Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА

при секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 11531 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът И.С.С. е предявил срещу ответника М.Н.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 851 на КЧСИ, осъдителен иск с правно основание чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК за сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод незаконосъобразни изпълнителни действия по изп. д. № 20108510400357 и № 20108510400439 по описа на М.Н.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 851 на КЧСИ.

Ищецът излага твърдения, че по искане  на взискателя „У.Б.” АД били образувани от ЧСИ М.Н.П. изп. д. № 20108510400357 и № 20108510400439 с длъжник ищецът по настоящето дело И.С.С.. Сочи, че тъй като към 04.10.2011 г. изплатил изцяло дължимите суми по горепосочените изпълнителни дела, от ответника му били издадени Удостоверение с изх.№126747/04.10.2011 г. и Удостоверение с изх.№126746/04.10.2011 г., от които се установявало, че изпълнителните дела са прекратени поради изплащане на дължимите суми. Твърди, че на 28.03.2013 г. получил уведомление от „М.” АД за извършеното прехвърляне на вземания (цесия) на вземанията на „У.Б.” АД по договор за банков кредит. Във връзка с полученото уведомление от ответника му били издадени Удостоверение с изх.№55005/29.03.2013 г. и Удостоверение с изх.№55007/29.03.2013 г., които съдържали подробна справка за изплатените от него на взискателя „У.Б.” АД суми по горепосочените изпълнителни дела.

Излага твърдения, че на 05.05.2017 г. той и съпругата му П.Т.С.продали съсобствения си лек автомобил с марка „Ауди 80“ с рег.№С *******, като след осъществяване на сделката ищецът установил, че върху посоченото МПС стои наложен запор по изп. д. № 20108510400357 по описа на ЧСИ М.Н.П., който шест години след прекратяването на изпълнителното дело все още не бил вдигнат. Сочи, че на 08.07.2020 г. след направена справка в „Обединена българска банка” АД („ОББ“ АД) установил, че върху банковата му сметка в посочената банка стои наложен запор по изп. д. № 20108510400357 по описа на ЧСИ М.Н.П..

Навежда подробни доводи, че горепосочените обстоятелства в продължение на години многократно са му причинявали силен стрес, негативни емоции и преживявания, които довели до драстично и необратимо влошаване на здравословното му състояние. Сочи, че е освидетелстван от ТЕЛК, като лице с трайно намалена работоспособност от 50% и основна водеща диагноза „хипертонично сърце със застойна сърдебна недостатъчност“.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът М.Н.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 851 на КЧСИ е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Навежда доводи, че не е налице причинно следствена връзка между действията и/или бездействията на ответника и твърдяните от ищеца неимуществени вреди. Сочи, че своевременно е снабдил ищеца в съответствие с изискванията на ГПК със съответните удостоверения, които установяват факта на пълно изплащане на дълга по образуваните при него изпълнителни дела. Навежда възражение за давност с твърдения, че горепосочените изпълнителни дела са прекратени на 04.10.2011 г.

Съобразно изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като претендира разноски.

 Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че по молба на взискателя „У.Б.” АД били образувани от ЧСИ М.Н.П. изп. д. № 20108510400357 и № 20108510400439 с длъжник И.С.С., както и че на 04.10.2011 г. и двете изпълнителни дела са били прекратени от съдебния изпълнител, поради пълното изплащане на дълга от страна на длъжника. Прекратяването на изпълнителните дела се установява от представените по делото Удостоверение с изх.№126747/04.10.2011 г. и Удостоверение с изх.№126746/04.10.2011 г., издадени от ЧСИ М.Н.П..

Установява се от представеното по делото Уведомление за вдигнат запор с изх.№100628/05.05.2017 г. издадено от ЧСИ М.Н.П. изп. д. № 20108510400357, че същият е поискал от СДВР – ПП да впише в регистъра на пътните превозни средства вдигане на наложения от него запор на следното моторно превозно средство собственост на И.С.С. - лек автомобил с марка „Ауди 80“ с рег.№*******

Установява се от представеното по делото Съобщение за вдигане запор с изх.№33167/08.07.2020 г. издадено от ЧСИ М.Н.П. изп. д. № 20108510400357, че същият е поискал от „ОББ“ АД да вдигне незабавно запорите наложени на банковите сметки на длъжника И.С.С..

          Съдът не обсъжда останалите писмени доказателства, приети по делото, тъй като същите не установяват релевантни за настоящия спор факти.

За да възникне отговорност на частния съдебен изпълнител за обезщетяване на вреди, е необходимо да са налице следните предпоставки: да са извършени неправомерни действия на ЧСИ, да е настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка между неправомерното действие и настъпилата вреда. Посочените елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на ответника по делото не са налице в конкретния случай.

Частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на ЧСИ, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат (в този смисъл решение № 264 от 8.04.2010 г. по гр.д. № 474/2009 г., ІV г.о. на ВКС; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.д. № 1445/2009 г., ІV г.о. на ВКС и решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр.д. № 1124/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС).

В конкретния случай след настъпването на основание за прекратяване на образуваните при ЧСИ М.Н.П. изп. д. № 20108510400357 и № 20108510400439 към 04.10.2011 г., бездействието на ЧСИ М.Н.П. да изпълни задължението си да вдигне служебно наложените запори съобразно разпоредбата на чл. 433, ал. 3 ГПК, е противоправно.

В конкретния случай обаче, ищецът не ангажира никакви доказателства да е претърпял твърдените неимуществени вреди, които се намират в причинна връзка с противоправното бездействие на ответника. По делото са събрани единствено доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца. Настъпването на твърдените неимуществени вреди не може да се предполага от съда, нито пък следва само от изложените твърдения. Дори и да са настъпили твърдените в исковата молба вреди за ищеца, то отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана, тъй като те не са пряка и непосредствена последица от негово противоправно бездействие. Това ще рече, че вредите на ищеца не са настъпили като закономерна и единствена последица от противоправното бездействие на ЧСИ М.Н.П. по образуваните при него изп. д. № 20108510400357 и № 20108510400439.

Предвид липсата на елементите от фактическия състав за възникване на отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения деликт, предявеният иск с правно основание чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

Относно разноските по производството

          С оглед искането на пълномощника на ответника – адв. М.М., осъществената защита и изхода на делото, съдът, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, във  вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определя възнаграждението на пълномощника в размер на 3 530.00 лв., което възлага в тежест на ищеца, като съдът счита, че направеното искане от процесуалния представител на ищеца на основание чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските в частта на претендираното от адв. М. адвокатско възнаграждение е основателно.

             Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 441 от ГПК предявен от И.С.С., ЕГН **********,*** – адв. С.С., срещу М.Н.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 851 на КЧСИ, със съдебен адрес ***, адв. М.М., за заплащане на сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод незаконосъобразни изпълнителни действия по изп. д. № 20108510400357 и № 20108510400439 по описа на М.Н.П., ЧСИ, с район на действие – СГС, рег. № 851 на КЧСИ.

ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,*** – адв. С.С., да заплати на адвокат М.М., с адрес ***, сумата от 3 530.00 лв. – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

         

            СЪДИЯ: