№ 1343
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507516 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БНП П.П.Ф.“ С.А, чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А, клон България, ищец пред СРС, срещу решение от 25.01.2021 г.,
постановено по гр.д. № 14024/19 г. на СРС, 1-во ГО, 26 с-в, с което решение
са отхвърлени предявените от ищеца - въззивник искове по чл. 422 от ГПК.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.
Сочи, че съдът бил назначил съдебна експертиза, но не я възприел като за
това не бил изложил мотиви.
Иска се решението да бъде отменено и претенциите уважени изцяло.
Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от ответницата /пред СРС/, въззиваема- Е.Д..
Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
решението на СРС. Сочи, че заключението на СЧЕ не било обсъдено, но
същата не била необходима за изхода на спора. Ищецът твърдял, че сумите са
изтеглени чрез карта, а не лично от ответницата в офис на банка. При това
положение следвало да се установи самоличността на лицето изтеглило
сумите. Не било установено по делото, че ищеца е предоставил на
ответницата кредитна карта и ПИН за да може същата да извърши
транзакциите. По делото не било установено, че ответницата е поискала от
1
ищеца да й бъде издадена кредитна карта, каквото било изискването на чл.54,
ал.1,т.2, ал.1,т.2 от Закона за платежните услуги и платежните системи, отм.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 01.02.2021 г.
Въззивната жалба е подадена на 15.02.2021 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По силата на чл.124 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или право,
когато има интерес от това. Ищецът мотивира правния си интерес с
твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК,
поради което в срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно
вземането си за главница и лихва за забава.
Заповедта за изпълнение, издадена на 03.07.2018 г. от СРС, ГО, 26 с-в по
ч.гр.д.№ 35614 по описа за 2018 г., е връчена на длъжника по реда на чл.47
ГПК. Указанията до заявителя по чл.415 ГПК са достигнали до знанието му
на 25. 02.2019 г. Исковата молба е предявена на 11.03.2019 г.
Ето защо въззивната инстанция приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че ищецът
не е ангажирал доказателства, че е предоставил на ответницата кредитна
карта и ПИН кода към нея. В т.5 от приложението било посочено, че следва
да бъде извършена процедура по активация, каквато не била приложена по
делото. Затова съдът е достигнал до извода, че липсват доказателства
транзакциите да са извършени от ответницата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Ищецът твърди, че при сключването на договор за кредит за покупка
на стоки или услуги PLUS 11640586 ответницата дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на
10.06.2016 г. ответницата била активирала кредитната си карта с максимален
кредитен лимит в размер на 1 000 лв. Върху усвоената сума се начислявала
годишна лихва и такси. Месечната погасителна вноска представлявала
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Ответницата била преустановила плащанията на 01.07.2016 г.
като балансът по картата бил минус 150,71 лв. Тази сума представлявала сбор
2
от главница в размер на 92,18 лв., договорна лихва за периода 01.07.2016
г./първа пропусната вноска/ до 10.11.2017 г. /датата на изпращане на ПДИ/ в
размер на 58,53 лв., както и обезщетение за забава в размер на 4,68 лв. за
периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г.
С отговора по исковата молба процесуалният представител на
ответницата е изложил доводите за нищожност на договора поради
противоречие с чл.10, ал.1 във връзка с изискването за големината на шрифта
– не по-малък от 12, което съгласно чл.22 води до нищожност на договора.
Твърди се и нарушение на чл.11, ал.1,т.12 от ЗПК, тъй като договорът не
съдържал изискуемата се информация. Това също било основание да се
приеме, че договора е нищожен – чл.22 ЗПК. Самото приложение не било
подписано от ответницата и затова не я обвързвало като се аргументира с
чл.10, ал.3 ЗПК и по арг. От чл.26, ал.2,предл.2 ЗЗД водело до нищожност на
договора поради липса на съгласие. Наред с това липсвали данни ищецът да е
предал на ответницата кредитна карта с № CARD – 12679812; в договора
изобщо не било уговорено как ще стане това предаване. Липсвало и искане за
издаване на кредитна карта. В случая с договора страните се били съгласили
принципно такава карта да бъде издадена. Не бил определен и вида на
кредитната карта. Не било изпълнено и условието на чл.25, ал.4 от Наредба 3
от 16.07.2009 г. за персонализация на кредитната карта. Преди сключването
на договора ищецът не бил предоставил на ответницата и информацията по
чл.40, ал.2 ЗПУПС, отм. По същество се излагат доводи, че ответницата не
била извършвала платежни операции с процесната карта и не била
разрешавала изпълнение на такива. Затова тя нямала задълженията по чл.53
ЗПУПС, отм. Освен това ответницата не била поставена в забава.
