Решение по дело №145/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 208
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 14 август 2020 г.)
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20205620100145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е № ............

 

22.07.2020 г., град Свиленград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав :

                                                                 

                                                                                  СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА

 

при секретаря Ангелина Добрева,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 145 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе съобрази:  

 

Производството е образувано е по искова молба от Агенция „Пътна инфраструктура”, представлявана от инж. Р.И.Л. - Директор на Областно пътно управление – Хасково, с което са предявени срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Агенция „Пътна инфраструктура” твърди, че на 17.08.2018г. на АМ „Марица“, при км. 111+500, настъпило ПТП, констатирано с Протокол за ПТП № 1577737 от 17.08.2018г., при което водачът ZEYNEL OGUZ, управляващ МПС марка  „FIAT PUNTO“ с peг. № KAZ 02763, несъобразявайки скоростта си с пътните условия и напускайки пътното платно от дясно по посока на движението, се блъска в предпазната еластична ограда /мантинела/, след което отива в лявата част на платното и се удря в лявата по посока на движение мантинела. В резултат на ПТП-то, на ищеца били причинени щети, изразяващи се в увреждането на 32 /тридесет и два/ линейни метра предпазна еластична ограда, единична N2W5, като общата стойност на щетите, включваща транспортните разходи и монтажа била в размер на 2206,13 лв. С уведомление за настъпила щета ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие и за образуваната щета с № 23-2018.

Към момента на настъпване на застрахователното събитие - 17.08.2018г., отговорността на виновния водач била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ЗК HUK- Coburg – с полица № D 5521625349841-V, със срок на валидност от 07.08.2018г. до 07.08.2023г. Изпратено било уведомление за настъпила щета с изх. № 53-00- 790/ 11.09.2018г. до Национално бюро за българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/. С писмо с изх. № 1-2310/05.10.2018г. НББАЗ уведомило ищеца, че виновното за настъпилия инцидент МПС, с македонска регистрация KAZ 02763, има издадена полица от немската ЗК HUK - Coburg Algemeine Versicherung AG, c код D-5521. НББАЗ посочвало в писмото си, че кореспондент за обработка на щети на това застрахователно дружество било ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. С уведомление за настъпила щета от 10.10.2018г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ било уведомено за настъпилото застрахователно събитие и за образуваната щета с № 23-2018. С писмо с изх.ЛГ № 04467/27.05.2019г. ответникът уведомил ищеца, че закрива преписката, тъй като не е получил потвърждение за валидността на застрахователната полица на виновния за настъпването на застрахователното събитие водач, с препоръка ищеца да предяви претенциите си пред НББАЗ.

Ищецът счита, че кореспонденцията между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и ЗК HUK - Coburg Algemeine Versicherung AG е въпрос на вътрешна организация и именно ответникът е отговорен за настъпилото застрахователно събитие и за образуваната щета с № 23-2018.

По изложените съображения се претендира, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, заплащане на сумата 2206,13 лв. главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по щета № 23-2018, и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - заплащане сумата 345,63 лв. – мораторна лихва за периода от 17.08.2018г. /датата на увреждането/ до 02.03.2020г. /датата на предявяване на иска/. Претендират се и разноски по делото.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е депозирал отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с който изцяло е оспорил исковете като неоснователни.

Ответникът счита, че не е процесуално и материално легитимиран в настоящото производство. Посочва, че съгласно чл.513, ал.1 от КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал.1 или 2, и при спазване на реда по чл.511, ал.3, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач, като кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.  Посочва също, че съгласно чл.513, ал.2 от КЗ, в случаите на съдебен иск на основание чл.515, ал.1, т.1 и при спазване на чл.516, ал.8, НББАЗ е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, като представителят на застрахователя по чл.503 КЗ не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо. Не оспорва, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е кореспондент на HUK - COBURG - ALLGEMEINE Versicherung AG, като моли това обстоятелство да бъде отделено за безспорно в настоящото производство.

           Ответникът оспорва наличието на застрахователно събитие, което да обективира неговата отговорност. Счита, че не се представят доказателства, които да установяват настъпването на процесните щети, поради което исковете били неоснователни и недоказани. Оспорва също, че ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е застраховател на процесният автомобил, както и че дружеството следва да отговаря пред ищеца. Оспорва и обстоятелствата, че ремонтите на процесните участъци са извършени, както и стойността им. Оспорва и стойността на причинените по отношение на предпазните огради вреди, като счита исковата претенция за силно завишена в тази й част, тъй като претендираното обезщетение значително надвишавало действително претърпените вреди. Оспорва и количеството на извършените ремонтни дейности, доколкото в представената с исковата молба Справка за стойността на имуществените вреди се посочвало, че са увредени 32 метра стоманена ограда, но същевременно от представения Протокол за ПТП № 1577737 било видно, че са увредени 30 метра ограда. В случай че се претендира заплащане на данък добавена стойност, оспорва иска и в тази му част. Оспорва и твърдените от ищеца цени, въз основа на които е образувана исковата претенция. Оспорва и исковата претенция по основание и размер за заплащане на мораторна лихва, както и началната дата, от която се начислява, като се позовава на разпоредбата на чл.497 от КЗ.

По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като недопустими и неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от следното:

           На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК, по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е кореспондент на немският застраховател HUK - COBURG - ALLGEMEINE Versicherung AG. Безспорно е и обстоятелството, че последният е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за превозното средство, управлявано от водача, по чиято вина е реализирано процесното ПТП. Ето защо и по аргумент от чл.432, ал.1 от КЗ материалноправно легитимирано по претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение, респективно задължено, предвид валидно възникналото застрахователно правоотношение, породено от застрахователния договор за застраховка „Гражданска отговорност“ лице, е именно немският застраховател. Разпоредбата на чл.511, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се обработва от кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач. Това означава, че е създаден облекчен режим за предявяване и разглеждане на застрахователна претенция, основана на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застраховател от друга държава. Последното обаче, не размества отговорността и не променя субекта, който да понесе риска от настъпване на застрахователното събитие, в конкретния случай - ПТП, реализирано на 17.08.2018 г. на АМ „Марица“, при км. 111+500, от което ищецът е претърпял имуществени вреди.

Немският застраховател HUK - COBURG - ALLGEMEINE Versicherung AG има кореспондент за уреждане на претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но това назначаване не представлява откриване на клон в съответната държава-членка (в случая Република България), нито прехвърля отговорността от застрахователя на кореспондента, следователно по никакъв начин не ограничава правата на увреденото лице да получи обезвреда от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Видно от разпоредбата на чл.511, ал.1 от КЗ кореспондентът на застрахователя обработва претенцията, т.е. същият разполага с правомощията да събира необходимите сведения за установяване настъпването на застрахователното събитие и на размера на причинените вреди, да договаря уреждането на претенцията извънсъдебно включително и да изпълнява изцяло задълженията, които произтичат от тази претенция. Всички тези действия касаят извънсъдебното уреждане на претенцията, но само по себе си не превръща кореспондента в страна по застрахователното правоотношение, следователно не създава материалноправна легитимация за последния.

Предвид изложеното, следва изводът, че в случая не е налице пасивна материалноправна легитимация на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” да отговаря по претенцията на Агенция „Пътна инфраструктура”, за заплащане на сумата 2206.13 лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 17.08.2018 г. на АМ „Марица“, при км. 111+500, и на сумата 345, 63 лв. – мораторна лихва за периода от 17.08.2018г. /датата на увреждането/ до 02.03.2020г. /датата на предявяване на иска/.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.513, ал.1 от КЗ изрично е уредена процесуалната легитимация относно случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал.1 или 2, и при спазване на реда по чл.511, ал.3 от КЗ, като ясно е разписано, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо. В този смисъл, следва да бъде изяснено, че в случая не сме изправени пред липса на процесуална легитимация, с оглед предвиденото в  чл.513, ал.1, изр.2 КЗ. Тази норма, която по силата на закона изключва процесуалната легитимация на кореспондента, би могла да бъде приложена, но само ако с оглед твърденията на ищеца, последният е предявил иска си и твърди, че именно кореспондента е процесуално легитимиран по предявените искове. В случая исковете са предявени при твърдения не че ответникът отговаря като кореспондент, т.е. в това му качество, а че е материално легитимиран, доколкото именно той е „закрил преписката“, т.е. ответникът е отговорен по възникналото правоотношение за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на делинквента.

С оглед изложеното, ответникът в настоящото производство не е пасивно материално легитимиран да отговоря по предявения главен иск, същият е неоснователен и като такъв трябва да бъде отхвърлен, което обуславя отхвърлянето и на акцесорния му иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените разноски от 450,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, каквито се претиндират и за които е преставен списък по чл.80 от ГПК.

            Мотивиран от изложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция „Пътна инфраструктура”, представлявана от инж. Р.И.Л. - Директор на Областно пътно управление – Хасково, срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за заплащане на сумата 2206.13 лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди - увреждане на 32 /тридесет и два/ линейни метра предпазна еластична ограда, единична N2W5, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 17.08.2018 г. на АМ „Марица“, при км. 111+500, ведно със законната лихва върху главницата от 02.03.2020 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, както и на сумата 345,63 лв. – мораторна лихва за периода от 17.08.2018г. /датата на увреждането/ до 02.03.2020г. /датата на предявяване на иска/.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Агенция „Пътна инфраструктура”, представлявана от инж. Р.И.Л. - Директор на Областно пътно управление – Хасково, срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Позитано“ № 5, сумата 450,00 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.             

 

 

СЪДИЯ: