Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ХVІ–ти състав, в
публично заседание на 26.11.2019
г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 2905 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.
186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с
чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
на „С.“ ЕООД, представлявано от
управителя Е.Т.К., срещу
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 388-ФК/21.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности”-Варна в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ запечатване
на търговски обект,представляващ павилион за продажба на плодове и зеленчуци,находящ се в гр.Варна,пазар Чаталджа,
ул.” Цар Асен”, бутик 8-9-10,както и забрана за достъпа до него за срок от 5 дни, на основание чл. 186, ал.1,т.1,б.”а” и чл.187,ал.1 от ЗДДС. Жалбата съдържа доводи за материална незаконосъобразност на оспорения
адм.акт, поради липсата на визираното в
обжалваната заповед нарушение – не била извършена
цитираната в акта продажба. Жалбоподателят се позовава още на неспазена форма
на оспорения адм.акт – липсата на мотиви относно възможността провереният
субект да извърши друго нарушение,което да бъде предотвратено с наложената
принудителна мярка,както и липсата на такива относно срока за който е наложена
ПАМ. Иска се отмяна на обжалваната заповед и присъждане на
направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от упълномощения адвокат Ал.Н..
Ответникът
– началник отдел „Оперативни дейности”-Варна , чрез представените от упълномощения
юрисконсулт Ив.А.писмени бележки с.д.17204/21.11.2019 г. изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното
:
На 19.10.2019 г. служителите на ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП Й.Д.Т.и В.К.К.извършили проверка на павилион за продажба на
плодове и зеленчуци,
находящ се в гр.Варна,пазар Чаталджа, бутик
8-9-10,стопанисван от „С.”“ ЕООД. За резултатите
от проверката
е съставен в присъствието на продавач-консултанта Т.Н.К.протокол за извършена проверка серия АА № 0353423/ 19.10.2019 г. От страна на проверяващата Т.е извършена в 18.26 ч. контролна
покупка на 200 гр. малини на стойност 5.00 лв., платени от нея в брой с една банкнота от
10.00
лв.,получена от продавача К.,която връща на Т.ресто от 5.00 лв. За така осъществената продажба не е издадена
фискална касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство с рег.№ 4115361/25.03.2019
г. След легитимацията на проверяващите и съставянето на протокола за извършената проверка,К.написала
в него следните обяснения : „Не знаех,че след приключване на касовия апарат
нямам право да обслужвам клиенти докато прибирам,че наново трябва да го
включа”. В хода на проверката е изведен
дневен финансов отчет с разчетена от ФУ касова
наличност на стойност 00,00 лв.,като същевременно е установена в касата фактическа наличност от 93,03
лв.,за която от продавача К.е съставен опис,в който тя собственоръчно изписва
следните обяснения : „ След приключване на касовия апарат и предадени пари
,докато прибирам обслужих клиенти без да включа касовия апарат наново,за което
не знаех”. По-късно и във връзка със същите констатации, инспектора по приходите
Й.Д.Т.съставила срещу „С.” ЕООД акт за установяване на адм.нарушение № F518736/24.10.2019
г. за нарушаване разпоредбите на чл.25,ал.1,т.1 във вр. с чл.3,ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС – затова,че не е
издадена фискална касова бележка за продажбата,описана в протокола за извършена
проверка от 19.10.2019 г. В съответствие с правомощията
предоставени от изпълнителния директор на НАП на началниците на отдели „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП
със заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., протоколът е разгледан от началника на отдел
„Оперативни дейности”-Варна Б.С.Г.. Деянието е квалифицирано като изпълняващо състава на чл.186,ал.1,т.1,б.”а”
от ЗДДС ,поради което на основание чл.186,ал.1 и чл.187,ал.1 от ЗДДС е издадена
заповед № 388-ФК/21.10.2019 г.,с която на дружеството-жалбоподател са наложени принудителни адм.мерки запечатване
на търговския обект и забрана за достъпа до него за срок от 5 дни. Заповедта съдържа мотиви относно продължителността на
определения срок,изложени веднага след диспозитива и преди разпореждането за
допускане на предварително изпълнение. Същата е връчена на 24.10.2019
г. на счетоводителя на дружеството Т.З.,в
качеството й на упълномощено лице, като
веднага на същата дата е подадена жалба до АС-Варна.
При така установените
обстоятелства, съдът приема от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК от надлежна страна и при
наличие на правен интерес от съдебното
оспорване.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна предвид следното:
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна адм.мярка е по чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС – не е спазен реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба,издаден по установения ред за
доставка/продажба. При установеното наличие в проверявания обект на въведено в
експлоатация фискално устройство,редът и начина за издаване на документ за
продажба са регламентирани в разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл. 25, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от министъра на финансите.
Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г.,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се
издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС. Събраният по по делото като писмено доказателство протокол за извършена проверка от 19.10.2019 г. представлява съгласно чл.50,ал.1 от ДОПК
официален свидетелстващ документ,ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила,която не е оборена от страна на жалбоподателя – възражението
на същият се свежда единствено до голословно отричане на изложените в протокола
фактически констатации,без предприемане на процесуални действия за оспорване на
истинността му по реда на чл.193 от ГПК. Този протокол, заедно с останалите събрани
по делото писмени доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин
фактите за извършени покупко-продажба на 200 гр. малини,плащане по нея и приемане
на парите от продавач-консултанта К.,а липсата на издадена фискална касова
бележка от наличното в обекта фискално устройство не представлява спорен по
делото факт. Фактите са признати в обясненията на К.,отразени в протокола за
извършена проверка и в описа на паричните средства в касата към момента на
проверката. При тази установеност на фактите за извършена продажба и неиздадена за нея
фискална касова бележка въпреки извършеното плащане, сочещи на извършено
нарушение на разпоредбата на чл.25,ал.1,т.1 във вр. с чл.3,ал.1 от
Наредбата,налице е обвързана компетентност за издаване на заповед за налагане
на ПАМ. Издадената и обжалвана такава правилно квалифицира установените факти по разпоредбата на чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС, представляваща правното основание
за налагане на принудителната адм.мярка
„запечатване на търговския обект” – не е спазен редът по чл.118,ал.1 от ЗДДС
във вр. с чл.25,ал.1 от Наредбата,изискващ издаване от ФУ на фискална касова бележка за извършената продажба,за която в случая е извършено
плащане в брой. Що се касае до
обвързаната с материалната законосъобразност на ПАМ продължителност
на срока, то определянето на
същата се намира в оперативна самостоятелност на адм.орган. Възражението на
жалбоподателя за липсата на мотиви в тази насока не съответства на обективното
съдържание на оспореният адм.акт – текста съдържащ изложение на мотиви започва
с изречението „При определяне продължителността на мярката се взеха предвид
тежестта на извършеното нарушение,последиците от същото,както и необходимостта
да се осигури защита на обществения интерес,като се предотврати възможността за
извършване на нови нарушения” и завършва с изречението „За извършване на тази
промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен
срок”. Мотиви във връзка с продължителността на срока са изложени и относно
прилагането на принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК. Релевантни за продължителността на срока са конкретните по случая факти,а именно стойност от 5.00 лв. на
неотчетената продажба и стойност от 93,03 лв. на фактическата касова наличност при отчетен за деня на
проверката оборот от 0,00 лв. Съобразно тези обстоятелства и като се има
предвид определената в разпоредбата на чл.186,ал.1 от ЗДДС максимална
продължителност на срока от 30 дни,то определеният с обжалваната заповед към минимума срок от 5 дни,не нарушава принципа за съразмерност
по чл.6 от АПК – срокът е с продължителност,която не засяга права и законни
интереси на жалбоподателя в степен по-голяма от най-необходимото за целта,за
която актът се издава. По тези съображения,съдът намира ,че обжалваната заповед
е материално-законосъобразна.
Материалната компетентност за
издаване на адм.актове от вида на оспореният е уредена в нормата на чл.186,ал.3
от ЗДДС,която допуска делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа
издал обжалваната заповед с приложената към преписката заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. По тези съображения
съдът намира,че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Формата на заповедите за налагане
на ПАМ също е уредена в чл.186,ал.3 от ЗДДС – изисква се мотивирана писмена
заповед. От обективното
съдържание на обжалваната заповед се установява
спазването на изискуемата от закона форма на
адм.акт – в мотивите на същата са изложени и описани фактите относно нарушението по
чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25,ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. ,а също така са посочени и правните основания
за издаване на заповедта. Доколкото целта на
ПАМ от вида на наложената с обжалваната заповед е законово регламентирана като
превантивна такава без възможност същата да притежава останалите посочени в разпоредбата на чл.22 от ЗАНН функции,то излагането
на визираните в жалбата конкретни мотиви относно възможността проверения субект
да извърши друго нарушение,което да бъде предотвратено с наложената ПАМ, не е
нормативно необходимо.
Жалбата не съдържа
възражения за съществено нарушаване на административнопроизводствените правила
при издаване на обжалваната заповед и такива при служебно извършената от съда
проверка не са установени.
Доколкото при установено
извършване на нарушение ПАМ се налага в условията на обвързана
компетентност,то издаването на обжалваната заповед е съобразено с горепосочената
и регламентирана в чл.22 от ЗАНН цел за предотвратяване извършването
на адм.нарушения от същият вид. В този смисъл съдът намира оспореният адм.акт за издаден в
съответствие с целта на закона.
Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по
чл.146 от АПК, жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, сторените
от жалбоподателя разноски остават
за негова сметка, а съгласно
чл.143,ал.4 от АПК следва да бъде уважена
претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение – представена е писмена защита от процесуалния представител на ответника
юрисконсулт Апостолова.
Съобразно
фактическата и правна сложност на делото,разноски се дължат в
минималния размер от 100 лв. по чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „С.“ ЕООД, против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 388-ФК/21.10.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности”- Варна в ГД „Фискален
контрол” при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски
обект,представляващ павилион за продажба на плодове и зеленчуци,находящ се в гр.Варна, пазар Чаталджа и
забрана за достъп до него за срок от 5
дни.
ОСЪЖДА „С.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
: гр.Варна,
***,представлявано от
управителя Е.Т.К.
ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :