РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ Д. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №8503 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно
основание по чл.221, ал.2 КТ.
Ищецът
“Бозмов” ЕООД, представляван
от управителя Ивелин Тодоров Бозмов, чрез процесуалния си представител твърди,
че с
ответницата И.И.Б. били в трудови правоотношения на основание трудов договор
№366/27.11.2015г., съгласно който е била назначена на длъжност “машинен оператор, месни продукти” с
договорено предизвестие три месеца за двете страни при неопределен срок на
договора. Със Заповед №278/09.11.2016г. наложил на ответницата наказание
“уволнение” на основание чл.188, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл.187, ал.1, т.1,
предл.3 и чл.190, ал.1, т.2 КТ – неявяване на работа за повече от два
последователни работни дни. С покана изх. №38И/20.10.2016г., преди налагане на
наказанието, поискал обяснение от ответницата относно причините за неявяването
й на работа, която тя не е получила поради ненамирането й на посочения от нея
адрес. Със Заповед №279/09.11.2016г. прекратил трудовото правоотношение с
ответницата, считано от 11.11.2016г., за което уведомил и ТД на НАП-Варна. При
дисциплинарно уволнение работникът/служителят дължи на работодателя обезщетение
в размер на три брутни възнаграждения, изчислени върху последното брутно
трудово възнаграждение – в случая месец септември 2016г. – 611.56 лв. Моли
ответницата да бъде осъдена да му заплати обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в
размер на брутното й трудово възнаграждение за срока на дължимото предизвестие
в размер на 1834.68 лв, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендира за разноски.
Ответницата
И.И.Б. чрез назначения й особен представител
оспорва иска по основание. Заявява, че не е получила поканата от 20.10.2016г.,
нито заповеди №278/09.11.2016г. и №279/09.11.2016г. Наложеното й наказание “дисциплинарно уволнение” е
незаконно поради неспазване процедурата по чл.193 КТ. В пледоарията си особеният
представител на ответницата прави възражение за неспазване от работодателя
правилата по чл.42 и чл.44 ГПК за връчване на съобщения, уведомления и др. при
отсъствие на лицето, поради което връчването не е редовно. Ето защо не дължи обезщетение по
чл.221, ал.2 КТ на работодателя.
Представени са писмени доказателства и е прието заключение
на икономическа експертиза, приложено в писмен вид по делото.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно от представения заверен препис от трудов договор №366/27.11.2015г.,
страните са били в трудово правоотношение, като И.И.Б.
(ответницата) е била назначена на длъжност “машинен оператор, месни продукти” в
“Бозмов” ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение 515 лв и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит при настоящия
работодател 0.60 % за всяка година Уговореният срок за предизвестие при прекратяване
на трудовия договор е 3 месеца и за двете страни.
Тъй като на 17, 18 и 19 октомври 2016г.
ответницата не се явила на работа, за което работодателят бил
уведомен, срещу нея е било образувано дисциплинарно производство. На основание
чл.193, ал.1 КТ тя е била писмено поканена в 7-дневен срок да се яви в
седалището на фирмата, за да бъде изслушана лично от управителя за причините за
неявяването си или да даде писмени обяснения, обосноваващи неявяването й на
работа през посочените три последователни дни. Писмото-покана е било изпратено
на домашния адрес на ответницата, но то не й е било доставено поради
ненамирането й и е върнато на подателя с обратна разписка (л.12-13).
Със Заповед №278/09.11.2016г. работодателят е
наложил на И.И.Б. дисциплинарно наказание “уволнение” поради неявяване на работа в два
последователни работни дни - на 17, 18 и 19 октомври 2016г., основание по
чл.188, т.3 във вр. с чл.187, ал.1, т.1, предл.3 и във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ. С последваща Заповед №279/09.11.2016г. трудовото правоотношение между
страните е било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от връчване на
заповедта лично на служителя, а при невъзможност - от получаването й, когато е
изпратена/доставена по лицензиран пощенски куриер с препоръчано писмо с обратна
разписка. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, неразделна
част от която е Заповед №278/09.11.2016г., е била изпратена на
ответницата на домашния й адрес, но пратката не й е била доставено поради
ненамирането й отново, видно от приложената на л.10 обратна разписка от
11.11.2016г.
За
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, считано от
11.11.2016г., работодателят уведомил, съгласно чл.62, ал.3 КТ и ТД на
НАП-Варна, видно от приложената на л.14 Справка по чл.62, ал.5 КТ.
Съгласно
чл.221, ал.2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение 90 дни, както е
уговорено в този случай.
Съгласно
чл.228, ал.1
КТ, брутното
трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е
полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение,
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
От заключението на икономическата експертиза, потвърдено устно
в съдебно заседание на 19.09.2019г. и прието от съда без възражение от страните,
се установява, че преди прекратяване на трудовия договор месец септември 2016г.
е отработеният от ответницата пълен работен месец, на база на който следва да
се изчисли размерът на претендираното обезщетение. Последното брутно трудово
възнаграждение на И.И.Б. за месец септември 2016г. включва основно месечно
възнаграждение в размер на 515 лв и допълнително възнаграждение за изпълнение на показатели - 96.56
лв, което съгласно ВПОРЗ се начислява при определена норма, стимулираща
изпълнението на задачите, но то не е гарантиран доход и няма постоянен
характер. Поради това размерът на обезщетението по чл.221, ал.2 КТ, изчислено
на база последно брутно възнаграждение за пълен работен месец и елементи на
възнаграждението с постоянен характер за месеца преди този на прекратяване на
трудовия договор, за срока на предизвестието - три месеца, възлиза на 1545 лв.
При тези
данни съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен в посочения размер, заедно със
законната лихва от предявяването му – 20.12.2018г. до окончателното изплащане. За разликата над сумата 1545 лв
до исковия размер - 1834.68 лв искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Възражението
на особения представител, че ответницата не дължи заплащане на обезщетение по
чл.221, ал.2 КТ на работодателя поради нередовното връчване на писмото-покана изх. №38И/20.10.2016г.,
както и на заповеди №278/09.11.2016г. и №279/09.11.2016г., е неоснователно. Документите са
изпратени на постоянния и настоящ адрес на ответницата (л.28) при спазване
изискванията на чл.42, ал.1 ГПК и на чл.44, ал.1, изр.1 ГПК, респ. връчени са
съгласно чл.195, ал.2, изр.2 КТ.
При
невъзможност заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде връчена
на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с
обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на
нейното получаване. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е
необходимо то да е извършено лично на получателя, редовно е и всяко друго
връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл.44 ГПК (при връчване чрез нотариална покана), както и съобразно специалния закон -
чл.36 от Закона за пощенските услуги, респ. - с друга подобна пощенска или
куриерска пратка, при която пощенският служител или куриерът удостоверяват
датата и начинът на връчването, или датата и причините за невъзможността да се
предаде пратката на адреса на работника или служителя, който той е посочил пред
работодателя (вж. трудовия договор), когато също е налице връчване.
Съгласно
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 381.80 лв разноски по
делото, съобразно уважената част на иска.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.И.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на “Бозмов” ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. Русе, ул. “Свети Димитър Басарбовски” №13, представлявано от управителя Ивелин Тодоров Бозмов, ЕИК *********,
сумата 1545 лв обезщетение
по чл.221, ал.2 КТ, заедно със законната лихва, считано от 20.12.2018г. до
окончателното изплащане, както и 381.80 лв разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.221, ал.2 КТ за разликата
над сумата 1545 лв до 1834.68 лв обезщетение.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: