Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П. , 12.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П. ски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря вергиния петкова
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N
81 по описа за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство
по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 574 от 25.04.2018 г., постановено
по гр. д. № 7397/2017 г. П. ският районен съд е
разпределил на основание чл. 32 ал. 2 СК ползването на недвижим имот, находящ се в гр. П. , ул. "Й.Й. ” № 7, както
и на сградите, построени върху него между съсобствениците К.Г.Д. с посочено
ЕГН, Н.Г.Д. с посочено ЕГН и А.Г.Г. с посочено ЕГН, както следва:
В дял на ищците К.Г.Д. и Н.Г.Д.
- ДЯЛ А, оцветен в жълто на схема № 1, състоящ се от празно дворно място от
224,38 кв.м., заедно с първи етаж на жилищната сграда, мазата с площ 11,40
кв.м. и антрето пред нея от 3.10 кв.м. /схема №3/, северната част от таванското
пространство от 30 кв. м. /по схема №4/, сградата гараж № 5 с площ 18 кв.м. и
част от сградата на допълващо застрояване № 3 с площ 19,50 кв.м., като
вътрешното стълбище на сградата е за общо ползване, включително подстълбищното
пространство в сутерена с площ 3,40 кв.м., където се намира водомерния възел
/схема №3/, съществуващата врата между двете мази да бъде зазидана /схема №3/,
зазиданата по-рано входна врата на първия етаж на стълбището да се отвори
отново /схема№2/,
В дял на ответницата А.Г.Г. - ДЯЛ Б, оцветен с синьо на схема № 1,
състоящ се от празно дворно място от 55,63 кв.м., заедно с втори етаж на
жилищна сграда, мазата от 13.06 кв.м. /схема №3/, южната част на таванското
помещение от 30 кв.м. /схема№4/, сградата гараж № 4 с площ 21 кв.м., сградата
на допълващо застрояване № 2 с площ 13 кв.м. и част от сградата № 3, обозначена
като 3-1 от 6,5 кв.м., като подхода към № 2 ще се осъществява през сграда № 4,
а към сграда №3-1 през сграда № 2, като вътрешното стълбище на сградата е за
общо ползване, включително подстълбищното пространство в сутерена с площ 3,40
кв.м., където се намира водомерния възел /схема №3/, съществуващата врата между
двете мази да бъде зазидана /схема № 3/, зазиданата по-рано входна врата на
първия етаж на стълбището да се отвори отново /схема № 2/.
С решението си ПРС е
постановил скицата на вариант № 5 от допълнителното заключение на вещото лице
на стр. 98 от делото да се счита неразделна част от решението.
Със същото решение ПРС е
осъдил А.Г.Г. да заплати на К.Г.Д. и Н.Г.Д. сумата от 181,72 лв. за направени
по делото разноски.
С определение №
3424/21.09.2018 г. по гр.д. № 7397/2017 г. ПРС е оставил без уважение молбата на А.Г.Г. по
чл. 248 от ГПК за изменение на решението по делото в частта относно разноските.
С
определение № 1301/06.12.2018 г. по ч.в.гр.д. № 840/2018 г. ПОС е отменил определение № 3424/21.09.2018 г.
по гр.д. № 7397/2017 г. на ПРС и е изменил на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК
решение № 574/25.04.2018 г. по гр.д. № 7397/2017 г. на ПРС в частта относно
разноските, като е осъдил А.Г.Г. да
заплати на К.Г.Д. и Н.Г.Д. сумата от 1,18 лв. за направени по делото разноски.
Недоволна от така постановеното решение относно извършеното разпределение е
останала въззивницата А.Г.Г., която чрез пълномощника си адвокат М.И.
го обжалва пред ПОС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според въззивницата първоинстанционният съд при разпределяне на
съсобствеността не е съобразил правата на всяка от страните в съсобствения
имот, представляващ дворно място, които са 11/16 и.ч. за ищците
/въззиваеми/ и 5/16 и.ч. за ответницата
/въззивница/ и по ½ и.ч. от сгради № 2 и № 3, построени в имота, както и
фактическото положение в имота, в който има изградена бетонна пътека
осигуряваща достъп до стопанските сгради и до външната чешма в имота. Твърди
се, че с решението въззивницата е задължена да преустрои собствената й сграда №
4 в имота и разпределената й за ползване сграда № 2 в имота за да осигури
достъп до сграда № 3, което практически е невъзможно според нея, а от друга
страда, ако не го направи изобщо не може да ползва разпределените й сгради № 2
и № 3. Според въззивницата при разпределение на ползване съдът следва да
съобрази, че обект на разпределение може да бъде само незастроената част от
дворното място, а площта заета заета от постройките на всеки от съсобствениците
следва да се съобрази, като се предостави съответната площ в повече на другия
съсобственик. Според въззивницата при разпределението следва да се предвиди
прилежащ терен около жилищната сграда за достъп до нея и обслужването, както и
да се осигури достъп до съществуващите в задната част на дворното място
стопански постройки. Според въззивницата всички предложени в първата инстанция
варианти на заключение на вещото лице са изготвени в противоречие с чл. 7, 8 и
21 и приложение към чл. 21 от Наредба № 7/2003 г. за правила и устройство на
отделните видове територии и устройствени зони като линиите, определящи
необходимата за функционирането на всяка сграда площ следва да са на разстояние
от всички ограждащи стени на сградите най - малко 1/3 от височината им., като
едва след приспадане на тези площи следва да се определи частта от дворното
място за реално ползване на всеки от съсобствениците. Възивницата атакува
решението и в частта, в която е постановено общо ползване на вътрешното
стълбище и подстълбищното пространство, което води до нейния етаж и не се
ползва от собствениците на първия етаж, като според нея водомерният възел не се
ползва от въззиваемите, които имат друг водомер. Иска се от въззивния съд да
отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск с правно
основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, алтернативно да разпредели ползването му между
страните съобразно правата им, като присъди на въззивницата направените в двете
инстанции съдебни разноски.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззиваемите К.Г.Д. и Н.Г.Д.
чрез пълномощника им адвокат А.Д., в който се оспорва изцяло основателността на
въззивната жалба. Според въззиваемите избрания от ПРС вариант на разпределение
в най - голяма степен е съобразен с правата на страните и закона. В отговора на
въззивната жалба се излагат подробни доводи относно правата на страните, като
според въззиваемите по делото е спорно единствено какво да бъде разпределението
на постройки № 2 и № 3 в имота. Въззиваемите считат, че предвиденото реално
преустройство е незначително – отваряне на врата с размери 1 м./2 м. в задната
част на гаража на въззивницата, представляващ сграда № 4, а от друга страна
всяко друго разпределение на дворното място ще доведе до нарушаване на правата
на въззиваемите в съсобствеността. Според въззиваемите не е необходимо
обособяване на площ за общо ползване около общата сграда, тъй като страните са
длъжни да си осигурят временен достъп за ремонтни дейности, а при липса на този
достъп в чл. 192 от ЗУТ е предвиден административен ред за осигуряването му.
Въззиваемите считат също, че разпоредбата на чл. 21 от цитираната Наредба №
7/2003 г. във въззивната жалба е ирелевантна към предмета на спора и не следва
да бъде съобразявана от съда. Въззиваемите поддържат, че вътрешното стълбище в
сградата следва да остане за общо ползване, тъй като чрез него се осъществява
достъпа им до таванското помещение, а що се отнася до водомерния възел следва
да съобрази, че освен контролния водомер, там се намира и спирателния кран, до
който въззиваемите следва да имат достъп при авария. В заключение се иска от
съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на
първоинстанционния съд.
В о.с.з. въззивницата А.Г.Г. лично и чрез пълномощника си адвокат М.И. поддържа въззивната жалба и иска
от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за разпределение на
ползване или алтернативно да уважи същия само по отношение на разпределението
на дворното място съобразно вариантите, посочени от вещото лице в приетата по
делото пред окръжния съд СТЕ и да не разпределя вътрешното стълбище и
подстълбищното пространство във входа на въззивницата, които не се ползват от
собствениците на първия етаж на жилищната сграда. Представя списък на
разноските за сумата от 742 лв.. В писмените бележки, депозирани по делото от
адвокат И. се развиват подробно доводи в защита на тезите на въззивницата, като
по отношение на спирателния ВиК - кран на къщата се твърди, че същият се намира
в коридора на мазата на въззиваемите, а не във входа към нейния етаж. В
писмените бележки се посочва, че въззивницата е съгласна да заплаща обезщетение
за тази площ от имота, която й е разпределена в повече от правата й при липса
на друг вариант на разпределение.
В о.с.з. въззиваемият К.Г.Д. се явява лично, а въззиваемата Н.Г.Д. не се
явява, но и двамата чрез
пълномощника си адвокат А.Д. поддържат отговора на въззивната жалба и
искат от съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба
и да потвърди решението на ПРС. Алтернативно правят възражение за прекомерност
на заплатеното от въззивницата адвокатско възнаграждение. Поддържат, че не
желаят присъждане на обезщетение, а единствено разпределение на ползването на
имота съобразно правата на страните, тъй като всеки друг вариант облагоделства
въззивницата. В писмените бележки, депозирани по делото от адвокат Д. се
развиват подробно доводи в защита на тезите на въззиваемите. Според
въззиваемите не следва да се възприема варианта на разпределение, предложен от
вещото лице по приетата пред окръжния съд СТЕ, тъй като от една страна на
вещото лице не е възложена задача да очертава площи за общо ползване около
къщата на страните във връзка с поддържането й, липсва необходимост за това,
както и с оглед отношенията между страните и предвид това, че съпругът на
въззивницата е осъден за нанасяне на лека телесна повреда на въззиваемия с
влязла в сила присъда. Според въззиваемите всеки от съсобствениците следва да
има индивидуален достъп своите сгради и своята част от имота, като целта на
производството е да се избягват контактите между тях по всякакъв начин. В
писмените бележки въззиваемите се позовават на Европейските стандарти по
конкретно посочени дела, съгласно които за свободно преминаване на един човек
се изисква площ с ширина от 62,5 см., поради което според тях е нелогично
вещото лице да определя площ за преминаване – бетонна пътека с ширина 130 см., още
повече, че нормите на чл. 80 ал. 5 т. 2 от ЗУТ и § 5, т. 34 от ДР на ЗУТ
установяват изискуема ширина за служебен тротоар за поддържане на на ремонт на
улици и съоръжения в размер на 75 см.. Посочва се също, че тази площ не е
необходима на въззиваемите за достъп до ползваните от тях постройки, като по
този начин въззиваемата ще ползва сама тази площ и ще се наруши съдебното
решение по в.гр.д. № 61/2017 г. на ПОС. Според въззиваемите съдът следва да
приеме, че разпределението съобразно правата на страните е възможно единствено
съгласно заключението на вещото лице инж. Влайчев, възприето от ПРС. Поддържа
се отново, че въззиваемите не са съгласни да получават месечно обезщетение в
размер на 2,27 лв. месечно за нарушаване на правото им на собственост. Относно
ползването на пристройките въззиваемите поддържат, че предвиденото с
атакуваното решение преустройство е незначително и това е единственият вариант
въззваемите да не бъдат ощетени. Поддържа се, че вътрешното стълбище е обща
част и същото служи и за достъп до таванското помещение, от което въззиваемите
притежават ½ и.ч., като единственият вариант въззиваемите да не
преминават през входа на въззивницата е да се отвори съществуващата врата на
първия етаж и стълбището да се ползва общо с тази цел. Поддържа се също, че
водомерния възел е обща част и следва да имат достъп до него.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид
направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции
доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на
закона, намира
за установено следното:
Жалбата на въззивницата е подадена в срока по чл. 259
ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С исковата молба, депозирана пред ПРС от ищците К.Г.Д. и Н.Г.Д. против
ответницата А.Г.Г. се иска от съда като съобрази правата им да
разпредели ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор
56722.661.405 находящ се в гр. П. , ул. “Й.Й. “ № 7 с площ от 442 кв.м. и
построените в него сгради, в това число жилищната сграда, мазата й,
подподпокривното й пространство, вътрешното стълбище, осигуряващо достъп до
подпокривното пространство и постройките за допълващо застрояване в двора с
идентификатори 56722.661.405.5, 56722.661.405.3, 56722.661.405.2 и
56722.661.405.4. Ищците искат от съда в техен дял да бъдат разпределени:
дворното място по границата на реалните части, която е перпендикулярна на
улицата съгласно приложената от тях скица, първия етаж от жилищната сграда,
ведно с прилежащата маза – пристройка към полуподземен етаж-ателие, а
подпокривното пространство да се ползва общо от съсобствениците при равни права
с общо ползване на вътрешното стълбище, постройките с допълващо застрояване в
двора, представляващи сгради 56722.661.405.5 и 56722.661.405.3.
С
отговора на исковата молба, депозиран пред ПРС ответницата А.Г.Г. е изразила становище,
съгласно което не възразява ищците да ползват първия етаж от жилищната сграда,
мазата – пристройка към полуподземния етаж – ателие, половината от
подпокривното пространство и гараж, представляващ сграда с идентификатор
56722.661.405.5. Възразява се срещу разпределението на незастроената част от
дворното място, съставляващо имот с идентификатор 56722.661.405
и ползването на сграда с идентификатор 56722.661.405.3 само от ищците. Иска се
разпределение на ползването на двора при равни права, а сграда с идентификатор
56722.661.405.3, състояща се от 4 шопрона да разпредели при права: един шопрон,
непосредствено намиращ се до сграда с идентификатор 56722.661.405.2 за
ответницата, а останалите три шопрона да се разпределят на ищците.
За да уважи предявения иск с правно
основание чл. 32 ал. 2 от ЗС изцяло, ПлРС е приел, че искът е допустим и
основателен, като от
предложените със заключението на СТЕ
варианти за
разпределение най –подходящ е последният вариант като отговарящ в най - пълна
степен на правата на страните и като се държи сметка за площта на постройките,
които от съсобствениците ползва, която площ при разпределението на незастроената
част от дворното място следва да се приспадне от техния дял.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в
обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният
съд като съобрази, че решението на първоинстанционният съд се обжалва изцяло,
приема, че обжалваното решение и валидно и допустимо в частта, в която съдът е
разпределил ползването на дворното място и постройките на допълващо застрояване в него, както и мазите
и таванското подподпокривно пространство, поради което следва да се произнесе
по съществото на спора в тази му част. Въззивният съд констатира
частичната недопустимост на постановеното решение, в частта,
в която съдът е разпределил етажите от жилищната сграда, които
са самостоятелни обекти на собственост, изключителна собственост на всяка от
страните по делото по силата на прехвърлителни сделки, осъществени през 1979
г., не са съсобствени между страните по делото и това не е спорно между тях и
съответно за ищците липсва правен интерес да искат разпределението им по реда
на чл. 32 ал. 2 от ЗС.
Съгласно разпоредбата
на чл. 32 ал. 1 от ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Съгласно ал. 2
на същата разпоредба, ако не може да се образува мнозинство или ако решението
на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да
е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно,
назначава управител на общата вещ.
В ТР № 13/10.04.2013 г. по тълк. дело № 13/2012 г.
ОСГК на ВКС приема, че е допустимо
е да се иска разпределение ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32 ал.
2 ЗС от съсобственик, притежаващ сам повече от половината от общата вещ, както и че в производството за разпределение ползването
на съсобствен имот по чл. 32 ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички
направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези,
чрез които се упражняват потестативни права.
При
съобразяване на гореизложеното въззивният съд приема, че в производството
по чл. 32 ал. 2 от ЗС при
наличие на спор между страните е длъжен да установи правата в съсобствеността и да
извърши разпределението на ползуването според констатацията си за лицата, между
които следва да бъде извършено разпределението и притежавания от тях обем от права
върху вещта, макар по отношение на тази констатация решението, постановено в
производството за разпределяне на ползуването на съсобствената вещ да не се
ползува със сила на пресъдено нещо.
В
конкретният случай страните по делото не спорят относно правата си по отношение
на поземления имот и построените в него сгради на допълващо застрояване, в това
число относно правата си по отношение на мазата и таванското помещение в
жилищната сграда.
Установява се от
представените по делото в
първата инстанция скица № 15-274450/13.06.2017 г. и схема на
самостоятелен обект в сграда № 12730/08.11.2012 г., издадени от СГКК, гр. П. , че
ПИ с идентификатор 56722.661.405 по КККР на гр. П. е отразен с площ 442 кв.м., с
административен адрес: гр. П. , ул. „Й.Й. ” № 7, като в имота са построени сгради с идентификатори 56722.661.405.1,
56722.661.405.5, 56722.661.405.4, 56722.661.405.2
и 56722.661.405.3, както и че въззиваемият К.Д. е вписан като
собственик на самостоятелен обект с идентификатор 56722.661.405.1.1 с
предназначение: жилище, апартамент, намиращ се на първи етаж от сграда с идентификатор 56722.661.405.1,
над който се намира обект с идентификатор 56722.661.405.1.2. в същата
сграда.
Не
се спори между страните, а се установява от представените в първата
инстанция писмени доказателства – решение № 334/06.03.2015 г. по гр.д. №
2675/2014 г. по описа на ПРС, влязло в законна сила на 29.09.2015 г., съдебна
спогодба от 23.03.2017 г. по в.гр.д. № 61/2017 г. на ПОС, нотариален акт № 166
том І рег. № 1241 дело № 101/2017 г. по описа на нотариус Г.Б., рег. № 360 на
НК и район на действие РС – П. , нотариален акт № 95 том ХІІ дело № 4185/1975
г. по описа на нотариуса при ПРС, нотариален акт № 83 том ІІ дело № 283/1977 г.
по описа на нотариуса при ПРС, саморъчно завещание от Х.С.Д. от 15.08.2000 г.,
вписано в СВ № 10154/27.06.2012 г., акт № 104 том ХІІІ, дело № 3731/2012 г.,
удостоверение от СВ от 11.07.2012 г., решение № 543/24.10.2013 г. по в.гр.д. №
226/2013 г., че:
- въззиваемите К. и Н. Д. са собственици при СИО или само
първият от тях на основание сделка и наследство общо на: 11/16 и.ч. от ПИ с идентификатор 56722.661.405 по КККР на гр. П. с площ 442 кв.м. и първия етаж от жилищната сграда, построена в имота с идентификатор 56722.661.405.1,
- въззиваемата А.Г. е собственик на основание сделка,
наследство и завещание на: 5/16 и.ч.
от ПИ с идентификатор 56722.661.405 по КККР на гр. П. с площ 442 кв.м. и втория етаж от жилищната сграда, построена в имота с идентификатор 56722.661.405.1.
Не се спори между страните, а се установява от представената
в първата инстанция проектантска документация, изготвена от арх. Л.Л. през м. ХІ 2012 г., че въззиваемите са достроили
в процесния имот ателие в полуподземния складов етаж със застроена площ 20
кв.м. и пристройка на предверие към първия надземен жилищен етаж със застроена
площ 16 кв.м..
Не се спори между страните, а се установява от представените
в първата инстанция строително разрешение № 227/26.06.1979 г. и протокол за
дадена строителна линия № 45/26.06.1979 г., строително разрешение №
820/17.10.1979 г. и протокол за дадена строителна линия № 115/17.10.1979 г., че
през 1979 г. всяка от страните по делото е получила разрешение да построи в
процесния имот по одобрен проект по една гаражна клетка с площ 16,50 кв.м..
Страните не спорят, че правата им по отношение на
стопанските постройки, представляващи сгради с идентификатори 56722.661.405.2
и 56722.661.405.3 са равни.
Спори се между страните по делото: по какъв начин следва да се извърши разпределението
на незастроената
част от дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 56722.661.405 и на
построените в имота стопански постройки, представляващи сгради с идентификатори 56722.661.405.2
и 56722.661.405.3, по какъв начин следва да се извърши разпределението на
мазите и таванските помещения и конкретно следва ли да бъде определено за общо
ползване на страните вътрешното стълбище, в това число подстълбищното
пространство, изградено след входа на жилищната сграда, ползван към момента от
въззивницата.
При разрешаване на спора по чл. 32 ал. 2 от
ЗС съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и
фактическото положение до възникване на спора и предназначението на имота,
както и взаимоотношенията между страните.
За установяване на
възможните варианти за разпределение на незастроената част от процесното дворно
място по делото са назначени и приети съдебно – технически експертизи както в
първата, така и във въззивната инстанция.
Установява се по делото
от депозираните
в първата инстанция три заключения на вещото лице инж. П.В. /л. 77-79, л. 86-88, л. 97-100/, че същото е
предложило пет варианта и един пети подвариант за разпределение на дворното
място и построените в него сгради, както и един вариант за разпределение на
мазите и подпокривното пространство в жилищната сграда. Установява се, че преди
изработване на вариантите за разпределение вещото лице е изчислило каква площ
от дворното място следва да ползва всяка от страните съобразно правата си и е
заключило, че от общата площ на дворното място в размер на 442 кв.м. въззиваемите
Д. следва да ползват 303,88 кв.м. застроена и незастроена площ, а въззивницата Г.
следва да ползва 138,12 кв.м.. Установява се, че при съобразяване на
застроените площи на сградите вещото лице е приело, че двуетажната жилищна
сграда е с площ 84 кв.м., стопанската сграда /шопрон/ с идентификатор 56722.661.405.3
е с площ 26 кв.м., стопанска сграда /шопрон/ с идентификатор 56722.661.405.2
е с площ 13 кв.м., гаражът на въззиваемите Д. с идентификатор 56722.661.405.5
е с площ 18 кв.м., а гаражът на въззивницата Г. с идентификатор 56722.661.405.4
е площ 21 кв.м.. Установява се, че първият вариант от заключението, предложен
от вещото лице е съобразен с исканията на въззиваемите и при него в дял на
въззиваемите е разпределена застроена площ от 86 кв.м. и незастроена площ в
размер на 217,88 кв.м., върху която се намират построените в имота стопанската
сграда с идентификатор 56722.661.405.3 и гараж с идентификатор
56722.661.405.5, а в дял на въззивницата е разпределена застроена площ
от 76 кв.м. и незастроена площ в размер на 62,12 кв.м., върху която се намират
построените в имота стопанската сграда с идентификатор 56722.661.405.2
и гараж с идентификатор 56722.661.405.4. Установява се, че вторият вариант
от заключението, предложен от вещото лице е съобразен с исканията на
въззивницата и при него в дял на въззиваемите е разпределена застроена площ,
която не е посочена и незастроена площ в размер на 210 кв.м., върху която се
намират част от стопанската сграда с идентификатор 56722.661.405.3
и гараж с идентификатор 56722.661.405.5, а в дял на въззивницата е разпределена
застроена площ, която не е посочена и незастроена площ в размер на 70 кв.м.,
върху която се намират стопанската сграда с идентификатор 56722.661.405.2,
част от стопанската сграда с идентификатор 56722.661.405.3 и гараж
с идентификатор 56722.661.405.4. Според вещото лице при този вариант
въззивницата ще получи по-голяма от полагащата й се незастроена площ. Установява
се, че третият вариант от заключението, предложен от вещото лице е съобразен с
фактическото ползване на имота и при него в дял на въззиваемите е разпределена
застроена площ, която не е посочена и незастроена площ в размер на 191 кв.м.,
върху която се намират част от стопанската сграда с идентификатор 56722.661.405.3
и гараж с идентификатор 56722.661.405.5, а в дял на въззивницата е
разпределена застроена площ, която не е посочена и незастроена площ в размер на
89 кв.м., върху която се намират стопанската сграда с идентификатор 56722.661.405.2,
част от стопанската сграда с идентификатор 56722.661.405.3 и гараж
с идентификатор 56722.661.405.4. Според вещото лице при този вариант
въззивницата също получава по-голяма от полагащата й се незастроена площ. Установява
се, че четвъртият вариант от заключението, предложен от вещото лице предлага и вариант
за разпределение на мазите и подпокривното пространство на жилищната сграда. Установява
се, че при този вариант в дял на въззиваемите е разпределена застроена площ 81
кв.м. и незастроена площ в размер на 222,88 кв.м., върху която се намират част
от стопанската сграда с идентификатор 56722.661.405.3 с площ 21 кв.м.
и гараж с идентификатор 56722.661.405.5, а в дял на въззивницата е
разпределена застроена площ също в размер на 81 кв.м. и незастроена площ в
размер на 57,12 кв.м., върху която се намират стопанската сграда с
идентификатор 56722.661.405.2, част от стопанската сграда с
идентификатор 56722.661.405.3, отбелязана на схемата като сграда 3-1 с
площ 5 кв.м. и гараж с идентификатор 56722.661.405.4. Установява
се, че при този вариант подходът към стопанските сгради отбелязани на схемата като
№ 2 и № 3-1 следва да се извърши от въззивницата чрез избиване на врата от
гаража отбелязан като сграда № 4 към сграда № 2 и избиване на врата от сграда №
2 към сграда № 3-1. Установява се от заключението, че при разпределение на
ползването на мазите в жилищната сграда и на подпокривното пространство е
съобразено настоящото ползване на същите, но е предвидено ползването им да се
осъществява чрез общото вътрешно стълбище между тях, като за целта се отвори
зазидана по-рано врата от апартамента на първия етаж към стълбището във входа,
ползван към момента от въззивницата. Установява се от заключението, че при
разпределение ползването на таванското помещение е предвидена площ за общо
ползване в размер на 5 кв.м.. Установява се, че
петият вариант от заключението, предложен от вещото лице и възприет от
районния съд с атакуваното решение отново предлага вариант за разпределение на
мазите и подпокривното пространство на жилищната сграда. Установява се, че при
този вариант в дял на въззиваемите е разпределена застроена площ 79,50 кв.м. и
незастроена площ в размер на 224,38 кв.м., върху която се намират част от
стопанската сграда с идентификатор 56722.661.405.3 с площ 19,50
кв.м. и гараж с идентификатор 56722.661.405.5, а в дял на
въззивницата е разпределена застроена площ в размер на 82,50 кв.м. и
незастроена площ в размер на 55,63 кв.м., върху която се намират стопанската
сграда с идентификатор 56722.661.405.2, част от стопанската сграда
с идентификатор 56722.661.405.3, отбелязана на схемата като сграда 3-1 с
площ 6,50 кв.м. и гараж с идентификатор 56722.661.405.4. Установява
се, че при този вариант подходът към стопанските сгради отбелязани на схемата
като № 2 и № 3-1 следва да се извърши от въззивницата чрез избиване на врата от
гаража отбелязан като сграда № 4 към сграда № 2 и избиване на врата от сграда №
2 към сграда № 3-1. Установява се от заключението, че при разпределение на
ползването на мазите в жилищната сграда и на подпокривното пространство е
повторено предложението от вариант ІV. Установява се, че в петият подвариант на
заключението, който касае само разпределението на дворното място и построените
в него сгради, вещото лице е предложило същото разпределение като това във
вариант V, но е предложило да бъде учредено право на преминаване върху 21 кв.м.
от дворното място, разпределено на въззиваемите в полза на въззивницата с цел
достъп до сградите й, при което същата ще има достъп и до намиращата се в двора
пред входа й външна чешма, като достъпът се осъществява по съществуващата
бетонова пътека с площ 21 кв.м. и ширина 1,20 м..
Установява се от приетото
пред въззивната инстанция заключение на вещото лице инж. С.С. /л. 15-19 от ІІ инст. дело/, че
същото е
отразило на схема действителното
ползване на дворното място и сградите към момента, както и съществуващите в
имота входове, пътеки и подобрения от страните. Вещото лице е установило, че
към момента на изготвяне на заключението всяка от страните ползва построения от
нея гараж, въззиваемите ползват повече застроена площ в жилищната сграда от
въззивницата, тъй като ползват антре с площ 9 кв.м., което е достроено към
сградата и не се ползва от възззивницата, а жилищната сграда е с площ 75 кв.м.,
въззиваемите ползват част от стопанската сграда отбелязана на схемата с № 3 с
площ 19,50 кв., а въззивницата ползва стопанската сграда отбелязана на схемата
с № 2 с площ 13 кв. и част от стопанската сграда отбелязана на схемата с № 3 с
площ 6,5 кв.. Вещото лице е установило, че при това разпределение въззивницата
ползва застроена и незастроена площ в размер на 153,43 кв.м. при полагаща се
площ 138,12 кв.м., а въззиваемите ползват застроена и незастроена площ в размер
на 288,57 кв.м. при полагаща се площ от 303,88 кв.м., т.е. въззивницата ползва
в повече 15,31 кв.м. от полагащата й се площ от дворното място. Вещото лице е
установило също, че въззивницата ползва самостоятелно общи части на жилищната
сграда – самостоятелното стълбище на двуетажната сграда, което свързва мазите,
етажите и подпокривното пространство. Вещото лице е установило, че месечното
обезщетение за ползване на 1 кв.м. от стопанските сгради е в размер на 2,27
лв., а месечното обезщетение за ползване на 1 кв.м. от дворното място е в
размер на 0,54 лв.. Вещото лице е предложило вариант на разпределение на
дворното място и сградите в него, при който: на въззиваемите да бъде
разпределен дял І с площ 299,67 кв.м. в североизточната част на дворното място
– необоен на скицата, с вход от северозапад, от който 25,98 кв.м. са за общо
ползване на страните, а на въззивницата да бъде разпределен дял ІІ с площ
142,33 кв.м. в югозападната част на дворното място – обоен в жълто, с вход от
северозапад, от който 25,98 кв.м. са за общо ползване на страните, които
вариант предлага и разпределение на мазите между страните при съобразяване на
фактическото им ползване към момента. Вещото лице е предложило площта за общо
ползване от 51,96 кв.м. да представлява ивица с широчина 1 м. около двуетажната
сграда за обслужване на сградата, както и площта на съществуващите пътеки към
построиките да допълващо застрояване в имота, ползвани до момента само от
въззивницата. Вещото лице е посочило в заключението, че стълбището в
двуетажнатата жилищна сграда и подпокривното пространство остават за общо
ползване.
Съдебната администрация по чл. 32 от ЗС се
осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на
вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било
бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. При
наличие на застрояване се отчита предназначението на терена, като обслужващ
сградите, като при разпределението се осигурява достъп до всеки обект и
възможност за поддържане на застроените обекти /самостоятелно или чрез площи за
общо ползване/. Ако мястото е застроено с постройка само на единия съсобственик
без в негова полза да е учредено право на строеж, площта й се включва в площта
на реалната част, която според правата си има право да ползва. При
съобразяване на гореизложеното въззивният съд приема, че при разпределение на
реалното ползване на дворното място по реда на чл. 32 ал. 2 ЗС, като
съобрази фактическото състояние на имота и взаимоотношенията между
страните следва да разпредели ползването му по начин, гарантиращ на всеки от
съсобствениците възможност да има достъп до жилището си и до постройките, които
притежава в имота чрез разпределяне на дял от незастроеното място, съответстващ
на притежаваните идеални части и излаз на улицата за всеки дял, като се
осигури достъп на всеки от съсобствениците върху част от постройките,
съответстваща в най-голяма степен на правата му. Съдът съобрази вариантите
за разпределение на незастроената и застроена част от имота,
предложени със заключенията на различните експертизи, подробно описани по -
горе и фактическото му ползване към момента, при което въззивницата
ползва с 15,31 кв.м. повече от полагащата й се застроена и незастроена площ на
дворното място, обстоятелството, че въззиваемите, ищци в първата инстанция
заявиха пред съда, че искат разпределение, при което не се дължи обезщетение,
но във всеки от предложените от вещите лица варианти е налице или
несъответствие между разпределените незастроени
застроени площи и правата на страните или необходимост от отваряне на
нови входове в сградите, разпределени за ползване на въззивницата, което е
недопустимо. Установи се по делото, че в нито един от предложените от вещото
лице инж. П.В. в първата инстанция варианти на разпределение на дворното място
не е отчетено, че входът на жилищната сграда, ползван към момента само от
въззивницата представлява вход към общото стълбище на сградата, свързващо
мазите на сградата и таванското помещение и съставляващо обща част на сградата
по смисъла на чл. 38 от ЗС, както и стълбището и подстълбищното пространство и
общия водомер на сградата, поради което и на двете страни следва да бъде
осигурен достъп до този вход чрез предоставяне на площ за общо ползване пред
него, свързана с площите, разпределени за ползване на всяка от страните.
Установи се по делото също, че в нито един от предложените от вещото лице инж. П.В.
в първата инстанция варианти на разпределение не е отчетено, че в дворното
място съществува външна чешма, която представлява подобрение в имота и страните
следва да имат достъп до нея, както и съществуващите в имота бетонови пътеки с
ширина 1,20 м. за достъп до стопанските сгради и гаража, построен от
въззивницата, като единствено в подвариант 5 предложен от вещото лице е предвидено,
че в имота съществува бетонна пътека с ширина 1,20 м. и площ 21 кв. м., която
би могла да бъде предмет на отстъпено от въззиваемите на въззивницата право на
преминаване. При съобразяване на гореизложеното и обстоятелството, че при първите
два варианта не са обозначени в
достътъчна степен параметрите дължина и ширина на обоените незастроени части от дворното
място, при четвъртия и петия вариант се предвиждат бъдещи преустройства с цел ползване на част
от сградите, предоставени в дял на въззивницата, а при петият подвариант се
предвижда недопустимо учредяване на право на преминаване през
съсобствения имот, въззивният съд намира, че не следва да възприема вариантите, предложени по
делото в първата инстанция, вкл. възприетия от първоинстанционния съд. Въззивният съд
приема, че ползването на незастроената част от дворното място и
стопанските постройки в същото, както и мазите следва да се разпределени съобразно схема №
2, изготвена с допълнителното заключение на вещото лице инж. С. на л. 19 от настоящото дело,
тъй като при това разпределение в дял на всяка от страните се поставя
незастроена и застроена част от имота с вход откъм ул. „Й.Й. ”, в която
се намира построения от всяка от страните гараж, както и равна част от стопанските постройки в имота и ползваната
и към момента маза, като са посочени размерите на обоените площи, които следва да ползват
различните съсобственици, площта на пътеката за общо ползване, както и са
обозначени параметрите дължина и ширина на същите, което дава възможност за
принудително изпълнение на решението. Установява
се от заключението, че същото е отчело допълнителното застрояване на дворното
място от въззиваемите, което се ползва само от тях, както и необходимостта да
се определи обща площ около сградата за да се осигури поддръжката й и да се
достигне в най -голяма степен равенство между правата на страните върху
дворното място и предложените за разпределение застроени и незастроени площи от
дворното място. Съдът съобрази, че и при този вариант е налице несъответствие в
размер на 4,21 кв.м. на площта, която се разпределя в повече на въззивницата,
но приема, че с оглед процента на тази площ от тази на дворното място, която е
по - малко от 1 % това несъответствие е пренебрежимо малко и не следва да води
до отхвърляне на иска с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС. Присъждане на
обезщетение в настоящото производство според съда не следва да се извършва с
оглед изявлението на въззиваемите в тази насока. Неоснователни са възраженията
на въззиваемите, че при това разпределение чрез определяне на площи за общо
ползване няма да се постигне целта да се ограничат в пълна степен контактите и
съответно конфликтите между страните, за които липсват доказателства по делото,
но е налице индиция доколкото страните са водили помежду си множество
граждански дела през последните години. Съдът следва да се съобрази с
