МОТИВИ
по Присъда № 2 от 20.01.2014г. на
РС-Н. по НОХД № 592/2013г. по описа на
съда
Съдебното производство по настоящото дело е
образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт от 16.07.2013г. на
Районна прокуратура – гр.Н. против подсъдимия З.Т.С. с ЕГН ********** за
това, че
при условията на опасен
рецидив, на 12.09.2008г., около 12.30 часа в гр.С.В., общ.Н., от частен дом,
находящ се на ул.”Ц.С.” № **, отнел чужди движими вещи на обща стойност 280 лв.
(двеста и осемдесет) лева, а именно:
-Чифт маратонки марка „Дизел”
на стойност 175 лв. (сто седемдесет и пет) лева; чифт сандали марка „Шампион”
на стойност 15 лв. (петнадесет) лева от владението на А.Ж. ***;
-Един брой дънков панталон с
надпис „Армани” на стойност 15 лв. (петнадесет) лева и един брой памучен анорак
на стойност 40 лв. (четиридесет) лева от владението на Г. *** и
-Чифт маратонки от
велурена материя на стойност 35лв. (тридесет и пет) лева от владението на Д.П.Д.
от гр.Ч., без тяхното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.”б” от НК.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Н. в
съдебно заседание поддържа обвинението против подсъдимия Симоенов изцяло, така
както е въведено с обвинителния акт. Излага подробни аргументи, установяващи
фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние и доказващи, както
от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите
относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната
отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.54 от НК, чрез налагане на
наказание – „три години лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режин на
изтърпяване в Затвор.
Подсъдимият С. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан. Не желае да дава обяснения
по случая
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ
ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА
СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият З.Т.С. е със средно образование. Не
е женен. Осъждан е. Безработен. Понастоящем в Затвора-гр.София.
На 11.09.2008 год. подсъдимият З.Т.С. ***,
който по това време работел в х-л "Парадайс
бийч" се настани на квартира в самостоятелна стая с хазяин свид.Н.Т.Н. ***. Подс.С. обаче,
не се настанил в предоставената му стая от свид.Н., а в стаята при тримата пострадали свидетели – А.Д., Г. ***,
и Д.Д. от гр.Ч.. Последните също работели в х-л „Парадайс бийч”.
На 12.09.2008год., подс.С. бил освободен от длъжност и
управителят на хотела уведомил свид.Н., че повече няма да плаща
квартирата му. Веднага след това свид.Н. казал
на единият от обитателите на стаята – свид.Д.Д. да пренесе багажа на С. в
предварително отредената му самостоятелна
стая. Още същият ден около 12:30ч. подс.С. отишъл
в къщата, като по това време свид.Н. го нямало, както и
никой от тримата пострадали. Възползвайки се от отсъствието им той казал
на дъщерята на Н. – свид.Т.Н. да му отключи стаята на тримата свидетели под предтекст,
че имал вътре собствен багаж и по този начин взел 2 чифта
маратонки, 1чифт чехли, 1чифт дънкови панталони марка „Армани” и 1бр.памучен
анурак, след което си заминал.
В показанията си свид.Д.Д. сочи, че за времето от 27.06.2008г. до 27.09.2008г.
работел, като сервитьор в хотел "Парадайс бийч" в гр.Св.Влас,
общ.Н.. През този период бил на квартира в гр.Св.Влас, ул.”Ц.С.” заедно със
свид.А. ***, а хазяин им бил свид.Н.. Свид.Д., както и другите двама свидетели
работели на смени, като първата смяна била сутринта от 06.30часа до
14.30часа след обяд, а втора смяна започвала от 14.30часа до 22.30часа вечерта. На 12.09.2008год. свид.Д. бил на работа втора
смяна. Поради тази причина излязъл от квартирата си около 10.00 часа и отишъл в хотела където работи, на плаж,
заедно с негови приятели. Съквартирантите му – свид.А. и Г. д. не се прибирали в
квартирата, тъй като предната вечер били на дискотека. С тях той се видял в
хотела, където те останали след дискотеката. Междувременно те споделили на Д.,
че ще се приберат в квартирата, след като приключат работа. Още когато тръгвал
сутринта около 10.00 часа от квартирата Д. заключил външната входна врата на
стаята им. Преди това хазяина отишъл при него и му казал да премести
багажа на З. /момчето/, което само се било настанило в тяхната стая. Свид.Д. му преместил багажа в друга стая, посочена от свид.Н., след което излязъл от квартирата. Тогава свид.Н. му казал да заключи вратата на стаята, за
да не им изчезне нещо и Д. го направил, след което излязъл. Момчет,о на което
преместил багажа, им се представил като З. ***.
Свид.Д. започнал работа около 14.00часа. Вечерта се прибрал около
01.00 часа на 13.09.2008год. и си
легнал. По това време Г. и А. д., неговите съквартиранти все още не се били
прибрали. Сутринта на 13.09.2008год. когато станал, Д. установил, че му
липсват маратонките. Същите били черни на цвят, 43 номер, кожени
леки, като велурени, спортен модел, но в показанията си свидетеля не си е
спомнил марката им. Тези маратонки той закупил за сумата от 40.00лв.
от к.к.”Слънчев бряг” седмица по - рано, но все още не ги бил обувал, т.е. били чисто нови. Свид.Д. потърсил маратонките си навсякъде из стаята, но
не ги открил. След това той попитал възрастните хора, които живеели в
къщата дали някой не е влизал в стаята им. Тогава той разбрал, че З. се е
прибрал по – рано през деня на 12.09.08год. и е поискал да си вземе някакъв багаж от
тяхната стая. Тогава дъщерята на хазайката му – свид.Т.Н. му отключила стаята, обитавана от свид.Д., Г. и А. д.. В показанията си Д. сочи, че З. се
нанесъл в стаята им на 11.09.2008год. през деня. Когато вечерта се прибрал от
работа Д. го заварил в стаята, където той лежал. Тогава З. му обяснил,
че се е нанесъл в стаята им, тъй като там има телевизор. Д. не се усъмнил в
думите му и не попитал хазяина дали има разрешение от него, след което си
легнал. Преди това З. бил работил един ден в хотела и там се представил с името
З. ***.
