№ 5364
С, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110142027 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 7 от Конституцията на Република България, вр. чл. 49 от ЗЗД и
чл. 45 от ЗЗД от М. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к .“....“ 1, бл. 94,
вх. Г, ап. 2, против Държавата чрез Министерство на финансите, с адрес гр. С,
ул. “....“ № 102, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 540
лева имуществени вреди и 5000 лева неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че ищцата е оспорила решения на общото
събрание на етажната собственост като е предявила иск с правно основание
чл.40 от ЗУЕС, за което е образувано гражданско дело № 25594/2017 г. по
описа на СРС, 157 състав като исковата й претенция била уважена и в тежест
на ответниците били присъдени съдебноделоводни разноски. Ищцата сочи, че
след снабдяване с изпълнителен лист по нейно искане било образувано
изпълнително дело, но в рамките на същото се оказало невъзможно
събирането на паричните суми. Ищцата излага твърдения, че за нея са
настъпили вреди вследствие недобрата регламентация на етажната
собственост и реализирането на права спрямо етажната собственост. Предвид
това, че ищцата не е успяла да събере вземането си за 540 лева ищцата
предявява иск за сумата от 540 лева за имуществени вреди. Ищцата сочи, че е
търпяла неимуществени вреди във връзка с невъзможността да реализира
правата си – изпитала е тревожност, притеснение, потиснатост, поради което
претендира сумата от 5000 лева. Моли съда да постанови решение,с което да
уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от Държавата
чрез Министерство на финансите със становище, че искът е недопустим като
ответникът излага доводи, че не би могъл да отговаря за вреди вследствие
1
незаконосъобразен съдебен акт, а дори да се приеме, че вредите се дължат на
действия или бездействия на Народното събрание, то не следва Държавата да
отговаря чрез Министерство на финансите. Ако исковата претенция бъде
счетена за допустима, изразено е становище за неоснователност на същата,
защото не са реализирани предпоставките на гаранционнообезпечителната
отговорност. Ответникът моли съда да постанови решение,с което да
отхвърли исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
По делото е приложен изпълнителен лист от 21.08.2018 г., издаден по гр.
д. № 25594/2017 г. по описа на СРС, 157 състав, съгласно който етажните
собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в С, ж.к. „.... 1“, ..., ....., представлявани от
управителя „....., следва да заплатят на М. А. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 540 лева разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
Приложена е покана за доброволно изпълнение с изх. № 12000/23.10.2018
г., адресирана до етажните собственици, на които е предоставен двуседмичен
срок да погасят задълженията си съгласно горепосочения изпълнителен лист.
Изпратен е отговор от 5.11.2018 г. от „..... като управител на етажната
собственост, в който са изложени доводи в смисъл, че управителят не е
задължено лице по изпълнителния лист.
Представено е съобщение с изх. № 19073/17.12.2021 г., с което на М. А. Б.
е съобщено, че изпълнителното производство срещу етажните собственици е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на иска за
неоснователно. В настоящия случай са предявени от ищцата осъдителни
искове,с исковата молба ищцата е насочила иска срещу Държавата чрез
министъра на финансите и исковете са допустими. При наличието на
изложени твърдения от ищцовата страна,че ответната страна отговаря за
обезвреда,това е достатъчно,за да бъде счетено,че ответникът е пасивно
процесуално легитимиран. Съгласно чл.7 от Конституцията Държавата
отговаря за вреди вследствие на незаконни актове,действия или бездействия
на държавни органи като извън хипотезите на ЗОДОВ правото на защита на
лицата,които твърдят да са увредени се реализира чрез иск по чл.7 от
Конституцията,вр.чл.49 от ЗЗД,който иск се предявява срещу Държавата чрез
съответен процесуален субституент. Не могат обаче да бъдат възприети
доводите на ответника,че искът е недопустим,защото са претендирани вреди
вследствие действия или бездействия на Народното събрание,в която насока
съдът намира за необходимо да посочи,че относно допустимостта на искове
2
за вреди,предявени срещу Държавата чрез министъра на финансите е
формирана трайна съдебна практика при разглеждане на искове,основани на
твърдения от прилагане на разпоредба от ЗЕВИ,впоследствие отменена като
противоконституционна. С оглед това,че именно Държавата отговаря,не може
да бъде счетено,че искова претенция,предявена срещу Държавата чрез
министъра на финансите е недопустима,защото трябва да бъде предявена
срещу друг процесуален субституент. По изложените съображения съдът
намира,че предявените искове срещу Държавата, представлявана от
министъра на финансите, основани на твърдения за действия и бездействия на
длъжностни лица и държавни органи, в резултат на които за ищцата са
настъпили вреди са допустими, а по основателността им съдът следва да се
произнесе по съществото на делото.
По основателността на исковете :
Уважаването на искова претенция с правно основание чл.7 от
Конституцията на Република България,вр.чл.49 от ЗЗД е обусловено от
доказване настъпили вреди за страната ищец,доказване,че вредите са пряка и
непосредствена последица от незаконни актове,действия или бездействия на
държавни органи,от установяване наличието на незаконен акт,действие или
бездействие. За да бъде възприето,че съществува причинно-следствена връзка
между незаконните актове,респективно действия и вредите,следва да може да
бъде възприето,че вредите не биха се проявили,ако не бяха незаконните
актове или действия. Основателността на предявения иск по чл.49 от ЗЗД е
обусловена от доказване,че вредите са настъпили вследствие действия или
бездействия,за които ответникът като възложител на работата отговаря.
Софийският районен съд счита,че предявените искове за имуществени и за
неимуществени вреди не са доказани по основание и подлежат на отхвърляне.
В настоящия случай ищцата Б. основава исковата си претенция на доводи,че
приетият Закон за управление на етажната собственост ( ЗУЕС ) не позволява
реализиране права на отделен етажен собственик да събере присъдена
парична сума за разноски в хипотезата на уважена искова претенция с правно
основание чл.40 от ЗУЕС. С оглед обстоятелството,че приемането на закони
е възложено на Народното събрание,приемането на закон представлява
правомерна дейност и за тази дейност Държавата не отговаря за вреди извън
хипотезата,когато законът противоречи на Конституцията на Република
България или международноправен акт. В конкретния случай ищцата Б. нито
твърди,нито доказва с приемането на ЗУЕС да е нарушена разпоредба от по-
висш порядък,поради което исковете по чл.7 от Конституцията,вр.чл.49 от
ЗЗД се явяват недоказани по основание. Отделно от това, основателно е
възражението на ответната страна чрез процесуалния й представител,че
ищцата Б. е разполагала с правото да формулира възражение за прихващане
на вземането си по изпълнителния лист спрямо свои задължения относно
поддръжката и управлението на общите части на сградата,което също дава
основание да бъде счетено,че исковите претенции подлежат на отхвърляне.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове като
недоказани по основание подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има
3
ответникът и следва да му бъдат присъдени разноски в размер от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване от М. А. Б., ЕГН **********, с адрес: С, ж.к. „.... 1”, ....., срещу
Държавата, представлявана от министъра на финансите, адрес: С, ул. „....” №
102, осъдителни искове с правно основание чл. 7 от КРБ, вр. чл. 49 от ЗЗД,вр.
чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер
на 540 лева ( петстотин и четиридесет лева ) имуществени вреди и сумата от
5000 лева ( пет хиляди лева ) за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА М. А. Б., ЕГН **********, с адрес: С, ж.к. „.... 1”, ..... да
заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, адрес: С,
ул. „....” № 102 на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
100 лева ( сто лева ) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4