№ 216
гр. Плевен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря ИГЛИКА Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430200183 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 24-0938-004053/28.10.2024г. на
НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-
ПЛЕВЕН, на Х. К. М. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.120 ал.1 т.1
ЗДвП;
на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва фактическата обстановка, приета в хода на
административнонаказателното производство като изтъква, че същата не
отговаря на истината. Посочва, че при навлизането му в процесното
кръстовище, светофарната уредба е превключила на жълт сигнал и за да не
създаде опасност за движението, е счел, че трябва да освободи кръстовището,
като в тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.31 ал.7 т.4 ППЗДвП;
отрича, че е попречил на пешеходци да пресекат пътното платно, както и че е
използвал мобилен телефон по време на движение, като изтъква, че
управляваният от негова страна автомобил е съвременен и разполага с
1
внедрена система за разговори /„свободни ръце“/, която М. редовно използва
за провеждане на разговори. На тази основа, моли за отмяна на НП като
неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Допълва, че и от заключението по приетата видео-техническа
експертиза следва, че нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М., се явяват недоказани,
включително – авторството на деянието, още повече, че процесният лек
автомобил е собственост на юридическо лице. Пледира за отмяна на
Наказателното постановление.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН,
СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН – представител не се явява; в
придружителното писмо за изпращане на административнонаказателната
преписка е изразено бланкетно становище за неоснователност на подадената
жалба, както и бланкетно възражение за прекомерност н адвокатския хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали - поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1172422/10.10.2024г. от страна на Л. К. Н. – мл.автоконтрольор при ОДМВР-
ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите Т. В. Ц., Ц. М. М. и нарушителя – Х.
К. М.. Съставен е за това, че на 30.09.2024г. около 17:34 часа в гр.ПЛЕВЕН, на
кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, с посока на движение към ул.
„***“, като водач на лек автомобил „***“, с рег. № *** (собственост на „***“
ЕАД – КЛОН ПЛЕВЕН) извършва следните нарушения: 1. навлиза и
преминава през горепосоченото кръстовище на неразрешаващ червен сигнал
на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото
кръстовище – нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; 2. не пропуска пешеходците,
стъпилите и пресичащи от дясно на ляво по посока на движението,
преминаващи на зелен разрешаващ сигнал на светофарната уредба, работеща
в нормален режим на работа – нарушение по чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП; 3. използва
мобилен телефон по време на движение, без устройство позволяващо
използването му, без участието на ръцете – нарушение по чл.104а ЗДвП;
отбелязано е, че АУАН е съставен в сградата на сектор „Пътна полиция“ във
връзка с преписка №316000-39924/01.10.2024г. Нарушителят не се ползвал от
правото на възражения при съставяне на АУАН. Такива е представил по реда и
в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, като е отрекъл да е извършил което и да било от
горепосочените нарушения и е отправил искане за запазване на видеозаписи
от разположени в кръстовището, видеокамери за наблюдение.
2
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя, правна квалификация на нарушението,
респ. – преценил като неоснователни, направените от страна на нарушителя
възражения; в тази насока впрочем, събрал и допълнителни доказателствени
материали, съобразно правомощията си по чл.52 ал.4 ЗАНН. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Х. К. М. ЕГН:
********** са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП; на
основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП; на
основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.22 – 23 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения
на процесуалните правила; впрочем, претенции за такива не се и отправят от
страна на жалбоподателя. Поради това Съдът приема, че издаденото
Наказателно постановление, е формално законосъобразно.
По неговата правилност, се събраха гласни доказателствени
средства - показания на свидетелите Л. К. Н., Т. В. Ц., Ц. М. М., С. К. И.,
обяснения на Х. Х. М., писмени доказателства и заключение по видео-
техническа експертиза, ведно с изследван компакт-диск, съдържащ
видеозапис от процесната ситуация/л.17 – 21, л.38, 58 – 68, л.77 от делото/.
Следва да бъде отбелязано, че гласните доказателствени средства се разделят
условно на две групи: от една страна, показанията на свидетелите Л. К. Н., Т.
В. Ц., Ц. М. М., които са в подкрепа на отразената по-горе фактическа
обстановка на случая, т.е. с преимуществено „обвинителен“ характер, а от
друга – показания на свидетелката С. К. И., обяснения на Х. Х. М. – които са в
опровержение на същата фактическа обстановка и са с преимуществено
„оправдателен“ характер.
Така, според обясненията на Х. М., същият пътува редовно из
европейските страни и надлежно спазва съответните правила за движение по
пътищата /“***“/, включително – забраната да не ползва мобилен телефон по
време на движение, защото лекият му автомобил е оборудван със система
„handsfree“. Отбелязва, че при приближаване на процесното кръстовище се е
движел с около 35-40 км/ч и при промяна на светлинния сигнал от зелен – в
жълт, не е имал възможност да спре безопасно, поради което увеличил
скоростта и максимално бързо освободил кръстовището; категорично отрича
да е държал в лявата си ръка мобилен телефон при управлението на
автомобила. В подкрепа на обясненията на нарушителя, са показанията на
3
свидетелката С. И., която посочва, че е пътувала на задната седалка на
управлявания от М. лек автомобил, заедно с двете си малолетни деца;
категорична е, че при управление на лекия автомобил, жалбоподателят не е
държал мобилен телефон в ръцете си, както и че преминаването през
кръстовището е било на жълт сигнал на светофарната уредба. Както М., така и
И. твърдят, че на пешеходната пътека не е имало пешеходци или такива,
предприели пресичане.
От друга страна, според показанията на свидетелите Т. В. Ц. и Ц.
М. М., макар и полицейски служители, същите не са изпълнявали своите
служебни задължения на 30.09.2024г. около 17:30 часа, а като пешеходци, са
били готови да предприемат пресичане на горепосочената пешеходна пътека,
в посока – сградата на РИМ-ПЛЕВЕН. И двамата свидетели отбелязват, че в
момента, в който светофарната уредба дала „зелен“ сигнал за пешеходците,
управляваният от страна на М. лек автомобил им отнел предимството,
минавайки в непосредствена близост пред тях. Свидетелите са категорични, че
са забелязали М. да държи в лявата си ръка мобилен телефонен апарат, като
св.М. дори отбелязва, че жалбоподателят си е гледал в телефона, вместо – пред
себе си; и двамата са категорични, че преминаването на лекия автомобил е
било непосредствено пред пешеходците, като св.М. дори уточнява, че вече е
бил направил една крачка напред, предприемайки пресичане, когато
благодарение на периферното си зрение, уловил приближаването отляво на
лекия автомобил, управляван от жалбоподателя – и спрял. Наред с това, св.М.
посочва, че е имало майки с деца, които също са се готвели да пресичат
пешеходната пътека, както и че от момента, в който зеленият сигнал за
преминаващите МПС се променя в жълт, до момента на светване на зелен
сигнал за пешеходците, преминават десет секунди, т.е. достатъчно дълъг
период от време. И двамата свидетели заявяват, че преди да подадат сигнал за
случилото се, по служебен път са получили достъп и са прегледали записите
от т.нар.градска мобилност, като отново са се уверили, че процесният лек
автомобил преминава на сигнал „зелено“ за пешеходците. Тук следва да бъде
отбелязано, че свидетелката Л. К. Н. дава изключително общи по своето
съдържание показания, като отбелязва, че е в качеството на служител на
СЕКТОР „ПП“-ПЛЕВЕН е съставила процесния АУАН, въз основа на
депозираните от свидетелите Ц. и М., сведения, т.е. същата няма преки
възприятия относно случая и макар да няма пречка нейните показания да
бъдат кредитирани, несъмнено същите са ползват с относително ниска
доказателствена стойност.
Видно е, че двете групи гласни доказателствени средства, по
своето съдържание, взаимно се изключват. Наред с това е видно, че докато
показанията на св.С. И. и обясненията на Х. М. изхождат от лица, които са
пряко и непряко заинтересовани от изхода на делото /жалбоподателят и
свидетелката са в „сериозна връзка“ от две години, както уточнява самата И./,
то нито Т. В. Ц. и Ц. М. М., нито – Л. Н., имат подобна заинтересованост;
напротив, както беше отбелязано, в качеството на граждани, Ц. и М. са
4
пресичали процесната пешеходна пътека, а Н. – въз основа на техните
сведения и собствената си компетентност, е съставила АУАН. Поставя се
въпроса – по какви причини биха лично непознатите за М., Т. Ц. и Ц. М., да
сигнализират за случая, какви биха били техните мотиви? И отговорът, който
Съдът намира за единствено логичен и обоснован, се свежда до проява на
гражданска позиция, при възприето незаконосъобразно поведение на
непознато, трето лице. Тук следва да бъде подчертано, че показанията на
свидетелите Ц. и М. намират опора и в единственият, безусловно обективен
доказателствен материал по делото, а именно – заключението по приетата
видео-техническа експертиза. Според него, на представения за изследване
компактдиск „*** CD-R“, с ръкописен надпис „***/2024г. Х. М.“, е установен
един файл, записан в специализиран за файлове съдържащи видеозапис
формат MP4; видеофайлът представлява цифров презапис от оригиналния
файл, записан върху твърдия диск на компютърна система за видео
наблюдение, като при прегледа му, с помощта на специализиран софтуерен
видео-плейър е установено, че съдържа в себе си видеозапис, заснет от едно
заснемащо устройство /камера/; заснетото изображение е цветно, с размер
1920х1080 пиксела, с вкопирани в кадъра данни за дата и часово време
/таймкод/, съобразно който, видеозаписът е заснет на 30.09.2024г. за времето
от 17:33:48 до 17:34:22 - системно време; вещото лице отбелязва, че
таймкодът, вкопиран в изображението не се прекъсва и не са установени следи
от манипулация/намеса, върху записаната информация; отбелязва, че на
30.09.2024 г., в 17:34 часа /системно време/ е заснет лек автомобил марка
„***“, тъмно сив на цвят, с рег. № ***, който преминава през пешеходна
пътека по време на светещ зелен сигнал за пешеходците; заснетите действия са
илюстрирани със снимки, експортирани от кадрите и подредени в
хронологичен ред в изследователската част на Протокола. На свой ред,
внимателното запознаване със същите снимки /а и прегледа на видеозаписа в
открито съдебно заседание/ разкрива, че по времето, в което за пешеходците
сигналът е все още червен и жълт, управляваният от страна на жалбоподателя
лек автомобил, все още не е навлязъл в кръстовището; на Ф.к.5 и 6 /л.61 от
делото/ е заснето как същият автомобил доближава стоп-линията на червен и
жълт сигнал за пешеходците /записващото устройство е заснело единствено
светофарната уредба, предназначена за пешеходци/, а наред с това, л.а. „***“
навлиза в кръстовището и приближава пешеходната пътека вече по времето,
когато свети зелен сигнал за пешеходците /Ф.к.7, 8 – л.62 от делото/. Тук
следва да бъде отбелязано, че ъгълът на заснемане не позволява видимост към
тротоара и началото на пешеходната пътека, за която разказват свидетелите Ц.
и М., но от друга страна е видно, че по времето, когато лекият автомобил
преминава през пешеходната пътека, по същата вече има движение на
пешеходец по същата /Ф.к.12, 13 – л.65 от делото/, включително на Ф.к.14 са
заснети лица от видим женски пол и малолетни лица, пресичащи пешеходната
пътека. Следователно, показанията на свидетелите Ц. и М. намират
убедително, макар и косвено потвърждение посредством приобщения по
5
делото видеозапис и заключението по видео-техническа експертиза, защото не
само е видно, че на практика, управляваният от жалбоподателя лек автомобил,
отнема предимството на пресичащи пешеходци, на съответен за тях „зелен“
сигнал на светофарната уредба, но и че част от тези пешеходци са, очевидно,
майки с деца, а и наред с това – че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил няма как да е навлязъл след стоп-линията на кръстовището на
„зелен“ сигнал за водачите, защото по същото време, / Ф.к.5 и 6/, за
пешеходците сигналът се е променил от червен в жълт и впоследствие – зелен.
Тук е мястото да бъде отбелязано, че жалбоподателят се позовава на
разпоредбата на чл.31 ал.7 т.4 ППЗДвП, съобразно която „Светлинните
сигнали имат следното значение: жълта светлина - означава "Внимание,
спри!". Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването,
са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат
опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище
водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го
освободят.“. Това позоваване обаче е неправилно, защото дори да би била
възприета тезата на жалбоподателя, че е преминал на „жълт“ сигнал през
процесното кръстовище /която намира опора единствено в неговите обяснения
и тези на близката му, св.С. И./, видно е, че така или иначе, обсъжданият
светлинен сигнал задължава водачите да спрат, а не да продължат движението
си; единственото изключение се отнася до случай, при който смяната на
светлинния сигнал от зелен – в жълт, е настъпила при ситуация, при която
управляваният автомобил не може да спре, без да създаде опасност за
движението. Внимателното запознаване както с представения видеозапис,
така и с извлечените от него хронологически подредени фотоснимки в албума
на видео-техническата експертиза обаче разкрива, от една страна, че
организацията на движението в процесното кръстовище е такова, че за М. е
било напълно възможно спирането дори след стоп-линията /Ф.к.5, 6, 7, 8/, но
пред пешеходната пътека, като по този начин едновременно би била дадена
възможност за безпрепятствено преминаване на пешеходците, а
същевременно – не са налице никакви особености на пътната обстановка,
навеждащи, че е могло подобно спиране да доведе до опасност за движението.
Отделен е обаче въпроса, че съобразно чл.47 ЗДвП, „Водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство.“, т.е. дори отново да се приеме тезата
на жалбоподателя, че е навлязъл в кръстовището на жълт светлинен сигнал за
превозните средства /която намира опора единствено в неговите обяснения и
тези на близката му, св.С. И./, то очевидно неговото навлизане е било с такава
скорост, която е била явно несъобразена с характера, интензивността на
движението и пътната обстановка като цяло, включваща наред с другото,
наличието на пешеходна пътека, регулирана със светофарна уредба, а в този
случай /дори да бъде възприета тезата на жалбоподателя и св.И./ - явно е, че
6
М. сам се е поставил в невъзможност да спре своевременно при смяната на
сигналите на светофарната уредба – и от това свое незаконосъобразно
поведение, няма как да черпи благоприятни за себе си, правни последици, в
т.ч. – да се позовава на невъзможността да спре своевременно. Отново следва
да бъде подчертано – навлизането в кръстовището от страна на
жалбоподателя, със сигурност не е било на зелен /разрешаващ/ сигнал за
водачите, при положение, че междувременно, сигналът за пешеходците вече е
бил зелен/разрешаващ/, т.е. във всеки случай за жалбоподателя е бил в сила
забраняващ навлизането в кръстовището, светлинен сигнал.
Следва да бъде подчертано – показанията на свидетелите Ц., М.,
Н., са последователни, взаимно се потвърждават и не оставят никакви
съмнения за тенденциозност при тяхното депозиране, като намират опора и в
заключението по приетата видео-техническа експертиза и изследвания от
нейна страна, видеозапис от процесната ситуация. Поради това, Съдът приема
за достоверни показанията на свидетелите Ц., М., Н., заключението по видео-
техническа експертиза и изследвания от него видеозапис - и им отдава вяра,
като приема изложената в АУАН/НП, фактическа обстановка на случая, за
доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря, още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява оборена. От друга страна,
Съдът намира показанията на свидетелката С. И. и обясненията на Х. М. за
недостоверни - и не ги кредитира. Специално що се отнася до обясненията на
нарушителя – същите явно представляват единствено проявление на правото
му на защита, но не и достоверно доказателствено средство. От друга страна,
във връзка с показанията на свидетелката С. И. /които явно имат за цел да
създадат удобна за М. защитна теза/ - след влизане на настоящото Решение в
сила, заверен препис от същото, както и от Протокола за съдебно заседание на
12.02.2025г., следва да бъдат изпртени на РП-ПЛЕВЕН – за преценка на
предпоставките за възбуждане на наказателно преследване, за престъпление
по чл.290 НК.
Следва да бъде напомнено, че:
съобразно чл.6 т.1 ЗДвП, „Участниците в движението: съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
Налице е изводимо задължение за водачите, наред с другото, да
съобразяват своето поведение със светлинните сигнали; също така е
видно, че при описаните и приети по-горе условия на време, място,
обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а при
неразрешаващ за него сигнал, е преминал през процесното кръстовище;
съобразно чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП, „Когато преминаването на пешеходците
през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от
регулировчик, водачът на пътно превозно средство е длъжен: при
подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред
пешеходната пътека;“. Налице е изводимо задължение за водачите, при
7
преминаване през пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар и при
подаване на забранителен сигнал за преминаване – да спрат пред
пешеходната пътека; също така е видно, че при описаните и приети по-
горе условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил
това свое задължение, а вместо да спре пред процесната пешеходна
пътека – е преминал, отнемайки предимството на пешеходците, но и
създавайки опасност за движението;
съобразно чл.104а ЗДвП, „На водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването
на телефона без участие на ръцете му.“. Налице е изводимо задължение
за водачите да се въздържат от използване на мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, освен чрез устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете /т.нар.
„handsfree“/. Основната законодателна идея зад тази забрана се състои в
отнемането на възможността за разсейване вниманието на водачите, вкл.
– ангажирането на горните им крайници вместо с управлението на МПС
– с други дейности, вкл. – по използване на мобилно устройство – и е
видно, че при описаните и приети по-горе условия на време, място,
обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, а при
процесната ситуация, управлявайки МПС, с лявата си ръка е държал
мобилно устройство, към което му е било насочено вниманието.
Ето защо Съдът намира, че и трите нарушения, за които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на Х. М. – по чл.6 т.1
ЗДвП, чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.104а ЗДвП, се явяват доказани по несъмнен
начин. Поради това, правилно административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на съответни административни наказания - на
основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 100 /сто/ лева, за нарушението по чл.6 т.1 ЗДвП, на основание чл.183
ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/
лева, за нарушението по чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.6 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
нарушението по чл.104а ЗДвП. Размерът на така наложените административни
наказания не подлежи на обсъждане, тъй като и трите
административнонаказателни разпоредби, предвиждат абсолютно определени
размери на санкцията, които са коректно съобразени от
административнонаказващия орган. Не на последно място, никое от
процесните нарушения не може да се разглежда като „маловажен случай“ по
смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Всяко от тях се отличава с типична за
нарушения по чл.6 т.1 ЗДвП, чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.104а ЗДвП, степен на
обществена опасност, а не по-ниска такава. Нещо повече – видно от
представената справка за нарушител на името на жалбоподателя /л.17 – 21 от
делото/ е видно, че са налице общо 33 /тридесет и три/ влезли в сила
Наказателни постановления, предхождащи обжалваното, за различни
8
нарушения на ЗДвП, т.е. – налице е системност при извършване на нарушения
на правилата за движението по пътищата и липсата на подобаващо сериозно
отношение към същите правила, а това още един път идва да покаже, че никое
от трите нарушения, не може да се разглежда като „маловажен случай“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено. Наред с това, предвид този изход на
административнонаказателното производство и при съобразяване на
обстоятелството, че по делото са сторени разноски в общ размер на 147,21 лв.
/сто четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ – л.68 от делото - на
основание чл.189 ал.3 НПК, следва да бъде осъден Х. К. М. ЕГН: **********
да заплати направените по АНД №183/2025г. разноски в размер на 147,21 лв.
/сто четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ – по сметка на РС-
ПЛЕВЕН.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0938-
004053/28.10.2024г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА в ОДМВР-ПЛЕВЕН, СЕКТОР
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“-ПЛЕВЕН, с което на Х. К. М. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.120 ал.1 т.1
ЗДвП;
на основание чл.183 ал.4 т.6 от Закона за движението по пътищата – глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104а ЗДвП.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА Х. К. М. ЕГН:
********** да заплати направените по АНД №183/2025г. разноски в размер на
147,21 лв. /сто четиридесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ – по
сметка на РС-ПЛЕВЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването, пред Административен съд – Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9