На 12.09.2008год. около 09.00часа, подс.С. излязъл
от квартирата, като заявил на Д., че отива на работа. Същият ден от хазяина
си Д. разбрал, че З. е бил изгонен от работа и за това той му казал да му
премести багажа в друга стая, което той направил. След като установил
липсата /кражбата/ на маратонките си, Д.
повече не видял подс.З.С..
Когато се прибрали в квартирата свид.Г. и А. д. установили липсата на чифт
маратонки марка „Дизел”, и чифт сандали марка „Шампион”, собственост на
А.Ж. *** и 1бр.дънков панталон с надпис „Армани” и 1бр.памучен анурак,
собственост на Г. ***
С протокол от 07.05.08год. свид.Т.Н. е извършила разпознаване на лица по
снимки, в хода на което по категоричен начин е разпознала лицето под №2, а
именно лицето З.Т.С.,***, като лицето, на което е отворила стаята
обитавана от останалите свидетели – Д. и Г. и А. д., за да си вземе личните
вещи. В съдебно заседание свид.Н. сочи категорично подс.С.,
като лицето на което е отключила вратата на стая от втория етаж от къщата им и което е взело от
стаята едно яке, чифт маратонки и някакво шушляково горнище, сложил ги в сак и
излязъл. По-късно същият ден, свид.Н. научила от майка си, че момчетата, които
обитавали стаята, която тя отключила, се оплакали, че са им изцезнали някои
вещи. След този ден, свид.н. не видяла повече подсъдимия в къщата ми.
В хода на досъдебното производство е
изготвена съдебно икономическа - оценъчна експертиза, вещото лице по която е посочило, че стойността на процесните
вещи, отнети от владението на свидетелите Г. и А. д., и Д. към датата на извършване на инкриминираното деяние /12.09.08год./
възлиза общо на сумата от 280 –двеста и осемдесет/ лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин и се
подкрепя изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно
от показанията на свидетелите, протокола за разпознаване на лица по снимки,
фотоалбума към него, заключението по изготвената СИЕ, както и от показанията на
свидетелите В.В. и В.В., разпитани в хода на съдебното производство. От
показанията на последният пред съда се установява, че през инкриминирания
период е заемал длъжността управител на цялото хранене във всички заведение на
хотелски комплекс „Парадайз Бийч” и като такъв в задълженията му е влизало
наемането на персонал и настаняването му на квартири. За лятото на 2008г.,
свид.В. сочи, че повечето от персонала им е бил настанен на квартири в гр.С.В.,
включая и пострадалите А. и Г., които били синове на негов приятел. Свид.В.
сочи, че през въпросното лято, в квартирата на А. и Гален била извършена кражба
от лице, което било назначено от него, като помощник-готвач в ресторанта на
комплекс „Парадайз Бийч” и който бил на работа броени дни. Тъй като лицето било
на изпитателен срок не е бил сключван трудов договор с него.
В обясненията си пред разследващите органи, както и пред съда подс.С. не се признава за виновен, като се възползва
от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.
Гореизложеното се подкрепя изцяло от материалите
по ДП № 14-2052/2008г. по описа на
РПУ-гр.Н., както и от показанията на пострадалите свидетели и свид.Н. и свид.В.,
дадени в хода на досъдебното и съдебното производство.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че на инкриминираната дата – 12.09.2008г.,
с действията си подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл.196, ал.1 от НК, като деянието е
извършено при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че
подс.Симоенов е работил, макар и за кратко време, като готвач в ресторанта на
хотелски комплекс „Парадайз Бийч” и в този период е бил на квартира в дома на
свид.Н., където са били настанени и пострадалите по делото. Недоказано по
делото остана твърдението на подс.С., че на инкриминираната дата е бил в
затвора. Видно от изисканата от съда справка от Затвора – гр.София /л.76/, на
16.05.2008г. С. е бил освободен от затвора след изтърпяване на наложеното му
наказание по НОХД № 26/2007г. и НОХД № 100/2007г., двете по описа на РС-Брезник
и едва на 04.06.2009г. постъпва отново в затвора за изтърпяване на наказанието
по последващи присъди. Няма данни в периода май 2008г. – юни 2009г., С. да е
бил в някой от арестите на страната. Извода, който се налага е, че на 12.09.2008г.,
С. е бил на свобода.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване размера на предвидените в текста
на чл.196, ал.1 от НК санкция за подсъдимия, съдът съобрази от една страна
степента на обществена опасност на извършеното престъпно деяние, с оглед
предвиденото от законодателя наказание – „лишаване от свобода до две до десет
години”, както и разновидността на формата на вината - “пряк умисъл”. Наред с
това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца –
изключително обремененото му съдебно минало включващо многократните му
осъждания за умишлени престъпления, почти по всички от които е изтърпявал
ефективно наказание „лишаване от свобода”.
Като взе предвид гореизложеното, съдът определи
на подсъдимия С. наказание при условията на чл.54 от НК, а именно – три години
лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в Затвор.
Съдът намира, че така определеното наказание по
вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на
извършеното от подсъдимия престъпление като деяние, степента на обществената му
опасност като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална
степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в
чл.36 от НК.
Накрая съдът се произнесе по въпроса за
направените в хода на съдебното производство разноски, като възложи същите в
тежест на подсъдимия С..
МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: