О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…….../……..2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен състав в закрито заседание
на първи август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1201 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод
въззивна жалба, депозирана от Р.К.В., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния
си представител адв. Н И, със съдебен адрес:***, офис партер, срещу решение №
2019/10.05.2019 г., постановено
по гр.
дело № 16358
по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 42-ри съдебен състав, по чиято сила, на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е прието за установено
че въззивникът Р.К.В., ЕГН **********, в качеството
си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1161658, дължи на въззиваемия „Водоснабдяване
и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, действащ чрез процесуалния си представител юрк. В Я, сумата в
размер на 626,05 лева, представляваща
остатък от главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 21.09.2016
г. до 19.07.2018 г. на адрес в гр. Варна, ул.“Народни Будители“, бл. 45, ап. 50, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата в размер на 45,91
лева, представляваща остатък от лихва за забава върху главницата за периода
от 26.11.2016 г. до 21.08.2018 г., за които суми е издадена
Заповед № 6486/29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 13 011/2018 г. по описа на РС Варна, като на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК е осъден да заплати
сумата в общ размер на 198.42 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за това, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че между него и въззиваемия
не съществува облигационно правоотношение, което да е учредено на основание чл.
8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
тъй като по делото не са ангажирани доказателства въззивникът да е ползвател
и/или собственик на имота, находящ се в гр. Варна, ул. „Народни будители, бл.
45, ап. 50. Отделно не са представени писмени доказателства за наличие на договор
за водоснабдителни услуги между страните за процесния период.
Във
въззивната жалба се поддържа, че дори да се приеме наличието на
облигационноправна връзка между въззивника и въззиваемия, то остава недоказан и
фактът на реално предоставяне на вода и ВиК услуги през процесния период и
имот, респективно да е съставен протокол за неосигурен достъп и правилното
начисляване на база пропускателна способност на водопроводната инсталация по
реда на чл. 46 от Общите условия. От една страна, от заключението по назначената
Съдебно-техническа експертиза се установява, че „реален отчет“ на индивидуалния
водомер в имота не е правен, от друга – от заключението по назначената
Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ не може да се направи извод, че вода е
реално потребена в посочения обем, тъй като заключението почива на осчетоводени
при въззиваемия фактури за дължима цена за потребена вода и други писмени
доказателства, които по своя характер са частни свидетелстващи документи,
материализиращи изгодни за издателя им факти, поради което не се ползват с
материална доказателствена сила, а единствено с формална.
Моли
съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да
присъди сторените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263
ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба. Въззиваемата страна счита, че
въззивната жалба е процесуално допустима, но навежда доводи за
нейната неоснователност. Поддържа, че атакуваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, поради което моли да бъде потвърден. Твърди, че фактическите
положения приети за установени от РС-Варна съответстват изцяло на събрания,
проверен и приобщен по реда на ГПК доказателствен материал. Счита, че между
него и въззивника съществува облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги за питейно-битови нужди и съответно последният има качеството
потребител. Твърди, че по делото не е назначена и изслушвана СТЕ, поради което оспорванията
за липса на реален отчет са неоснователни. Навежда доводи за това, че
количеството вода, изразходвана в обекта през процесния период, е отчетено по
реда на Общите условия, като отчетните данни са удостоверени с подписа на негов
представител в широкия смисъл на думата - лица с родствена, съпружеска или
фактическа връзка с потребителя.
Моли за потвърждаване
на съдебното решение и претендира съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали искания по
доказателствата.
Настоящият състав на Окръжен съд – Варна,
като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира, че постъпилата
въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 от ГПК –
подадена е от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Съобразно
преценката за допустимост на производството и на
основание чл. 267 ГПК, СЪДЪТ
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна
жалба,
депозирана от Р.К.В., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си
представител адв. Н И, със съдебен адрес:***, офис партер, срещу решение №
2019/10.05.2019 г., постановено
по гр.
дело № 16358
по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 42-ри съдебен състав, по чиято сила, на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е прието за установено
че въззивникът Р.К.В., ЕГН **********, в качеството
си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1161658, дължи на въззиваемия „Водоснабдяване
и канализация“ Варна - ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ № 33, действащ чрез процесуалния си представител юрк. В Я, сумата в
размер на 626,05 лева, представляваща
остатък от главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 21.09.2016
г. до 19.07.2018 г. на адрес в гр. Варна, ул.“Народни Будители“, бл. 45, ап. 50, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.08.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението и сумата в размер на 45,91
лева, представляваща остатък от лихва за забава върху главницата за периода
от 26.11.2016 г. до 21.08.2018 г., за които суми е издадена
Заповед № 6486/29.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 13 011/2018 г. по описа на РС Варна, като на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК е осъден да заплати
сумата в общ размер на 198.42 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 1201/2019 г. по описа
на ОС-Варна, ТО, II въззивен състав за 23.10.2019 г. от 14:30 часа, за която дата и час
да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника се връчи
и препис от постъпилия писмен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :