РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330113908 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищцата В. Р. П. от гр. К. моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответната страна, че през периода 20.09.1988 г. – 31.08.19901 г.
е придобила трудов стаж, като е полагала труд по трудов договор с ***** на длъжност
„*****, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.
Ответникът Териториално поделение на НОИ – гр. П. оспорва иска като недопустим,
неоснователен и недоказан, и моли съдът да остави иска без разглеждане, а – ако го приеме
за допустим – да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на
исковата молба и в писмени бележки съображения. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Видно от представените от ищеца писмени доказателства, при ответника не се
съхраняват документи, доказващи осигурителен стаж и доход за процесния период, с оглед
на което и предвид разпоредбите на чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1 и ал.4 от ЗУТОССР съдът намира,
че настоящият иск се явява допустим.
Установява се също така от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаната по делото свидетелка Ж. Г., че действително през горепосочения
период В. П. (към онзи момент – с моминско фамилно име А.) е работила по трудово
1
правоотношение с *****, с месечно трудово възнаграждение 185 лева, което й е било
заплащано от Комсомола, а не от училището, а след месец август 1990 г. е започнала работа
в друго училище като начален учител.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява
доказан по основание и следва да бъде уважен.
Предвид разпоредбата на чл.9 от ЗУТОССР ответникът не дължи заплащане на ДТ за
уважения иск и не следва да се присъждат разноски (включително и юрисконсултско
възнаграждение) в полза на ищеца или ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториално поделение на НОИ -
гр. П., със седалище и адрес на управление: г*****, представлявано от *****, ЧЕ В. Р. П.,
ЕГН **********, от *******., ПРЕЗ ПЕРИОДА 20.09.1988 г. – 31.08.19901 г. Е
ПРИДОБИЛА ТРУДОВ СТАЖ, като е полагала труд по трудов договор с ******.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
2