РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело №
20215300900232 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът ИВ. ИЛ. АТ., ЕГН **********, с адрес гр. ***, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 78, да й заплати обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от ПТП, осъществило се на ***г. в землището на с. ***,
както следва:
в размер от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от допълнително влошено здравословно състояние
/ексцес - дясноконвексна тораколумбална сколиоза / ведно със законната
лихва, считано от 01.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
в размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от допълнителна хирургична интервенция,
претърпяна на 08.06.2018 г. в Специализирана хирургична болница „
***“ ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.06.2018 г. до окончателното й изплащане;
в размер от 5 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, направени разходи за хирургична интервенция, 08.06.2018 г. в
1
Специализирана хирургична болница „ ***“ ***, ведно с законната
лихва, считано от 01.06.2018 г. до окончателното й изплащане;
в размер от 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
произтичащи от допълнителна оперативна интервенция, извършена на
15.06.2018 г. в ***, ведно с законната лихва, считано от 15.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата;
в размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от оперативна интервенция, извършена на
02.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.02.2021 г. до окончателното й изплащане;
в размер от 6 911 лв., обезщетение за имуществени вреди,
представляваща разходи за закупуване на остеосинтезен материал във
връзка с извършена на 02.02.2021г. оперативна интервенция, ведно със
законната лихва считано от 29.01.2021г. до окончателното изплащане на
сумата.
в размер от 900 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за избор на екип за извършена на 02.02.2021г. оперативна
интервенция, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2021г. до
окончателното изплащане;
в размер от 300 лв., обезщетение за имуществени вреди, представляващи
платени разходи за престой в единична стая във връзка с извършена
оперативна интервенция на 02.02.2021г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.02.2021г. до окончателното й изплащане;
в общ размер от 125 000 лв., обезщетение за имуществени вреди,
представляващи извършени разходи за болногледачи и придружители за
периода от 26.12.2016г. до 17.03.2021г., включващо суми от по 2500 лв.
на месец, ведно с законната лихва върху всяко месечно вземане, считано
от 26.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;
в размер от 2 500 лв. на месец, считано от 18.03.2021 г. до изчерпване на
застрахователното покритие за едно пострадало лице, представляващо
обезщетение за имуществени вреди - за болногледачи и придружители за
бъдещ период, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане,
считано от първо число на съответния месец до окончателното им
изплащане пожизнено или до изчерпване на застрахователния лимит по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил
2
марка „Фиат Пунто“ с рег. № ***, съгласно полица № ***;
в размер от 30 600 лв., обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за провеждани рехабилитационни процедури по
1 час дневно, в размер на сума от по 20 лв. на час, за периода от
01.01.2017 г. до 30.03.2021 г.;
в размер от 600 лв. на месец, обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за извършване на ежедневни рехабилитационни
процедури за раздвижване, за периода 31.03.2021г. – 31.03.2026г.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: При
ПТП от *** г. в землището на село ***, на път *** с . ***- гр. ***, при
управление на МПС л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № ***, управляван от водача Б.
М. Ш., нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5 ал.1 т.1
от ЗДвП, вр. с чл. 20 ал.1 от ЗДвП вр. с чл. 20 ал.2 от ЗДвП, както и чл. 150
ал.1 от ЗДвП, в резултат на което ищцата е пострадала и е получила четири
средни телесни повреди от тежка степен, изразяващи се в счупване на 11-ти и
12-ти гръдни прешлени, ангажиращо телата, дъгите и израстъците им,
поотделно и в съвкупност, довело до трайна затрудняване движенията на
снагата, контузия и притискане на гръбначния мозък от счупени прешлени,
довела до пареза на двата долни крайника, контузия на белите дробове и
двустранно наличие на кръв в гръдната кухина, счупване на дясна ключица.
За описаното ПТП водачът на увреждащото МПС е признат за виновен с
влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 3281 по описа за 2017 г. на
Пловдивски Районен Съд, VI наказателен състав. За описаните първоначални
неимуществени вреди, произтичащи от телесните увреждания вследствие на
ПТП, ищцата е подписала споразумение със ЗД „ Бул Инс“ АД, като й е
определено обезщетение за тях в общ размер от 400 000 лв., от които ищцата
е получила 300 000 лв. В споразумението е налице клауза, че определеното от
застрахователя обезщетение е крайно и окончателно и обхващало всички
търпени и търпими неимуществени и имуществени вреди и ищцата няма да
има в бъдеще претенции включително за ексцес, по отношение на която
клауза се прави възражение за нищожност. В резултат на описаните
първоначални увреждания са настъпили допълнителни усложнения, довели
до последващо и продължаващо понастоящем лечение. Налагат се
допълнителни разходи за последващо лечение. Налице са допълнителни
имуществени вреди, свързани с последващо оперативно лечение и такива
3
вреди, представляващи периодични плащания за полагани ежедневни грижи
от трети лица и за рехабилитационни процедури. Налице са допълнително
настъпили неимуществени вреди от проведено последващо лечение
/оперативни интервенции/ и влошено здравословно състояние /ексцес-
дясноконвексна тораколумбална сколиоза/. За допълнително проведеното
оперативно лечение и търпените от него болки и страдания, за настъпилото
влошаване на здравословното състояние на ищцата /дясноконвексна
сколиоза/, за допълнителните разходи за оперативно лечение, провеждана
рехабилитация и за полаганите за нея ежедневни грижи от трети лица, ищцата
не е обезщетявана.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата
молба.
С отговора на исковата молба не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност“
за МПС лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № *** към датата на процесното
ПТП, както и че вината на водача, управлявал застрахованото МПС, е
установена с влязла в сила присъда.
Предявените искове се оспорват по основание и размер, като се твърди, че за
причинените на ищцата от процесното ПТП телесни увреждания и
претърпените във връзка с това имуществени и неимуществени вреди е
изплатено обезщетение в размер на 400 000 лв., въз основа на сключено
между ищцата и застрахователното дружество споразумение, като се твърди,
че определеното със споразумението обезщетение отчита всички претърпени
от ищцата телесни увреждания и произтичащите от това вреди – имуществени
и неимуществени, както и наличието на съпричиняване от страна на ищцата
за настъпилия вредоносен резултат. Оспорва да е налице настъпил ексцес и
влошаване на здравословното състояние на ищцата. Твърди, че ако е налице
усложнение на здравословното състояние на ищцата, то същото се дължи на
провеждано неправилно лечение, като в тази връзка се развиват доводи, че
ищцата е провеждала хаотично лечение и липсва план за правилно лечение и
възстановяване на ищцата. Оспорва се наличието на причинно следствена
връзка между ПТП и описаните в исковата молба хирургически интервенции.
Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от
4
ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно
завишено и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52
ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата е
пътувала без предпазен колан, в резултат на което са получени тежките
травми на 11 и 12 гръдни прешлени, с притискане на гръбначния мозък,
довело до пареза на долните крайници, както и контузия на бял дроб. Оспорва
исковете за извършени разходи за полагане на ежедневни грижи и
рехабилитационни процедури за минал период, като твърди, че липсват
доказателства за реално извършени такива разходи. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност за претендираните разходи за извършени
рехабилитационни процедури и разходи за болногледачи и придружители, за
минал период, като развива доводи, че се касае за периодични плащания,
които се погасяват с кратката тригодишна давност. Оспорва претенциите за
законна лихва, като оспорва началният момент от който се претендира
заплащане на законна лихва върху претендираните обезщетения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на исковете.
По делото е приложено НОХД № 3281/ 2017г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, от което се установява, че с Определение от 13.07.2017г., е
одобрено споразумение, влязло в законна сила на 13.07.2017г., по силата на
което Б. М. Ш., се признава, че е извършил виновно престъпление по чл.342,
ал.3, предл. 4-то и предл.7-мо от НК за това, че при управление на лек
автомобил марка „Фиат Пунто“, с рег. № ***, на ***г., е нарушил правилата
за движение, в резултат на което е причинил средни телесни повреди на ИВ.
ИЛ. АТ..
Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение, имащо
характер на присъда, постановена по наказателното дело, на основание чл.300
от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на
5
процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено от Б. М. Ш. и
вината на последния.
За установяване механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, във връзка с направеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на ищцата на настъпилия вредоносен
резултат, както и за установяване вида и характера на претърпените от
ищцата телесни повреди и причинно- следствената връзка между процесното
ПТП и съответните травматични увреждания по делото е допусната и
изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от в.л. инж. Т.П. и д-р Б. Хр. П., както и повторна и допълнителна
тройна комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от вещите лица инж. С.М., д-р Е.Б. и д-р С.Н. /******/. Изслушани
са свидетелите Е.М. и Н.В..
Съгласно заключението по КСМАТЕ, изготвено от вещите лица инж. П.
и д-р П., водачът *** при управлението на л.а. „Фиат Пунто“, без да са
налице обективни причини от техническа гледна точка е загубил контрол над
автомобила, при което същият е напуснал платното за движение, след което
се е преобърнал и се е ударил в крайпътно дърво със задната си част. В
резултат на сблъсъка ищцата е получила следните травматични увреждания:
счупване на 11- ти и 12-ти гръдни прешлени, ангажиращо телата, дъгите и
израстъците им; контузия и притискане на гръбначния мозък в областта на
счупените гръдни прешлени; счупване на дясна ключица, двустранно наличие
на кръв в гръдната кухина, контузия на белите дробове, счупване на двете 10-
ти ребра; счупване на трансверзалния ляв израстък на 1-ви поясен прешлен;
разкъсно- контузна рана на главата; кръвонасядане на дясна вежда и на
лигавицата на очната ябълка на дясното око; контузия на главата с мозъчно
сътресение. С оглед механизма на настъпване на процесното ПТП ищцата ако
е била пътувала с правилно поставен обезопасителен колан тя е нямало да
получи така описаните травми, тъй като тялото на пострадалата няма да се е
придвижвало свободно в купето на лекия автомобил по посока надясно и тя е
щяла да получи по- леки наранявания.
Според показанията на св. М., пътувала на предната дясна седалка,
пострадалата е пътувала на задната седалка. Свидетелката не си спомня точна
как е настъпил удара, ударът е бил отзад, от лявата страна на автомобила,
6
автомобилът се е обърнал на дясната страна. След удара е излязла сама от
колата, заедно с водача, не се е обърнала да погледне пътуващите на задната
седалка момичета.
Според показанията на св. В., пътувала на задната седалка вдясно,
ищцата е пътувала до нея, на задната седалка зад шофьорското място, не си
спомня как е станал инцидентът, не си спомня нищо конкретно, не помни в
какво състояние е бил автомобилът след удара.
Съгласно заключението по повторната и допълнителната КСМАТЕ,
изготвено от вещите лица инж. М., д-р Б. и д-р Н. /*****/, водачът на лекия
автомобил е загубил контрол над автомобила и е напуснал платното за
движение от ляво, след което се е преобърнал и се е ударил в дърво със
задната си част. Във връзка с автозлополуката ищцата е получила черепно –
мозъчна травма: разкъсно- контузна рана на главата, кръвонасядане на лицето
в областта на дясната вежда и на лигавицата на очната ябълка на дясното око,
мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието; гръдна травма:
счупване на 11- ти и 12-ти гръдни прешлени, ангажиращо телата, дъгите и
израстъците им, контузия и притискане на гръбначния мозък в областта на
счупените гръдни прешлени, долна вяла параплегия, счупване на дясна
ключица, кръвоизлив в гръдната кухина двустарнно, контузия на белите
дробове, счупване на 10-ти ребра вляво и вдясно; счупване на левия напрачен
израстък на 1-ви поясен прешлен. Настъпилият удар с дървото е в задната
част на автомобила, в задния капак, т.н. пета врата, като в дясната част е с по-
малка дълбочина и е изнесена в горната част на купето, а в лявата страна
деформацията е с по- голяма дълбочина и е изнесена по- ниско, около средата
на купето по височина. В ляво деформацията видимо стига до облегалката на
задната лява седалка. Разположението, тежестта и морфологията на
уврежданията на ищцата сочат, че те са причинени от директно приложение
на кинетичната енергия в гръдно- поясната част на тялото отзад с
направление на силата напред, мястото на травмиране съвпада с мястото на
максимална деформация на автомобила в задната лява част. Между дървото и
тялото на пострадалата е имало облегалка на задната лява седалка и
деформирани метални елементи от купето на автомобила, които не са в
състояние да погасят енергията на удара. Най- тежките увреждания са
причинени в задната част на автомобила, което изключва всякаква предпазна
7
функция на колана, уврежданията на ищцата биха се получили в същия обем
и мащаб с или без поставен предпазен колан.
Съдът кредитира изцяло заключението по повторната и допълнителна
КСМАТЕ, тъй като същото e мотивирано и обосновано. При изслушване на
заключението в открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2022г.,
вещите лица дадоха подробни разяснения на поставените въпроси. Техните
изводи се базират на цялостен и пълен анализ на всички установени факти,
свързани с настъпилата деформация на автомобила, въз основа на наличните
в досъдебното производство /приложено по настоящото дело/ фотоснимки от
местопроизшествието и протокол за оглед на местопроизшествието. Ясно и
компетентно е обяснен от вещото лице инж. М., на поставените в о.с.з от
14.03.2022г. въпроси, механизмът на настъпване на удара на автомобила в
дървото, последователността на движение на автомобила след напускане на
пътното платно: първо е преобръщането на автомобила на двете десни врати,
след това е ударът в дървото, като това става под едновременното действие на
две ротации на автомобила – около вертикалната си ос и около
хоризонталната си ос.
По делото е изслушано и прието заключение по СМЕ, изготвено от
вещи лица със специалност по неврохирургия и по неврология. От същото се
установява, че ищцата е получила тежка комбинирана травма на гръбначния
стълб и тялото (глава, гръден кош, белия дроб), във връзка с което е
проведено комбинирано оперативно, консервативно и рехабилитационно
лечение от ПТП до настоящия момент. През 2016г. има гръбначна операция –
декомпресия на гръбначния мозък и репозиция и стабилизация на счупените
11- ни и 12-ти гръдни прешлени. През м. юни има оперативна експлантация
на металната стабилизация и оперативна фибротомия. През февруари 2021г.
ищцата е претърпяла повторна оперативна стабилизация (с обхващане на
други прешлени), а след изписването й е оперирана по повод възпалителен
процес на гърба. Освен хирургичните интервенции ищцата е провеждала
симптоматична комплексна консервативна терапия, както и
кинезитерапевтични процедури. Лечението е комплексно и отговаря на
нуждите и потребностите при тежка ГМТ. Медицинското естество на
оперативните интервенции е принципно отстраняване на последствията от
тежката ГМТ, които причиняват увреда на нервните структури и гръбначния
8
стълб. Сколиотичната деформация на гръбнака не е усложнение, а е следствие
от тежкото взривно счупване на два гръдни гръбначни прешлена Тх11 и Тх12,
при което грубо е променена архитектониката на гръбначния стълб. В о.с.з. от
16.05.2022г. вещите лица поясняват, че сколиозата и кифозата са установени
при първите образни изследвания на ищцата, те са от самото начало на
травмата. Първоначалната операция през 2016г. е коригирала в много голяма
степен въпросната сколиоза, а също и кифозата, което е видно от образните
изследвания, но въпреки корекцията, деформитетът на гръбнака се е запазил.
През 2018г. след консултация и по собствено желание на ищцата е
премахната стабилизиращата система. Това е било възможно и необходимо,
при доказаната консолидация и осъществена костна фузия (зарастване) на
счупените прешлени, с цел подобряване на движенията на гръбначния стълб и
мускулатурата, по- лесно придвижване, възможност за по- активна
физиотерапия и рехабилитация. Постоперативно тези положителни ефекти са
били налице, но при увеличения обем на движенията от страна на ищцата,
както и анталгичната (болезнена и изкривена) поза при седящ и изправен
стоеж и диагностицираната псевдоартроза между Тх11 и Тх12 прешлени и
частична патологична подвижност в областта на торакалния гръбнак, е било
препоръчително да се направи повторна стабилизация, обхващаща и вече
консолидираните Тх11 и Тх12 прешлени. Повторната стабилизация,
извършена през 2021г., е обездвижила паталогично подвижният сегмент Тх11
и Тх12, динамичният процес на засилване на кифосколиозата при различни
движения и пози на тялото е преустановен в голяма степен, редуцирала е
изкривяването на гръбначния сегмент, облекчила е болките при наличната
псевдоартроза и като цяло е повлияла благотворно възстановителния процес
на ищцата. Налице са трайни затруднения при придвижване на ищцата, може
да се придвижва самостоятелно, с помощни средства, на ограничени
разстояние поради бърза уморяемост и тежка пареза на долните крайници.
Ищцата има нужда от придружител, както и от чужда помощ при
ежедневните си нужди и стреотип. Ищцата се нуждае от провеждане на
рехабилитация, като основната цел е да се преодолеят неврогенните болки и
спастичността в мускулите.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е
изслушана свидетелката М. Г. /майка на ищцата/. От показанията на
свидетелката се установява, че първоначално ищцата е била прикована на
9
легло, проведена е първоначално рехабилитация в ***, след това в *** през
2017г., в специализирана болница, за общо три месеца. След връщането
вкъщи е продължила рехабилитацията интензивно, всеки ден с рехабилитатор
вкъщи, в момента рехабилитацията е сведена до два пъти седмично. Ищцата
има нужда от ежедневни грижи и помощ за обслужване и придвижване от
друг човек, тя не може сама да се обслужва за хигиенни нужди, не може да
носи нищо в ръце, защото са й заети, не може сама да пазарува, да си
приготви храна или да си сипе вода. Не може да се придвижва без
придружител, защото макар че е с патерици, не се чувства стъпила на земята,
има страх, че ще падне, а и отделно от това не се чувства стабилна, много
пъти се случва да падне, защото получава спазъм в крака и губи равновесие и
пада. Има спастично изкривяване на стойката, непрекъснато има болки в
гърба, независимо от стабилизацията, дори когато седи продължително,
изпитва болки, просто трябва да е легнала. Изпитва болки дори когато трябва
да си движи ръцете, защото това натоварва гърба. Има постоянни
затруднения при ходене по физиологични нужди, няма усещането, че й се
ходи до тоалетна. Процедурата в *** за отпускане на сухожилията, за да може
да стъпи на цяло стъпало, е била с краткосрочен ефект. През 2018г. е свалена
гръбначната стабилизация по искане на ищцата, защото е усещала
дискомфорт, бодежи в гърба и скованост, като преди това е направена
консултация с лекар, който е казал, че няма проблем да се махне, защото
ищцата е млад човек. Свалянето обаче не е имало положителен ефект, тъй
като гръбнакът не може да държи тялото й изправено, се е получило
сплескване или смачкване на гръбначни прешлени и дискове, от които е
започнало по – интензивно да я боли гърба, получило се някаква гърбица.
След консултация се е наложило отново да се сложи гръбначна стабилизация,
за да се избегнат по- сериозни проблеми, която стабилизация няма да се маха,
защото ищцата няма достатъчно мускули на гърба, които да държат гърба
изправен. Втората операция за стабилизация е протекла с усложнения,
получило се е задържане на течност, което е наложило повторно постъпване в
болницата в София за изследвания и лечение.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира за установено, че е налице фактическият състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на описаните
неимуществени и имуществени вреди, а именно: деяние, противоправност,
10
вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на извършителя – водач
на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са
безспорно установени по силата на одобреното от наказателния съд
споразумение, имащо характер на присъда, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Безспорно установени са и получените от ищцата травматични
увреждания- тежка гръбнако- мозъчна травма, които са в пряка причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП с ответното
дружество за управлявания от Б. *** лек автомобил е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното
дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата вследствие използването на МПС неимуществени
вреди поради телесно увреждане или смърт. В настоящия случай наличието
на валидна застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната
легитимация на ответното дружество и задължението му за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
претърпените травматични увреждания.
Не е спорно между страните, като се установява и от представеното
като писмено доказателство – препис от Споразумение от 10.11.2017г. /л.67-
л.69/, че ищцата и ответното дружество са сключили споразумение, по силата
на което ответникът се е задължил да изплати на ищцата сумата от 400 000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени и
неимуществени вреди, възникнали от процесното ПТП или по повод на него,
включително такива за лихви за забава, пропуснати ползи и въобще всякакви
11
вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП. Съгласно чл.3 от
споразумението с изплащането на обезщетението ищцата е заявила, че няма
никакви неудовлетворени претенции към застрахователното дружество или
виновния водач за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди,
включително и бъдещи такива, както и вреди, произтичащи от лихви за
забава, вследствие процесното ПТП и каквито и да е било вреди, които са
пряка и непосредствена последица от ПТП. Не е спорно между страните, че
договорената сума е платена на ищцата от ответника, като в подкрепа на това
са и представените от ответника платежни нареждания /л.141- л.145/.
Именно с оглед на сключеното извънсъдебно споразумение между
страните и изплатеното по него обезщетение е основният спорен по делото
въпрос, а именно основателна ли е изначално претенцията на ищцата за
сочените от нея имуществени и неимуществени вреди, след като страните са
се договорили, че с изплащане на определеното обезщетение се обезщетяват
всички вреди, понесени от ищцата вследствие на процесното ПТП и същата
няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред.
По въпроса дали е преклудирано правото на ищцата да търси
обезщетение за вреди, произтекли от процесното ПТП, след като на същата е
изплатено договореното обезщетение, настоящият съдебен състав намира
следното:
Съгласно прието с т.10 на ППВС № 4/ 30.10.1975г. след присъждане на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание
да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние само,
ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и
съобразено. Следователно, когато е налице ексцес – влошено състояние на
увредения, което е в причинна връзка с увреждането, и това влошено
здравословно състояние да не е било взето предвид при определяне на
обезщетението.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС валидно
сключеното извънсъдебно споразумение между пострадалия от ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на
обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че
12
платената суми ги покрива изцяло, е израз на волята на страните за уреждане
на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени
вреди от непозволено увреждане и в този случай увреденото лице няма права
да търси репариране на същите отново по съдебен ред. Неудовлетворена
вреда от сключеното споразумение би била налице, само при търсене на
обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението – други
по вид или новонастъпили (напр. ексцес, последващи разходи за лекарства и
лечение и пр.); поради нищожност на споразумението или унищожаемост
(така Решение № 144/ 14.11.2017г., т.д. № 1084/ 2016г., І т.о. на ВКС). С
Решение № 228/ 05.06.2014г., т.д. № 583/ 2012г., І т.о. на ВКС е прието, че с
разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД законодателят е въвел принципа на
пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволеното
увреждане неблагоприятни последици. На обезщетение подлежат както
вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят стига
последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с
ал.3 на същия законов текст, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги
изчерпва. Ето защо обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако
такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване
(ексцес) на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, не е в противоречие с
т.10 на ППВС № 4/ 30.10.1978г., ако тези вреди са пряка и непосредствена
последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение. Аналогично е
прието и с Решение № 161/ 17.01.2013г., т.д. № 1040/ 2011г., І т.о на ВКС.
Съгласно цитираното решение на обезщетяване подлежат както вредите,
които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те са пряка и
непосредствена последици от увреждането. На обезщетяване подлежат
всички по- късно настъпили вреди, а не само тези, които могат да бъдат
квалифицирани като влошаване, т.е. на обезщетяване подлежат и онези вреди,
когато са настъпили при етап от лечението/ възстановяването на пострадалия
с цел подобряване на състояние му. По отношение на неимуществените
вреди, последващото обезщетяване би било неоснователно, само ако
настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е
формирало размера на присъденото обезщетение. Предходното обезщетяване
за претърпени имуществени вреди обаче не може да обхваща и
13
новонастъпилите, освен присъдените при условията на бъдеща периодичност
такива. Т.е новонастъпилите имуществени вреди, дори те да не са настъпили
в резултат от влошаване на състоянието, обезщетение се дължи, стига те да са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Независимо, че
цитираните две решения са постановени в хипотези, касаещи присъдено
обезщетение по съдебен ред в предходно образувано производство, то
дадените с тях разрешения са приложими и в хипотезата на сключено между
пострадалия и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите извънсъдебно споразумение, тъй като договореното
обезщетение обхваща само настъпилите към момента на сключването на
споразумението имуществени и неимуществени вреди, които са взети
предвид и така са формирали размера на договореното обезщетение.
Ирелевантно е наличието на клауза в споразумението, обективираща
изявление на пострадалия, че няма да има други претенции за обезщетяване
на вреди от същото събитие, включително за бъдещи такива, тъй като такава
клауза е нищожна. Безспорно е прието в съдебната практика, че отказ от
права е недействителен, ако е направен преди възникване на съответното
право в патримониума на неговия носител. С решение № 43/ 15.03.2011г., т.д.
№ 414/ 2010г., ІІ т.о. на ВКС е прието, че възникването на правото на
обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление на
ексцеса, т.е. от последващото влошаване на здравословното състояние на
увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на
здравето. Отказът от право на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес
би бил валиден само тогава, когато е извършен след проявлението на ексцеса
и настъпването на вреди от него в правната сфера на пострадалия.
Предварителният отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили
вредите, е недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право
на обезщетение. Поради недействителността на отказа уговорката между
застрахователя на делинквента и увреденото лице, че в случай на евентуален
ексцес увреденият няма да претендира обезщетение за новопроявилите се
вреди, е лишена от правни последици и е без значение за основателността на
прекия иск срещу застраховател за заплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Казаното е приложимо както по отношение на вредите, които могат да бъдат
квалифицирани като ексцес, така и по отношение на последващо настъпилите
14
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В настоящия случай, като се има предвид изложените по- горе
постановки, установени в съдебната практика, и с оглед на конкретно
уговореното между страните, съдът приема, че правото на ищцата на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди не е прекладирано по
отношение на онези вреди – имуществени и неимуществени, които са
възникнали след датата на сключване на споразумението. Това означава
обаче, че по отношение на всички вреди, които са били възникнали – т.е.
реално претърпени от ищцата до датата на сключване на споразумението,
правото й да търси обезщетение по съдебен ред е преклудирано. Това следва
от съдържанието на чл.1 и чл.3 от споразумението, които обективират волята
на страните при сключването му, и която воля подлежи на тълкуване от съда.
Страните са договорили, че сумата от 400 000 лв. представлява обезщетение
за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди, възникнали
от процесното ПТП или по повод на него, както и въобще всякакви вреди,
които са пряка и непосредствена последица от ПТП, както и е налице
обективирано волеизявление на ищцата, че с изплащането на договорената
сума ищцата няма неудовлетворени претенции за претърпените от нея вреди.
Вредите, които формират размера на договореното възнаграждение, не са
описани конкретно, с оглед на което следва да се приеме, че се включват
всички възникнали вреди, т.е. всички вреди, без бъдещите такива, които още
нямат обективно проявление. По аргумент на противното всички вреди, които
са се обективно проявили и съответно правото за тяхното обезщетяване е
възникнало в патримониума на ищцата, са обезщетени с изплащането на
договорената сума. В тази връзка следва да се посочи, че неоснователна е
тезата на ищцата, че предмет на обезщетение са били само вредите, които
произтичат от описаните в присъдата телесни увреждания.
Предвид на горното, следва да се разгледат поотделно всяка от
претенции на ищцата, като се прецени доколко претендираните вреди са
настъпили след сключване на споразумението и са пряка и непосредствена
последица от увреждането, както доколко са представени доказателства за
направените разходи и за претърпените от ищцата болки и страдания.
От заключението на изслушаната съдебно – медицинска експертиза,
15
изготвена от вещи лица невролог и неврохирург, което заключение не е
оспорено от страните, се установява, че дяскоконвексната тораколумбална
сколиоза, която се претендира като ексцес, не представлява допълнително
настъпило усложнение при ищцата. Същата е вследствие от тежката ГМТ, в
частност от тежкото взривно счупване на двата гръдни гръбначни прешлена
Тх11 и Тх12, при което грубо е променена архитектониката на гръбначния
стълб. В о.с.з. от 16.05.2022г. вещите лица поясняват, че сколиозата и
кифозата са установени при първите образни изследвания на ищцата, те са от
самото начало на травмата. Първоначалната операция през 2016г. е
коригирала в много голяма степен въпросната сколиоза, а също и кифозата,
което е видно от образните изследвания, но въпреки корекцията,
деформитетът на гръбнака се е запазил. С оглед на казаното сколиозата не
може да бъде квалифицирана като ексцес и не подлежи на допълнително
обезщетяване. Доколкото това състояние на ищцата е съществувало към
датата на сключване на процесното споразумение, то неимуществените вреди,
търпени от сколиотичната деформация на гръбнака, се обхващат от
изплатеното със споразумението обезщетение. Предвид на това претенцията
за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от допълнително влошено здравословно състояние
/ексцес - дясноконвексна тораколумбална сколиоза / ведно със законната
лихва, считано от 01.06.2019 г. г. до окончателното изплащане на сумата,
следва да се отхвърли като неоснователна.
Неимуществените вреди, произтичащи от последващите извършени на
ищцата хирургични интервенции – оперативна фибротомия през юни 2018г.,
оперативна експлантация на металната стабилизация и оперативна повторна
стабилизация, са настъпили след датата на сключване на процесното
споразумение, същите са пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП, част от лечебния и възстановителен процес с цел подобряване
състоянието на пострадалата, с оглед на което същите се явяват доказани по
своето основание и подлежат на обезщетение. По отношение на техния
размер, като взе предвид събраните по делото доказателства за търпените от
ищцата по време на операциите и следоперативния период болки и страдания
и за неудобствата през периода на възстановяване, съблюдавайки принципа
на справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът намира, че справедливото обезщетение
за неимуществените вреди, произтичащи от оперативната фибротомия, е
16
размер на 5 000 лв., за тези произтичащи от оперативната експлатнация на
гръбначната стабилизация е в размер на 10 000 лв., предвид на това, че няма
данни по делото ищцата е търпяла болки и страдания от самите операции и
през следоперативния период над обичайните, със силен интензитет и
продължителни във времето, болничният престой е сравнително кратък /един
ден за оперативната фибротомия и 17 дни за експлантацията/, както и двете
оперативни интервенции са протекли без усложнения, а относно
възстановителния период, с оглед общото състояние на ищцата, същият не е
оказал съществено значение върху ежедневието й, в смисъл на ищцата да са
причинени конкретни неудобства от битов характер и да е нарушен
ежедневния й стереотип. По отношение на неимуществените вреди,
произтичащи от повторната оперативна стабилизация, съдът намира, че
справедливото обезщетение за тях е в размер на 20 000 лв., предвид на
получилото се усложнение- остър възпалителен процес на кожа и подкожие в
средната трета на гърба, наложило оперативно лечение. Направените във
връзка с трите оперативни интервенции разходи представляват имуществени
вреди, които ищцата е претърпяла и които са пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП, с оглед на които същите ще следва да се
заплатят. Представени са доказателства за техния размер, с оглед на което
претенциите следва да бъдат уважени в претендираните размери.
Съгласно установената съдебна практика разходите за болногледач,
който е необходим с оглед състоянието на пострадалия от непозволено
увреждане, представляват имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликта и като такива подлежат на обезщетение.
Съгласно приетото по т.4 от ППВС № 4/ 30.10.1975 г. ако здравословното
състояние на пострадал при непозволено увреждане е налагало неговото
обслужване от друго лице, за заплатеното от пострадалия на това лице се
дължи обезщетение от причинителя на увреждането. Той дължи такова
обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е заплащал
за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази причина не
е получавал трудово възнаграждение. Размерът на обезщетението в този
случай се равнява на необходимото възнаграждение за получените грижи. С
решение № 808/ 06.09.1985г., гр.д. № 536/ 85 г. на ІV г.о. на ВС е прието, че
пострадалият от непозволено увреждане, нуждаещ се от чужда помощ и
когато е гледан от близки, на които не е заплащал, поради тази причина тези
17
близки са били останали без трудово възнаграждение, може да търси
неимуществени вреди. За основателността на иска е без значение дали
грижите са полагани от близки на пострадалия или от специално ангажиран
личен асистент (така Решение № 39/ 16.07.2010г., т.д. № 551/ 2009г., ІІ т.о).
От заключението на КСМЕ, изготвено от вещи лица специалист по
неврохирургия и специалист невролог се установява, че са налице трайни
затруднения при придвижване на ищцата, ищцата може да се придвижва
самостоятелно, с помощни средства, на ограничени разстояние поради бърза
уморяемост и тежка пареза на долните крайници. Ищцата има нужда от
придружител, както и от чужда помощ при ежедневните си нужди и стреотип.
Нуждата от придружител, който да бъде постоянно до ищцата, и да й помага
във всички ежедневни дейности се установява и от показанията на св. Г.
/майка на ищцата/. От същите се установява, че ищцата на практика е в
безпомощно състояние и не би могла да се обслужва сама за хранене,
обличане, хигиенни нужди и всякакви други ежедневни дейности от битов
характер. Ищцата не може да стане сама да си сипе вода, да си приготви
ядене, да се къпе и поддържа сама лична хигиена. Същата има нужда от
постоянен придружител, който да я обслужва. Установява се също така от
показанията на св. Г., че същата е неотлъчно до ищцата още от първия ден
след инцидента, придружавала я при всички проведени лечения и продължава
тя основно да обслужва ищцата.
При така събраните доказателства ищцата има право на обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за постоянен придружител и
болногледач, тъй като безспорно се установява както постоянната нужда от
чужда помощ, така и че такава помощ е предоставяна от нейното семейство и
то по- конкретно от майката на ищцата. Житейски логично е, че при условие,
че майката на ищцата е до нея 24 часа, всеки ден, то последната няма как да
полага труд, независимо че е в трудоспособна възраст, и няма как да получава
трудово възнаграждение. По отношение на предентирания период
26.12.2016г. -17.03.2021г. съдът намира, че претенцията е основателна за
периода 11.11.2017г. – 17.03.2021г., т.е. за периода след сключване на
процесното споразумение. По съображенията, изложени по- горе в мотивите
на настоящото решение, за периода от инцидента до сключване на
процесното споразумение имуществените вреди за разходи за болногледач се
18
включват в обхвата на договореното споразумение. Основателна е
претенцията за заплащане на обезщетение за бъдещ период, тъй като от
заключението по КСМЕ се установява, че установената пареза на долните
крайниците е трайна и това състояние на ищцата ще налага и за в бъдеще
постоянна необходимост от чужда помощ. По отношение на размера съдът
счита, че същият следва да бъде определен по следния начин: от
заключението на ССчЕ се установява, че по данни от Агенцията за социално
подпомагане, проект „Подкрепа за достоен живот“, предвиденото
възнаграждение за личен асистент за предоставяне на услуга по обгрижване
на лица с трайни увреждания е 3,00 лв. на час. С оглед на което съдът приема,
че дневното възнаграждение е в размер на 72 лв. За периода 11.11.2017г. –
17.03.2021г. дните са общо 1223, при което дължимото обезщетение възлиза
на сумата 88 056 лв. За бъдещ период месечното възнаграждение възлиза на
сумата от 2190 лв. (изчислено от съда по следния начин: 72 лв. х 365 дни в
година, разделено на 12 месеца), като доколкото се касае за бъдещ период, то
за начален момент следва да бъде приет датата на подаване на исковата молба
– 01.04.2021г., а не посочената от ищцата по- ранна дата 18.03.2021г.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
претенцията на ищцата за имуществени вреди, произтичащи от
необходимостта от ползването на чужда помощ и придружител, тъй като се
касае за вземане, което е предвидимо като размер и е допустимо да бъде
предявено и за бъдещ период, доколкото разходът с оглед състоянието на
ищцата е необходим и се извършва продължително време всеки месец.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на
претенцията по давност, тъй като не се касае за някакви периодични платежи
и не е приложима кратката погасителна давност. В случая приложима е
общата петгодишна давност, тъй като се касае за вреди от непозволено
увреждане, като началният момент в случая е датата на процесното ПТП, тъй
като нуждата на ищцата от чужда помощ е възникнала непосредствено от
този момент предвид на получените травматични увреждания. Уврежданията
на ищцата са наложили от първия ден на получаването им ползването на
чужда помощ и придружител.В този смисъл е съдебната практика (така
решение № 60140/ 09.02.2022г., т. д. № 875/ 2020г., І т.о. на ВКС). В
настоящия случай исковата молба е депозирана на 01.04.2021г., което е преди
19
изтичане на петгодишния давностен срок, считано от датата на процесното
ПТП – 25/26.12.2016г.
Ищцата се нуждае от провеждане на рехабилитация, като основната цел
е да се преодолеят неврогенните болки и спастичността в мускулите. Този
извод следва от заключението на КСМЕ, изготвено от вещи лица специалист
по неврохирургия и специалист невролог. Установява се както от
заключението по КСМЕ, така и от показанията на св. Г., че ищцата е
провеждала интензивна рехабилитация, която е повлияла благоприятно върху
общото й състояние. Съгласно поясненията, дадени от вещите лица в о.с.з. от
16.05.2022г., в случай че ищцата не провежда редовна рехабилитация, то би
се стигнало до по- тежко общо инвадилизирано състояние и значително
засилен болков синдром заради тежката спастичност на мускулите. По
отношение на предентирания период 01.01.2017г. – 30.03.2021г. съдът
намира, че претенцията е основателна за периода 11.11.2017г. – 30.03.2021г. ,
т.е. за периода след сключване на процесното споразумение. По
съображенията, изложени по- горе в мотивите на настоящото решение, за
периода от инцидента до сключване на процесното споразумение
имуществените вреди за разходи за рехабилитационни процедури се
включват в обхвата на договореното споразумение. Основателна е
претенцията за заплащане на обезщетение за бъдещ период, тъй като от
заключението по КСМЕ се установява, че установената пареза на долните
крайниците е трайна и това състояние на ищцата ще налага и за в бъдеще
постоянна необходимост от провеждане на рехабилитация. От показанията на
св. Г. се установява, че в момента рехабилитацията е сведена до два пъти
седмично, което обстоятелство следва да бъде отчетено и съответно при
определяне на месечното обезщетение за рехабилитация за периода от датата
на подаване на исковата молба 01.04.2021г. до 31.03.2026г. да бъде
предвидена сума за процедури два пъти седмично, а не ежедневно, както се
претендира с исковата молба. От заключението по ССчЕ се установява, че по
данни от ценоразписа на Националната болница за ***ална терапия и
рехабилитация, гр. София, цената на една рехабилитационна процедура
„Общо укрепваща гимнастика (индивидуална)“ е размер на 20 лв. С оглед на
което за периода 11.11.2017г. – 30.03.2021г. дните са общо 1236, при което
дължимото обезщетение възлиза на сумата 24720 лв. За периода от
01.04.2021г. до 31.03.2026г. месечното възнаграждение възлиза на сумата от
20
160 лв. (изчислено от съда по следния начин: 2 дни седмично, при средно 4
седмици в месеца, общо 8 дни х 20лв), като доколкото се касае за бъдещ
период, то за начален момент следва да бъде приет датата на подаване на
исковата молба – 01.04.2021г., а не посочената от ищцата по- ранна дата
31.03.2021г.
Неоснователно е възражението за недопустимост на претенцията на
ищцата за имуществени вреди, произтичащи от необходимостта от
провеждане на рехабилитационни процедури, по съображенията изложени по-
горе относно необходимостта от ползването на чужда помощ и придружител,
тъй като се касае за вземане, което е предвидимо като размер и е допустимо
да бъде предявено и за бъдещ период, доколкото разходът с оглед
състоянието на ищцата е необходим и се извършва продължително време
всеки месец.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на
претенцията по давност, тъй като не се касае за някакви периодични платежи
и не е приложима кратката погасителна давност, по съображенията, изложени
по- горе относно претенцията за имуществени вреди, произтичащи от
необходимостта от ползването на чужда помощ и придружител.
При определяне размера, който ще се присъди на ищцата, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищцата не е била с поставен
предпазен колан.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо
да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията си същият
обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв
конкретен принос от страна на ищеца не е установен.
От заключението на повторната и допълнителна КСМАТЕ се
установява по безспорен начин, че уврежданията на ищцата биха се получили
в същия обем и мащаб с или без поставен предпазен колан. С оглед това
възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.
21
Предвид на изложеното, основателни са следните искове за
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП,
осъществило се на ***г. в землището на с. Устина:
искът за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
допълнителна хирургична интервенция, претърпяна на 08.06.2018 г. в
Специализирана хирургична болница „ ***“ ***, следва да бъде уважен
за сумата от 5000 лв., като до пълния предявен размер от 30 000 лв.
следва да бъде отхвърлен като неосновател.
искът за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
допълнителна оперативна интервенция, извършена на 15.06.2018 г. в ***,
следва да бъде уважен за сумата от 10000 лв., като до пълния предявен
размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неосновател.
искът за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
оперативна интервенция, извършена на 02.02.2021 г., следва да бъде
уважен за сумата от 20000 лв., като до пълния предявен размер от 50 000
лв. следва да бъде отхвърлен като неосновател.
исковете за имуществени вреди, представляващи направени за разходи
хирургична интервенция в Специализирана хирургична болница „ ***“
***, разходи за закупуване на остеосинтезен материал във връзка с
извършена на 02.02.2021г. в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – гр. София
оперативна интервенция, представляващи разходи за избор на екип за
извършена на 02.02.2021г. оперативна интервенция и платени разходи за
престой в единична стая във връзка с извършена оперативна
интервенция на 02.02.2021г. в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – гр. София,
са основателни в пълния им предявен размер от 5000 лв., съответно от
6911 лв., 900 лв. и 300 лв. (общо разходите във връзка с извършена на
02.02.2021г. в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – гр. София оперативна
интервенция са в размер на 8111 лв.) и като такива следа да бъдат
уважени.
искът за обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени
разходи за болногледачи и придружители за периода от 26.12.2016г. до
17.03.2021г., следва да бъде уважен за сумата от 88 056 лв. и за периода
11.11.2017г. – 17.03.2021г., като за разлика до пълния претендиран
размер от 125 000 лв. и за периода 26.12.2016г. – 10.11.2017г. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
22
искът за обезщетение за имуществени вреди за болногледач и
придружители за бъдещ период следва да бъде уважен в размер на 2190
лв. на месец, считано от 01.04.2021г. до изчерпване на изчерпване на
застрахователния лимит по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" за лек автомобил марка „Фиат Пунто“ с рег. № ***,
съгласно полица № *** за едно пострадало лице, като до пълния
претендиран размер от 2500 лв. месечно и за периода 18.03.2021г.-
31.03.2022г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
искът за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
провеждани рехабилитационни процедури, следва да бъде уважен в
размер на 27420 лв. и за периода 11.11.2017г. – 30.03.2021г., като за
разликата до пълния претендиран размер от 30600 лв. и за периода
01.01.2017г. – 10.11.2017г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
искът за обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
извършване на ежедневни рехабилитационни процедури за раздвижване,
следва да бъде уважен в размер на 160 лв. на месец, за периода
01.04.2021г. – 31.03.2026г., като за разликата до пълния претендиран
размер от 600 лв. на месец и за периода 31.03.2021г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска за присъждане на законна лихва.
Ищцата претендира заплащане на законна лихва за забава по отношение
на претърпените имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от
допълнителните хирургични интервенции, както и за имуществени вреди,
произтичащи от необходимостта от ползването на чужда помощ и
придружител и от провеждането на рехабилитационни процедури, за периоди
преди подаване на исковата молба, като се претендират различни начални
моменти според това кога са възникнали съответните вреди или от датата на
процесното ПТП. Страните не спорят, че ищцата е уведомила ответното
дружество за допълнителната си претенция на 17.01.2021г. От този момент-
17.01.2021г., се явява основателно искането на ищцата за присъждане на
законна лихва върху присъдените обезщетения.
С оглед на горното претенциите на ищцата за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от
23
допълнителни хирургични интервенции, както за имуществени вреди,
произтичащи от необходимостта от ползването на чужда помощ и
придружител и от провеждането на рехабилитационни процедури, за периоди
преди подаване на исковата молба, ще бъдат уважени частично - считано от
17.01.2021г., като по отношение на останалите периоди ще бъдат отхвърлени,
с изключение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени от допълнителната интервенция от
02.02.2021г., тъй като за тези претенции ответното дружество не е уведомено
с искането от 17.01.2021г. и следователно по отношение на тях законна лихва
следва да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба-
01.04.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД обезщетение за забава в размер
на законната лихва, при неизпълнение на парично задължение, се дължи от
деня на забавата, като съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на
задължението е определен, то длъжникът изпада в забава след изтичането му.
С оглед на това е неоснователно искането на ищцата законна лихва за забава
по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди за
болногледачи и придружители за бъдещ период да бъде присъдено, считан от
деня на падежа – първо число на съответния месец, тъй като длъжникът при
неизпълнение би изпаднал в забава от деня, следващ падежа (първо число на
съответния месец), с оглед на което искането за присъждане на законна лихва
ще бъде уважено, считано от деня, следващ деня на падежа.
В частта по разноските.
Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в
настоящия случай, с оглед материалния интерес (540 311лв.), съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 12336 лв.
Съобразно уважената част от иска, на процесуалния представител на ищцата
адв. Л.Г. следва да бъде присъдена сумата от 5674,66 лв. /12336лв. х 0,46/.
Ответното застрахователно дружество претендира разноски в общ
размер на 12780 лв., за което са представени доказателства за извършени
такива, като по съразмерност на ответника следва да бъдат присъдени
24
разноски в размер на 7204,80 лв. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е договорено
в размер на 12120 лв. с вкл. ДДС, което е под предвидения минимум по
Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ищецът е освободен от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 9927,48лева –
държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция; 1716,72
лева – възнаграждение на вещи лица по КСМАТЕ, СМЕ и ССчЕ, допуснати
по искане на ищцата и платени от бюджета на съда /общо в размер на 3732
лв./, изчислено съответно на уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78, да заплати на ИВ. ИЛ.
АТ., ЕГН **********, с адрес гр. ***, следните суми, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП,
осъществило се на ***г. в землището на с. ***:
в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от допълнителна хирургична интервенция,
претърпяна на 08.06.2018 г. в Специализирана хирургична болница „
***“ ***, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. ведно със законната
лихва, както и за присъждане на законна лихва за периода 08.06.2018г. –
16.01.2021г., като неоснователен.
в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, направени разходи за хирургична интервенция в
Специализирана хирургична болница „***“ ***, ведно със законната
лихва, считано от 17.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за периода
08.06.2018г. – 16.01.2021г., като неоснователено.
25
в размер на 10 000 /десет хиляди/ лява искът за обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от допълнителна оперативна
интервенция, извършена на 15.06.2018 г. в ***, ведно със законната
лихва, считано от 17.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
30 000 лв. ведно със законната лихва, както и за присъждане на законна
лихва за периода 15.06.2018г. – 16.01.2021г., като неоснователен.
в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от оперативна интервенция,
извършена на 02.02.2021 г. в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – гр. София,
ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. ведно със законната лихва, както и за
присъждане на законна лихва за периода 02.02.2021г. – 31.03.2021г., като
неоснователен.
в размер на общо 8111 /осем хиляди сто и единадесет/ лева ,
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
закупуване на остеосинтезен материал, за избор на екип и за престой в
единична стая във връзка с извършена оперативна интервенция на
02.02.2021г. в МБАЛ „Свети Иван Рилски“ – гр. София, ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва за
периода 02.02.2021г. – 31.03.2021г., като неоснователено.
в размер на 88 056 /осемдесет и осем хиляди и петдесет и шест/ лева,
обезщетение за имуществени вреди, представляващи извършени разходи
за болногледачи и придружители за периода от 11.11.2017г. до
17.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 125 000 лв. ведно със законната
лихва и за периода 26.12.2016г. – 10.11.2017г., както и за присъждане на
законна лихва за периода 26.12.2016г. – 16.01.2021г., като
неоснователен.
в размер на 2190 /две хиляди сто и деветдесет/ лева на месец,
обезщетение за имуществени вреди за болногледач и придружител,
считано от 01.04.2021г. до настъпване на законна причина, обуславяща
26
изменение на обезщетението или прекратяване на плащането,
включително изчерпване на застрахователния лимит, по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил марка „Фиат
Пунто“ с рег. № ***, съгласно полица № ***, дължимо на първо число
на съответния месец, ведно със законната лихва при забавено плащане,
върху всяка месечна вноска, считано от деня следващ датата на падежа,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2500
лв. на месец и за периода 18.03.2021г. – 31.03.2021г. като
неоснователен.
в размер на 27420 /двадесет и седем хиляди четиристотин и двадесет/
лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
провеждани рехабилитационни процедури, за периода 11.11.2017г. –
30.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 30600 лв. и за периода 01.01.2017г. – 10.11.2017г. като
неоснователен.
в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева на месец, обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за извършване на
рехабилитационни процедури за раздвижване, за периода 01.04.2021г. –
31.03.2026г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 600 лв. на месец и за периода 31.03.2021г. като неосноватен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от ИВ. ИЛ. АТ., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78, за
заплащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от допълнително влошено здравословно
състояние /ексцес - дясноконвексна тораколумбална сколиоза/, ведно със
законната лихва, считано от 01.06.2019 г. г. до окончателното изплащане на
сумата, във връзка с ПТП, осъществило се на 26.12.2016г. в землището на с.
***.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно
уважената част от исковете, държавна такса в размер на 9927,48 лв. /девет
27
хиляди деветстотин двадасет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки/ и възнаграждение за вещи лица в размер на 1716,72 лв. /хиляда
седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ за
производството по търг. дело № 232/ 2021г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78, да заплати на адв.
ЛЮБ. Г. Г., с адрес гр. ***, адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв
в размер на 5674,66 лв. /пет хиляди шестстотин седемдесет и четири лева
и шестдесет и шест стотинки/ за производството по търг. дело № 232/ 2021г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. АТ., ЕГН **********, с адрес гр. ***, да заплати на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 78, разноски в размер на 7204,80 лв. /седем
хиляди двеста и четири лева и осемдесет стотинки/ за производството по
търг. дело № 232/ 2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумата може да бъде изплатена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД на ищцата по Б.
сметка: IВАN BG12UNCR70001522866874.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
28