РЕШЕНИЕ
№ 110
01.04.2020 г.
гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански
състав на четвърти март през две хиляди
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 653 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на
Б.И.Б., ЕГН **********,***, против Р.Г.Д., ЕГН **********,***. Твърди се, че
към началото на месец юли 2015 г. страните работели в „С.С.Д.С.” ЕООД, ЕИК ***,
като шофьори на автобус, и били командировани в КК „Слънчев бряг” за да
извършват трансфери на туристи. Били им осигурени нощувки в хотелски комплекс „Б.С.”,
в КК „Слънчев бряг”. Страните и техен колега- Р.Б., били настанени в един
апартамент- ищеца и Божков в спалнята, а ответника- в хола. На 15.07.2015 г.
вечерта тримата били в апартамента. Около 20,30 ч. ответникът бил в леглото си,
когато Божков влязъл в неговата стая, при което възникнал конфликт. Започнали
да си репликират на висок глас, при което ищецът отишъл при тях. Влизайки в
хола Б. видял Божков до вратата на терасата, а Д. ставал от леглото с думите,
че сега ще изхвърли Божков през терасата. Двамата започнали да се бутат и да си
разменят удари. Б. се намесил с цел да ги разтърве, хващайки ответника за
едната ръка. Последният ударил с ръка по пода и конфликтът бил преустановен.
Божков отишъл на работа, а страните си легнали. Малко преди полунощ на същата
вечер, Д. излязъл и отишъл до автобуса, където се срещнал с Али Сюлейман, на
който се оплакал, че не бил добре, но не изпаднал в подробности. Сюлейман си
тръгнал, а Д. взел от автобуса метална тънкостенна щанга за крик и около
полунощ се върнал в апартамента. Влязъл в спалнята, където спял Б. е започнал
да му нанася удари с щангата по цялата лява страна на тялото и крайниците, от
което ищеца се събудил. Започнал да се защитава, опитвайки се да стане от
леглото, при което усетил силна болка в левия крак над глезена, крака поддал и
бил нестабилен. Макар и трудно се изправил, след което последвал силен удар с
щангата в областта на ребрата. Ищецът извикал на ответника да спре, което
преустановило ударите. Глезенът на Б. бил подут и същия имал съмнение, че е
счупен, на което Д. отговорил, че ще куца няколко дни и ще се оправи. Заявява
се, че с големи трудности и усилия ищецът отишъл при други двама колеги, които
били настанени в апартамент на друг етаж, на които разказал за случилото се и
които го закарали в Здравната къща в гр. Несебър. Тъй като последната не
работела ищецът бил откаран в МБАЛ- Бургас, където бил прието за лечение. По
повод подадена жалба за случилото се, било образувано ДП № 2134/2015 г. по
описа на РУ- Несебър. От изготвената по същото съдебно- медицинска експертиза
се установявало, че ищецът бил получил кръвонасядане в лявата половина на
гръдния кош, кръвонасядания в лявата поясно- кръстна област, счупване на левия малък пищял,
което наложило гипсова имобилизация, установено било и счупване на две ребра в
лявата половина на гръдния кош. Въз основа на внесеният обвинителен акт, по
НОХД № 347/2018 г. по описа на РС- Пловдив било одобрено споразумение.
Настоящата претенция се предявява на основание чл.45 от ЗЗД, като се претендира
да бъде осъден ответникът да заплати: сумата от 243,20 лв.- такси за прегледи,
разходи за закупуване на медикаменти и медицински изделия; сумата от 239,25
лв., представляваща разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност
за периода от 16.07.2015 г. до 24.10.2015 г. и дневното нетно трудово
възнаграждение, което би било получено ако ищеца е престирал
труд; сумата от 15 000 лв.- неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
физически болки и страдания, липса на възможност Б. да се обслужва сам и да се
полага грижи към семейството си, липса на социален живот, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане; сумата от 6006,35 лв., представляваща лихва за
забава върху сумата от 15000 лв. за периода от 16.07.2015 г. до 26.06.2019 г. Твърди
се, че вследствие на преживеният стрес, ищецът отключил неинсулинов диабет с
неврологични усложнения. С протоколно определение от 17.02.2020 г. бе направено
оттегляне на претенцията за сумата от 239,25 лв., представляваща разликата
между получаваното обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото
възнаграждение за периода от 16.07.2015 г. до 25.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, за която претенция производството бе
прекратено.
В срокът по чл.131 от ГПК писмен отговор не е постъпил
от ответника. Бе направено искане за възстановяване на срока за отговор, което
бе оставено без уважение, което определение бе потвърдено от въззивната
инстанция. Становището на ответникът в пренията е, че сумата от 8000 лв. максимум в достатъчна степен би могла да
обезщети ищеца за нанесените му вреди.
Съдът, като взе предвид становището на страните,
приложеният по делото доказателствен материал, и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
От приложеното НОХД № 347/2018 г. е видно, че РП-
Пловдив е одобрил споразумение, съгласно което Р.Г.Д. е бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от
НК за това, че на 16.07.2015 г., около 00,00 ч., в КК „Слънчев бряг“, хотел „Б.С.“
, в апартамент на петия етаж, чрез нанасяне на удари с метална щанга в тялото и
крайниците на Б.И.Б., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява малкопищялна кост, довело до трайно
затрудняване движението на ляв долен крайник за срок от 1,5-2 месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес.
По делото бе извършена съдебно- медицинска експертиза,
вещото лице по която даде заключение, че освен счупването на левия малък пищял
вследствие нанесените от ответника удари, на ищеца са били счупени и две
ребрени дъги в лявата област, като е било установено и кръвонасядане в лявата
хълбочна област. Вследствие на това ищецът бил приет в болница, където му бил
открит и неинсулинозависим захарен диабет. Формата на
кръвонасяданията на гръдния кош според експерта
отговаряли да са причинени от удари с твърд тъп предмет какъвто е щангата.
Травмите били съпроводени с продължителни болки и страдания /болки в гръдния
кош при дишане, кашлица, кихане и движение, болки в областта на лява подбедрица
с оток и зачервяване на кожата и ограничени движения/. Обичайният срок за
възстановяване на счупените ребрени дъги според вещото лице е около 30 дни, а
на малкия пищял- около 1,5-2 месеца. Експертът е заключил, че в хода на
оздравителният процес е настъпило усложнение /Болест на Зудек/,
което е разтеглило възстановяването на около 4 месеца, през който срок била
намалена работоспособността на ищеца.
В хода на съдебното производство бяха ангажирани
гласни доказателства, от които се установява, че след инцидента Б. е бил в
продължителен болничен- около 4 месеца, като след завръщането си на работа
/като автобусен шофьор/, същият е продължил да изпитва болки в крака, както и
затруднение в движението- куцал. Поради тази причина на ищецът са били дадени
по- леки курсове. Същият станал притеснителен, затворен, прикрит, не споделял.
Заявявал, че при промяна на метеорологичните условия чувствал болка. Св.
Кирилова, живееща на семейни начала с Б., заяви, че 103 дни същия бил с
гипсиран крак, през което време разчитал за обслужването си преди всичко на
нея. Спрял да комуникира с други хора, като изпитвал страх, че тази случка може
да се повтори и да има летален изход. След инцидента сънят му се накъсал, като
известно време можел да спи само по гръб, тъй като изпитвал болка при
обръщането му на ляво или на дясно. И понастоящем изпитвал болка в областта на
счупените ребра.
Предвид на така изложеното съдът намира от правна
страна следното:
Така
постановеният влязъл в сила съдебен акт, в съответствие с
разпоредбата на чл. 413, ал. 3 във връзка с ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК е
задължителен за гражданският съд, който
разглежда гражданските последици от деянието по въпросите дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
При съобразяване
на така изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД
за ангажирането на деликтната отговорност на
ответника по делото, което обстоятелство е напълно доказано.
По горните
доводи, включително и отчитане изразените от страните становища, съдът намира,
че в настоящото производство е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди- болки и страдания в резултат на нанесените му множество телесни повреди,
които са в пряка причинна връзка с противоправното деяние на техния извършител- ответника. Последното се установява по
категоричен начин и от допуснатата и извършена по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Не се установи по делото да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
каквото твърдения бе направено в пренията от страна на процесуалният
представител на ответника /преклудирано/. Приложеното по досъдебното
производство /л.55/ съдебно- медицинско удостоверение не навежда на обратния
извод. В същото е посочено, че на 16.07.2015 г., около 23,30 ч. /30 минути по-
рано/, две лица нанесли на ответника побой. Дори и да се приеме, че сред тях е
бил ищеца /за което доказателства няма/, то това съприкосновение би могло да
бъде единствено прието като повод, мотивирал ответника да нанесе телесните повреди
на Б., за което му е била реализирана наказателната отговорност. Действително с нормата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение
за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато
пострадалият е допринесъл за същото. Приложението на това правило е обусловено
от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането,
т. е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и
вредоносния резултат. При обективното съпричиняване
от страна на пострадалия по смисъла на цитираната по-горе правна норма,
намаляването на дължимото от делинквента обезщетение
не е обусловено от преценката дали е налице виновно поведение на пострадалото лице.
Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато
пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на
вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. В този смисъл от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В т. 7 от ППВС
№ 17/1963 година е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане- допринасяне от страна на
увредения за тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Във всички случаи, обаче приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, направила възражение
за съпричиняване,
което в случая не бе сторено. Недопустимо би било приложението на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване, а е само предполагаем.
Неимуществените
вреди се изразяват в търпенето на болки и страдания от страна на съответното
лице. Справедливото им обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, означава да
се определи точен паричен еквивалент на болката и негативните преживявания и
тяхното отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна
степен следва да компенсира вредите. В конкретният случай следва да се вземе предвид и отчете обстоятелството, че болките
и страданията на ищеца са със сравнително значителен интензитет, получени в резултат на
нараняванията, не са напълно отзвучали и
неговото възстановяване не е протекло в рамките на обичайното за преминаването
на такъв вид травми време. От събраните по делото доказателства се установява,
че и понастоящем ищецът изпитвал болки в
областта на счупените ребра и ляв крайник. Вследствие счупването на крака, при
възстановителният период се е появило усложнение, което е направило срока за
оздравяване два пъти по- дълъг. Следва да се отчете и обстоятелството, че
ищецът упражнява професия /шофьор/, при която активно се използва капацитета на
долните крайници. Наред с това се установи и че вследствие преживеният стрес на
Б. е открит захарен диабет, за който същия приема медикаменти и понастоящем.
Вследствие на този инцидент ищецът не се чувствал
пълноценен човек нито физически, нито емоционално. Съдът изцяло кредитира така
събраните гласни доказателства,
включително и тези на св. Кирилова, които, ценени през призмата на чл.172 от ГПК, кореспондират с останалия
доказателствен материал.
При съобразяване
на изложеното, като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства от
значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД- характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на
причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване,
неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти,
както и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
инцидента, последиците от уврежданията, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в
размер на 15000 лева, поради което и
предявената от него претенция като основателна следва да бъде уважена в цялост.
С оглед уважаване на главната претенция, следва да
бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата от
15 000 лв., считано от датата на увреждането до предявяване на исковата
молба, която възлиза на сумата от 6006,35 лв., както и от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията относно нанесените
имуществени вреди, видно от приложените по делото писмени доказателства- касови
бонове, фактури, и същата се явява доказана. Както бе посочено по- горе на
ищецът многократно е указвана медицинска помощ, същият е заплащал потребителска
такса за пребиваването си в болничното заведение, което се установява от
приложените в тази връзка писмени доказателства.
Предвид изхода на спора и направеното искане за
присъждане на разноски, върху ответникът следва да бъде възложено заплащането
на направените от ищеца разноски в размер на 1697 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, като се отчете и прекратяването на едната от
претенциите.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Б.И.Б., ЕГН **********,***,
сумата от 15000 лв., представляващи
причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени физически болки
и страдания, липса на възможност Б. да се обслужва сам и да се полага грижи към
семейството си, липса на социален живот, вследствие нанесени от ответника
телесни повреди на 16.07.2015 г., около 00,00 ч., в КК „Слънчев бряг“, хотел „Б.С.“,
в апартамент на петия етаж, чрез нанасяне на удари с метална щанга в тялото и
крайниците на Б.И.Б.; сумата от 6006,35
лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 15000 лв., за
периода от 16.07.2015 г. до 25.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на исковата молба- 26.06.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Б.И.Б., ЕГН
**********,***, сумата от 243,20 лв.,
представляващи нанесени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в разходи по
лечение и прегледи, вследствие нанесени от ответника телесни повреди на
16.07.2015 г., около 00,00 ч., в КК „Слънчев бряг“, хотел „Б.С.“, в апартамент
на петия етаж, чрез нанасяне на удари с метална щанга в тялото и крайниците на Б.И.Б.,
ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на исковата
молба- 26.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1697 лв., представляващи направени от
ищеца разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: