№ 611
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110109467 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от „Е.П.П.” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. В.В. № ***, В.Т. – Г
срещу Е.С. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Г. 32А, за съдебно установяване
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 201,99
/двеста и един лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща главница за
незаплатена реално потребена електроенергия за обект с клиентски № ********* и
абонатен № **********, находящ се в гр. Варна, мул. Г. 32А, начислена за периода от
02.06.2019г. до 01.09.2019г., за което обстоятелство са издадени следните фактури №
ФП0282759963; ФП0283911703; ФП0285079883, ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 28,39 /двадесет и осем лева и
тридесет и девет стотинки/ лева представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 12.08.2019г. до 26.02.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 455/22.03.2021г., постановено по
гр.дело № 4032/2021г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът доставя ел. енергия на адрес
на потребление в гр. Варна, ул. Г. №32А, по който адрес е открит аб. №*********, на
който титуляр е ответницата. Посочва, че за процесния период от време е консумирана
ел. енергия на адреса на потребление, която не е заплатена от абоната.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
назначеният му особен представител. Излагат се възражения, като се оспорва
наличието на облигационна връзка между страните, от която да се поражда качеството
на потребител на ответницата, като собственик или ползвател на имота, който е
присъединен към електропреносната система. Оспорва, че за процесния период реално
са доставяни процесните количества ел. енергия, като доставката на тези количества не
може да бъде установявана с фактури изхождащи от страна на ищеца. Желае
отхвърляне на предявените искове.
От фактическа страна са спора се установява, че в хода на съдебното
производство е извършено плащане на процесните главница и мораторна лихва.
Доказателства за осъщественото плащане се представят от самия ищец, който изцяло
признава погасяване на задължението чрез плащане осъществено на каса на
търговското дружество на 14.07.2021г.
От правна страна плащането на задължението е факт по реда на чл. 235, ал.3
ГПК, който следва да бъде взет в предвид от съда при постановяване на окончателния
съдебен акт. При тези съображения и доколко осъщественото плащане от ответника се
признава от ищеца, то съдът следва да отчете същото като факт погасяващ
задължението му, което поражда като последица отхвърляне на предявените искове.
По отношение на разноските:
Плащането от страна на ответника е осъществено след сезиране на съда, поради
което последните следва да понесат заплащането на дължимите в полза на ищеца
разноски. Плащането е в резултата на образувано съдебно производство – заповедно,
което е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, която е депозирана на 18.03.2021г., така и депозирана в последствие искова
молба на 29.06.2021г.Предвид това, че плащането е осъществено след образуване на
съдебното производство, то ответникът с поведението си е станал причина за същото,
поради което следва да понесе и неблагоприятния ефект от това, като заплати
сторените от ищеца разноски. При тези съображения ответницата следва да бъде
осъдена да заплати сторените разноски в заповедното производство в размер на 75
лева, от които 25 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство, така и разноските сторени в
исковото производство в размер на 475 лева, от които 75 лева доплатена държавна
такса, 300 лева разноски за назначен на ответника особен представител, както и 100
лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство.
Воден от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Е.П.П.” АД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Варна, бул. В.В. № ***, В.Т. – Г срещу Е.С. М., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, ул. Г. 32А , за съдебно установяване в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 201,99 /двеста и един лева
и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща главница за незаплатена реално
потребена електроенергия за обект с клиентски № ********* и абонатен №
**********, находящ се в гр. Варна, мул. Г. 32А, начислена за периода от 02.06.2019г.
до 01.09.2019г., за което обстоятелство са издадени следните фактури №
ФП0282759963; ФП0283911703; ФП0285079883, ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.03.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 28,39 /двадесет и осем лева и
тридесет и девет стотинки/ лева представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 12.08.2019г. до 26.02.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 455/22.03.2021г., постановено по
гр.дело № 4032/2021г. на ВРС, на осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, по реда на чл.
422 ГПК.
ОСЪЖДА Е.С. М., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. Г. 32А ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. В.В. № ***, В.Т. – Г сумата от 75 (седемдесет и пет) лева, от които 25
лева заплатена държавна такса в заповедното производство и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство, като и
разноските сторени в исковото производство в размер на 475 (четиристотин
седемдесет и пет) лева, от които 75 лева доплатена държавна такса за исковото
производство, 300 лева разноски за назначен на ответника особен представител, и 100
лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3