РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Пазарджик, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20215200900112 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК .
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение №
13/01.03.2022 г., с което съдът:
- Признава за установено по иска предявен на основание чл.694, ал.3,
т.1 от ТЗ от Л. А.. К. против „Б. М. С.“ АД (в несъстоятелност),ЕИК **** и
„С.“ ЕООД, ЕИК ****, че „Б. М. С.“ АД (н.) не дължи на основание чл.59 от
ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата от 1 989,03 лева, представляваща обезщетение за
ползването на частта от производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.
№*** в м.“Р.“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ******
по КК на гр.С. заета от готова продукция, за периода януари, февруари и март
2021 г. и която е част от приетото вземане в размер на 10 651,02 лв., включено
в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г.,
изменен с Определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа
на ПзОС, обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г.;
- Отхвърля иска, предявен на основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л.А.
против „Б. М. С.“ АД (н.), и „С.“ ЕООД, ЕИК ****, че „Б. М. С.“ АД (в
несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на „С.“ ЕООД сумата 5
851,99 лева, представляваща обезщетение за ползването на частта от
производствен терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№*** в м.“Р.“ по КВС на
гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор ****** по КК на гр.С., заета от
готова продукция, за периода януари, февруари и март 2021 г., която е част от
приетото вземане в размер на 10 651,02 лв., включено в списъка на приетите
вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с Определение №
260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС, обявено в
1
ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г., като неоснователен.
- Осъжда Л. А.. К., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт, държавна такса в размер на 58.51 лева, както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер
на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК;
- Осъжда „С.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд държавна такса в размер на 19,89 лева, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
- Осъжда Л. А.. К., ЕГН **********, да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК
****, сумата 583,45 лева, представляваща сторени от последното разноски в
процеса изчислени по компенсация.
Против така постановеното решение от страна на ищеца Л.К. е подадена
въззивна жалба вх. № 2440/14.04.2022 г.
От страна на ответника „С.“ ЕООД е постъпила молба с вх. №
1995/28.03.2022 г, съдържаща искания за поправка на допусната очевидна
фактическа грешка (ОФГ), както и за изменение на решението в частта му за
разноските.
Твърди се, че в диспозитива на решението е била допусната ОФГ,
дължаща се на погрешно изчисление на частта от оспореното по делото
вземане на „С.“ ЕООД, която е била приета за несъществуваща. В този смисъл
видно било, че цената на предявеният иск е 7814,02 лева, като претенцията е
отхвърлена за сумата от 5851,99 лв., при което като резултат уважената част
на иска възлиза в размер на 1962,03 лв. (7814,02 лв. -5851,99 лв.=1962,03 лв.),
а не на сумата 1989,03 лв., която е посочена в диспозитива. Затова и
решението следвало да бъде поправено в описания смисъл.
Наред с това с молбата е направено и искане за изменение на решението
в частта му за разноските, присъдени в полза на ответника „С.“ ЕООД.
Твърди се, че съдът неправилно приел, че дължимите в полза на този
ответник разноски са в размер на 583,45 лв., тъй като предявеният иск е
отхвърлен за съотношението от 75 % от общата му стойност, като ответника
„С.“ ЕООД е представил доказателства за извършени от дружеството
разноски в общ размер на 1240 лв., от които 900 лв. - за адв. възнаграждение,
300 лв. - за депозити за експертизи и 40 лв. - депозит за свидетел. След
намалението от съда поради прекомерност на адвокатското възнаграждение
до размера от 720,85 лв., общият сбор на извършените разноски възлизал
1060,85 лв., при което подлежащата на присъждане сума съобразно
отхвърлената част от иска възлизала на 795,64 лв., в който смисъл се иска
изменение на решението.
В срока по чл. 247, ал.2 и чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от
2
насрещната страна.
Съдът намира направените с молбата искания за основателни.
І. По искането за поправка на ОФГ в съдебния акт :
Съобразно Решение № 38/01.02.20132 г. по гр.д. №343/2011 г., І г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, касационната инстанция е приела,
че е допустима поправката на грешка в пресмятането и в мотивите и в
диспозитива на съдебния акт. Такава е и настоящата хипотеза.
В мотивите на решението съдът е приел, че предявения иск от 7814,02
лв. следва да бъде отхвърлен за сумата от 5851,99 лв. (така - на стр.9, ред 11),
но погрешно в следващото изречение е посочил, че същият се явява
основателен за останалата част на иска от 1989,03 лв., вместо за коректната
стойност на разликата между двете суми - 1962,03 лв. (7814,02 лв. - 5851,99
лв. = 1962,03 лв.). Касае се до аритметична, а не правна грешка, довела до
несъответствие между истинската воля на съда и нейното външно изражение
в мотивите и диспозитива на решението, което следва да бъде поправено по
реда предвиден в чл.247 ГПК.
ІІ. По искането за изменение на решението в частта за разноските :
Съдът намира така направеното искане за основателно. С крайния
съдебен акт ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество „С.“ ЕООД
сумата 583,45 лева, представляваща сторени от последното разноски в
процеса, изчислени по компенсация. Според съда, с оглед изхода на спора,
т.е. съобразно отхвърлената част на иска, в тежест на ищеца К. следва да
бъдат възложени разноски в размер на 794,48 лв. Този извод се налага, тъй
като действително общата сума на разноските, сторени от „С.“ ЕООД, след
намалението поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, възлиза
на 1060,85 лв. (720,85+300+40 =1060,85). Цената на претенцията е 7814,02 лв.
и същата е отхвърлена за сумата от 5 851,99 лв., като при това положение
стойността на дължимите от ищцата разноски в полза на ответното
дружество, изчислени по съразмерност, възлизат на 794,48 лв., в който смисъл
следва да бъде изменено решението.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.247, ал.1 от ГПК и
чл.248, ал.3 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА
ГРЕШКА в Решение № 13/01.03.2022 г,, постановено по т.д. № 112/2021 г. на
Окръжен съд-Пазарджик, както следва:
На стр.9, ред 13-ти от решението, както и в диспозитива на съдебния
акт - на стр.10 (първи абзац) вместо 1989,03 лв. да се чете 1962,03 лв.
3
ИЗМЕНЯ Решение № 13/01.03.2022 г,, постановено по т.д. № 112/2021
г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Л. А.. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С.,
комплекс Е., ул. „С.“ №*** да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П. Е.“ №** вх.**, ап.**, сумата
794,48 лева, представляваща сторени от последното разноски в процеса,
изчислени по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския Апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра
на съдебните решения.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4