взаимоотношенията на страните, но следва да съобрази също, че основната цел на
производството по съдебна администрация не е изглаждане на конфликтите между
съсобствениците, за което следва да бъдат насочени към медиация, а разпределение на
съсобствения имот съобразно съществуващото фактическо положение и
правата на страните като се осигури максимална равноспоставеност на страните,
поради което въззивния съд приема, че възприетия вариант съгласно схема № 2,
изготвена от вещото лице инж. С. осигурява най - целесъобразно ползване на дворното
място от съсобствениците съобразно правата им и фактическото положение към
момента, тъй като дава възможност на всеки от тях да ползва незастроена част от
имота около жилищната сграда и осигурява достъп до общия вход на жилищната сграда, който
заедно със стълбището след него осигуряващо връзка между мазите и тавана е обща
част. Съдът съобрази, че при този вариант се осигурява достъп до постройките, лична
собственост на всяка от страните, както и до разпределените между тях стопански
постройки в дворното място. Неоснователни са възраженията на въззиваемите за
предоставяне в повече от необходимата площ за общо ползване чрез общия достъп
до бетонните пътеки, тъй като същите
съществуват в дворното място именно в параметрите, в които са установени от
вещото лице и не би могло с решението за разпределение съдът да постановява
тяхното намаляване. Неоснователни според съда са и възраженията на въззиваемите
за липса на необходимост от определяне на обща площ около жилищната сграда
свързана с поддръжката и обслужването й. Действително страните са длъжни да
си осигурят временен достъп за ремонтни дейности, ако тази площ се раздели в
дял на една от тях, а при липса на достъп могат да потърсят защита на правата
си по административен ред, но при възможност да се осигури такава площ и липсва
на други варианти на разпределение съответстващи на посочените по - горе
принципни изисквания разпределянето на тази площ за общо ползване се явява
според съда целесъобразно. Неоснователни според съда са възраженията на
въззивницата относно постановянето от съда, че вътрешното стълбище на сградата, включително
подстълбищното пространство в сутерена с площ 3,40 кв.м., в което се намира
водомерния възел /по схема №3 на л. 99 от І инст. дело/ е за общо ползване. Както
се посочи и по - горе, както вътрешното стълбище на сградата между мазите и
подпокривното пространство, така и подстълбищното пространство, общият водомер
на сградата и входа на сградата към това стълбище, ползван към момента само от
въззивницата са общи части по смисъла на чл. 38 от ЗС. Независимо дали общите
части ще бъдат посочени в съдебното решение или не, по силата на закона общите
по естеството или по предназначението си части на сградата, в която етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици служат за общо ползване и всеки
от етажните собственици разполага с правна възможност да търси по исков ред
защита на правата си, ако друг етажен собственик ограничава достъпа му до
общите части. Неправилно
според съда ПРС е възприел при разпределението на мазите предвиждането на
вещото лице инж. Влайчев съществуващата врата между двете мази да бъде зазидана,
а зазиданата по-рано входна врата на първия етаж на стълбището да се отвори
отново, тъй като съдът няма право в производството по спорна съдебна администрация да предписва
или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване
на отделни дялове за ползване.
По
отношение разпределението на ползването на подпокривното пространство, което не
е предвидено със заключението на вещото лице инж. С., въззивният съд приема, че
доколкото с предложеният от вещото лице инж. Влайчев вариант на разпределение
се предвижда разпределение на тази обща част съобразно правата на страните и
няма спор между тях относно това разпределение, че същото следва да бъде
възприето и от въззивния съд.
Като е достигнал до други
правни изводи и е извършил разпределение на незастроената част от дворното
място и стопанските постройки съобразно пети вариант на съдебно –
техническа експертиза, приета в първата инстанция, а при
разпределението на мазите е постановил съществуващата врата между двете мази да бъде зазидана, а зазиданата
по-рано входна врата на първия етаж на стълбището да се отвори отново, П. ският районен
съд е постановил частично неправилно решение, което в тази му част следва да се
отмени, като вместо него се постанови друго, с което се разпредели ползването
на съсобственото дворно място съгласно схема № 2 от заключението на вещото
лице инж. С. по СТЕ, прието от ПОС по скицата на л. 19 от същото, която следва да се приподпише от съда и се
явява неразделна част от настоящото решение. Въззивният съд приема, че следва
да потвърди решението на ПРС в частта, в която е разпределено ползването на
таванското помещение, вкл. в частта, в която ПРС е приел, че вътрешното
стълбище на сградата е за общо ползване, включително подстълбищното
пространство в сутерена с площ 3,40 кв.м., където се намира водомерния възел по
схема № 3 на л. 99 от І инст. дело.
Въззивният съд
намира, че с оглед частичното уважаване на въззивната жалба при условията на чл. 78
ал. 1 от ГПК в полза на въззивницата следва да бъдат присъдена част от направените
по делото разноски пред въззивната инстанция съответстваща на уважената жалба. Основателно
е възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК на въззиваемата страна за прекомерност на
направените разноски за адвокатско възнаграждение от страна на въззивницата с
оглед фактическата и правна сложност на спора и същите следва да бъдат намалени
до размера от 300 лв., предвиден в чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да се съобразяват
направените от въззивницата разноски за частна жалба, предмет на друго
гражданско производство пред ПОС, в което окончателно е разрешен спора между
страните относно дължимите разноски в първоинстанционното производство по чл.
32 ал. 2 от ЗС. С оглед представените доказателства за направени разноски
въззивният съд приема, че в полза на въззивницата се дължат разноски в размер
на 2/3 от сумата от 525 лв. или общо сумата от 350 лв..
С
оглед незаплащане в определения от съда срок от страна на въззивницата на
дължимата сума за възнаграждение по приетата експертиза в полза на вещото лице
следва да се присъдят неплатени разноски в размер на 90 лв..
Водим от горното,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
Обезсилва на основание чл. 270 ал. 3 пр. 1 от ГПК решение № 574
от 25.04.2018 г. по
гр. д. № 7397/2017 г. на П. ския районен съд, в
частта, в която между страните К.Г.Д., ЕГН **********, Н.Г.Д., ЕГН ********** и А.Г.Г. е разпределено
ползването на първия и
втория етаж от двуетажната жилищната сграда, построена в дворното място, находящо се
в гр. П. , ул. „Й.Й.
” № 7, представляващо поземлен имот с идентификатор 56722.661.405 по КККР на гр. П. и прекратява производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 574 от 25.04.2018 г. по гр. д. № 7397/2017 г. на П. ския
районен съд, в частта,
в която е разпределено ползването на
незастроената и застроена част
от съсобственото дворно място, находящо се в гр. П. , ул. „Й.Й. ” № 7, представляващо поземлен имот с идентификатор 56722.661.405 по КККР на гр. П. , цялото с площ от 442 кв.м., ведно с построените в
същото сгради за допълващо застрояване, както и в
частта, в която е
съдът
разпределил ползването на мазите в двуетажната жилищна сграда като е постановил съществуващата врата
между двете мази да бъде зазидана, а
зазиданата по - рано входна врата на първия етаж
на стълбището да се отвори отново, кАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.
32 ал. 2 ЗС ползването на застроената и незастроената част от
съсобственото дворно място, находящо се в гр. П. , ул. „Й.Й. ” № 7, представляващо Поземлен имот с идентификатор 56722.661.405 по
КККР на гр. П. , при граници на
имота: имоти с идентификатори 56722.661.241, 56722.661.404,
56722.661.389, 56722.661.388 и 56722.661.406 по КККР на гр. П. и улица „Й.Й. ”, ведно с построените в същото сгради с
предназначение: постройка на допълващо застрояване с
идентификатори 56722.661.405.2 със застроена площ 13 кв.м., 56722.661.405.3 със застроена
площ 26 кв.м., 56722.661.405.4 със застроена площ 21 кв.м. и 56722.661.405.5
със застроена площ 18 кв.м., както и на мазите в двуетажната жилищната сграда с
идентификатор 56722.661.405.1, съгласно варианта от заключението на съдебно -
техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С.С., отразен в схема № 2 на л. 18 от в.гр.д. № 23/2019 г. на ПлОС, която схема се приподписва от съда и е
неразделна част от настоящето решение, както следва:
В дял
на К.Г.Д., ЕГН **********
и Н.Г.Д., ЕГН ********** *** разпределя
ползването на дял І съгласно
заключението на вещото лице инж. С., с площ 299,67 кв.м., представляващ
североизточната част на дворното място – необоено на скицата – схема № 2 на л.
18 от делото, с вход от северозапад, включваща и площта на мазата и антрето пред нея в
двуетажната жилищна сграда, представляваща сграда с
идентификатор 56722.661.405.1, ведно с построената в
имота сграда с идентификатор 56722.661.405.5 със застроена
площ 18 кв.м. и част от сграда с идентификатор 56722.661.405.3
със застроена площ 19,5 кв.м..
В дял
на А.Г.Г., ЕГН **********
*** разпределя ползването на дял ІІ съгласно
заключението на вещото лице инж. С., с площ 142,33 кв.м., представляващ
югозападната част на дворното място – обоено в жълто на скицата на л. 18 –
схема № 2 от делото, с вход от северозапад, включваща и площта на мазата в жилищната сграда,
представляваща сграда с идентификатор 56722.661.405.1, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 56722.661.405.4 със застроена площ 21 кв.м., сграда с
идентификатор 56722.661.405.2 със застроена площ 13 кв.м. и част
от сграда с
идентификатор 56722.661.405.3 със застроена площ 6,5 кв.м..
Постановява
общо ползване от К.Г.Д., ЕГН **********, Н.Г.Д.,
ЕГН ********** *** и А.Г.Г., ЕГН ********** *** на частта от дворното място, обоена в синьо на
скицата – схема № 2 на л. 18 от делото с площ 51,96 кв.м., представляваща ивица
с широчина 1 м. около двуетажната сграда за обслужване на сградата, както и
площта на съществуващите в дворното място бетонни пътеки с ширина 1,20 м. към
построиките да допълващо застрояване в имота с идентификатори 56722.661.405.2,
56722.661.405.3 и 56722.661.405.4. и входа на жилищната сграда,
ползван към момента от въззивницата А.Г.Г..
потвърждава решение
№ 574 от 25.04.2018 г. по гр. д. № 7397/2017 г. на П. ския районен съд в останалата
обжалвана част, която в дял на К.Г.Д. и Н.Г.Д. е
разпределено ползването на северната част от таванското пространство от 30 кв.
м. /по схема №4/, а в дял на А.Г.Г. е разпределено ползването на южната част на
таванското помещение от 30 кв.м. /схема №4/ и общо ползване на вътрешното
стълбище на сградата и подстълбищното пространство в сутерена с площ 3,40
кв.м., където се намира водомерния възел /схема №3/, които схеми се намират на
л. 99 от гр.д. № 7397/2017 г. на ПРС и са неразделна част от решението.
Осъжда на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК К.Г.Д., ЕГН **********
и Н.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплатят на А.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата
от 350 лв. за направени пред въззивната инстанция разноски.
Осъжда на основание чл. 77 от ГПК А.Г.Г., ЕГН **********
*** да заплати на вещото лице инж. С.И.С., ЕГН ********** сумата от 90 лв.,
представляваща неплатени разноски по делото за допълнително възнаграждение на
вещото лице.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал. 3 т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: