МОТИВИ към Присъда № 6/01.02.2017г.
по НОХД № 85/2016г. по описа на Разградския окръжен съд:
Постъпил
е обвинителен акт срещу Ю.Б.А., с ЕГН **********, който е обвинен в това,
че за времето от 01.01.2007 година до
30.04.2012 година в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, в
качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от
Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/: „Местните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина”,
е избягнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи
размери, като не е подал годишни данъчни декларации,в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ: „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината,
следваща годината на придобиване на дохода”, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от ЗДДФЛ: „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по
образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък
върху общата годишна данъчна основа” за облагаемите си на основание чл. 35, т.
6 от ЗДДФЛ /„Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити
през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в
този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане/
доходи от източници в чужбина, както следва:
за данъчен период на 2007 година за придобити доходи за 275.74 лв. – данъчно задължение в размер на 25.37 лв., за данъчен период на
2008 година за придобити доходи за 705 лв. – за данъчно задължение в размер на
64.86 лв., за данъчен период на 2010 година за придобити доходи за 39840.26 лв.
– за данъчно задължение в размер на
3952.02 лв., за данъчен период на 2011 година за придобити доходи за 10336.56 лв. – за данъчно задължение в
размер на 983.31 лв., при общ размер на данъчните задължения 5025.56лева/пет
хиляди и двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 НК
Наказателното производство в
съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на
чл. 371, т.1
и сл. НПК.
Подсъдимият
Ю.Б.А. не се признава за виновен и дава
обяснения по обвинението. Подсъдимият Ю.Б.А. и защитника му са дали съгласие да
не се провежда разпит на свидетелите С.А.
и М.Л. и да не се провежда разпит на вещото лице Г.Г.Д.,
изготвила съдебно-икономическата експертиза, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и
експертно заключение от досъдебното производство. Защитникът на подсъдимия А. –
адвокат Ч. *** пледира подсъдимият да бъда оправдан за част от възведеното му
обвинение досежно сумите за 2008 година, които са му били
изпратени от негов приятел от град Исперих,
за сумата от 1385евро, изпратена през 2011г. от Гърция, от лице, с което
се намира във фактическо съпружеско съжителство, както и за сумите по
разписки с номера 6104, 2625, 3150, 1514, 9603, 8321, 9748,
18991 и 9233, всички от 2011г., за които се излагат твърдения, че сумите по
посочените разписки не са получени от подсъдимия, като в тази насока сочи доводи, че обвинението почива на негодни
доказателствени средства – заключенията на съдебно –
графическите експертизи. Алтернативно сочи доводи, че ако съдът признае подсъдимият
за виновен, то да приложи по – благоприятния закон досежно
вида и размера на наказанието, което следва да определи. Моли съда да обсъди
приложението на чл.55 НК при определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия. Относно предявеният граждански
иск на държавата, моли съда да го отхвърли като неоснователен поради погасен по
давност, като в този аспект са направени възражения за изтекла погасителна
давност относно претендираните с гражданския иск
суми.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Разград поддържа обвинението, така както е предявено.
Счита, че следва при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, да бъде определено на подсъдимия наказанието
лишаване от свобода към минималния,
предвиден в закона размер за процесното престъпление
и кумулативно предвиденото за това престъпление, наказание глоба, която да бъде
определена в размер на 300лева. Счита също, че са налице доводи за приложението
на чл.66, ал.1 НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Относно предявеният граждански иск, изразява становище, че същият следва да
бъде уважен за
2011г., с главница 983,31 лв., със
съответната законова лихва предвид обстоятелството, че данъчното задължение е възникнало и е изискуемо
вкл. до 30.04.2012г., а в останалата част, предлага гражданският иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан поради изтекла погасителна давност по
отношение на данъчните периоди на 2007, 2008 и 2010г. Излага доводи за
неоснователност на искането на защитата на подсъдимия да бъде приложен чл.55 НК
при определяне на вида и размера наказанието, досежно
сочените доводи на защитата за недоказаност на обвинението , по отношение на
сумите за 2008 година, които са му били изпратени от негов приятел от град
Исперих, за сумата от 1385евро,
изпратена през 2011г. от Гърция, от лице, с което се намира във фактическо
съпружеско съжителство, както и за сумите по разписки с номера
6104, 2625, 3150, 1514, 9603, 8321, 9748, 18991 и 9233, всички от
2011г., за които се излагат твърдения, че сумите по посочените разписки не са
получени от подсъдимия. За неоснователни счита и доводите на защитата на
подсъдимия, че тъй като обвинението касаело различни периоди, в които
нормативната уредба досежно санкционирането на престъплението е търпяла промени, то
следвало да се приложи по-благоприятния закон при определяне на вида и размера
на наказанието по отношение на подсъдимия.
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Ю.Б.А. е роден на ***г***, етнически ром, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********,
По
делото е установено, че подсъдимият Ю.Б.А. няма
доходи от трудова дейност, нито такива от предоставяне за възмездно ползване на
притежавано движимо или недвижимо
имущество.
Установено
е също, че през 2007 година подсъдимият
е започнал да установява случайни
контакти с различни чужди граждани, преимуществено от Република Турция. Под
различни предлози подсъдимият е успявал да ги склони да го подпомогнат с
парични средства. Новите му познати са превеждали в негова полза различни суми
в евро чрез Международната система за
бързи разплащания „Уестърн Юнион“ . За тази цел подсъдимият е предоставял данни за личността си на платеца
на сумата, а след извършване на превода, той му
е съобщавал универсалния 10-цифров
код „МТСN“ на същия.
По
делото е установено, че след получаване на кода, подсъдимият лично
е посещавал офиси-съконтрахенти на Финансова
къща (ФК) „Кеш Експрес Сървиз“ – гр. София, която е
официален представител на Системата „Уестърн Юнион“ у нас. Там е съобщавал
универсалния код, името на изпращача и сумата на превода. Представял е и документ за удостоверяване на
самоличността си. При съвпадение на съобщените данни с наличните в Системата,
последната автоматично е разпечатвала
разписка по образец.
В
разписката подсъдимият се е подписвал саморъчно като получател на
сумата по превода, след което лично е получавал тази сума в евро или по негово
желание в левова равностойност. По описания начин в
периода от месец юли 2007 година до
месец септември 2011 година, подсъдимият А. системно
е усвоявал парични суми от чуждестранни преводи, които е получавал от офиси на ЕТ „Д. С.“ - гр.
Разград, „ОВ –Орлин“ ЕООД – гр. Шумен, „Абдера“ ООД -
гр. Русе, ЕТ „М. Р.“ – гр. Русе, „Тренд“ ООД - гр.
Русе, както и „Първа инвестиционна банка“ АД.
Видно
от заключението
на съдебно-икономическата експертиза/ изготвена на ДП от вещото лице Г.Г.Д./на лист 19 - 20, том 2
и лист 281-284 от том 3 от ДП/,
приобщено по делото, по реда на чл.373, ал.1 във вр.
с чл.372, ал.3 и чл.283 НПК , за което подсъдимият и защитата
му са дали съгласие да не се разпитва вещото лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на същото, се установява, че общият размер на получените от подсъдимия
доходи през календарните 2007,
2008, 2010 и 2011 години е 57 157.56лева.
По
делото е установено, че през 2007 година подсъдимият е усвоил парични средства
от чуждестранен превод № 239-948-4842 от 30.07.2007 година за 180 щатски долара
/т. 1, л. 148 от ДП/ с левова равностойност за 275.74 лв. /вж
съдебно – икономическа експертиза - т.
3, л. 281 -284 от ДП/.
Установено е също, че през 2008 година подсъдимият е получил 3/три/ превода /т. 1, л. л. 145-147
от ДП/, с обща левова равностойност за 705 лв. / вж
съдебно – икономическа експертиза - т.
3., л. 281 - 284 от ДП/, поотделно както следва:
|
№
|
№ на превода
|
Дата на превода
|
Вид валута
|
Преведена сума
|
Левова равностойност
|
От държава
|
|
1
|
MTCN 476-734-8844
|
14.08.2008
|
лева
|
155.00
|
155.00
|
България
|
|
2
|
MTCN 987-854-1327
|
15.08.2008
|
лева
|
275.00
|
275.00
|
България
|
|
3
|
MTCN 553-516-7223
|
21.08.2008
|
лева
|
275.00
|
275.00
|
България
|
|
|
2008
|
|
лева
|
705.00
|
705.00
|
|
Установено
е по делото също, че през 2010 година подсъдимият е реализирал приходи от
14/четиринадесет/ чуждестранни преводи /вж ДП, т. 2,
л. 205-10 бр., л. 210 и л. 223 – 3 бр./, общо за 20370 евро, поотделно както
следва:
|
№
|
№ на превода
|
Дата на превода
|
Вид валута
|
Преведена сума
|
Левова равностойност
|
От държава
|
|
1
|
MTCN 334-295-1493
|
15.09.2010
|
Eвро
|
1 500.00
|
2 933.75
|
Tурция
|
|
2
|
MTCN 075-783-9233
|
15.09.2010
|
Eвро
|
680.00
|
1 329.96
|
Tурция
|
|
3
|
MTCN 150-790-2887
|
17.09.2010
|
Eвро
|
1 100.00
|
2 151.41
|
Tурция
|
|
4
|
MTCN 169-847-1899
|
05.11.2010
|
Eвро
|
900.00
|
1 760.25
|
Tурция
|
|
5
|
MTCN 921-798-9603
|
05.11.2010
|
Eвро
|
1 500.00
|
2 933.75
|
Tурция
|
|
6
|
MTCN 616-909-1244
|
05.11.2010
|
Eвро
|
1 500.00
|
2 933.75
|
Tурция
|
|
7
|
MTCN 822-386-1514
|
08.11.2010
|
Eвро
|
1 000.00
|
1 955.83
|
Tурция
|
|
8
|
MTCN 050-928-8328
|
08.11.2010
|
Eвро
|
990.00
|
1 936.27
|
Tурция
|
|
9
|
MTCN 590-932-8321
|
08.11.2010
|
Eвро
|
1 800.00
|
3 520.49
|
Tурция
|
|
10
|
MTCN 592-901-7030
|
08.11.2010
|
Eвро
|
1 500.00
|
2 933.74
|
Tурция
|
|
11
|
MTCN 978-383-9880
|
08.11.2010
|
Eвро
|
1 800.00
|
3 520.49
|
Tурция
|
|
12
|
MTCN 240-531-8208
|
08.11.2010
|
Eвро
|
1 500.00
|
2 933.75
|
Tурция
|
|
13
|
MTCN 398-406-6884
|
08.11.2010
|
Eвро
|
2 400.00
|
4 693.99
|
Tурция
|
|
14
|
MTCN 705-823-6104
|
09.11.2010
|
Eвро
|
2 200.00
|
4 302.83
|
Tурция
|
|
|
2010
|
|
|
20 370.00
|
39 840.26
|
|
Левовата
равностойност на получените от подсъдимия приходи от чуждестранни преводи през
2010 година възлиза общо на 39840.26 лв. / вж съдебно
– икономическа експертиза - т. 3, л. 282
от ДП/.
Установено
е, че през 2011 година подсъдимият е
усвоил суми от 7/седем/
чуждестранни превода /вж ДП, т. 1, л. 66, 129 и т. 2,
л. л. 196 - 2 бр., 200 – 2 бр. и 217 /, общо за 5285 евро, с левова
равностойност за 10336.56 лв./ вж съдебно –
икономическа експертиза - т. 3, л. 282
от ДП/, поотделно както следва:
|
№
|
№ на превода
|
Дата на превода
|
Вид валута
|
Преведена сума
|
Левова равностойност
|
От държава
|
|
1
|
MTCN 343-926-5677
|
27.04.2011
|
Eвро
|
400.00
|
782.33
|
Tурция
|
|
2
|
MTCN 948-304-3150
|
27.04.2011
|
Eвро
|
850.00
|
1 662.46
|
Tурция
|
|
3
|
MTCN 549-796-9785
|
24.06.2011
|
Eвро
|
1 800.00
|
3 520.49
|
Tурция
|
|
4
|
MTCN 751-216-3884
|
30.06.2011
|
Eвро
|
600.00
|
1 173.50
|
Tурция
|
|
5
|
MTCN 955-839-9748
|
27.08.2011
|
Eвро
|
150.00
|
293.38
|
Германия
|
|
6
|
MTCN 361-487-2625
|
03.09.2011
|
Eвро
|
100.00
|
195.58
|
Германия
|
|
7
|
MTCN 404-944-3199
|
21.09.2011
|
Eвро
|
1 385.00
|
2 708.82
|
Гърция
|
|
|
2011
|
|
|
5 285.00
|
10 336.56
|
|
Видно
от заключението на съдебно – графическата експертиза, изготвено от вещото лице Е.А.,
изслушано в съдебно заседание от 21.07.2016г., се установява следното:
1.
Подписите, положени в оригиналите на документи за изплатен парични преводи чрез
системата "Western Union"
на лицето Ю.Б.А., ЕГН **********,***, на долу посочените дати и в посочените
разписки:
MTCN:**********/21.09.2011г.
MTCN:**********/27.08.2011г.
MTCN:**********/30.06.2011г.
MTCN:**********
/21.06.2011г.
MTCN:**********/08.11.2010г.
MTCN:
********** /08.11.2010 г.
MTCN:**********
/15.09.2010 г.
MTCN:**********
/08.11.2010 г.
MTCN:**********/17.09.2010г.
MTCN:**********/05.11.2010г.
MTCN:
********** /05.11.2010г.
MTCN:
**********/08.11.2010
MTCN:**********/15.09.2010г.
MTCN:
**********/05.11.2010 г.
MTCN:**********
/08.11.2010 г.
MTCN:
********** /09.03.2011г.
MTCN:**********/08.11.2010
г.
MTCN:**********
/08.11.2010 г.
MTCN:**********
/09.11.2010 г.
MTCN:343-926-5677
/27.04.2011г.
MTCN-948-304-3150/27.04.2011г
MTCN-476-734-8844/14.08.2008г.
MTCN-553-516-7223/21.08.2008г.
MTCN-987-854-1327/15.08.2008г.
MTCN-239-948-4842/30.07.2007г.,
положени в графите «подпис на клиента» ,
са изпълнени от лицето Ю.Б.А., ЕГН **********.
Видно
от заключението на повторната съдебно – графическата експертиза, изготвено от
вещото лице Х.С., изслушано в съдебно заседание от 30.11.2016г., се установява
следното:
1.
Подписите, положени в оригиналите на документи за изплатен парични преводи чрез
системата "Western Union"
на лицето Ю.Б.А., ЕГН **********,***, на долу посочените дати и в посочените разписки:
MTCN:**********/21.09.2011г.
MTCN:**********/27.08.2011г.
MTCN:**********/30.06.2011г.
MTCN:**********
/21.06.2011г.
MTCN:**********/08.11.2010г.
MTCN:
********** /08.11.2010 г.
MTCN:**********
/15.09.2010 г.
MTCN:**********
/08.11.2010 г.
MTCN:**********/17.09.2010г.
MTCN:**********/05.11.2010г.
MTCN:
********** /05.11.2010г.
MTCN:
**********/08.11.2010
MTCN:**********/15.09.2010г.
MTCN:
**********/05.11.2010 г.
MTCN:**********
/08.11.2010 г.
MTCN:
********** /09.03.2011г.
MTCN:**********/08.11.2010
г.
MTCN:**********
/08.11.2010 г.
MTCN:**********
/09.11.2010 г.
MTCN:343-926-5677
/27.04.2011г.
MTCN-948-304-3150/27.04.2011г
MTCN-476-734-8844/14.08.2008г.
MTCN-553-516-7223/21.08.2008г.
MTCN-987-854-1327/15.08.2008г.
MTCN-239-948-4842/30.07.2007г.,
положени в графите «подпис на клиента» ,
са изпълнени от лицето Ю.Б.А., ЕГН **********.
Видно
от заключението на поставената допълнителна задача на повторната съдебно –
графическата експертиза, изготвено от вещото лице Х.С., изслушано в съдебно
заседание от 01.02.2017г., се установява следното: Подписите, положени в оригиналите на
документи за изплатени парични преводи чрез системата „Western
union”на лицето Ю.Б.А., ЕГН **********,***, както
следва: в MTCN №549-796-9785/24.06.2011г.
и MTCN №751-216-3884/30.06.2011г., положени в графите „подпис на
клиента” на горепосочените документи, са изпълнени от лицето Ю.Б.А., ЕГН **********.
При извършеното техническо изследване на посочените разписки/документи/, не се
констатира имитация/подражание/на подписа на лицето Ю.Б.А., ЕГН **********.
Подсъдимият
Ю.А. има качеството на местно физическо
лице по смисъла на чл. 4, ал.1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица (ЗДДФЛ) и задължение да плаща данъци за придобитите от него
доходи от източници както у нас, така и в чужбина, съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ.
Получените парични преводи от чужбина за всяка една от посочените в предходното
изложение 4/четири/ календарни години, съставляват доходи за подсъдимия по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Не се установява те да са
обложени с окончателни данъци у нас. При това, тези парични средства
съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. Придобиването
на облагаеми доходи е породило задължение за подсъдимия А. да ги декларира ежегодно,
като подава изискуемата по чл. 50, ал. 1, т. 1
от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация в срок от 01.01.
до 30.04. включително на следващата календарна година, в ТД на НАП – Офис
Разград, като такава по постоянното му местоживеене, както и в същия срок да
плати дължимия върху тях данък. Подсъдимият А., обаче, не е изпълнил това си задължение за нито един от
4/четирите/ инкриминирани календарни годишни периода / вж
т. 1, л. 119 от ДП/. Като не е подавал изискуемите по закон годишни данъчни
декларации, подсъдимият А. е
възпрепятствал своевременното установяване на данъчните си задължения по
ЗДДФЛ и не е извършил плащане на същите
в законоустановените срокове.
Видно
от заключението на съдебно – икономическа експертиза /вж
т. 3, л.281- 284 от ДП/ данъчните задължения на подсъдимия А., определени по
реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, възлизат на:
- 25.37 лв. – за 2007г.;
- 64.86 лв. – за 2008г.;
- 3952.02 лв. – за 2010г.;
- 983.31 лв. – за 2011 г.
По
този начин, общият размер на укритите и неплатени от подсъдимия А. данъци по
ЗДДФЛ, дължими за периода 2007г. – 2011г. включително, възлиза на 5025.56 лв. /вж заключението на съдебно – икономическа експертиза - т.
3, л.281- 284 от ДП/.
