Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 11.07.2023г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На тринадесети юни година 2023
В открито съдебно
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 796
по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на
производството е иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД, приет по реда на чл.211 от ГПК
По изложените в искова молба и в молба от
17.02.2021г. обстоятелства Е.С.А., е предявила срещу „Н.Л.“ ЕООД обективно съединени искове с пр.
основание чл.26, ал.2, предл.I от ЗЗД, по чл.26, ал.1, предл. III-то от ЗЗД, по
чл.26, ал.1, предл. I-во от ЗЗД, да бъде признато, че договорът за цесия, сключен на 29.05.2018 г.
в гр. София между Е.С.А. (цедент) и „Н.Л.“ ЕООД (цесионер), по силата на който Е.С.А.
е прехвърлила на цесионера „Н.Л.“ ЕООД вземането си към ЗК „У.“ АД ЕИК *******,
в размер на 200 000 лева, представляващо застрахователно обезщетение за
претърпените от Е.С.А. неимуществени вреди вследствие на ПТП, възникнало на
20.09.2016г., при което е причинена смъртта на Л.В.Г.ЕГН ********** е нищожен,
поради невъзможен предмет, нарушаване на добрите нрави и противоречие със
закона.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК с отговора на исковата молба ответникът „Н.Л.“ ЕООД
е предявил при условията на чл. 211 ГПК, насрещен иск по чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД срещу Е.С.А., за заплащане на сумата 40 000лв., частично от глобална сума в размер
на 180 000лв., неизпълнено задължение по договор за цесия от 29.05.2018г.
В
насрещната искова молба, както и в молби – уточнения от 07.09.2021г. и
9.11.2021г. ищецът по насрещния иск „Н.Л.“ ЕООД навежда твърдения, че на
29.05.2018 г. между него, в качеството му на цесионер и Е.С.А. (цедент) е
сключен договор за цесия, по силата на който Е.С.А. е прехвърлила на цесионера
„Н.Л.“ ЕООД цялото си вземане към ЗК „У.“ АД, ЕИК ******* в размер на 200 000
лева, представляващо застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие на ПТП от 20.09.2016 г. срещу цена от 180 000
лева. Прехвърленото вземане е преминало в патримониума на цесионера ведно с
принадлежностите му с подписването на договора /съгласно т. 2 и т. 4 от
договора за цесия/. Сочи се, че с Решение постановено по гр.д. 15097/2017г. на
СГС, ГО, І -18 състав било прието, че справедливият размер на дължимото на Е.С.А.
обезещетение за търпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на
фактическия й съпруг, настъпила при ПТП на 20.09.2016 г., е в размер на 120 000
лв. С цитираното решение „ЗК У.“ АД
била осъдена да заплати на Е.С.А. сумата от 40 000 лв., ведно със законната
лихва от 20.09.2016 г., представляваща допълнителното обезщетение към платената
от застрахователя на ищцата в хода на делото сума от 80 000 лв. С Решение
№1173/12.02.2020г. по гр.д. 15097/2017г. на СГС, застрахователят ЗК „У.“ АД бил осъден да
заплати на Е.С.А. сумата от 17 466,66 лева, представляваща законна лихва върху
платената от застрахователя доброволно сума в размер на 80 000 /осемдесет
хиляди/ лева от 20.09.2016 г. до 14.11.2018 г. Твърди се, че решенията по гр.д.
15097/2017г. на СГС са частично потвърдени с решение по в.гр.д. №306/2020 г. по
описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, включително в частта, в която
е признато, че справедливото обезщетение за търпените от ищцата неимуществени
вреди в резултат на ПТП от 20.09.2016 г. е в размер на 120 000 лв. Ищецът по
насрещния иск „Н.Л.“ ЕООД поддържа, че Е.С.А. - в нарушение на поетите от нея
задължения по договора за цесия от 29.05.2018 г., се снабдила с изпълнителен
лист, по силата на който „ЗК У.“ АД да й заплати сумата от 40 000 лв.,
представляваща допълнително дължащото й се обезщетение, ведно със законната
лихва върху обезщетението от 20.09.2016 г., и образувала изп.д. №20208510402441
по описа на ЧСИ М.П.с per. №851 на КЧСИ. Впоследствие тези суми били преведени
на Е.С.А.. Последната - въпреки многократните покани от страна на цесионера д „Н.Л.“
ЕООД да изпълни задълженията си по цесионния договор, отказала да му предостави
платената сума.
С влязло
в сила определение от 07.07.2021 г. производството по гр.д. №796 /2021 г., по
описа на СГС, I ГО, 7 с-в, е прекратено в частта по исковете с правно основание
чл.26, ал.2, предл.I от ЗЗД, по чл.26, ал.1, предл. III-то от ЗЗД, по чл.26,
ал.1, пр. I-во от ЗЗД, предявени от Е.С.А.,
срещу „Н.Л.“ ЕООД.
В законоустановения срок чл.131 от ГПК
ответникът по насрещния иск Е. С. А., чрез адв. С.Б. е депозирала отговор, в
който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция. Счита, че
след като делото е прекратено по предявения от ищцата иска, е недопустимо да се
приеме за разглеждане насрещния такъв.
В
съдебно заседание дружеството ищец по насрещния иск, чрез пълномощника си адв.М.Д.
поддържа предявения иск. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
В съдебно
заседание ответницата не се явява. С писмено становище чрез пълномощника си адв.Р.М.
оспорва предявения иск, като неоснователен.
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, след като
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, доводите и
възраженията на страните, съгласно чл.235 и чл.12 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа
страна:
По делото не е спорно и съдът приема за установено, че вследствие на ПТП
от 20.09.2016г., настъпило по вина на водач на МПС, чийто застраховател по
риска "Гражданска отговорност" към датата на събитието е ЗК „У.“ АД,
е причинена смъртта на Л.В.Г.ЕГН ********** – фактически съпруг на Е. С. А..
Не е
спорно, че Е. С. А. предявила против Застрахователна компания „У.“ АД, с която
са предявени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал.
1 от Кодекса за застраховането (отм.), по които е образувано по гр.д.
15097/2017г. на СГС, ГО, І -18 състав.
С
решение от 21.09.2019г. по гр.д.
15097/2017г. на СГС, ГО, І -18 състав, ЗК „У.“ АД, е осъдена да заплати на ищцата Е. С.
А. сумата от 40 000 (четиридесет хиляди)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на Л.В.Г.настъпила в резултат на ПТП, причинено на 20.09.2016 г. от водача на
лек автомобил ВАЗ 2104, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/05/115003026249, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата, на която е настъпило
застрахователното събитие – 20.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 40 000 лева до 120 000 лева като
погасен чрез плащане в хода на процеса и над сумата от 120 000 лева до
предявения размер от 200 000 лева – неимуществени вреди като неоснователен.
Видно от
приетите писмени доказателства, с Решение №1173/12.02.2020 г. по гр.д.
15097/2017г. СГС, ГО, 1-18 с-в застрахователно дружество „ЗК У. “ АД е
осъдено да заплати на Е.С.А. сумата в размер на 17 466.66 лв. - законна лихва
върху платеното обезщетение в размер на 80 000 лв. за периода от 20.09.2016г. от 14.11.2018 г. С решение №12271 от
11.09.2020г. постановено по гр.д.№306/2020г.
по описа на САС, ГО, 12 състав, решение от 21.09.2019г. по гр.д. 15097/2017г. на СГС, ГО, І -18 с-в е
частично потвърдено, вкл. в частта, в която е признато, че справедливото
обезщетение за търпените от фактическата съпруга Е. Сеергеева неимуществени
вреди в резултат на смъртта на Л.Л.при ПТП от 20.09.2016 г. е в размер на 120
000 лв./л.30-л.35/
Като доказателство по делото е приет
договор за цесия от 29.05.2018 г. между Е.С.А. в качеството й на цедент и ищцовото дружество "Н.Л."
ЕООД в качеството на цесионер, като на
мястото за подпис от ответницата е поставен отпечатък от десен палец./л.12-л.14 от делото/
Върху договора за цесия от 29.05.2018г.
е поставена нотариална заверка на подписите рег.№3831/ 29.05.2018г. на В.В.–
помощник нотариус при Нотариус П. П.рег.№533 от НК, в която е отразено, че удостоверяването на
подписа на Е.С.А. е чрез снемане на отпечатък от палец, поради
неграмотност на лицето.
В
договора за цесия страните по него са приели, че вследствие на настъпило ПТП от
20.09.2016 г. Е.С. има вземане срещу дружество
ЗК „У.“ АД в размер на 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Л.В.Г.като по претенцията на цедента е обрзувано
гр.д. 15097/2017г. на СГС, ГО, І -18 състав. Страните по договора за цесия са
приели помежду си, че към датата на подписване на договора вземането не е
ликвидно и изискуемо и че в един по - късен момент вземането от застрахователя
може да бъде в по - малък размер от 200 000 лева. В договора е посочено, че
цедентът Е.С.А. прехвърля възмездно на цесионера – ищцовото „Н.Л.“ ЕООД, изцяло
вземането си срещу застрахователно дружество ЗК „У.“АД, което възлиза на 200
000лв., срещу сумата от 5 500лв., която да бъде платена на цесионера при
подписване на договора и прихващане на сумата 174 500лв., която цедента дължал
на цисионера по тристранно споразумение
от 29.05.2018г.
Спорен е въпроса породил ли е последици договор за цесия от 29.05.2018
г. и обвързва ли валидно страните.
Останалите представени по делото документи изходящи от Е.С.А., вкл. и
пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№213/13.01.2021г./л.6 от
делото/, както и пълномощно с нотрариална заверка
рег.№2566/07.08.2020г./л.155/, които са подписани от същата и съдържат
нотариална заверка на подпис и ръкописно изписани лично, бащино и фамилно име
на ответницата по насрещния иск. Така приетите документи съдържащи ръкописно
изписване на името и подпис на ответницата А. - нотариално удостоверен, сочат
на извод, че същата не е неграмотна.
По
делото като доказателство е приета молба - уведомление от ищцовото дружество до
ЗК „У.“ АД с вх. № 10331/ 06.06.2018 г., с която ищцовото дружество уведомява
ответника за извършената цесия на сумата от 200 000 лева - част от обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от Е.А., от смъртта на фактическия и съпруг Л.Л.при
ПТП от 20.09.2016 г. процесното събитие./л.19 от делото/
Приет е препис от изпълнителен лист,
издаден на 13.11.2020 г. по Решение
№12271 /09.11.2020г. постановено гр.д.
№306/2020 г. по описа на САС, ГК, 12
състав в полза на Е.С.А., за сумата 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП от
20.09.2016 г., както и сумата
от 17 466.66 лв. - законна лихва върху доброволно платеното обезщетение в
размер на 80 000 лв. за периода 20.09.2016 г. - 14.11.2018 г., които суми ЗК „У.“
АД е осъдено да заплати./л.154 от делото/
От приетото Удостоверение изх.
№6613/26.01.2023 г. по изп.д. №2441/2020 г. на ЧСИ М.П.с per. №851 на КЧСИ , се
установява, че Е.С.А. е образувала изпълнително дело изп.д. №2441/2020 г. по
описа на ЧСИ М.П.с per. №851 на КЧСИ. Установява се още, че в резултат на предприетите действия по
принудително изпълнение по сметка на упълномощено от нея процесуален
представител са изплатени сумите по изпълнителен лист, издаден на 13.11.2020 г. по Решение №12271 /09.11.2020г. постановено гр.д. №306/2020 г. по описа на САС, както и
разноските по изпълнението./л.158 от делото/
Така установеното от фактическа страна, сочи
на следните правни изводи:
По допустимостта: Предвид изложените в насрещната искова молба твърдения за неизпълнение на
задължения поети от ответницата като цедент по договор за цесия от 29.05.2018
г. предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД е допустим.
По същество:
С доклада по чл.146 ал.1 ГПК на ищеца е
указано, че носи тежестта да докаже по реда на пълното и главно доказване
наличие на валиден договор за цесия, по който е изправна страна.
Договорът
за цесия е консенсуален и неформален и като такъв поражда действие в
отношенията между двамата кредитори - цедент и цесионер, от момента на
постигане на съгласие между тях. Длъжникът не е страна по този договор, но
спрямо него той поражда действие от момента на уведомяването, че вземането е
прехвърлено на новия кредитор.
Съгласно разясненията по Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.дело №1/2020 г., ОСГТК на ВКС,
когато предмет на делото са
правоотношения, произтичащи от правна сделка /иск за изпълнение по чл. 79 ЗЗД и
др./, ответникът може да противопостави правоизключващи възражения, основани на
нищожността на сделката или на отделни части от нея. Прието е, че и при
липса на такива възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни
последици. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат
да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната
автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 ЗЗД, според който страните
могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази
забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът
трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно.
Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените
от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката. След
като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не
договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат,
следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор,
ще бъде констатирана служебно.
Предвид
събраните по делото доказателства и при съобразяване с указания по ТР № 1 от
27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г.,
ОСГТК на ВКС, решаващият състав приема,
че договорът за цесия от 29.05.2018г., с който увреденото лице прехвърля
вземане за обезщетение за неимуществени вреди е нищожен поради невъзможен
предмет - чл. 26, ал. 2, предл.1 ЗЗД, както и поради липса на съгласие – чл.26,
ал.1, предл.2 ЗЗД, като нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства. Обезщетението за неимуществени вреди е
строго лично право, чието упражняване зависи от личната преценка на титуляра му
и не може да бъде предмет на договор за цесия, защото това противоречи на естеството
на вземането - арг. чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Целта на обезщетението за неимуществени
вреди е не да поправи вредите (защото това е обективно невъзможно), а да
възмезди лицето, понесло неимуществените вреди и чрез получените пари то да си
достави блага, различни от засегнатите. Обезщетението за неимуществени вреди
има за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други
блага. При това благото, което има предназначение да възмезди увреденото лице
за понесените страдания, не може да съществува отделно от лицето, за което е
предназначено, защото това би компрометирало и обезсмислило компенсаторната му
функция, свързана с причинените болки и страдания. Това право поначало е
ненаследимо, като изключение е само случай, в който правото вече е било
упражнено от уведения и увреденото лице почине преди изплащане на обезщетението
или в хода на висящия процес. Веднъж упражнено, правото да се получи
обезщетение за неимуществени вреди има титуляр само увреденото лице (или след
неговата смърт - неговите наследници), защото това право обслужва цели, пряко
свързани с личността на увреденото лице.
Събраните писмени
доказателства също сочат на липса на съгласие от страна на ответницата по
насрещния иск Е.А. да прехвърля вземането си на ищцовото дружество, доколкото
договора за цесия от 29.05.2018г. не
съдържа подпис положен от нея.
При това процесния
договор за цесия е нищожен и не е породил целените правни последици.
В исковата
молба по първоначалния иск е заявено възражение за нищожност на договора за цесия - поради противоречие с добрите
нрави, липса на предмет.
Добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Преценката за нищожност на договорни клаузи поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Вземането за обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък е имуществено право, чието възникване е свързано с
личността на увредените, попадащи в кръга на подлежащите на обезвреда лица.
Съдът намира, че прехвърлянето в полза на трето лице на вземане за обезщетение
от смърт на близък - независимо дали изцяло или частично, макар да не попада в
изрична законова забрана, влиза в противоречие с добрите нрави. Прехвърлянето
на това вземане в съдебно предявен размер от 200 000лв. срещу сумата от 5500 лв. за лицето, което търпи вреди,
платима от цесионера, накърнява добрите нрави.
Предвид
гореизложеното процесния договор за цесия от 29.05.2018г. е нищожен и изначално
не е породил целените правни последици. Следователно ищцовото дружество не се
легитимира като носител на предявеното вземане. Предявения иск с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.99,
ал.1 ЗЗД е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода
на делото съгласно чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответницата по
насрещния иск. Същата не е представила доказателства за сторени разноски и
списък по чл.80 ГПК, поради разноски не се следват. Съгласно указания по т.1 от
ТР№6/6.11.2013г. по т.д. 6/2012г. на ОСГТК само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК.
Предвид
прекратяване производството по първоначалните искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.I от ЗЗД, по
чл.26, ал.1, предл. III-то от ЗЗД, по чл.26, ал.1, предл. I-во от ЗЗД, на
ответника по тези искове следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600лв.
на основание чл.78, ал.4 ГПК и съгласно списък за разноски на л.159 от делото.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО , I – 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД,
във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, предявен от „Н.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от И.К.И.срещу Е.С.А.
ЕГН **********, с адрес *** , за осъждане на
ответницата да заплати сумата 40 000лв., частично от глобална сума в размер на
180 000лв., дължима по договор за цесия
от 29.05.2018г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.С.А. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на„Н.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата 600.00 лв. разноски по делото пред СГС,
на основание чл.78, ал.4 ГПК, съразмерно на прекратената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: