РЕШЕНИЕ
№ 260551 08.12.2020 г. град Бургас
Бургаският
районен съд, V наказателен състав
На първи декември през 2020
година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Ж.
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова НАХД № 4587 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е по чл.59-63 от ЗАНН.
Делото е образувано по
повод жалбата на „А. 14“ ООД с ЕИК … със седалище в гр.А. и адрес на управление
ул.“С.“ №… представлявано от управителя П.
В. А. с ЕГН ********** против наказателно постановление №529644-F557572 от 31.07.2020г на Началник отдел
„Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.33
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.4 от Закона за данъка
добавена стойност (ЗДДС) на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС на
дружеството–жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1900 (хиляда
и деветстотин) лева.
В жалбата се излагат твърдения
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Моли се за отмяна. Навеждат се аргументи за неправилно прилагане на
административнонаказателната разпоредба на чл.185 ал.2 ЗДДС като се сочи, че
нарушението не е довело до неотчитане на приходи и е следвало да бъде приложена
нормата на чл.185 ал.2 изречение първо вр. ал.1 от ЗДДС като санкцията да бъде определена
към минимума в размер от 500 лева. Алтернативно се моли за отмяна при условията
на чл.28 ЗАНН като се счете нарушението за маловажен случай.
Жалбоподателят редовно
призован не се явява в съдебно заседание. За него се явява упълномощен адвокат.
Не се ангажират нови доказателства. Поддържа се жалбата.
Административнонаказващият
орган изпраща надлежно упълномощен представител-юрисконсулт.Пледира за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Не
ангажира нови доказателства. Моли съда да му присъди ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител и в
законоустановения 7 дневен срок. Съдържа изискуемите от закона реквизити, подадена
е пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за обжалване
акт. Жалбата се явява процесуално допустима и производството пред съда е
редовно образувано.
Разгледана по същество
жалбата се явява частично основателна по следните съображения:
На 05.07.2020г, в 17,19 часа, свидетелят Г.Ж. на
длъжност инспектор по приходите в ГД
„ФК“ отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП съвместно с колегата си Т.Г. също инспектор
по приходите в ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект по смисъла на
§1т.41 от ДР на ЗДДС–бар „Д.“, находящ се в гр.С., къмпинг „С.“, стопанисван от
„А. 14“ ООД с ЕИК … със седалище в гр.А. По време на проверката се установило,
че в обекта имало монтирано и работещо фискално устройство въведено в експлоатация
и свързано дистанционно с НАП модел „DATECS-DP-150“ с идентификационен №DT764683
и фискална
памет ФП№02764683. Извършена била контролна покупка на стойност 13,00 лева
заплатени в брой. Не бил издаден фискален касов бон. След това свидетелите се
легитимирали на присъстващия в обекта управител и извършили проверка на наличните
пари в касата и в обекта. При проверката се установила фактическа касова
наличност във фискалното устройство (ФУ)-569,90 лева
съгласно изготвения опис на паричните средства (лист 12 от делото), а дневният
оборот от монтирания ЕКАПФ, съгласно междинен отчет на ФП бил в размер на 358,40
лева (лист 17 от делото)Установената промяна в касовата наличност било в размер
191,50 лева и представлявала изваждане пари от касата, която не била отразена
във фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута. Разликата
между разчетената наличност от ФУ и фактическата наличност и сбора от сумата на
паричните средства, въведени и изведени пари от касата е била 191,50 лева по-малко
в касата (отрицателна), която не е била
регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ пари в
касата на монтираното и работещо в обекта фискално устройство.
От отпечатания дневен
финансов отчет –служебен бон №00002419/05.072020г в 17,27 часа се установило, че монтираното и работещо в обекта
фискално устройство притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ пари от касата. По време на проверката присъствал управителя П. А.
Свидетелят Ж. в присъствието
на свидетеля Г. съставил протокол за извършената проверка ПИП №0040953/05.07.2020г (лист №9-11 от делото). Поканила управителя А. да се яви в ЦУ на НАП
за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Управителят
на дружеството се явил в ТД на НАП-гр.Бургас
и в негово присъствие бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № F557572 от 06.07.2020г (лист 7 и 8 от делото). В него била отразена правна квалификация на
деянието по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.чл.118 ал.4 от
Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС).
Актът бил подписан от актосъставителя
и от свидетеля както и от управителя на дружеството
без възражения. На последния бил връчен екземпляр.
В 3 дневния срок по
чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 21-22). В тях се
навеждат доводи , че установените парични срадства извън касата били
собственост на персонала на заведението.
Като е взел предвид акта,
възраженията, ПИП и приложените писмени доказателства,
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №529644-F557572 от 31.07.2020г при пълна идентичност на
фактическите и правни констатации както в АУАН (лист 5 и 6 от делото). На основание чл.185
ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на дружеството–жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 1900 (хиляда и деветстотин)
лева.
Тази фактическа обстановка е приета от съда за безспорна,
установява се от писмените и гласни доказателства.
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, но не по-късно от една
година от нарушението, а издаденото въз
основа на него наказателно
постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок от компетентен орган, оправомощен с представената по делото заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г
(лист 24-26 от делото). Нарушението е описано, като са посочени всички съставомерни
признаци, относими факти със съответстващата се правна квалификация.
Разпоредбата на
чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с
която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното
обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и
функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая
такава се явява Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства. Като нарушена в акта и наказателното постановление е посочена
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства. Тази разпоредба касае случаите, извън продажбите,
като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност/начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство да
се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми. Констатираната с акта фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, в т.ч.
протокол за извършена проверка, опис на паричните средства към момента на
започване на проверката, дневен
финансов отчет.
За така констатираното нарушение,
административнонаказващият орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
185, ал. 2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 1900 лева. В изречение
2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв.
Съдът
като съобрази разликата в сумите налични в обекта и въведени в касата счита, че
е санкцията следва да бъде определена в размер на 500 лева като я намира за
справедлива. В НП органът не е изложил мотиви за това, защо не прилага нормата
на чл.28 от ЗАНН.
Освен, че както бе посочено по-горе
нарушението не води до неотразяване на приходи, то е в значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения от същия
вид. Съдът е на мнение, че имуществена
санкция в минималния размер би допринесло до постигане целите на наказанието
визирани в чл.12 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е неприложим
институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по
делото обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в
категорията на маловажните нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно
понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл.93, т.9
от Наказателния кодекс–"маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието
е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния
вид, а тъкмо напротив – касае се за типично по вид нарушение, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдано.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В
конкретния случай, представителят на административнонказващия орган е поискал
да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата
за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва
да осъди жалбоподателя да го заплати.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение първо и чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V
наказателен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №529644-F557572
от 31.07.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП, с
което за извършено нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ
вр. чл.118 ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на основание
чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС на „А. 14“ ООД с ЕИК … със
седалище в гр.А. и адрес на управление ул.“С.“
№… представлявано от управителя П. В. А. с ЕГН ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 1900 (хиляда и деветстотин) лева, в частта му
относно размера на санкцията като я НАМАЛЯВА от 1900
(хиляда и деветстотин) лева до размер от 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №529644-F557572 от 31.07.2020г издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“–Бургас в ЦУ на НАП в останалата му част.
ОСЪЖДА
на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ „А. 14“ ООД с ЕИК … със седалище в гр.А. и адрес на
управление ул.“С.“ №… представлявано от управителя
Пенка Вангелова А. с ЕГН ********** да заплати в
полза на НАП-София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.