№ 22
гр. Тополовград, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря А.В.А.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20212320100407 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.12, вр.чл.18 от ЗЗДН.
Образувано е по молба на В.Д.В. с ЕГН ********** срещу М. Г. ИВ. с
ЕГН ********** – неин съпруг с искане за налагане по отношение на
ответника мерките предвидени в чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗЗДН, а именно: да се
задължи ответника да се въздържа от упражняване на домашно насилие по
отношение на молителката, да се отстрани ответника от съвместно
обитаваното жилище и да му се забрани да приближава жилището обитавано
от молителката, нейната месторабота и местата й за социални контакти и
отдих, като всички мерки да бъдат наложени за максималния законов срок.
В молбата се твърди, че молителката и ответника са съпрузи.
Молителката посочва следния акт на домашно насилие: на 20.12.2021 г.,
около 22.30 часа в гр.Т., в жилището им на ******** ответникът е бил пиян и
е започнал да обижда молителката, наричайки я „курва“, „боклук“ и е нанесъл
удар в главата, и в кръста. Молителката твърди, че ответникът я изгонил от
къщата и я заплашвал с убийство. Твърди, че е говорила в този момент с две
нейни познати и тя ги е помолила да извикат полиция. Твърди, че полицаите
1
са му написали протокол. Молителката моли съда за заповед за незабавна
защита.
Ответникът - редовно призован се явява лично в съдебно заседание,
заедно с процесуалния си представител адв.К. от АК – Ямбол, изразява
становище в съдебно заседание, като оспорва твърденията за извършено от
него домашно насилие и категорично отрича да е извършвал такова. Намира
молбата за защита от домашно насилие за бланкетна и приложената към нея
декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, съдържаща неверни данни и твърди, че
целта на молителката е да бъде принуден да напусне съвместно обитаваното
жилище, но не доказа осъществен над нея акт на домашно насилие.
Молителката се явява лично в съдебно заседание и поддържа молбата
си.
Съдът преценявайки събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Страните по делото са съпрузи и живеят заедно в Т., в къща на
******** ****, собственост по наследство на ответника М. Г. ИВ., видно от
нотариален акт рег.№ 7, том първи, дело № 13 от 1968 г. Като доказателство
по делото е приета декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Приети са и нотариален
акт, наказателно постановление № 1 от 04.01.2022 г. на Зам.Кмета на Община
Т. против М. Г. ИВ. за нарушение на чл.11 от Наредбата за опазване на
обществения ред, чистотата, безопасността на движението, пожарната и
аварийна безопасност в община Т., приета от Общински съвет – Тополовград,
с което постановление на М. Г. ИВ. е наложена глоба в размер на 50 лева, за
това че е извършвал скандални и непристойни действия, изразяващи се в
употребата на ругатни, нецензурни изрази, скарване и други подобни
действия спрямо лицето В.Д.В. –И.а. Приложена е и квитанция № 153 от
10.01.2022 г., от която е видно че ответникът е платил глобата си.
Видно от писмо от Центъра за психично здраве – Хасково, приложено
като доказателство по делото се установява, че молителката е била
неколкократно в ЦПЗ – Хасково с диагноза „рецидивиращо депресивно
разстройство“ като последната хоспитализация е била за периода от 11.08. до
24.08.2021 г.
Предвид на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
2
Първоначално депозираната пред съда молба съдържа твърдения за
извършен над молителката акт на домашно насилие от нейния съпруг –
ответника на 20.12.2021 г. В приложената към нея декларация по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН имаща характера на задължителен реквизит към искането за защита се
съдържат декларативни твърдения за акт за насилие спрямо молителката.
Законът за защита от домашно насилие има за цел да даде защита срещу една
особена категория посегателства извършвани от и срещу лица, които се
намират в най-близки взаимоотношения помежду си – съпружески, родствени
или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружество. Характерно за
деянието от този тип е обстоятелството,че те биват извършени най-често в
домашна среда в отсъствието на свидетели, които могат да ги установят чрез
показанията си пред съда. В настоящия случай такива очевидци са били
свидетелите на полицията, от които бе разпитан св.Л.В., който заедно с
колегата си Б. е посетил сигнал за битов скандал, който бил подаден от
молителката. Отишли са до дома им и са извикали двамата съпрузи отвън и те
са говорили на висок тон помежду си, но не са установили да има побой,
обиди и не са взели никакво отношение, тъй като не е имало действие от
никой за предприемане на каквито и да е мерки. Св.В. не е чувал да има
закани. Ответницата твърди, че има две свидетелки, които бяха допуснати
при режим на довеждане в съдебно заседание, но същата така и не ги доведе.
По делото е разпитан и още един свидетел – Д.С., който познава страните по
делото и същият свидетелства, че ответникът в момента живее при него, тъй
като няма къде да живее, а преди това е живял в кошара и на автобусна
спирка, след като беше отстранен със заповед на съда от съвместно
обитаваното жилище. Случилото се на 20.12.2021 г. по никакъв начин не сочи
признаците на домашно насилие, визирани в чл.2 от ЗЗДН. От
доказателствата по делото се установява, че между страните по делото е
имало само скарване за личната карта на ответника, което очевидно не е
харесало на молителката, но това не може да провокира налагането на
ограничителни мерки над ответника. В случая няма нито физическо, нито
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опит за такова и принудително ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права на молителката. Едно скарване между двама съпрузи
само по себе си и особено в настоящия случай не може да се квалифицира
като акт на домашно насилие. Предвид неефективността на свидетелските
3
показания да установят твърдения акт на домашно насилие, следва да се
съобрази изрично предвиденото от законодателя самостоятелна
доказателствена сила на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.
Доказателствената сила на декларацията предвидена в чл.13 ал.3 е
неприложима в хипотезите когато има и е възможно да се съберат други
доказателства, установяващи твърденията в молбата за защита. В конкретния
случай молителката е представила декларация, в която твърди извършено
спрямо нея домашно насилие, изразяващо се в обиди, нанасяне на удари в
главата и кръста, заплахи за убийство, и гонене от дома й. Молбата не
съдържа конкретика и с оглед оспорване на твърденията в молбата за защита
и молителката е имала възможността и е следвала да ангажира доказателства
удостоверяващи твърденията й. Годни доказателства в тази насока не бяха
представени от молителката в производството, поради което съдът намира, че
твърденията в молбата за защита за извършен акт на домашно насилие са
недоказани и молбата за защита следва да бъде отхвърлена.
Съдът счита, че твърденията на молителката не могат да послужат за
предприемане на мерки по ЗЗДН, тъй като не съставляват такова. Целта на
закона е да осигури бърза и ефективна защита на жертвите на домашно
насилие, като им даде период от време, в който да уредят отношенията си с
извършителя. Търси се предотвратяване на извършването на нови актове на
домашно насилие, за да могат страните, които са се намирали в близки
отношения да уредят трайно бъдещите си отношения помежду си
посредством позволените от закона средства. В конкретният случай, от
събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са във
влошени отношения, като същите живеят в среда на постоянни скандали, но
тези съществуващи разногласия не могат да бъдат решавани чрез иницииране
на производство по реда на ЗЗДН и налагане на мерки за защита по същия
закон.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде
отхвърлена като недоказана.
В настоящият случай ответникът чрез процесуалния представител заяви
претенции за присъждане на разноски и предвид изхода на делото на същия
следва да бъдат присъдени, но тъй като по делото не бяха представени
доказателства за направени такива разноски и не е представен списък по чл.80
4
от ГПК, и изрично в договора за правна защита е записано „безплатно“.
Поради това съдът не дължи произнасяне по чл.78 ал.3 от ГПК..
На основание чл.11 ал.3 от ЗЗДН и предвид отхвърлянето на молбата,
молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на ТгРС държавна
такса за образуване на делото.
Предвид на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Д. В. с ЕГН ********** от гр.Т., ********
**** срещу М. Г. ИВ. с ЕГН ********** от гр.Т., ******** **** за защита
срещу осъществен на 20.12.2022 г. акт на домашно насилие от ответника.
ОСЪЖДА В. Д. В. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 50 лв.
/петдесет лева/ по сметка на ТгРС.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в едноседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
5