№ 706
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20241100900575 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на „Цюрих Застрахователно
дружество“ АД вписано под номер CHE – 105.833.114 в Търговския регистър на кантон
Цюрих, със седалище и адрес Конфедерация **********8002 Цюрих, ул.“Митенкуай“ №2, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, жк“Дианабад“
бул.“Г.М.Димитров“ №1, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 54
566,20 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди; 4 148,50лв. законна лихва върху главницата от 54 566,20лв., считано от 08.04.2022г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда – 24.03.2024г-, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 25.03.2024г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 22.10.2021г. около 07.10ч. в гр.София, на ул.“Околовръстен
път“ водачът Д. И. М. на влекач „Ивеко АС440СТ П ЦНГ“ с рег.№РВ **** ТР, неспазвайки
правилата за движение по пътищата е реализирал пътнотранспортно произшествие на около
100метра след бул.“Ломско шосе“ с посока на движение бул.“Сливница“. Поради неспазване
на дистанция блъска движещите се пред него лек автомобил БМВ 730d xDrive швейцарски
рег.№ZH **** и лек автомобил БМВ 120d рег.№СВ **** КВ.
Вследствие на удара били причинени имуществени вреди по л.а. БМВ 730d xDrive
швейцарски рег.№ZH ****, рама №WBA7S41070CD53350. Собственик на автомобила бил
К.К. швейцарски гражданин. Твърди, че за процесния л.а. била сключена застраховка Каско
с „Цюрих Ферзихерунгс“ АД по застрахователна полица №91.027.698 със срок на валидност
в периода от 18.06.2021г. до 31.05.2027г. Застрахователната компания поела ангажимента да
заплати застрахователно обезщетение за всички преки физически загуби или повреди на
застрахованото МПС по покрити рискове. След настъпилото застрахователно събитие към
застрахователя била предявена претенция за заплащане на обезщетение, по която била
образувана ликвидационна преписка по щета №1238142. Определената сума за заплащане
била в размер на 27 205,70 швейцарски франка. Била издадена фактура №3062760/06-12-
2021г. от сервиз „Гараж Х.П. Шмит“ АД **********който оценил необходимите средства за
отстраняване на нанесените щети по автомобила, включващи – части, материали, труд за
1
монтаж, демонтаж и др. От определената стойност 28 205,70 шв.франка била приспадната
сумата от 1000 шв.франка – договорено самоучастие на застрахования.
Ищецът твърди, че към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на
виновния водач била застрахована в ответното дружество с полица
№BG/30/120002713123/01 със срок на покритие от 28.11.2020г. до 27.11.2021г.
Ищецът твърди, че на 08.03.2022г. е предявил към ответника искане за
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди, като била образувана преписка по щета №0802-000613/2022. По нея били приложени
всички документи и снимки, установяващи настъпването на събитието, вида и размера на
причинените вреди. Били изпълнени всички искания на застрахователя за представяне на
необходимите документи. Сочи, че упълномощил дружеството „АВУС БЪЛГАРИЯ –
Регулиране на щети“ ЕООД за водене на кореспонденция с ответника за извънсъдебно
уреждане на въпроса. В нормативно определените срокове застрахователят не извършил
исканото плащане, с което обосновава правният си интерес от предявяване на исковата
претенция.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен, а при условията на евентуалност – оспорва размера на
претендираното обезщетение.
Оспорва механизма на настъпилото ПТП, по начина по който се твърди в ИМ.
Оспорва, че въобще е настъпило ПТП на 22.10.2021г. около 07.10ч. в гр.София.
Оспорва твърденията в ИМ, свързани с възникването на вземанията за главница и
лихви.
Възразява срещу констатациите, отразени в КП за ПТП №1780979 в частта –
обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални щети.
Оспорва наличие на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените всички описани в ИМ щети по лекия автомобил.
Оспорва вината на водача на влекач марка „Ивеко“ с рег.№РВ**** ТР, застрахован
при ответника. Твърди, че вина за реализиране на процесното ПТП и вредите от него е на
водача на лек автомобил БМВ модел 730xDrive с рег.№ZN**** К.К., който бил нарушил
множество норми, визирани в ЗДвП. В условията на евентуалност твърди независимо
съизвършителство между водача на влекач „Ивеко“ и водача на движещия се пред него
автомобил, който се движел с несъобразена скорост.
Не оспорва наличието на застраховка Гражданска отговорност.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. БМВ
модел 730xDrive с рег.№ZN**** К.К., който не бил спазил нормите на чл.25 ал.1, чл.20 ал.1
и ал.2, чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като управлявал автомобила без да го контролира
непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост, която многократно превишавала
разрешената такава за конкретния пътен участък в момента на ПТП. Поддържа, че К.К. е
засякъл влекача или се е престроил внезапно от своята пътна лента в лентата, в която се е
движил законосъобразно влекачът и последният не е имал техническа възможност да
предотврати удара. На отделно основание прави възражение, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултата поради нарушение от страна на Кьосе на разпоредбата на чл.24 и
чл.22 ал.1 от ЗДвП – предприето внезапно спиране или намаляване на скоростта.
В условията на евентуалност прави искане за намаляване размера на претендираното
обезщетение поради неговата прекомерност. Оспорва стойността на имуществените вреди и
счита, че не съответстват на стойността на увредените авточасти и детайли и със средните
пазарни цени, считано към датата на ПТП.
Оспорва, че евентуално дължимият размер на застрахователното обезщетение следва
да се определя съгласно пазарните цени на Конфедерация Швейцария. Според ответника,
предвид мястото на настъпване на ПТП, компетентността на българския съд, седалището на
ответника, то приложимите стойности следвало да се определят съгласно средните цени на
2
пазара в РБ, считано към датата на ПТП.
Оспорва, че е било извършено плащане на претендираното застрахователно
обезщетение от ищцовото дружество в полза на собственика на л.а. БМВ модел 730xDrive с
рег.№ZN****, тъй като представените с ИМ документи не удостоверявали плащане на
парични суми.
Иска отхвърляне на предявения иск, в условията на евентуалност намаляване на
претендираното обезщетение. Претендира разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното.
От приложените към делото Констативен протокол за ПТП №1780979 от 22.10.2021г.
и Наказателно постановление №21-4332-022814 от 09.11.2021г., съставени от СДВР Отдел
Пътна полиция, се установява, че на 22.10.2021г. около 07.10ч. на в гр.София, на
„Околовръстен път“ е настъпило ПТП, прие което товарен автомобил ИВЕКО АС440СТ П
ЦНГ с рег.№РВ ****ТР, който се е движил по бул.Ломско шосе в посока бул.Сливница,
управляван от Д. И. М., поради недостатъчно разстояние е ударил намиращите се пред него
лек автомобил марка БМВ 730 с рег.№ZN**** и лек автомобил марка БМВ 120Д с рег.№СВ
**** КВ, при което настъпили материални щети.
Не се спори, че гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е била
застрахована при ответника с полица №№BG/30/120002713123/01 със срок на покритие от
28.11.2020г. до 27.11.2021г.
От приложеното писмо от 08.03.2022г. на „АВУС България – регулиране на щети“
ЕООД се установява, че ищецът е заявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение чрез упълномощено за това дружество до ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”
ЕАД с приложени писмени доказателства, описани в същото.
Последвали са напомнителни писма.
Поради липса на извършено плащане от страна на застрахователя по предявената
претенция, ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове.
От представените писмени доказателства от ищеца се установява, че размерът на
вредите по процесния автомобил възлиза на сумата от 27 205.70 швейцарски франка в
левова равностойност 54 566.20лв. – които включват части, материали, труд за монтаж,
демонтаж и др.
За установяване размера на имуществените вреди, както и за установяване на
механизма на настъпване на процесното ПТП съдът е допуснал и назначил съдебно
автотехническа експертиза.
Според вещото лице стойността за ремонт от 28 205,70швейцарски франка е
пазарната стойност на ремонт на автомобила БМВ на територията на Конфедерация
Швейцария към м.12.2021г. към същия период от време, ремонт на автомобила в официален
сервиз на БМВ на територията на РБългария е със стойност 48 055,44лв. /цена с ДДС/. В
случай, че не се сменят повредените части и детайли на автомобила, а бъдат ремонтирани,
стойността на ремонта би била 41 517,30лв. с ДДС. Общата сума за ремонт на автомобила
БМВ чрез приложение на „Методика“ от Наредба №24 е 24 043,00лв. с ДДС. Вещото лице е
направило извод, че към момента на настъпване на произшествието процесния автомобил и
бил в гаранция, което обуславя ползване само и единствено на оригинални резервни части и
ремонтни дейности, извършвани само в официален/оторизиран за марката сервиз. При
извършена проверка от вещото лице в базата данни на БМВ, същото не е установило
информация за извършен ремонт в официален сервиз в конфедерация **********макар
приложената калкулация на стойността на щетите да се твърди, че е от официален сервиз.
От приложения снимков материал не може да се установи категорично тежестта на
увреждане на корпусните детайли в задната дясна част на автомобила, участник в ПТП –
панел задене десен, броня задна, джанта задна дясна. Автомобилът е произведен на
3
29.10.1019г. и първа регистрация 19.12.2019г. Гаранцията е до м.12.2023г. Посочено е в
експертизата, че вредите, които са били документирани, върху автомобила са ясно видими от
снимковия материал и категорично са настъпили в следствие на контакт на част от седловия
влекач в случая – лява степенка в дясна част на автомобила БМВ, като мястото на начален
контакт е в предната му броня.
Според вещото лице, при оскъдния доказателствен материал, с който разполага
експертизата, за настъпилото ПТП действията на водача на седловия влекач са в пряка
причинно-следствена връзка. Посочено е, че липсва информация относно геометричните
характеристики на пътния участък, в който е настъпило ПТП, както и действащите в и за
него хоризонтална и вертикална пътна сигнализация и маркировка. Произшествието е
настъпило в най-крайната лява лента, предназначена за движение на превозните средства и в
която се е намирал автомобила БМВ и е в резултат на пресичане на коридорите на движение
на автомобилните участници в конкретния времеви момент на конкретното място. Посочено
е, че липсва информация в доказателствата, която да бъде подложена на инженерно-
технически анализ с цел определяне на кинематичните характеристики на движенията на
участниците в събитието.
В съдебно заседание вещото лице е отговорило, че в приложените материали липсва
конкретизация за наличие на криволинейно движение от страна на водача на увредения
автомобил БМВ 730 с швейцарска регистрация. Той се е движил праволинейно в крайна лява
лента, която е била съседна на средната лента, в която се е движил седловия влекач. Не
изключва криволинейно движение на дясно стоящия за влекача автомобил БМВ, който се е
включил в движението в пътната лената пред влекача.
По делото е разпитан като свидетел водачът на т.а. Ивеко Д. М.. От показанията му се
установява, че към момента на настъпване на ПТП той е шофирал в средна пътна лента в
посока Калотина. Твърди, че в дясно от него имало лек автомобил, който му отнел
предимство и той инстинктивно, за да не го удари отзад завил наляво и странично ожулил
друг автомобил с чуждестранна регистрация и ударил автомобила, който му отнел
предимството. Когато движещият се в дясно автомобил навлязъл в неговата пътна лента,
свидетелят излага, че не бил видял автомобилът в ляво, който ожулил отстрани – калник,
врата. Бил наказан по административен ред с глоба.
По делото няма доказателства, дали на ищеца е била изплатена щета във връзка с
настъпилото ПТП от неговия застраховател.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното.
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което
отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право на увредения при деликта, да предяви
иска си за причинените му вреди не срещу прекия извършител на увреждането, а пряко
срещу застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото
на обезщетение от застрахователя, след реализиране на риска. То е право на увредения да
иска обезщетение от застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да
го обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения,
установено с чл.432 ал.1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение
от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата.
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за
предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда то да е отправило към
застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ,
откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
4
или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна процедура е
проведена, но плащане не е постъпило.
При така установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира
производството по делото за допустимо. Основателността на иска е обусловена от
наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на застрахования
водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени
вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да
установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. Безспорно по
делото е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между собственика на
товарен автомобил влекач „Ивеко АС440СТ П ЦНГ“ с рег.№РВ **** ТР и ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве” ЕАД, със застрахователна полица №BG/30/120002713123/01 със срок на
покритие от 28.11.2020г. до 27.11.2021г.
Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД на собственика и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и
неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно средство в
периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ. От обсъдените писмени и гласни
доказателствени средства се доказва и настъпилото застрахователно събитие на 22.10.2021г.,
в периода на действие на застрахователния договор. В тази връзка по делото е приобщен
протокол за ПТП. Протоколът е съставен по реда на чл. 4 от същата наредба и подписан от
длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, поради което съставлява
официален документ по смисъла на чл.179, ал. 1 ГПК.
Механизмът на настъпване на ПТП е изяснен от приетата по делото САТЕ, изготвени
от в.л. инж.В. П.. Според експертно заключение, което съдът кредитира напълно като
компетентно изготвено, правилно и обосновано в обсъжданата част, произшествието е
настъпило в най-крайната лява лента, предназначена за движение на превозните средства и в
която се е намирал автомобила БМВ е в резултат на пресичане на коридорите на движение
на автомобилните участници в конкретния времеви момент на конкретното място. Ударът е
страничен.
Съдът приема за доказано противоправно поведение на застрахования водач на
товарен автомобил Ивеко Д. М., който се е движел на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че не е могъл да избегне удара в него, когато то е
намалило скоростта си рязко, чл.20 ал.1 като водач е бил длъжен да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал.
Съдът намира за доказани, настъпилите щети по процесния лек автомобил БМВ 730
с швейцрска регистрация. Същите са описани в експертното заключение на вещото лице
В.П.. От същото заключение се доказва още, че щетите са резултат от застрахователното
събитие, поради което съдът намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на застрахования при ответното дружество водач и настъпилите
имуществени вреди.
Съдът не споделя доводите на ищеца, че относно размера на щетите, че следва да се
приемат тези, които са определени на база приложени документи за ремонтите и с място на
извършване в Швейцария. Същите са отразени в експертизата в размер ако бъде извършен
ремонта в официален сервиз на БМВ на територията на РБългария - 48 055,44лв. /цена с
ДДС/.
Компетентен да разгледа настоящия спор е българския съд на осн. Регламент ЕС
5
№1215/2015 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Приложимото право в
случая следва да се определи по правилата, установени с Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година, относно приложимото право
към извъндоговорни задължения („Рим II“, Регламент 864/2007). В глава II, чл. 4, параграф 1
е посочено, че доколкото не е предвидено друго, приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в
коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
По отношение субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно. С оглед наличието на
всички елементи от правопораждащия процесното вземане фактически състав, предявеният
иск е доказан по основание.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение. За
неговото определяне съдът съобрази следното: Според чл. 429, ал.1 т.1 КЗ застрахователят
по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ е задължен да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. По арг. от чл. 386, ал.
1 и ал. 2 КЗ дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените
и доказани по размер вреди на имущество към деня на настъпване на събитието, но не по-
голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност). При съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на събитието като ползва специални знания на вещо лице. В този смисъл е
трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д.
№ 1869/2014 на ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о.,
решение № 209 от 8 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от
09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Същата е постановена по
приложението на КЗ (отм.), но актуална при действащия КЗ, предвид липсата на принципна
разлика в уредбата в тази й част. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза
се доказва, че размерът на щетата по лек автомобил БМВ 730, е 48 055,44лв. /цена с ДДС/.
Тук съдът отчита извода на вещото лице, че към момента на настъпване на ПТП този
автомобил е бил в гаранция, което обуславя ползване само и единствено на оригинални
резервни части и ремонтни дейности, извършвани само в официален/оторизиран за марката
сервиз.
По възражението на ответника за съпричиняване.
Своевременно в предвидения от закона срок, а именно с отговора на исковата молба
ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД е направило възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил БМВ 730 с
швейцарска регистрация. Съдът намира това възражение за неоснователно по следните
съображения.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №1/2014 г. по т. д. 1/2014 г. на ОСТК,
на ВКС, т.7 приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
При определяне степента на съпричиняването е необходимо да се извърши
съпоставка на поведението на участниците в произшествието, като съразмерността на
действията или бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
6
фактори, станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат. Намаляването се определя според размера на
причиняването в общата вреда, като неговият размер се преценява с оглед всички факти и
обстоятелства като конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да
настъпи противоправният резултат.
Налице е категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №
35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. №
1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І
т.о., според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Съпричиняването може да се изразява както в принос на пострадалия за възникване
на произшествието, така и в неговия принос за настъпване на вредите от това произшествие.
Винаги, когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той я
съпричинява.
Следва да бъде посочено, че водачът на БВМ 730 е участник в движението и като
такъв е длъжен да спазва съответните правила, предвидени в ЗДвП. Със своето поведение
той не е нарушил правилата за движение, тъй като той се е движил праволинейно в крайна
лява лента, когато водачът на товарния автомобил, застрахован при ответника поради рязко
завиване наляво ожулва лекия автомобил от дясната му страна. Не се установи действие или
бездействие на водача му, с което е допринесъл за настъпване на това събитие.
Съдът намира предявения иск за основателен и доказан за сумата от 48 055,44лв., като
до претендирания размер от 54566,20лв. ще го отхвърли като неоснователен.
По претенцията за законна лихва.
Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер
на обезщетението, считано от датата на която ответното дружество е следвало да изплати
обезщетението – 08.04.2022г. до окончателното й изплащане.
Съгласно нормата на чл.497 ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати в случая с изтичането на срок от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3. Видно е, че на 08.03.2022г. ищецът е
предявил писмена претенция за заплащане на обезщетение пред ответното дружество,
представил е всички доказателства, които са му били поискани, но обезщетение не е било
изплатено.
При тези данни, съдът счита, че застрахователят е изпаднал в забава да изпълни
задължението си и такова е дължимо от претендираната дата 08.04.2022г. до датата на
предявяване на исковата молба 24.03.2024г., която е в размер на 11 105,32лв., но съдът ще
присъди претендирания от 4 148,20лв.
По разноските.
Процесуалният представител на ответника на осн.чл.78 ал.5 от ГПК е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен на представителя на ищеца.
Съдът намира това възражение за неоснователно по следните съображения. При посочен
минимум за процесния материален интерес съгл.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възражения, изчислим в размер на 5347,17лв. и
заплатен 5450лв., очевидно е че е законово съобразен и не следва да бъде намаляван на това
основание.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно приложения
7
списък па чл.80 ГПК същите възлизат в общ размер на 7995,39лв. Ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 7115,90лева съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на ответника също следва да бъдат присъдени
разноски, като ищецът следва да му заплати такива в размер на 88,00лв., съразмерно с
отхвърлената част от иска.
На основания изложеното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев, жк“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“ №1,
да заплати на „Цюрих Застрахователно дружество“ АД вписано под номер CHE –
105.833.114 в Търговския регистър на кантон Цюрих, със седалище и адрес Конфедерация
**********8002 Цюрих, ул.“Митенкуай“ №2, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД сумата от 48 055,44 лева /четиридесет и осем хиляди петдесет и пет лева и 20ст./,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди; 4148,20лв.
/четири хиляди сто четиридесет и осем лева и 20ст./законна лихва върху главницата от 54
566,20лв., считано от 08.04.2022г. до датата на завеждане на исковата молба в съда –
24.03.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.03.2024г. до
окончателното изплащане, като за разликата над 48 055,44лв. до претендирания размер
54 566,20лв. за главница, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.1 ГПК ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172, район Изгрев,
жк“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на „Цюрих Застрахователно
дружество“ АД вписано под номер CHE – 105.833.114 в Търговския регистър на кантон
Цюрих, със седалище и адрес Конфедерация **********8002 Цюрих, ул.“Митенкуай“ №2,
разноски в размер на 7115,90лв. /седем хиляди сто и петнадесет лева и 90ст./ съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.3 от ГПК „Цюрих Застрахователно дружество“ АД
вписано под номер CHE – 105.833.114 в Търговския регистър на кантон Цюрих, със
седалище и адрес Конфедерация **********8002 Цюрих, ул.“Митенкуай“ №2 да заплати на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1172, район Изгрев, жк“Дианабад“ бул.“Г.М.Димитров“ №1, разноски
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 88,00.лв. /осемдесет и осем лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8