По
описания по-горе начин, всяко едно от деянията на подсъдимия А. осъществено по
избягване на установяването и плащането на данъчни задължения чрез неподаване
на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, за всеки един от годишните
данъчни периоди на календарните 2007година,
2008година, 2010година и
2011година, съставлява самостоятелно такова и покрива елементите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК. Тази норма предвижда наказателна
отговорност за укрити данъци в „големи размери“. Критерият за последните е установен с нормата на чл. 93, т. 14, предл. 1 от НК, като надвишаващ 3000 лева . Макар този критерий да не е
налице за годишните данъчни периоди на
2007, 2008 и 2011 календарни години,
цялостната инкриминирана дейност на подсъдимия
съставлява продължавана такава по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, поради което
обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255, ал. 1,
т. 1 от НК обуславя и цялостния единен престъпен резултат на тази дейност. В този смисъл е установена задължителна
съдебна практика с Тълкувателно решение № 1/07.05.2009г. по НД № 1/2009г. на
ОСНК на ВКС.
Видно от служебно
изисканата от съда справка за съдимост на подсъдимия А., се установява,
че същият не е осъждан.
Видно от служебно изисканата
от съда характеристика
на подсъдимия
А. се установява, че същият е тих, скромен, учтив, неконфликтен, добър, както
и, че няма
регистрирани прояви за нарушение на обществения ред.
Описаната
фактическа обстановка, съдът приема за установена въз основа на: гласните доказателства –
показанията на свидетелите С.Р.А./дадени
на ДП на лист 15 -16, от том 2/ и М.С.Л./ дадени на ДП, лист 17, том 2/, заключението на съдебно-икономическата
експертиза/ изготвена на ДП от вещото лице Г.Г.Д., на
лист 19 - 20, том 2 и лист 281-284 от том 3 от ДП/, приобщени по
делото, по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.372,
ал.3 и
чл.283 НПК , за които подсъдимият и защитата му са дали съгласие да не
се разпитват, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на протоколите за разпит на посочените свидетели и заключението на
СИЕ, изготвено от посоченото вещо лице,
и за които съдът е одобрил
съгласието им; писмените доказателства, приложени и съдържащи се в ДП
№ЗМ-В-310/2014г. по описа на ОД на МВР, вх. № 886/2014г. по описа на РОП,
приобщени по делото по реда на чл.283 НПК; заключенията на трите съдебно – графически експертизи, първоначалната, изготвена от
вещото лице Е.А., изслушано в съдебно заседание от 21.07.2016г., повторната, изготвена
от вещото лице Х.С., изслушано в съдебно заседание от 30.11.2016г. и заключението
на поставената допълнителна задача на повторната съдебно – графическата
експертиза, изготвено от вещото лице Х.С., изслушано в съдебно заседание от
01.02.2017г.; обясненията на подсъдимия, в които обективира
твърдения, че процесните суми, предмет на възведеното
му обвинение, конкретно тези за 2008година,
са му били изпратени от негов
приятел/Х. ***, а за сумата от 1385евро,
че му е била изпратена от Гърция през 2011г., от С.А.Р., с която се намира във
фактическо съпружеско съжителство; както и от приетите в хода на съдебното
следствие писмени доказателства – справка за съдимост и характеристика на подсъдимия.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите С.Р.А./дадени на ДП на лист
15 -16, от том 2/ и М.С.Л./ дадени на ДП, лист 17, том 2/, заключението
на съдебно-икономическата експертиза/ изготвена на ДП от вещото лице Г.Г.Д., на лист 19 - 20, том 2 и лист
281-284 от том 3 от ДП/, приобщени по делото, по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.372, ал.3
и чл.283 НПК, тъй като същите са
логични, непротиворечиви, описват в хронологична последователност
обстоятелства, релевантни за предмета на доказване, не са налице данни за
заинтересованост на същите от изхода на делото, а и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/писмени доказателства и
заключения на СИЕ, и заключенията на трите съдебно
– графически експертизи. Съдът кредитира
с доверие и заключенията на
СИЕ, и заключенията на трите съдебно –
графически експертизи, тъй като същите са обосновани, допринасят за изясняване
на релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства по делото, не са налице данни за
заинтересованост на същите от изхода на делото, кореспондират с останалия доказателствен материал по делото/писмени доказателства и
свидетелски показания/.
Описаните по - горе доказателства са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват
годни източници на доказателствена информация. Между
тях не са налице противоречия, взаимно се допълват и кореспондират по между си.
Обясненията
на подсъдимия, в които същият обективира твърдения,
че процесните суми, предмет на възведеното му
обвинение, конкретно тези за 2008година,
са му били изпратени от негов
приятел/Х. ***, а за сумата от 1385евро,
че му е била изпратена от Гърция през 2011г., от С.А.Р., с която се намира във
фактическо съпружеско съжителство, категорично се опровергават от останалия
събран доказателствен материал по делото/писмени,
гласни доказателства и заключения на СИЕ, и заключенията на трите съдебно – графически експертизи, посочени по –горе/. Ето
защо, съдът възприема тези обяснения на подсъдимия като изцяло негова защитна
позиция, целяща да гради защитна версия, с оглед оневиняването му по
възведеното му обвинение.
Обстоятелствата относно времето и
мястото на получаване на паричните преводи, относно изпращачите и размера на
сумите се доказват от приложените по делото специални бланки „Получаване на
пари” в оригинал, които са били оформяни в съответните финансови институции, от
показанията на свидетелите
С.Р.А./дадени на ДП на лист 15 -16, от том 2/
и М.С.Л./ дадени на ДП, лист 17,
том 2/, заключението на съдебно-икономическата експертиза/ изготвена на ДП от
вещото лице Г.Г.Д., на лист 19 - 20, том 2 и лист
281-284 от том 3 от ДП/, приобщени по делото, по реда на чл.373, ал.1 във вр. с чл.372, ал.3
и чл.283 НПК, писмените
доказателства, приложени и съдържащи се в ДП №ЗМ-В-310/2014г. по описа на ОД на
МВР, вх. № 886/2014г. по описа на РОП, приобщени по делото по реда на чл.283 НПК,
както и от заключенията на трите съдебно
– графически експертизи, първоначалната, изготвена от вещото лице Е.А.,
изслушано в съдебно заседание от 21.07.2016г., повторната, изготвена от вещото
лице Х.С., изслушано в съдебно заседание от 30.11.2016г. и заключението на
поставената допълнителна задача на повторната съдебно – графическата
експертиза, изготвено от вещото лице Х.С., изслушано в съдебно заседание от
01.02.2017г.
Фактът,
че подсъдимият не е подавал данъчни декларации по ЗДДФЛ през инкриминирания
период се доказва от приложените по делото писмени документи- съответните писма
на ТД на НАП–Варна, офис Разград.
Размерът
на дължимите данъци е установен от заключението на съдебно-икономическата
експертиза/вж. /вж заключението на съдебно –
икономическа експертизи/ т. 3, л.281 -
284, т.2, л.19.20 от ДП/, чието заключение като компетентно, относимо и
необходимо за изясняване на релевантни за предмета на доказване факти и
обстоятелства по делото, се възприема от съда изцяло, както бе посочено по – горе.
Въз
основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският
окръжен съд намира следното:
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.255, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК е осъществено чрез
бездействие. Подсъдимият Ю.А. е бил задължен да подаде годишни данъчни
декларации, в които да посочи получените от него доходи през календарните 2007, 2008,
2010 и 2011 години – общо в размер на 57 157.56лева. Като не е
сторил това, той е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения
общо в размер на 5025.56 лева - данъци в големи размери, съгласно чл. 93, т. 14
предл. 1 от НК.
Деянието
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл,
тъй като подсъдимия е съзнавал, че получава доходи, бил е длъжен да ги
декларира и не е сторил това, защото е искал да избегне плащането на дължимите
данъци.
Деянието
е извършено при условията на продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/за
времето от 01.01.2007 година до 30.04.2012 година -
при идентичност на обстановката, еднородност на вината и чрез деяния, пораждащи
един и същи престъпен резултат, с
обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е
над установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, а това ги определя като единно
продължавано престъпление /вж. и ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.
С оглед изложеното, съдът намира, че
по този начин от обективна и субективна страна подсъдимият Ю. М. е осъществил престъпния състав по чл.255,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Ето защо и в контекста на изложението, съдът намира
за неоснователни сочените доводи на защитата за недоказаност на
обвинението спрямо подсъдимия, по
отношение на сумите за 2008 година, за
които обвинението твърдяло, че са получени от него. Тези доводи, защитата гради
на твърденията, които и самият подсъдим поддържа в дадените от него обяснения в
хода на съдебното следствие, че една част от процесните
суми по обвинението, конкретно тези за 2008година са му били изпратени от негов
приятел/Х. ***, а за сумата от 1385евро,
твърди, че била изпратена през 2011г. от Гърция, от С.А.Р., с която се намира във фактическо
съпружеско съжителство, както и за сумите по разписки с номера
6104, 2625, 3150, 1514, 9603, 8321, 9748, 18991 и 9233, всички от
2011г., за които се излагат твърдения, че сумите по посочените разписки не са
получени от подсъдимия, тъй като подписът не бил негов, и, че обвинението за последните се градяло на
негодни доказателствени средства – заключенията на
трите съдебно – графически експертизи. Съображенията за това са следните: Не са
налице по делото доказателства, лицата, за които защитата и подсъдимият твърди
да са изпращали на подсъдимия процесните суми,
конкретно тези за 2008година, че са му
били изпратени от негов приятел/Х. ***,
а за сумата от 1385евро, че му е била изпратена от Гърция през 2011г.,
от С.А.Р., с която се намира във фактическо съпружеско съжителство. Дори да
бяха налице доказателства досежно тези факти/например
свидетелски показания на упоменатите лица/, то съдът намира, че процесните суми за 2008г. и тази за 1385евро за 2011г.,
представляват получени парични преводи и
съставляват доходи за подсъдимия по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Не се установява те да са
обложени с окончателни данъци у нас. При това, тези парични средства
съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. Придобиването
на облагаеми доходи е породило задължение за подсъдимия А. да ги декларира
ежегодно, като подава изискуемата по чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация в срок от
01.01. до 30.04. включително на следващата календарна
година, в ТД на НАП – Офис Разград, като такава по постоянното му местоживеене,
както и в същия срок да плати дължимия върху тях данък. Подсъдимият А., обаче,
не е изпълнил това си задължение и като
не е подавал изискуемите по закон годишни данъчни декларации, подсъдимият А. е възпрепятствал своевременното установяване на данъчните си задължения по
ЗДДФЛ и не е извършил плащане на същите
в законоустановените срокове/както бе посочено
по-горе/. Ето защо, дадените в този
аспект от подсъдимия обяснения, съдът ги възприема като защитна позиция, целяща
да гради защитна версия с оглед оневиняването му по предявеното му обвинение.
Още повече, че тези негови твърдения, обективирани в
дадените от него обяснения в хода на съдебното следствие, се опровергават от останалия събран доказателствен
материал по делото/писмени, гласни доказателства и заключения на СИЕ, и заключенията
на трите съдебно – графически експертизи,
посочени и обсъдени по – горе/.
А,
относно твърденията на подсъдимия и неговата защита, че за сумите по
разписки с номера 6104, 2625, 3150, 1514, 9603, 8321, 9748,
18991 и 9233, всички от 2011г., обвинението против него не е било доказано, защото сумите по посочените
разписки не са били получени от подсъдимия, тъй като подписът не е бил негов, и, че обвинението за последните
се градяло на негодни доказателствени средства –
заключенията на трите съдебно –графически експертизи, съдът намира тези
твърдения за неоснователни и недоказани.
Тези твърдения категорично се опровергават от заключенията на трите съдебно – графически експертизи, първоначалната, изготвена от
вещото лице Е.А., изслушано в съдебно заседание от 21.07.2016г., повторната,
изготвена от вещото лице Х.С., изслушано в съдебно заседание от 30.11.2016г. и заключението
на поставената допълнителна задача на повторната съдебно – графическата
експертиза, изготвено от вещото лице Х.С., изслушано в съдебно заседание от
01.02.2017г. И трите съдебно –
графически експертизи са
събрани по реда и начините, указани
в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена
информация. Между тях не са налице противоречия, взаимно се допълват и
кореспондират по между си, и поради което съдът ги кредитира изцяло с доверие и
ги възприема като обосновани и необходими за изясняване на обективната истина
по делото.
При
индивидуализацията на наказанието за това престъпление съдът отчете като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: чистото му съдебно
минало, затрудненото му материално и семейно положение, добрите му характеристични данни,
обстоятелството, че е баща на две малки деца, за които следва да полага грижи
като баща и родител и да им осигурява необходимата финансова издръжка,
изразеното в хода на съдебното следствие от подсъдимия съжаление за извършеното, конкретната
стойност на предмета на престъплението/5025.56лева/,
която надвишава с относително малка сума тази на предвидената в
данъци в големи
размери/3000лева/. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са завишения ръст
на престъпленията от този вид и високите реализирани от подсъдимия доходи/общ
размер от 57 157.56лева/, въпреки които не е изпълнил задължението си да
подаде годишни данъчни декларации, в които да посочи получените от него доходи
през календарните 2007, 2008, 2010 и 2011 години – общо в размер на
57 157.56лева. При превес на
посочените по - горе смекчаващи отговорността му обстоятелства и съгласно чл.54 НК съдът определи на подсъдимия наказание от една година/минимума, предвиден в
закона за процесното деяние/ лишаване от свобода,
което счете за съответно на извършеното престъпление и достатъчно за
реализиране целите на индивидуалната и генералната превенция, и чието
изпълнение, съдът намери, че следва да отложи по реда на чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият не е осъждан и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и
възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолиран от обществото.
Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието
следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години /към минимума, предвиден в
закона/, като в този аспект, съдът отчете превес на смекчаващите отговорността
на подсъдимия обстоятелства, /посочени по-горе/, считано от влизане на присъдата в законна
сила.
Освен
наказанието лишаване от свобода, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото за процесното престъпление, наказание
- глоба. При определяне размерът на
глобата, съдът отчете затрудненото материално и семейно положение на
подсъдимия, като безработен, и поради което наложи на същия наказание глоба в
размер на 300лева.
Съдът
не установи наличието на многобройни
и/или изключителни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства, поради което намира, че не следва да се
прилага привилегироващата норма на чл.55, ал.1, т.1 НК при реализиране на
наказателна репресия по отношение на подсъдимия. Ето защо, с оглед на това,
съдът намира за неоснователни сочените от защитата на подсъдимия доводи, че
наказанието по отношение на подсъдимия А. следвало да бъде определено при
условията на чл.55 НК.
В
контекста на изложението, съдът намира за неоснователни доводите на защитата на
подсъдимия, че тъй като престъплението е било осъществявано в по –
продължително време/от 01.01.2007 година до
30.04.2012 година/, през което са последвали действия на различни закони, то
следвало да бъде приложен по – благоприятния закон при определяне на
наказанието на подсъдимия. Съображенията за това са следните: В настоящия случай се касае
за извършено деяние в условията на продължавано престъпление. Моментът на
довършване на престъпното деяние се счита този на довършването му, който в
случая е 30.04.2012 година. Следователно, следва към този момент да се
преценява дали са действали различни закони и кой от тях е най-благоприятния.
Към 30.04.2012 година и досега е относима
разпоредбата на чл.255, ал. 1, т.
1, НК/в редакцията от ДВ, бр.26/2010г./,
съгласно която за престъплението по чл.255, ал. 1, т. 1,
НК се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и
глоба до 2000лева. Съдът, при определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия се съобрази с посочената норма и при отчитане на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, наложи на подсъдимия наказание в
рамките на посочените законови граници, а именно: наказание
лишаване от свобода за срок
от ЕДНА ГОДИНА и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА,
която определи в размер на
300/триста/лева.
Гражданският
иск на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ТД НАП -
Варна, ИРМ – Разград, е основателен и доказан в размера, в който е предявен –
5025.56лева/пет хиляди и двадесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по
чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, ведно със
законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното изплащане. Налице са кумулативно дадените предпоставки
по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на
подсъдимия – процесното престъпление по чл.255, ал.
1, т. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; имуществени
вреди за Държавата, изразяващи се в установяването и неплащането на дължимите
данъчни задължения от подсъдимия/като същият не е подавал изискуемите данъчни
декларации, изискуеми по чл.50 от ЗДДФЛ/; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда имуществена отговорност на подсъдимия, която
следва да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез
ТД НАП - Варна, ИРМ – Разград, сумата от 5025.56лева/пет хиляди и двадесет и
пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от
30.04.2012г. до окончателното изплащане. Претенцията на държавата е дължима,
ведно със законната лихва, считано от довършване на деянието, с оглед
приложението на чл.26 НК, а именно, считано от 30.04.2012г. до окончателното й
изплащане. Поради това, следва
предявеният граждански иск да бъде уважен изцяло като основателен и доказан, в
размера, в който е предявен.
В
контекста на изложението, съдът намира за неоснователни възраженията на
защитата на подсъдимия за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
суми, касаещи данъчните периоди на 2007, 2008 и 2010години, поради което
следвало предявения за тези суми граждански иск, да бъде отхвърлен като
неоснователен, поради изтекла погасителна давност. Съображенията за това са следните: В повечето случаи моментът
на увреждането и откриването на дееца съвпадат по време, но е възможно
извършителят на деликта да бъде установен след
настъпване на вредните последици, както е в настоящия случай. В случая
досъдебното производство е било образувано и водено срещу Ю.Б. М./подсъдимият
по делото/ на 16.09.2014г. за извършено
престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
В момента на образуването на досъдебното производство се официализира позицията на компетентния орган на държавната
власт, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление и кой е
негов вероятен автор/ при защитата на
чл.16 НПК/. От този момент заинтересованите узнават срещу кого могат да
предявят претенциите си за обезщетение на понесени вреди по граждански или
административен ред. Това е началният момент, от който в срок от пет години
могат да реализират правата си, без да са погасени по давност.Следователно, в случая
16.09.2014г. е началният момент, от който е започнала да тече и давността за
вземането от непозволено увреждане. Гражданският иск е предявен в Окръжен съд –
Разград на 07.06.2016г., което налага извод, че към момента на предявяването му
не е изтекла погасителната петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. В този смисъл
решение № 129/15.04.2014г. на ВКС по н.д. № 133/2014г. I н.о.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, следва подсъдимият А. да заплати в полза
на Държавата, по сметка на ОД на
МВР-Разград за разноски на досъдебното производство, сумата от
458.59лв./четиристотин петдесет и осем лева и петдесет и девет
стотинки/, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжна
прокуратура гр. Разград в „SG Експресбанк“ АД, клон
Разград IBAN ***, BIC ***зводство, сумата от 180.00лв./сто и осемдесет лева/, в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от
851.18лв./осемстотин петдесет и един лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща разноски на съдебното производство и
сумата от 201.03лв./двеста и един лева и три стотинки/, представляваща
държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:
НР