поради което е издаден законосъобразен
ЕФ.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП е
установена в разпоредбата на чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1 от ЗДвП.
Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер (в шест
отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта.
Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189 ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.3 от ЗДвП за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв , която
предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 100 лева,
каквато е била и наложена на жалбоподателя. Посочената разпоредба
обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и
изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
С оглед горното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон,
поради което прие, че е законосъобразен, което води до неговото
потвърждаване.
Предвид изхода на делото - потвърждаване на ЕФ, претендираните от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното горното и на основание чл. 63, ал.9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 5446290 на ОД на МВР-
Перник, с който на Б. Г. Г., ЕГН **********, в качеството на законен
представител на ***** ЕООД, ЕИК ***** е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване
на чл. 21, ал.1 от същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7