Решение по дело №214/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 11
Дата: 26 януари 2021 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20207130700214
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 26.01.2021 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                      ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тонева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. 214 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

              Образувано е по касационна жалба на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***, бул. „***“ № **, представлявано от управителя Д.С.Т., чрез адв.С.Л., против решение № 260023 от 29.10.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 475 по описа за 2019 година на ***ският районен съд, с което трети състав е потвърдил Наказателно постановление № 098 от 18.10.2019 година, издадено от Началник на Регионален отдел Северозападна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр.София, като законосъобразно.

                 В касационната жалба се излагат доводи, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, с искане да бъде отменено и постановено друго с отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, както и присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател оспорва преценката на съда за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Счита, че процесното НП е издадено при съществено процесуално нарушение, т.к. в акта и в НП не е  посочена датата на извършване на нарушението, която е задължителен реквизит, съгласно правилата на чл. 42, т.3 от ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН, че не е изяснена фактическата обстановка, както и че не е извършено описаното в акта и НП административно нарушение. Сочи се, че е допусната неточност от страна на служителката на дружеството да впише като заявител „***“ АД - собственик на бензиновите колонки вместо дружеството, извършило ремонта.

     В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

     В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява. В писмен отговор /възражение/ ангажира подробно становище за правилност и законосъобразност на оспореното решение с искане да бъде потвърдено.

               Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е основателна. Счита, че административно-наказателното производство е опорочено още със съставянето на АУАН, тъй като в АУАН и в НП не са посочени дата и място на извършване на административното нарушение, за които е привлечено към административно-наказателна отговорност дружеството и не може да се извърши проверката по чл.34 от ЗАНН. По тези съображения  иска отмяна решението на първоинстанционния съд и отмяна на издаденото НП. Пледира за отмяна на решението на първоинстанционния съд с отмяна на издаденото НП.

               Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните и като извърши служебна проверка, на основание чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

                Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл.210 ал.1 от АПК, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания  са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН.      

      Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения:

                Производството пред Районен съд - *** е образувано по жалба на представляващият „***” ЕООД против Наказателно постановление /НП/ № 098 от 18.10.2019 година на Началник на Регионален отдел Северозападна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр.София. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ЛЧ05 / 03.06.2019г., на дружеството са наложени на основание чл.86 ал.2 от Закона за измерванията /ЗИ/ четири административни наказания имуществена санкция в размер по на 200 лева, за нарушение на чл.45 т.2 във вр. с чл.43 ал.2 от същия закон.

                Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено, че на 10.04.2019 г. при извършване на надзорна проверка в обект- бензиностанция и газстанция „***“, намиращ се в гр.***, ул. ***№ ***, стопанисван от „***” АД, гр.*** се използват с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл.5 от Закона за измерванията (ЗИ)- 4 измервателни системи за течни горива (ИСТГ), от които три колонки за светли горива и една колонка за втечнен въглеводороден газ, тип М5200, модел М5225/ 2018 г., произведени от DEM.G.SPYRIDES S.A - Гърция, същите са с оценено съответствие със съществените изисквания по реда на чл.7 от ЗТИП през 2018 г., удостоверено с маркировка СЕ Ml8 0126, ЕО сертификат за изследване на типа UK/0126/0116 ( за колонките за светли горива) и ЕО сертификат за изследване на типа UK/0126/0119 ( за колонката за втечнен въглеводороден газ). На описаните по горе колонки е извършен ремонт от „***“ ЕООД, гр.***, видно от издаден сервизен протокол № 3015030/17.07.2018 г. Приел е, че „***“ ЕООД не е заявило и представило описаните по-горе колонки за светли горива за последваща проверка след ремонт, съгласно нормирания в чл.842, ал.7 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, 7- дневен срок от извършване на ремонта. Приел е, че с описаното деяние „***“ ЕООД, гр. *** от обективна страна е осъществило фактическия състав на административно нарушение по чл.45, т.2 във връзка с чл.43, ал.2 от Закона за измерванията, като на местата за пломбиране на електронните блокове, разходомерите и преобразувателите към тях, определени в сертификатите за изследване на типа с цел предотвратяване на нерегламентиран достъп за регулиране и настройки, вместо пломби със знак на производителя, са поставени пломби с отпечатъци от едната страна „ДЛ”, а от другата „18“. Счел е, че не е налице маловажен случай и потвърдил издаденото наказателно постановление като законосъобразно. 

                 За да направи своите изводи по фактите, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства, за което е провел съдебно следствие по предвиденият процесуален ред в рамките на което е допуснал събиране на доказателства, установяващи проведеното административно наказателно производство. При осъществения контрол за законосъобразност РС е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, като в административната фаза на производство са спазени процесуалните срокове за издаване на АУАН и НП по ЗАНН.   

                Така постановеното решение е неправилно.

                 Съгласно разпоредбата на чл.45 т.2 във вр. чл.43 ал.2 от Закона за измерванията лицата, които ремонтират средствата за измерване, са длъжни да ги заявят и представят за последваща проверка, като последващата проверка се извършва след ремонта на средствата за измерване. Според чл. 842 ал.7 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, заявленията за проверка след ремонт се подават в 7- дневен срок от извършване на ремонта. Съгласно чл.86 ал.2 от ЗИ юридическо лице, което ремонтира средства за измерване и не изпълнява задълженията си по чл.45 от ЗИ, се наказва с имуществена санкция от 200 до 800 лева.

               В случая се твърди от административно-наказващият орган, че не е спазен 7-дневният срок от извършване на ремонта за заявяване и представяне на колонките за ремонт, като не е вписано никъде на коя дата е извършено всяко от нарушенията. При това административно-наказателното производство е опорочено още със съставянето на акта за установяване на административното нарушение /АУАН/, послужил за издаване на процесното НП. Допуснато е съществено процесуално нарушение, тъй като в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление не се сочи датата на извършване на нарушението, която е задължителен реквизит съгласно правилата на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, т.5 от ЗАНН. За целите на административнонаказателното производство изискването за посочване на датата на извършване на нарушението освен съдържателен реквизит, изискуем с императивните разпоредби на сочените по-горе правни норми има значение за  решаване на въпроси от съществено значение, като приложим към датата на издаване на НП материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издалото го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Във връзка с последните следва да се отбележи, че според събраните по делото доказателства установяването на нарушението и нарушителя е станало известно още на 24.07.2018г., с оглед подаденото на 19.07.2018г. до РО - Ловеч на ГД на МИУ-Плевен заявление № 000029-4101, с приложение № 1 - средства за измерване, подлежащи на проверка и сервизен протокол от 17.07.2018г., нарушението е извършено на 24.07.2018 г., когато е изтекъл срока за заявяване на извършеният последващ ремонт на процесните колонки, от който момент е започнал да тече 3-месечния срок и 1-годишния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Тримесечния срок, изчислен по правилата на субсидиарно приложимият за първоинстанционното производство чл.183 ал.2 от НПК, съгласно текста  на  чл.84 ЗАНН е изтекъл към датата на съставяне на АУАН, като неправилно първоинстанционният съд е приел, че са спазени визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН.

              В т.1 на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Според т.12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС, едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което административно наказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. В този смисъл констатираното съществено процесуално нарушение на нормата на чл. 34 от ЗАНН представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

               По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за основателна. Решението на районния съд - предмет на проверка в настоящото производство, е валидно и допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон, при което следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото на касатора наказателно постановление.

               При този изход от спора се явява основателно искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева, договорено и платено по Договор за правна помощ и съдействие /на л.86 от делото/, определено  по правилата на чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г.

Същите следва да бъдат възстановени от бюджета на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, като юридическо лице съгласно чл.2 от Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. 

               Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.1 и ал.2 предложение второ от АПК, във вр. с чл.222 ал.1 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 изреч. второ от ЗАНН, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОТМЕНЯ Решение № 260023 от 29.10.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 475 по описа за 2019 година на Районен съд - ***, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 098 от 18.10.2019  година на Началника на Регионален отдел Северозападна България на Главна дирекция „Метрологичен надзор“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр.София, с което на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***, бул. „***“ № **, представлявано от управителя Д.С.Т., са наложени четири административни наказания имуществена санкция в размер по на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.45, т.2 във връзка с чл.43, ал.2 от Закона за измерванията, като незаконосъобразно.

              ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52а  да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***, бул. „***“ № **, представлявано от управителя Д.С.Т., направените разноски в размер на 300 (триста) лева.

              Решението е окончателно. 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.