Относно дължимостта на предявените за установяване вземания:
В представения по делото /пред СРС/ договор за потребителски
кредит от 09.10.2015 г. е уредена възможността за издаване и ползване на
кредитна карта /л.8/. Посочен е максимален кредитен лимит в размер на 1 000
лв. Този кредитен лимит представлява револвиращ потребителски кредит
предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване посредством
кредитна карта. Всяка транзакция представлява усвояване на кредита.
Потвърждението на транзакциите е уговорено, че следва да стане чрез
въвеждане на ПИН. Уговорено е задължение за заплащане на лихви и такси
като относно размера им е налице препратка към приложението по т.21 от
договора. Кредиторът се е задължил да изпраща на кредитополучателя
извлечение относно задълженията. Кредитополучателят ще заплаща месечна
погасителна вноска също съобразно посоченото в приложението към т.21 от
договора. Кредиторът е запазил възможността ежемесечно да променя
размера на лихвата и таксите. Ако кредитополучателят не е съгласен с новите
размери, то той следва да блокира картата си като изплати сумите по
последното месечно извлечение. Всяка транзакция след влизане в сила на
новите лихви и такси означавало приемането им.
Видно от екземпляра на договора, същият е подписан от
кредитополучателя /ответник/.
3
Действително, с исковата молба е представено Приложение към
договора за потребителски кредит за издаване и ползване на кредитна карта
PLUS 11640586 /л.20 по делото пред СРС/.
В същото е посочено, че лихвения процент/ГПР варира от 35 % до
44,90 %, а минималната вноска за кредитен лимит е 60 лв. Обезщетението за
забава е в размер на 10% плюс ОЛП на БНБ /законната лихва за забава/.
Уговорена е месечна такса за обслужване.
Липсва подпис на кредитополучателя под това приложение, виж л.21.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебната експертиза се
установява, че лимита в размер на 1 000 лв. е отпуснат от страна на ищеца
като процесната платежна карта е заредена чрез превод по банковата сметка
на ответника в „Юробанк България“ АД. Усвояването на лимита по картата е
чрез една транзакция на 10.06.2016 г.- теглене на банкомат в размер на 100 лв.
и свързаните с нея операции по начисляване на такса теглене и проверка на
салдото след операцията, общо в размер на 4,40 лв. или общо усвоена сума в
размер на 4,40 лв. В периода 15.05.2016 г.- 13.10.2017 г. са начислени такси за
обслужване в размер на 32 лв. /8 по 4 лв./, такси за разноски за събиране – 12
лв., 12,15 лв. дължима сума за застраховка и 47,16 лв. договорна лихва върху
конкретната стойност на ежемесечния кредитен лимит. По погасяване на
задължението е постъпила на 10.09.2016 г. сума в размер на 45 лв. чрез което
са погасени суми за: главница в размер на 22,23 лв., договорна лихва в размер
на 8,63 лв., застраховка – 2,14 лв. и разноски за събиране – 12 лв. Така
останалата непогасена сума възлиза в размер на 162,71 лв., от които главница
в размер на 77,77 лв., такси за ползване на платежна карта – 36,40 лв.,
договорна лихва в размер на 38,53 лв. и такси за застраховка – 10,01 лв.
Ищецът твърди да е опростил сумата в размер на 12 лв.- задължения за такси
при което остатъка възлиза на 150,71 лв., от които главница – 77,77 лв., такси
за операции и месечно обслужване – 24,40 лв., такси за застраховка – 10,01
лв. /общо 112,18 лв./ и договорна лихва в размер на 38,53 лв. Размерът на
мораторната лихва за периода 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г. върху главницата
от 77, 77 лв. е 3,95 лв.
Относно наличието на неравноправни клаузи:
Ответницата по делото /пред СРС/ има качеството потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като става въпрос
за вземания въз основа на договор за кредит, по който на ответницата е била
предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
В тази хипотеза съдът дължи служебна проверка на валидността на
клаузите на договора, тъй като се касае за императивни материалноправни
разпоредби, които въззивният съд следва да приложи /т. 1 от Тълкувателно
решение №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Следователно неравноправни клаузи в договор са тези клаузи, по
4
отношение на които са налице следните условия:
-клаузите не са индивидуално уговорени - те са предварително
изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им - арг. от чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
-уговорени са във вреда на потребителя - накърняват се уредени в
закона права на потребителя, респ. увреждат се законните му интереси.
-не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на
добросъвестната търговска практика.
-уговорката води до значително неравновесие в правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. от
чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
В конкретния случай съдът приема, че клаузите по договора не са
уговорени индивидуално.
Със ЗПК (ДВ. Бр. 35/2014 г. в сила от 23.07.2014 г.) е въведено
изискване договорът за потребителски кредит да се сключи по ясен и
разбираем за потребителя начин- чл.11, ал.1.
Следователно, за да се прецени дали конкретните клаузи по договор
отговарят на критериите на закона те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цената.
Законът вменява изрично задължение на банката в условията, при които
предоставя на потребителя конкретния банков продукт да се съдържат
кумулативно два елемента -методиката /метод/ за изчисляване на съответната
лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраенето на договора.
Наред с това в чл.10, ал.4 ЗПК /редакция в сила към момента на
сключване на процесния потребителски кредит/ е посочено, че едностранна
промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са
налице едновременно следните условия:
1. в договора за кредит изрично е предвидена възможност за
увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита;
2. обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по
кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от
волята на кредитора.
В конкретния случай е посочено, че лихвата може да варира от 35 % до
5
44,90 %.Кредиторът също така е запазил възможността ежемесечно да
променя размера на лихвата и таксите. Като и в двата случая без да са
конкретизирани предпоставките за промяната през времетраенето на
договора.
Следователно от съдържанието на договора не се установява клаузите
да са ясни и разбираеми във връзка с критериите, при които цената на заетите
парични средства може да бъде променена.
В конкретния случай във връзка с приложението на договора относно
кредитната карта не се съдържа погасителен план с посочване не само на
всяка погасителна вноска, а и на разпределението в нея на различните
включващи се суми /оставаща главница, договорна лихва, такси/ така, както
изисква чл.11, ал.1,т.11 от ЗПК.
Наред с това съгласно разпоредбите на чл. 10а и на чл. 33, ал. 2 ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита,
От заключението на СЧЕ се установява какво всъщност се предявява
като главница, а именно от претендираната като такава по исковата молба
сумата в размер на 34,40 лв. представлява такси.
С чл. 10, ал. 1 ЗПК е въведено и изискване по отношение размера на
шрифта, в който договорът следва да бъде изготвен. Несъблюдаването на това
изискване също води до санкция - недействителност на договора.
По въпроса е налице произнасяне от СЕС с определение от 14.04.2021 г.
по дело С-535/20 в смисъл, че Директивата дава право на държавата- членка
да приложи на национално равнище и предвиди законодателно по- засилена
степен на защита на потребителите, включително изискване за формат и
шрифт не по-малък от 12, както и последици от неспазването на тези
изисквания.
По арг. от чл.633 ГПК приетото в горецитирания съдебен акт на СЕС е
задължително за съдилищата и учрежденията в Р България.
В конкретния случай договора за потребителски кредит не отговаря на
изискването за шрифт, за което в случая дори не е необходимо специални
знания. Освен това различните части на договора са с различен шрифт и
големина.
В тази връзка съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и, ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7-8, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Следователно, в специалният закон - ЗПК, са въведени специални основания,
при доказване на които договорът за кредит се приема за недействителен, по
силата на самия закон.
При това положение макар и с други мотиви, обжалваното решение като
краен извод е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
6
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора на въззивника не се следват разноски и
затова не му се присъждат.
Въззиваемата не е сторила разноски.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.01.2021 г., постановено по гр.д. № 14024/19
г. на СРС, 1-во ГО, 26 с-в, изцяло.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7