РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20222100101399 по описа за 2022 година
Делото е образувано след като е изпратено по подсъдност от Царевския
районен съд гр. дело № 216/2022г. по описа на този съд, образувано по
исковата молба на Р. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. Александър Стамболийски № 55, партер срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Царево, кв.
Василико, ул. Опълченска № 5 А. Предявена е установителна претенция за
дължимост на сумата от 24 500 лева-част от общо вземане в размер на 60 000
евро, дължима по договор за правна защита и съдействие № 715174 от
22.07.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
51 по описа на ЦРС за 2022г., ведно със законната лихва върху сумата от
10.02.2022г. до окончателното и изплащане. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 51 по описа на ЦРС за 2022г., същото е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Р. Г. Д. срещу „ЛАЙТ
ХАУС-2“ ООД и М. Е., такава заповед е издадена срещу двамата солидарни
длъжника. Длъжникът М. Е. не е възразил, длъжникът „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД
е възразил, поради което е образувано и гражданско дело гр. дело №
216/2022г. на ЦРС.
1
Видно от гр. дело № 216/2022г. на ЦРС, към същото са присъединени за
разглеждане следните дела: гр. дело № 235 по описа на Царевския районен
съд за 2022г.; гр. дело № 224 по описа на Царевския районен съд за 2022г.; гр.
дело № 238 по описа на Царевския районен съд за 2022г. и гр. дело № 226 по
описа на Царевския районен съд за 2022г.
Образуваното и присъединено гр. дело № 235 по описа на Царевския
районен съд за 2022г. касае предявен иск от Р. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 55, партер срещу
„ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление“ гр. Царево, кв. Василико, ул. Опълченска № 5 А. Предявена е
установителна претенция за дължимост на сумата от 24 500 лева-част от общо
вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и
съдействие № 715174 от 22.07.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 52 по описа на ЦРС за 2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от 10.02.2022г. до окончателното и изплащане.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 52 по описа на ЦРС за 2022г., същото е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от Р. Г. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., такава заповед е
издадена срещу двамата солидарни длъжника. Длъжникът М. Е. не е
възразил, длъжникът „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е възразил, поради което е
образувано и гражданско дело гр. дело № 235/2022г. на ЦРС.
Образуваното и присъединено гр. дело № 224 по описа на Царевския
районен съд за 2022г. касае предявен иск от Р. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 55, партер срещу
„ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление“ гр. Царево, кв. Василико, ул. Опълченска № 5 А и М. Е.,
гражданин на Р.Т., роден на *** в гр. А., Р.Т., с адрес: Р.Т., г***, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. Сердика № сБ, ет. 3, офис 8, адвокат Емине Хюсеин
Мехмед. Предявена е установителна претенция за дължимост на сумата от 24
000 лева-част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор
за правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 54 по описа на ЦРС за
2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.02.2022г. до
окончателното и изплащане. Видно от приложеното ч. гр. дело № 54 по описа
2
на ЦРС за 2022г., същото е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от Р. Г. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М.
Е., такава заповед е издадена срещу двамата солидарни длъжника.
Длъжниците са възразили, поради което е образувано и гражданско дело гр.
дело № 224/2022г. на ЦРС.
Образуваното и присъединено гр. дело № 238 по описа на Царевския
районен съд за 2022г. касае предявен иск от Р. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 55, партер срещу
„ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление“ гр. Царево, кв. Василико, ул. Опълченска № 5 А. Предявена е
установителна претенция за дължимост на сумата от 23 500 лева-част от общо
вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и
съдействие № 715174 от 22.07.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 55 по описа на ЦРС за 2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от 16.02.2022г. до окончателното и изплащане.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 55 по описа на ЦРС за 2022г., същото е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от Р. Г. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., такава заповед е
издадена срещу двамата солидарни длъжника. Длъжникът М. Е. не е
възразил, длъжникът „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е възразил, поради което е
образувано и гражданско дело гр. дело № 238/2022г. на ЦРС.
Образуваното и присъединено гр. дело № 226 по описа на Царевския
районен съд за 2022г. касае предявен иск от Р. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 55, партер срещу
„ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление“ гр. Царево, кв. Василико, ул. Опълченска № 5 А. Предявена е
установителна претенция за дължимост на сумата от 20 800 лева-част от общо
вземане в размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и
съдействие № 715174 от 22.07.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 53 по описа на ЦРС за 2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от 16.02.2022г. до окончателното и изплащане.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 53 по описа на ЦРС за 2022г., същото е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от Р. Г. Д. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и М. Е., такава заповед е
издадена срещу двамата солидарни длъжника. Длъжникът М. Е. не е
3
възразил, длъжникът „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е възразил, поради което е
образувано и гражданско дело гр. дело № 226/2022г. на ЦРС.
Царевският районен съд, след така направеното съединение на дела,
продължили под гр. дело № 216/2022г. по описа на съда, е констатирал, че
исковата претенция касае установяване на вземане в общ размер от 117 300
лева-частично от дължима сума в размер на 60 000 евро е изпратил делото по
подсъдност на Бургаския окръжен съд с оглед цената му.
Ищецът е изложил фактология, че търсената по делото парична сума от
ответниците е на основание договор за правна защита и съдействие № 715174
от 22.07.2019г., който е сключен от ищцата от една страна, в качеството и на
адвокат и от друга страна от М. Е., в лично качество, в качеството му на
управител на „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и съдружник в „Инвест-2МР“ ООД, като
клиенти. Ищцата твърди, че през м. юни 2019г. в адвокатската и кантора е
дошъл М. Е. за юридическа консултация и съдействие за получаване на виза
за дългосрочно пребиваване-виза „Д“. М. Е. е разказал за извършените от
него инвестиции в България, както и че е съдружник в „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД
и „Инвест-2МР“ ООД и управител на „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. Адвокатът го е
консултирал, че с оглед направените инвестиции, ще може да получи
исканата от него виза, поради което е изискал представяне на финансови
документи за тях. Няколко дни след първата им среща, М. Е. е донесъл
документи на ищцата и е споделил, че е разочарован от бизнес начинанията
му в България. Твърди, че му е обещан висок процент възвращаемост на
извършените инвестиции от българските му съдружници, но от години няма
никакви печалби. Ищцата е проследила направените от М. Е. инвестиции,
като и се е сторило странно, че няма реализирани печалби от дружествата.
Консултира е М. Е., че поради прехвърляне на дялове от българските
дружества, не може да кандидатства за виза „Д“. М. Е. е предоставил на
ищцата доказателства за подписано от него споразумение от 23.04.2019г. със
съдружниците му Р. И. и Милена Попова, с което той се задължава да
прекрати участието си в „Инвест-2МР“ ООД като получи 166 186 евро. По
силата на договори за прехвърляне на дружествени дялове от 14.02.2022г.
Бургаският окръжен съд констатира, че до изпращането на делото на
настоящата съдебна инстанция, по всички предявени искове, съединени в
настоящото производство, е налице размяна на книжата, като има постъпили
4
отговор на исковата молба от ответниците „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с ЕИК
********* и М. Е. по гр. дело № 224 по описа на Царевския районен съд за
2022г. и отговор на исковата молба от „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД по гр. дело №
235 по описа на Царевския районен съд за 2022г.; гр. дело № 238 по описа на
Царевския районен съд за 2022г. и гр. дело № 216 по описа на Царевския
районен съд за 2022г.
Становището на ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД по предявената
претенция срещу него е, че същата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Твърди се, че М. Е., в лично качество и в качеството му на представляващ
ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД не е подписвал процесния договор с ищцата. При
становище за валидно възникнали договорни отношения се твърди
нищожност на договора на две основания. Първо се счита, че липсва съгласие
за сключване на договора, тъй като подписалото го лице М. Е. не владее
български език и съответно не е изразявал съгласие за сключване на договор с
описаните параметри. Второ се счита, че договорът е нищожен поради
противоречие с добрите нрави, тъй като уговореното възнаграждение за
ищцата, в качеството и на адвокат, противоречи на добрите нрави поради
драстичното несъответствие между уговорено в нейна полза възнаграждение
и работата, която и е възложена. Ответникът твърди, че липсва извършване на
възложеното от страна на ищцата, а в случай на установяване на извършване
на част от твърдяните дейности и/или услуги от страна на ищцата, същите
нямат нищо общо с „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. Твърди се също така, че липсва
твърдяната солидарност на задължението за заплащане на възнаграждението
на ищцата по процесния договор.
Ответникът М. Е. е взел становище за допустимост, но неоснователност
на предявения срещу него иск. Оспорва се валидността на сключване на
договора между страните, като се твърди, че М. Е. не е разбирал, какво
подписва, тъй като не владее български език. Твърди се, че липсват
доказателства, че на ищцата, в качеството и на адвокат, са възложени
услугите по процесния договор, както и няма доказателства същите да са
извършени. Не става ясно, какъв е предмета на договора. Оспорва се като
прекомерен размера на уговореното адвокатско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд по предявените претенции намира следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл.
5
415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите във вр. чл. 36, ал. 2 и ал. 1 от Закона за адвокатурата, а именно за
установяване на дължимостта на сумите по издадени заповеди за изпълнение
за сума в общ размер от 117 300 лева-частично от дължима сума в размер на
60 000 евро, дължима от ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и сума в размер на
24 000 лева-част от общо вземане в размер на 60 000 евро, дължима от М. Е.
солидарно с „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД. Твърденията са, че сумите са дължими
от ответниците по договор за правна защита и съдействие № 715174 от
22.07.2019г., сключен между тях и ищцата Р. Г. Д., като последната в
качеството и на адвокат твърди, че е осъществила съответната правна защита
и съдействие съгласно сключения договор. Претендира се законна лихва
върху главниците от датата на образуваните заповедни производства.
В последното съдебно заседание на 14.02.2023г. от страна на ищцата е
направен отказ от иска по отношение на установяване на дължимост на
сумата по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 51 по описа на
ЦРС за 2022г., която касае сумата от 24 500 лева, дължима от „ЛАЙТ ХАУС-
2“ ООД, ведно със законната лихва за забава от 10.02.2022г. до 13.12.2022г. и
разноски по заповедното дело в размер на 1 122 лева.
В последното съдебно заседание на 14.02.2023г. от страна на ищцата е
направен отказ от иска по отношение на установяване на дължимост на
сумата по заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. дело № 53 по описа на
ЦРС за 2022г., която касае законната лихва върху главницата за периода
16.02.2022г. до 13.12.2022г. и за разноски по заповедното дело в размер на
1 017 лева.
Бургаският окръжен съд по допустимостта на исковете намира
следното:
По делото е направено твърдение от ищеца, че по ч. гр. дело № 54 по
описа на ЦРС за 2022г. няма валидно направено възражение от длъжника М.
Е. срещи издадената спрямо него заповед, тъй като възражението е подадено
от адвокат Емине Мехмед, която няма пълномощно да подаде възражението
от длъжника. В съдебно заседание адвокатът на М. Е. заяви, че в кориците на
делото има такова пълномощно. Съдът констатира, че в кориците на частно
гр. дело № 54 по описа на ЦРС за 2022г. и образуваното въз основа на него
гр. дело № 224 по описа на ЦРС за 2022г. липсва пълномощно за адвокат
6
Емине Мехмед да представлява ответника М. Е., като действително
възражението срещу заповедта е подписано от адвоката. Заповедния съд не е
дал указания за представяне на пълномощно на адвоката, приел е, че
възражението е валидно подадено и в срок, поради което е указал на
заявителя да предяви установителна претенция за дължимост на сумата по
заповедта и по отношение на този длъжник. В правомощията на съда по
установителната претенция е да направи ново преценка относно валидно
направеното възражение от длъжника. Съдът констатира, че възражението е
подадено в срок, от адвокат без представителна власт. Въпреки това съдът
приема, че възражението е валидно направено, тъй като адвокатът, подписал
това възражение, е представил надлежно пълномощно да представлява М. Е.
по установителната претенция, касаеща издадената заповед за изпълнение.
Предвид на факта, че установителният иск е продължение на заповедното
дело, след като длъжникът е наясно, че срещу него се води исково
производство, което е в резултат на оспорената от него заповед и е
упълномощил адвоката, който да го представлява в това производство,
очевидно потвърждава действията на адвоката за подаване на възражението
от негово име, направено в заповедното дело, иначе не би искал да се води
исковото дело, където да бъде представляван от същия този адвокат. По
исковото дело е налично упълномощаване на адвокат Емине Мехмед да
представлява ответника М. Е. по отношение на издадената срещу него
заповед частно гр. дело № 54 по описа на ЦРС за 2022г., с което ответникът
потвърждава действията на този адвокат по подаване на възражение без
представителна власт в заповедното дело.
По отношение на всички останали претенции няма възражения по
допустимостта им и съдът не констатира наличието на предпоставки за
констатирането на такава.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
-по претенцията за дължимост на сумата от 24 000 лева-част от общо
вземане в размер на 60 000 евро, дължима от М. Е. съдът намира
следното:
Видно е, че ищцата по делото твърди, че ответникът и дължи
неизплатено адвокатско възнаграждение по сключен между тях договор за
правна защита и съдействие № 715174 от 22.07.2019г. Така цитираният
7
договор е приложен в оригинал по ч. гр. дело № 8 по описа на ЦРС за 2022г.,
което е приложено по настоящото дело. Съдът констатира, че в така наличния
по това дело оригинал на договора има подпис от името на ответника М. Е..
Подписът на ответника изглежда да е индигово копие, като по делото не е
изяснено, защо само той е положен по този начин, тъй като подписът на
ищцата и текста на договора в изписан с химикална паста. Въпреки че, този
факта не се установи по делото, съдът намира, че между тези страни по
делото е налице сила на присъдено нещо относно факта, че между тях е
налице валидно възникнало правоотношение по повод на процесния договор
за правна защита и съдействие, като по силата на този договор ищцата се е
задължила като адвокат да извърши дейностите посочени в договора срещу
задължението на М. Е. като физическо лице да и заплати възнаграждение в
размер на 60 000 евро до 30.03.2021г. Този извод на съда следва от
разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2016
гр.София, 22.04.2019 год. Върховният касационен съд на Република България,
Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии и тълкувателено решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, които
разпоредби на закона и тълкувателна практика на ВКС уреждат хипотези на
предявен частичен иск и силата на пресъдено нещо при уважаването на такъв
иск при предявяване на друга част от същото вземане. Съгласно т. 2 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2016 гр.София, 22.04.2019 год. Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегии, решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск
за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Това правило е приложимо и към заповедното
производство, тъй като целта на същото е, да се избегне исков процес, ако
длъжника по едно вземане не оспорва неговата дължимост. Ако длъжникът не
е възразил по издадената срещу него заповед за изпълнение, това означава, че
същият признава правопораждащия факт на задължението, вида и размера на
задължението и признава, че дължи. С оглед изложената по-горе фактология,
от която е видно, че ищцата е поискала в отделни заповедни производства да
и бъде издадена заповед за изпълненение срещу ответника, по които частично
е търсила цялото възнаграждение по процесния договор за правна защита и
8
съдействие № 715174 от 22.07.2019г., при липса на оспорване от страна на
ответника-физическо лице на дължимостта на сумата за възнаграждение по
първото заповедено дело за издаване на заповед, то със сила на присъдено
нещо е установена дължимост на цялата сума от ответника за
възнаграждението на ищцата, в качеството и на адвокат. Видно от
приложените частни граждански дела и образуваните въз основа на тях
установителени искови дела, първото образувано дело от ищцата е ч. гр.
дело № 51 по описа на ЦРС за 2022г., по което е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника М. Е. за сумата от 24 500 лева-част от общо
дължимито адвокатско възнаграждение на ищцата. Заповедта е връчена лично
на длъжника на 04.05.2022г. и същият не е възразил по дължимостта на
сумата. Липсата на възражение, означава, че ответникът М. Е. не оспорва
възникналото между него и ищцата договорно отношение с параметрите по
него и приема, че за него е възникнало задължението да заплати уговореното
възнаграждение за ищцата. Влизайки в сила заповедта по това дело има сила
на присъдено нещо за дължимост на цялото вземане и преклудира
възможността на този длъжник по-късно да прави направените в настоящото
производство възражения за липса на валидно сключен договор, за
неподписването му от негова страна, за липса на съгласие за сключване на
договора поради неразбиране на български език и за недействителност на
договора поради противоречие с добрите нрави предвид размера на
уговореното възнаграждение за адвоката. Това, че този ответник не оспорва
дължимостта на сумите, следва и от представените по делото доказателства за
извършени от него плащания по образуваните изпълнителни дела в следствие
на издадените заповеди за изпълнение.
С оглед изложеното до тук съдът намира, че исковата претенция, по
отношение на ответника М. Е. е основателна и с решението си съдът следва да
приеме за установено между тези страни, че ответникът дължи на ищеца
сумата по заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 54 по описа на ЦРС за
2022г. в размер на 24 000 лева и следва да присъди разноските по заповедното
дело в полза на ищцата в размер на 480 лева-държавна такса и 600 лева-
адвокатско възнаграждение.
-по претенцията за дължимост на сумата от 117 300 лева-частично от
дължима сума в размер на 60 000 евро, дължима от ответника „ЛАЙТ
ХАУС-2“ ООД, съдът намира следното:
9
Съдът ще разгледа дължимостта на сумите от този ответник по
конкретните частни граждански дела и образуваните въз основа на тях искови
производства поради наличието на отказ от ищеца от част от претенциите.
- по ч. гр. дело № 51 по описа на ЦРС за 2022г.
Видно от приложеното ч. гр. дело № 51 по описа на ЦРС за 2022г., по
същото е издадена заповед за изпълнение срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД за
сумата от 24 500 лева, дължима от „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД солидарно с М. Е.,
ведно със законната лихва и разноски по заповедното дело в размер на 1 122
лева. Ответникът „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е възразил в срок срещу така
издадената заповед на 11.05.2022г., поради което е образувано исковото
производство. С протоколно определение от 14.02.2023г., поради отказ от
ищеца по отношение на претенцията, касаеща образуваното ч. гр. дело № 51
по описа на ЦРС за 2022г., съдът е прекратил производството по делото.
Отказът от иска е равнозначно на незавеждане от страна на ищеца на
установителната претенция срещу възразилия в заповедното дело длъжник и
води като последица отричане на дължимостта на сумите по заповедта,
налагащо нейното обезсилване. Мотивите за отказ от иска от страна на ищеца
са без значение, след като като такъв отказ е направен и определението за
прекратяване на делото на основание чл. 233 от ГПК е влязло в сила. При така
дадената правна обосновка и е видно, че отказвайки се от иска си срещу
„ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД за част от сумата по процесния договор, ищецът
признава недължимостта на същата от този ответник. По изложените вече по-
горе аргументи за силата на пресъдено нещо при частично заведен иск, става
ясно, че отказвайки се от иска за вземането по заповедта по ч. гр. дело № 51
по описа на ЦРС за 2022г., ищцата признава недължимост на цялото вземане
или със сила на пресъдено нещо се отрича дължимостта на цялото вземане по
процесния договор договор за правна защита и съдействие № 715174 от
22.07.2019г.
С оглед на така изложеното установителната претенция спрямо
ответника „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД е изцяло неоснователна с оглед
процесуалните действия на самия ищец и следва да бъде отхвърлена. Само за
пълнота следва да се отбележи, че ищцата не доказа основателността на иска
си по отношение на този ответник. Безспорно, към момента на сключване на
процесния договор, ответникът М. Е. е бил управител на ответното дружество
10
„ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД и като такъв е можел да сключи договор от името на
дружеството. Никъде обаче от договора не става ясно, че дружеството и М.
Е., в лично качество, са солидарно задължени по така сключения договор,
включително не става ясно, общо дължимата сума от 60 000 евро, в какъв
размер се дължи от всяко от посочените задължени лица. Отделно от това,
както от съдържанието на процесния договор, от съдържанието на
пълномощните, цитирани в него, от разпитания свидетел на ищцовата страна
Виолета Колева, както и от самата изложена фактология от ищцата при
подаване на заявленията в заповедното производство, е видно, че самата
ищца не твърди да е извършвала адвокатски услуги за ответното дружество.
Твърденията на ищцата и събраните доказателства сочат на ползване на
адвокатските услуги на ищцата само от ответника М. Е., който видно от
гласните доказателства е има проблеми със съдружниците си и затова е
ползвал адвокатските услуги на ищцата. Следователно е основателно
възражението на ответното дружество, че липсва възложени услуги от негова
страна на ищцата и съответно няма изпълнение на такива, което да прави
основателно искането за заплащане на адвокатски хонорар от негова страна.
С оглед становището на съда за неоснователност на иска срещу този
ответник, следва да бъдат обезсилени издадени срещу него заповеди за
изпълнение.
-разноски
На ищеца се дължат разноски за уважения иск срещу ответника М. Е..
Дължими са разноските в заповедното дело, които са 480 лева-държавна
такса, 15 лева-държавна такса за частна жалба и 600 лева-адвокатско
възнаграждение, представляващи направените в производството по ч. гр. дело
№ 54 по описа на ЦРС за 2022г. разноски. В исковото производство, ищцата е
направила разноска за ½ от платената държавна такса за делото срещу този
ответник в размер на 240 лева и част от адвокатски хонорар на адв. А. в
размер на в размер на 1 637 лева. Възражение за прекомерност на адвокатски
хонорара на адв. А. е неоснователно, тъй като с оглед размер на предявената
претенция, адокатския хонорар в размер на 8 000 лева е съобразен с чл. 7, ал.
2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на факта, че адвокатския хонорар е
11
уговорен общо за всички съединени дела и за двамата ответника, с оглед
цената на предявените искове срещу ответника-физическо лице и ответника
юридическо лице, съдът е пресметнал, че от така уговорения хонорара 1 637
лева са съответстващи на защитата по материалния интерес на иска срещу
ответника-физическо лице. С оглед изложеното, направените в настоящото
дело разноски от ищеца спрямо ответника-физическо лице са в общ размер на
1877 лева, включващи част от платената държавна такса и част от платения
адвокатски хонорар и следва да се присъдят на ищеца с решението.
На ответника М. Е. с оглед основателността на претенцията спрямо него
не се дължат разноските направени по делото.
С оглед неоснователността на исковете срещу ответника „ЛАЙТ ХАУС-
2“ ООД, и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на същия следва да се присъдят
направените разноски в настоящото дело, съгласно представения списък на
разноските-сума от 8 160 лева-заплатени адвокатки хонорари.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М. Е., гражданин на Р.Т.,
роден на *** в гр. А., Р.Т., с адрес: Р.Т., г*** и със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. Сердика № сБ, ет. 3, офис 8, адвокат Емине Хюсеин Мехмед дължи на Р.
Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. Александър
Стамболийски № 55, партер, сумата от 24 000 лева-част от общо вземане в
размер на 60 000 евро, дължима по договор за правна защита и съдействие №
715174 от 22.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
16.02.2022г. до окончателното и изплащане, за която сума и законна лихва е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 54 по описа на ЦРС за 2022г.
ОСЪЖДА М. Е., гражданин на Р.Т., роден на *** в гр. А., Р.Т., с адрес:
Р.Т., г*** и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сердика № сБ, ет. 3, офис 8,
адвокат Емине Хюсеин Мехмед да заплати на Р. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 55, партер,
12
сумата от 480 лева-държавна такса, сумата от 15 лева-платена държавна такса
за частна жалба и сумата от 600 лева-адвокатско възнаграждение,
представляващи направените разноски в производството по ч. гр. дело № 54
по описа на ЦРС за 2022г.
ОСЪЖДА М. Е., гражданин на Р.Т., роден на *** в гр. А., Р.Т., с адрес:
Р.Т., г*** и със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Сердика № сБ, ет. 3, офис 8,
адвокат Емине Хюсеин Мехмед да заплати на Р. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 55, партер,
сумата от 1 877 лева, представляваща направените по настоящото дело
съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. Александър Стамболийски № 55, партер срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Царево, кв.
Василико, ул. Опълченска № 5 А, с който се иска да се приеме за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадените
заповеди за изпълнение по ч. гр. дело № 52 по описа на ЦРС за 2022г., ч. гр.
дело № 53 по описа на ЦРС за 2022г., ч. гр. дело № 54 по описа на ЦРС за
2022г. и ч. гр. дело № 55 по описа на ЦРС за 2022г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 89 от 13.04.2022г., издадена по
ч. гр. дело № 51 по описа на ЦРС за 2022г. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с
ЕИК *********.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 93 от 26.04.2022г., издадена по
ч. гр. дело № 52 по описа на ЦРС за 2022г. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с
ЕИК *********.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 92 от 15.04.2022г., издадена по
ч. гр. дело № 53 по описа на ЦРС за 2022г. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с
ЕИК *********.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 88 от 12.04.2022г., издадена по
ч. гр. дело № 54 по описа на ЦРС за 2022г. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с
ЕИК *********.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 91 от 15.04.2022г., издадена по
ч. гр. дело № 55 по описа на ЦРС за 2022г. срещу „ЛАЙТ ХАУС-2“ ООД, с
ЕИК *********.
13
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
Александър Стамболийски № 55, партер да заплати на „ЛАЙТ ХАУС-2“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Царево, кв.
Василико, ул. Опълченска № 5 А, сумата от 8 160 лева, представляваща
разноските, направени по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14