Мотиви към
присъда по НОХД № 464 по описа за 2016г. на ШОС
На 16.11.2016г. е внесен в ОС -
гр.Шумен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 23/2016г.,
ведно с материА.те по ДП № 396/2015г. по описа на РУ – Нови Пазар при ОД на МВР
- Шумен, по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция
срещу Ч.И.А. с ЕГН **********,***, за извършено от него престъпление от общ
характер наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. В диспозитивната
част на обвинителния акт е посочено, че: на 09.10.2015г. като управлявал лек автомобил „****” с Рег. № ****, собственост на Р. А. Г.
***, по път І-2, км.146+207 в посока Варна - Шумен, нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.20 ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС при
избиране скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянията на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, характера и интензивността
на движението и с всички обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат ПС във
всички случаи, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост
причинил смъртта на Р.И.А. *** – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” от НК вр.
чл.342, ал.1 от НК
По искания направени в писмен вид
преди съдебното заседание от страна на процесуални представители, преди
началото на съдебното следствие наследниците на пострадА.я и най-близките му
приживе лица са конституирани като частни обвинители: непълнолетната дъщеря Г.Р.И.
с ЕГН **********, действаща чрез особения си представител адвокат И.Х. ***;
малолетните деца И.Р.И. с ЕГН **********, Б.Р.И. с ЕГН **********, С.Р.И. с ЕГН
********** - тримата действащи чрез своята майка и законен представител А.А.М.
с ЕГН **********; живеещата на съпружески начала с починА.я А. - А.А.М. с ЕГН **********; майката С.С.А.
с ЕГН ********** и бащата И.С.А. с ЕГН **********. Предявените
от майката, бащата и жената, с която е живеел на семейни начала починА.я Р.И.А.
искания за конституиране като частни обвинители са допустими, тъй като те заедно с четирите деца на А., които
безспорно като наследници имат право да бъдат конституирани като частни
обвинители, приживе са били неговите най-близки – възходящи, низходящи и жена,
с която живее на съпружески начала. Видно
от удостоверение за наследници приложено на л.36-37 от съдебното дело,
наследници на пострадА.я Р.И.А. са дъщеря му Г.Р.И., сина му И. Р.И., сина му Б.Р. И. и дъщеря му С.Р.И.. Четирите деца на починА.я
Али безспорно имат правото да бъдат конституирани като частни обвинители по
делото, като малолетните деца родени през 2005г, 2006г. и 2010г. действат чрез
своята майка и законен представител А.А.М.. Освен тях в кръга на неговите най-близки лица
съобразно ППВС №4/61г. влизат майка му С.С.А. и баща му И.С.А. и съобразно ППВС №5/69г.
и жената с която починА.я е живеел на семейни начала приживе последните години
преди смъртта на А. и майка на трите малолетни деца – А.А.М. - обстоятелства,
по които по делото не се спори, нито от страна на подсъдимия, нито от страна на
прокуратурата. А.М. е живяла на съпружески начала с Р.И.А. и от съвместното им
съжителство имат три деца родени през 2005г, 2006г. и 2010г. – т.е. съобразно
ППВС №5/69г. това е продължителна и
трайна фактическа семейна съпружеска връзка, от която има и деца. Те са лицата,
които са били в най-близка връзка с починА.я и са понесли най-много морални
страдания във връзка със смъртта му, поради което се приемат като пострадА. и
като такива имат правото да встъпят в наказателния процес като частни
обвинители, поддържайки обвинението наред с прокурора и искайки наказание за
понесената загуба, в резултат от престъплението на подсъдимия. В този смисъл са
т.2 от ППВС № 4/61г., О №55/80г. по н.д. №479/80г. на Ін.о. и ППВС №5/69г. По тези съображения тези седем
лица са приети като кръга от най-близки лица имащи право на претенция за
неимуществени вреди и за претенция за морална обезвреда чрез участието им в
наказателното производство като частни обвинители. Чл.76 изр.1 от НПК определя
кръга от лицата имащи право да участват в съдебното производство като частни
обвинители и това са пострадалите претърпели имуществени или неимуществени
вреди от престъплението, а кръга от пострадалите, претърпели неимуществени
вреди от смъртта на жертвата на престъпление се определя от ППВС №4/61г. и ППВС
№5/69г. и правоимащите се определят съобразно изр.1 на чл.76 от НПК.
В съдебното заседание по делото, в
съответствие с разпореждане № 780 на съдията-докладчик по делото от 25.11.2017г.
е проведено предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ от НПК за
решаване въпросите по чл.371 от НПК.
Подсъдимият А. се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на
основание чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства
за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371
т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 16.02.2017г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не са изслушвани обяснения на
подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт и не е извършван разпит на
свидетелите и вещите лица.
В съдебно заседание
представителят на ШОП поддържа така възведеното с обвинителния акт
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода, което след редукцията на основание чл.58а ал.1 от НК бъде определено на
две години. Счита, че предвид наличието на законовите предпоставки за
приложението на чл.66 ал.1 от НК, следва да бъде отложено изтърпяването за срок
от четири години. Моли съдът да присъди и разноските на подсъдимия.
Особения
представител на непълнолетната Г.И. – адв.Х. намира, че възведеното с
обвинителния акт обвинение е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Смята, че коректно е избрана и нарушената норма
от ЗДП, а деянието е извършено при самонадеяност като форма на вина. Смята, че
единственото смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало. Моли
да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, което да бъде
търпяно ефективно, за да бъдат изпълнени целите на наказанието по чл.36 от НК. Частният
обвинител Г.И. изразява съгласие с изложеното от адвокатката си и няма какво да
допълни.
Процесуалният
представител на частните обвинители И.С.А. и А.А.М. действаща лично за себе си
и като майка и законен представител на малолетните си деца И.Р.И., Б.Р.И. и С.Р.И.
– адвокат К.К., намира, че вината на подсъдимия е безспорно доказана. По
отношение на смекчаващите отговорността обстоятелства се солидаризира с адв.Х.,
но смята, че са налице утежняващи отговорността обстоятелства, защото той не е
видял искрено съжаление, а поднесените съболезнования в съдебната зала са били
само към родителите на загиналия, но не и към децата му или жената с която е
живял, а освен това като отегчаващо отговорността обстоятелство визира
справката за нарушител от региона с отразените в нея нарушения, които според
него го очертават като безразсъден водач. Смята, че адекватно за подсъдимия
наказание би било лишаване от свобода около средния размер след редукцията,
което да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на наказанието лишаване от
права смята, че следва да бъде не по-малко от четири година. Претендира и направените
в хода на досъдебното и съдебно производство разноски. Частният обвинител А.А.М.
изразява съгласие с адвоката си и заявява, че иска затвор за подсъдимия.
Частният обвинител И.Али също изразява съгласие с адвоката си и заявява, че
иска затвор за подсъдимия, че такива хора
не бива да са отвън и че няма смисъл от съжалението, защото децата са
останали сами.
Процесуалният
представител на частния обвинител С.С.А. – адв. Д.П. смята, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението при непредпазливост под формата на
небрежност. Смята, че случилото се е изцяло по негова вина и следва да бъде
определено наказание над средния размер, което да бъде изтърпяно ефективно,
защото за поправянето му е необходимо отделянето му от неговата социална среда.
Моли също така за присъждане на разноските по делото. Частния обвинител А. е
съгласна с адвоката си и иска затвор за
подсъдимия.
Защитникът на
подсъдимия – адв. С.Н. сочи, че подзащитният му още в хода на досъдебното
производство е признал вината си, защото съжалява, а не за да вземе по-ниска присъда.
Смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
включително съжалението, младежката възраст и двете малолетни деца, за които се
грижи сам, тъй като съпругата му не работи. Моли за условно наказание лишаване
от свобода при условията на чл.55 от НК и чл.66 от НК.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и поддържа
самопризнанието си направено в хода на предварителното изслушване. Разпитан в
хода на досъдебното производство, подсъдимият се е признал за виновен и е давал
обяснения, а впоследствие пред съда признава изцяло изложеното в обстоятелствената
част на обвинителния акт и поднася съболезнования на родителите на починалия. В
защитната си реч изразява съгласие с казаното от неговия защитник. В последната
си дума моли за условна присъда.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за
установени от фактическа страна
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият Ч.И.А. *** е водач на
МПС от 23.06.2009г. и притежава свидетелство за правоспособност за категории В,
М, АМ.
На 09.10.2015г. около 12.00 часа
подсъдимият Ч.А., заедно със свидетелите С.М., Р. Г. и пострадалия Р.И. ***
потеглили по път І-2 от гр.Варна за гр.
Нови пазар, Шуменска област, с лек автомобил „****” с рег.№ ****, собственост
на свид. Р. Г.. Лекият автомобил бил управляван от подсъдимия Ч.А., а другите
били пасажери. Свидетелят С.М. бил на предната
дясна седалка до водача, а останалите двама били на задната седалка –
пострадалия Р.Али зад водача, а вдясно до него седял собственика на автомобила
свид. Р. Г.. Подсъдимият А. и свид. М. били с предпазни колани, за разлика от
возещите се на задната седалка Р.Али и свид.
Г..
Около 13.00 часа пътуващите с
автомобила били достигнали в пътен участък между село Белоградец, обл. Варненска и село Зайчино
Ореше, обл. Шуменска до километър
146+207. Валяло дъжд и пътното платно било мокро, имало локви,
видимостта била намалена от дъжда. Скоростта на движение на автомобила според водача на автомобила – подс. А. и свидетелите М. и Г. не била висока – около
70 км/ч, при тези пътни условия, но извършената автотехническа експертиза сочи
скорост 76,36км/ч. Изведнъж лекият автомобил
навлязъл в локва на пътното платно, при което загубил напречната си
устойчивост и се занесъл странично. Подсъдимият Ч.А. натиснал рязко спирачките,
за да го овладее, при което автомобила
„Мерцедес” се завъртял надясно излизайки извън
плътното за движение, продължавайки да се плъзга по затревения банкет под
ъгъл спрямо направлението на пътя. Преминал през дясната канавка и се ударил с
лявата си задна част в голямо крайпътно дърво - топола.
Подсъдимият А. и свидетелите С.М.
и Р. Г. оцелели от силния страничен удар на автомобила в крайпътната топола, но
спътникът им Р.И.Али бил тежко ранен и бил в безсъзнание, неадекватен, а от
носа и ушите му течала кръв. Спрели преминаващи по пътя автомобили, които
сигнализирали за пътнотранспортното
произшествие на телефон 112. Пристигнали полицейски служители от Пътна полиция
при РУ – Нови пазар, противопожарен автомобил и линейка от местната болница,
който откарал намиращия се в тежко
състояние Р.Али в МБАЛ – Шумен.
Въпреки проведеното спрямо него лечение
на 16.10.2015г. пострадалият Али починал от причинените му от ПТП тежки травми.
Непосредствено след пристигане на служителите от Пътна
полиция от РУ – Нови пазар, свид. Р.М. изпробвал за алкохол подсъдимия А. с
техническо средство – дрегер, при което уреда отчел „0,00” означаващо, че подсъдимият
не е употребил алкохол, соглед на което
и не били иззети кръвни проби от водача.
От заключението на съдебно
автотехническата експертиза за установяване на причините за настъпване на ПТП и неговия механизъм е видно, че подс. А.
е управлявал автомобила непосредствено
преди настъпването на ПТП със скорост 76,36 км/ч, т.е. със скорост
ненадхвърляща допустимата скорост за движение извън населените места, но
пътните условия са били влошени – мокра настилка, дъждовно време и локви с вода
по пътното платно, което е оказало влияние върху напречната устойчивост на
автомобила. Като непосредствена причина за настъпване на ПТП автоексперта е
посочил неправилните действия на водача,
а именно: същият не е подбрал подходяща скорост за движение, съответстваща на
пътните условия, като се е движил със скорост, при която след загуба на
управлението и излизането на автомобила
извън пътното платно за движение не е могъл да спре в опасната зона, за да предотврати удара в дървото и да избегне ПТП. Според експертното заключение
избягването на ПТП, като се има предвид опасната зона за спиране на
автомобила от 75,60м. Това би могло да
стане при движение на лекия автомобил управляван от подс. А. със скорост
по-малка от 72,07 км/ч. Към момента на удара в дървото, скоростта на автомобила
е 27,04 км/ч.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза за оглед и аутопсия на труп е видно, че пострадалият Р.И.Али е получил
съчетана травма: глава, гръден кош, като непосредствена причина за смъртта е
острата сърдечно съдова и дихателна недостатъчност възникнала в резултат на
тежката закрита черепно-мозъчна травма и че между установените травматични
увреждания и настъпилата смърт на пострадалия е налице пряка причинна връзка.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Ч.И.А.
депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК в хода на предварителното изслушване, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия
разпит, на свидетелите и вещите лица. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от
събраните в хода на досъдебното производство по надлежния процесуален ред гласни доказателства - от показанията на
свидетелите – свид. С.Ф. М., свид. Р. А. Г., свид. Р.А.М., от заключението на
съдебно-медицинската експертиза, от заключенията на съдебно автотехническата експертиза
и на допълнителната съдебно автотехническа експертиза. Те са в синхрон и със
събраните писмени доказателства и материали в хода на ДП - с протокола за оглед
на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, с протокола за оглед на МПС и
от всички останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, които са приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл.283 от НПК. От протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към
него, от протокола за оглед на МПС, от заключенията на съдебно автотехническата
експертиза и допълнителната автотехническа експертиза, безспорно се установява,
че на посочената дата около 13.00 часа подсъдимият
А. е управлявал собствения на свид. Г. лек автомобил Мерцедес със скорост
76,36км/ч. и достигайки пътен участък в Шуменска област по път І-2 между
село Белоградец, обл. Варненска и село
Зайчино Ореше, обл. Шуменска до километър
146+207, предвид усложнената метеорологична обстановка, поради дъжда,
мокрото пътно платно, локвите по пътя и намалената от дъжда видимост, лекият
автомобил навлязъл в локва на пътното
платно, при което загубил напречната си устойчивост и се занесъл странично, а
подс. Ч.А. натиснал рязко спирачките, при което загубил контрол над
управлението му и се ударил с лявата задна част на МПС в голямо крайпътно дърво
- топола. В заключенията на автотехническите експертизи, които са
взаимнодопълващи се, се прави пълен и всеобхватен анализ на ПТП, като са взети
предвид и всички събрани до предявяването доказателства по ДП. Тези заключения
се възприемат от съда като пълни, обосновани и компетентно дадени и поради това
ШОС приема за безспорно установено, че на посочените в обвинителния акт дата и
място подсъдимият е управлявал МПС – лек автомобил Мерцедес със скорост
76,36км/ч. Заключенията на експертизите и събраните писмени доказателства по
делото са в синхрон помежду си и са взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират
на показанията на разпитаните по делото свидетели и на самопризнанието на
подсъдимия. Искането от адв. К. като повереник на част от частните обвинители,
поддържано и от повереника адв. Павлов, за назначаване на тройна автотехническа
експертиза за установяване на детайли от обвинението, които според тях са
съществени за наказанието, защото скоростта при удара е по-голяма, ШОС намери,
че следва да остави без уважение, като съобрази правата на частните обвинители
в наказателния процес и проведеното съкратено съдебно следствие, обусловено от
самопризнанието на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. В съответствие с
чл. 78, ал. 1 от НПК, частният обвинител поддържа в съда обвинението наред с
прокурора. Частният обвинител може да продължи да поддържа обвинението и ако
прокурорът заяви, че не го поддържа в съответствие с ал. 2 на чл. 78, но в НПК
не е предвидена възможност частният обвинител сам по свой почин да изменя
обвинението в същото еднакво или по-тежко наказуемо престъпление. В този смисъл
е и Решение №397/2011г. по н.д. №1912/2011г. на Ін.о., Решение №417/2015г. по
н.д. №905/2015г. на ІІІн.о., Решение №486/2010г. по н.д. №503/2010г. на ІІІ
н.о., Решение №555/2010г. по н.д. №548/2010г. на ІІІн.о., Решение №557/2012г.
по н.д. №2608/2011г. на І н.о. В мотивите на адвокат К. се съдържат именно
данни за събиране на доказателства за промяна на нарушената норма от ЗДвП, а
това по същество би обусловило изменение на обвинението, което е недопустимо
при признатата фактическа обстановка. Прокурорът в съдебно заседание поддържа
становището си, изразено в хода на досъдебното производство, че той приема
заключението на автотехническите експертизи по делото и не изразява намерения
за изменение на обвинението в същото еднакво или по-тежко наказуемо престъпление.
В същото време при проведеното съкратено съдебно следствие обусловено от депозираното самопризнание на подсъдимия по
реда на чл. 371 т. 2 от НПК, което е одобрено от съда, съобразно т.8.1 от ТР №
1 от 06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС, логическо следствие е, че в проведената в
съответствие с изискванията на чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК
процедура е недопустимо компетентният орган - първоинстанционен или въззивен
съд по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти,
несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Според Решение
№353/2012г. по н.д. №1208/2012 на ІІІн.о. „Признанието на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, при условията на чл.371 т.2 от НПК,
предпоставя реализация на претендираната наказателна отговорност на посочения
подсъдим за инкриминираното престъпно деяние, очертано от прокурора и
поддържано от частния обвинител чрез фактическото обвинение и удовлетворява
преследваните с производството по чл.370 – 374 от НПК цели. Особената процедура
в глава ХХVІІ е насочена към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване
на наказателния процес и изградена на базата на разумния компромис между
обвинението и защитата.” Аналогично становище е застъпено и в Решение
№106/2015г. по н.д. №2018/2014г. на ІІІн.о. При тази процедура правомощията на
прокурора по чл.287 ал.1 от НПК и свързаните с това процесуални права на
повереника и на частния обвинител, остават ограничени в обхвата на описаните и
признати фактически положения по обвинителния акт. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер,
наказуемо по чл.343 ал.1 б.”в” от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот;
* от обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
"управление на автомобила", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
- безспорно се
установи, че при управлението на лек автомобил Мерцедес със скорост 76,36км/ч
по път I-2 подс. А., достигайки пътен участък между село Белоградец, обл. Варненска и село Зайчино
Ореше, обл. Шуменска до километър
146+207 в Шуменска област, не е съобразил усложнената метеорологична и
пътна обстановка - дъжда, мокрото пътно платно, локвите по пътя и намалената от
дъжда видимост и при навлизане на лекия автомобил в локва на пътното платно,
МПС загубило напречната си устойчивост и се занесло странично, а подс. Ч.А.
натиснал рязко спирачките, при което загубил контрол над управлението му и след
неконтролируеми движения по пътя се ударил с лявата задна част на МПС в голямо
крайпътно дърво – топола; с това подсъдимият е нарушил правила за движение по
пътищата, а именно: чл.20 ал.2 от ЗДвП,
задължаващ водачите на ППС при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, релефа
на местността, със състоянията на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, характера и интензивността на движението и с всички обстоятелства, които
имат значение за безопасността на
движението. Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят
скоростта и да спрат във всички случаи, когато възникне опасност за движението. Съдът приема
за нарушена именно тази разпоредба на ЗДвП, тъй като тя е посочена и в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се признават на основание чл.371
т.2 от НПК, като вписана в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и се покрива
с установената от съда фактическа обстановка и обсъдените по-горе
доказателства.
- в резултат на тези нарушения на правилата за
движение допуснал ПТП и причинил по непредпазливост смъртта на Р.И. ***; в
резултат именно на това ПТП на пострадалия са причинени множество травматични
увреждания, съставляващи съчетана травма: глава, гръден кош; смъртта му е
настъпила няколко дни след ПТП - на 16.10.2015г. в болнично заведение,
независимо от оказаната навременна медицинска помощ, като
непосредствена причина за смъртта е острата сърдечно съдова и дихателна
недостатъчност възникнала в резултат на тежката закрита черепно-мозъчна травма
и между установените травматични увреждания и настъпилата смърт на пострадалия
е налице пряка причинна връзка; подсъдимият на 09.10.2015г. около 13.00 часа по път І-2 в
Шуменска област, на километър
146+207 е въздействал с управляваното от него МПС – лек автомобил
„****” с рег.№ ****, собственост на свид. Р. Г., пряко и непосредствено върху
пострадалия и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на неговия живот; в резултат на деянието е настъпила
биологичната смърт на Р.И. ***; между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е
налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията
от това ПТП е настъпила смъртта на пострадалия; т.е. подсъдимият чрез своите
действия противоправно е лишил от живот пострадалия Р.И. *** и смъртта му е в пряка
каузална връзка с посоченото по-горе нарушение на правилата за движение от
подсъдимия А.;
* субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо лице, притежаващо
свидетелство за управление на МПС - по време на извършване на деянието той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност. Според настоящия състав подс. Ч.А.
не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Доводите на част от страните, че е
налице самонадеяност не се възприемат, защото няма никакви събрани
доказателства по делото, че подсъдимият е предвиждал настъпилите тежки
последици – смъртта на пострадалия Р.И.Али, но е мислил да я предотврати. От
справката за нарушител на региона се установява, че А. е наказван многократно
за нарушения на правилата за движение по пътищата и това показва именно
неосъзнаването на възможните обществено-опасни последици, характерни за незрялото
шофиране в младежка възраст.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия.
При определяне на наказанието на
подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е висока, предвид на
факта, че се касае за управление на МПС и транспортните престъпления принципно
се отличават с висока степен на обществена опасност.
- степента на обществена опасност на подсъдимия: от данните за
личността му – Ч.И.А. е роден на ***г*** и към настоящия момент е на 25 години,
което съобразно § 1 от Закона за младежта е младежка възраст; с основно
образование е, работи в областта на строителството без трудов договор, не е женен,
но живее на съпружески начала с жена от която има две малолетни деца – родени през
2011 и 2013г; не е осъждан и няма налагани административни наказания по чл.78а
от НК, но видно от справката му за нарушител от региона той е регистриран
многократно за нарушения на правилата за движение по пътищата – с 3 наказателни
постановления и 7 фиша; съдейства на
органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. Всички
тези данни обуславят категоричния извод, че у подсъдимия няма трайно изградена
антисоциални нагласи към противоправно поведение въобще, но се очертава като
личност склонна към незряло шофиране и нарушаване на правилата за движение по
пътищата, поради което неговата обществена
опасност е от ниска към средна степен.
- подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по
отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС.
Предвид гореизложеното, съдът
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
Налице са следните смекчаващи вината
обстоятелства: чисто съдебно минало, младежка възраст, съдействие в хода на
досъдебното производство, утежнено семейно положение; Самопризнанията не се
вземат предвид от съда като такова, тъй като по силата на чл.373 ал.2 от НК те
се съобразяват като безусловно предопределящи приложението на чл.58а от НК. В
този смисъл и т.7 от ТР № 1 /2009г. на ОСНК.
Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът приема освен високата степен на обществена опасност на деянието и
факта, че подсъдимият е наказван многократно за нарушения по ЗДвП и КЗ по
административен ред.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК при превес на
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства над отегчаващите такива.
В случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а не
се констатира и наличие на изключително сред тях, за да бъде приложен чл.55 от НК. Предвид самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът
на основание чл.373 ал.2 от НК е
длъжен да приложи чл.58а от НК, а именно: За престъплението по чл.343 ал.1
б.”в” от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от две до
шест години и съобразно чл.343г от НК се предвижда наказание лишаване от право
да управлява МПС. Предвид високата обществена опасност на деянието и ниската към
средна степен на обществена опасност на дееца, съдът счита за справедливо и
съответно на извършеното да наложи наказание "лишаване от свобода" в
размер на 3 /три/ години и 9 /девет/ месеца. Предвид редукцията на чл.58а от НК така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета и при това положение на подсъдимия
следва да бъде определено наказание лишаване
от свобода за срок от 2 /две/ години
и 6/шест/ месеца. В съответствие с чл.343 г от НК във връзка с
чл.37 т.7 от НК следва да се наложи и наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок надвишаващ с шест
месеца срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а имено – 3/три/ години. По отношение на
определеното наказание “лишаване от свобода”, съдът, счита, че за да бъдат постигнати целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК, не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието, защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за
чието приложение по отношение на подсъдимия А. са налице всички законови
предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на подсъдимия, предвид
младежката му възраст и семейното му положение. Поради това, като съобрази
данните за личността му, съдът отложи изтърпяването на така определеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано
от влизане на присъдата в сила. Наказанието не следва да бъде съобразявано
преимуществено със специалната и генералната превенция – то следва да изпълни и
двете цели. Определеният размер на тези две наказания в тяхната
комбинация, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определените наказания ще
въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на
обществото.
По този
начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
Съдът
възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в съответствие с чл.189
ал.3 от НПК направени в хода на досъдебното производство в размер на 349,32лв.,
които следва да бъдат заплатени в полза на държавата по сметка на ОД на МВР -
Шумен.
Също
така съдът осъди подсъдимия Ч.А. да заплати направените от частните обвинители разноски
по делото: в размер на от 3 300 лв./ три хиляди и триста лева/ представляващи
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение платено от А.А.М. действаща
лично за себе си и като майка и законен
представител на трите малолетни деца И.Р.И., Б.Р.И. и С.Р.И., съобразно
представените договори за правна помощ в ДП и пред съда; в размер на 1200
лв./хиляда и двеста лева/ представляващи направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в ДП и пред съда платено от И.С.Али, съобразно
представените договори за правна помощ; в размер на 700 лв./седемстотин лева/
представляващи направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред
съда платено от С.С.А. съобразно представения договор за правна помощ.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: