Р Е Ш Е Н
И Е
№ 557
град Горна Оряховица, 27.12.2019 година
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Мариянка Къцаркова и в присъствието на прокурора ………….........., след
като разгледа докладваното от съдията Станчев гражданско дело № 2499 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
Предявен в условията на евентуалност осъдителен иск
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и предмет сумите по установителния иск по
чл.422, ал.1 от ГПК
ИЩЕЦЪТ „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., рег. №
********* на Търговския и фирмен регистър при Търговския съд в гр. Париж,
Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – КЧТ, ЕИК
*********, твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки и
услуги с № PLUS-***,
ответникът дал съгласието си освен този кредит да му бъде отпуснат и револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-*** и максимален кредитен лимит 1500 лв. Съгласно
уговореното между страните посоченият лимит представлявал револвиращ
потребителски кредит, който ответникът усвоявала посредством всякакви трансакции,
осъществени чрез издадената му кредитна карта; върху усвоената сума от кредита се
начислявала годишна лихва и такса за обслужване; ответникът следвало да плаща
ежемесечно минимална месечна погасителна вноска до пълното погасяване на
задължението. На 30.05.2016 година ответникът активирал предоставената му от
ищеца кредитна карта. На 01.08.2017 г. ответникът преустановил обслужването на
кредитната карта, като към тази дата балансът на картата бил в размер на минус 968,88
лв. Ответникът не платил просрочените суми. Ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което съдът издал исканата
заповед. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на заявителя да предяви иска за установяване на вземането
си.
Ищецът поддържа, че към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК ответникът му дължи по кредитната карта непогасена
главница в размер на 829,79 лв., договорна лихва в размер на 139,09 лв. и
законна лихва за забава в размер на 43,28 лв.
Предвид изложеното ищецът моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че последният му дължи следните суми: 829,79
лв., представляващи главница по револвиращия потребителски кредит, 139,09 лв.
представляващи договорна лихва по кредита за времето от 01.08.2017 до
08.03.2018 г., 43,28 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от
08.03.2018 до 11.09.2018 г., и законната лихва върху главницата от 829,79 лв.
за времето от 02.10.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност – ако съдът приеме, че
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането не е надлежно обявена на
ответника преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – ищецът моли съда да осъди ответника да му плати посочените по-горе
суми.
Ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените
разноски в заповедното и в исковото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение за всяко от двете производства.
В законния срок адв. И.С.И. от ВТАК – назначен за особен представител на ОТВЕТНИКА И.Г.Н., представя
писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Поддържа че от
представените с исковата молба доказателства не се установява кога ответникът е
направил последното плащане по кредитната карта, и съответно кога е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането съобразно разпоредбите на чл.5. С оглед
изложеното поддържа, че установителния иск е неоснователен, тъй като кредиторът
не е доказал настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по
кредитната карта.
По отношение на предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск, оспорва същия по размер. Поддържа, че ответникът
не дължи претендираната от ищеца договорна лихва върху главницата, поддържа, че
за периода на забава ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за
съответния период. С оглед изложеното поддържа, че осъдителния иск не е доказан
по размер.
СЪДЪТ, след като прецени представените от ищеца доказателства
и доводите на страните, приема за установено следното:
Ищецът претендира суми, дължими по силата на сключен
между него и ответника договор за револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта *** с
№ CARD-***. Според
твърденията в исковата молба договорът е сключен като допълнително съглашение
към договор за кредит за покупка на стоки и услуги с № PLUS-***. Ищецът твърди, че е предоставил на ответника
кредитната карта и последният е усвоявал суми от кредитния лимит чрез
извършвани с картата трансакции.
Съдът приема, че ищецът не е доказал фактите и обстоятелствата,
на които основава претенцията си.
Въпреки дадените указания относно разпределението на
доказателствената тежест ищецът не представя подписан от ответника документ,
съдържащ уговорките относно съществените елементи от съдържанието на договора
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-***. Представеният препис от приложение към договор (л.27
и 28), съдържащ посочените уговорки, не носи подписа на ответника, а ищецът не
представя друго писмено доказателство, удостоверяващо писменото приемане на
тези уговорки от ответника. При това положение съдът приема, че не е доказано
страните да са сключили в изискуемата от закона писмена форма за действителност
договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-***, на който ищецът основава претенциите си.
Недоказано е и твърдението на ищеца, че е предал на ответника
кредитната карта, посредством която той е усвоявал уговорения в договора
кредит. Представената товарителница с № ****** (л.31), носеща подписа на ответника,
не удостоверява факта на предаване на кредитната карта от ищеца на ответника. В
същата е посочено, че съдържанието на пощенската пратка е документи в плик. От
това указание в товарителницата не може да се изведе извод, че с пощенската
пратка на ответника е изпратена кредитната карта *** с № CARD-***.
Надлежното сключване на договор не се доказва и от
извършени от ответника плащания на задължения, произтичащи от същия.
Твърденията на ищеца за извършени плащания по договора за револвиращ кредит
(л.112 и 113) се основават изключително на вписванията в неговите счетоводни
регистри, които съдът не кредитира по изложените по-долу доводи. Ищецът не
представя изходящ от ответника документ, в който последният да е направил
изявление, че извършва плащания за погасяване на задължения по договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-***. При това положение и с оглед съвпадащото по време
изпълнение на двата договора за кредит, сключени между страните (с номера PLUS-*** и CARD-***), не може да се приеме за установено при условията на
пълно главно доказване, че вписаните в счетоводството на ищеца плащания са извършени
от ответника и че същите са били предназначени за погасяване на задълженията по
процесния договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта *** с № CARD-***.
Заключението на допуснатата по искане на ищеца съдебноикономическа
експертиза се основава изключително на вписванията в неговите счетоводни книги.
Доколкото по делото не са представени доказателства за надлежно сключване на
писмен договор между страните, съставляващ основанието за извършените
счетоводни вписвания, съдът не кредитира вписванията в счетоводните книги и
основаните на тях изводите на вещото лице (арг. от чл.182, изр.1 от ГПК).
Предвид изложеното по-горе съдът следва да отхвърли
като неоснователен и недоказан предявения установителен иск за вземания,
произтичащи от посочения в исковата молба договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-***.
Доколкото не е доказано сключването на договора, на
който ищецът основава вземанията си, както и изпълнението на задължението на
ищеца да предостави на ответника уговорения в твърдения договор кредит, като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен и предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск за горните суми.
При този изход на делото неоснователно е и искането на
ищеца ответникът да бъде осъден да му заплати разноски и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и за настоящото исково производство.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
рег. № ********* на Търговския и фирмен регистър при Търговския съд в гр.
Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – КЧТ,
ЕИК *********, представлявано от заместник-управителя Д.Д. чрез пълномощника
юрисконсулт Н.А.М., против ответника И.Г.Н.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, иск да бъде прието за установено по отношение на страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена заповед № 2384/03.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2017/2018 г. по описа на Районен
съд-Горна Оряховица:
– 829,79
лв. (осемстотин двадесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки), представляващи главница по револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта *** с № CARD-***;
– 139,09
лв. (сто тридесет и девет лева и девет стотинки) представляващи договорна лихва по кредита за времето
от 01.08.2017 до 08.03.2018 г.;
– 43,28
лв. (четиридесет и три лева и двадесет и осем стотинки) представляващи обезщетение за забава за периода от
08.03.2018 до 11.09.2018 г., и
–
законната лихва върху
главницата от 829,79 лв. за времето от 02.10.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения в
условията на евентуалност от ищеца „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., рег. № ********* на Търговския и фирмен
регистър при Търговския съд в гр. Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – КЧТ, ЕИК *********, против ответника И.Г.Н., ЕГН **********, осъдителен иск за посочените по-горе суми, предмет на отхвърления
установителен иск.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ищеца „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.,
рег. № ********* на Търговския и фирмен регистър при Търговския съд в гр.
Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – КЧТ, ЕИК
*********, да бъде осъден ответникът И.Г.Н., ЕГН **********, да
му заплати разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство
и за настоящото исково производство, както следва:
– 25
лв. (двадесет и пет лева),
представляващи направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2017/2018
г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица;
– 50
лв. (петдесет лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
заповедното производство по ч.гр.д. № 2017/2018 г. по описа на Районен
съд-Горна Оряховица;
– 625
лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляващи направените разноски в исковото
производство пред първата инстанция по настоящото гр.д. № 2499/2018 г. по описа
на Районен съд-Горна Оряховица; и
– 100
лв. (сто лева),
представляващи юрисконсултско възнаграждение за представителство и защита в
исковото производство пред първата инстанция по настоящото гр.д. № 2499/2018 г.
по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписа.
Препис от влязлото в сила решение ДА БЪДЕ ПРИЛОЖЕН по
частно гражданско дело № 2017/2018 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………