Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.10.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ – IБ състав, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 4377 по описа на съда за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника ЗД Б.И. АД срещу разпореждане
от 28.09.2020 г. на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 и район на действие СГС, с което е оставено
без уважение искането му за намаляване на разноските за адвокатското
възнаграждение на взискателя по изп. дело № 644/2020 г. до размер на 200 лева.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност
на изпълнението и липсата на необходимост от предприемане на действия по
принудително изпълнение от представителя на взискателя за удовлетворяване на
вземането на последния, тъй като длъжникът е сигурен платец, а и липсвали доказателства
за заплащане на адвокатското възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното действие
на съдебния изпълнител. Претендира разноски.
Взискателят Ж.Д.Е.не е подал възражения по жалбата, като
в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител е заявил
становище за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за
установено следното:
Производството по изп. дело № 644/2020 г. по описа на ЧСИ
Г.К.и с район на действие СГС е образувано по молба от 14.09.2020 г. на
взискателя Ж.Д.Е.по изпълнителен лист от 27.08.2020 г., издаден въз основа на влязъл
в сила осъдителен съдебен акт по т. дело № 1026/2018 г. на Окръжен съд -
Пловдив, за заплащане от длъжника ЗД Б.И. АД на взискателя, в качеството му на адвокат по производството, на сумата от
13082 лева – адвокатско възнаграждение.
Молбата на взискателя Ж.Д.Е.е подадена чрез процесуален представител – адв. Г.К,
като с нея е поискано налагането на запор върху вземания по банкови сметки на
длъжника. Според представения към молбата договор за правна защита и съдействие
от 11.09.2020 г. уговореното от
взискателя с адвоката възнаграждение за образуването на изпълнителното производство
и защитата при провеждането на принудителното изпълнение е в размер на 1323 лева, от които 400 лева за
образуването на изпълнителното производство и 923 лева за защитата при провеждането
на принудителното изпълнение. Разноските за адвокатско възнаграждение са възложени
в тежест на длъжника с разпореждане от 14.09.2020 г. на съдебния изпълнител.
Последното пък е съобщено на длъжника с поканата за доброволно изпълнение.
На 14.09.2020 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, връчена на последния на 15.09.2020 г. Исканият
от взискателя изпълнителен способ – запор върху вземания по банкови сметки, не
е бил предприеман и налаган от съдебния изпълнител с изпращането на поканата за
доброволно изпълнение до длъжника, а и изобщо изпълнителни действия не са били
осъществявани от съдебния изпълнител до произнасянето му по разноските в процесното
изпълнително производство – 28.09.2020
г., и до извършения превод на 16.10.2020
г. от длъжника за погасяване на дълга по изпълнителния лист (видно от
представеното копие от изпълнителното дело).
На 16.09.2020 г. длъжникът е направил възражение за
прекомерност на възложеното му адвокатско възнаграждение и е поискал от
съдебния изпълнител същото да бъде намалено в минималния размер от 200 лева по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По направеното възражение взискателят, чрез процесуалния
си представител, е подал отговор за неоснователност на искането на длъжника.
Приложил е също и доказателства за нареждане на 15.09.2020 г. на банков превод
на сумата от 1323 лева, представляваща адвокатското възнаграждение по
горепосочения договор.
С разпореждане от 28.09.2020 г. във връзка с така
направеното от длъжника възражение съдебният изпълнител е отказал да намали
възложеното му по изпълнителното производство адвокатско възнаграждение от 1323
лева. Разпореждането е съобщено на длъжника на 30.09.2020 г. и обжалвано от последния.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
видно от съобщението за връчване на обжалваното разпореждане. Същата е
допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т.
7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е също и основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното
производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ
такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за
извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на
правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра,
подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото
лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия,
изрично посочени в Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент
според материалния интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за
разноските в изпълнителното производство в три случая. Когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ.
при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не
са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от
процесуалния представител на взискателя, са свързани с образуването на
изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК. В молбата по чл. 426 от ГПК е
посочен изпълнителен способ от представителя на взискателя, представляващ налагане
на запор върху вземания на длъжника от търговски банки, но посочването му е
част от законовите изискванията за редовност на молбата за образуването на
изпълнително производство, поради което то не представлява самостоятелно искане
за извършване на изпълнително действие, предприето от представителя на взискателя.
Не са налице и други предприети от
представителя действия за удовлетворяване на паричното вземане на взискателя,
за което е било образувано процесното изпълнително производство, а и съдебният
изпълнител по него не само не е приложил искания с молбата по чл. 426 от ГПК от
взискателя изпълнителен способ, но и не е предприел никакви действия за
пристъпване към принудително изпълнение въз основа този способ както до жалбата
– 05.10.2020 г., така и до погасяването на вземането за сумата по изпълнителния
лист с наредения от длъжника превод на 15.10.2020 г. Изразяването на становище
по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение също
не представлява защита по принудителното реализиране на вземането, за което е било
образувано по производството.
Възнагражденията по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) не
се кумулативни, а самостоятелни по своето основание и ред за определяне на
техния размер и са обусловени от спецификата на изпълнителното производство и
дадената от закона изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за
доброволно изпълнение, което изпълнение в този срок прави ненужна защитата на
взискателя с предприемане на други (нови) изпълнителни действия по
производството. По тези съображения законодателят е изключил и възможността за
възлагане върху длъжника и на разноските за изпълнителните способи, които са
изоставени или не са приложени, респ. са ненужни за принудителното изпълнение
на дълга – чл. 79, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК (повелята на закона, а не на съдебна
практика). Следователно при наличието само на подадена от взискателя молба за
образуването на изпълнителното производство и при липсата на данни за прилагане
на искания изпълнителен способ за принудителното реализиране на вземането по
изпълнителния лист, посочването на който предпоставя допустимост на процесното
изпълнително производство, респ. за други предприети от представителя на
взискателя действия за удовлетворяване на вземането както към момента на
произнасянето по разноските от съдебния изпълнител, така и към момента на
погасяването на вземането, макар и извън срока за доброволно изпълнение, заплащането
на адвокатско възнаграждение по производството в по-голям размер от 200 лева за
процесното изпълнение се явява прекомерно
по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По-голям размер на адвокатското възнаграждение не може да
бъде обоснован и с избора на адвокат от друг съдебен район. Последното е израз
на свободата на договаряне на страните по договора за правна защита, която се
свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но тя не предпоставя
увеличаването на отговорността на насрещната страна за разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство, в което за изразеното от
представител на страна становище по възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК също не
намира приложение разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата.
Ето защо, обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител следва
да бъде отменено.
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на
разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е
разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на ЗД Б.И. АД, ЕИК *******, разпореждане от 28.09.2020 г. по изп. дело
№ 644/2020 г. по описа на ЧСИ Г.К.с рег. № 924 и с район на действие Софийски
градски съд, с което е оставено без уважение искане за намаляване на разноските
по принудителното изпълнение за адвокатско възнаграждение за сумата от 1123
лева - разликата над сумата от 200 лева до възложения размер от 1323 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.