Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ-9 СЪСТАВ,
в
публично заседание на седми ноември
две
хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като изслуша докладваното от Председателя търг. дело № 5758
по описа за 2015 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ
СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 74 ОТ ТЗ.
Ищците
Б.Б.Н., ЕГН **********,
П.Б.Н., ЕГН
**********, Б.Б.Н., ЕГН **********, чрез
законния им представител А.П.Д., ЕГН **********,***2, чрез пълномощника адв. Р.П.Й., с адрес на кантора:
гр. София, ул. „********ет. 1, кантора 116, със съдебен адрес: адв. М.Д. и
чуждестранен адвокат П.Ц.Д., с адрес на кантора: гр. София, ул. „********с искова молба от 10.09.2015 г. твърди,
че трите малолетни ищци, заедно с неучастващите в настоящето производство Ю.П.Н.,
ЕГН **********, Б. Б.Н., ЕГН ********** и Г.Б.Н., ЕГН **********, са наследници на починалия на 14.05.2014 г.
Б.Г.Н., ЕГН **********.
С Решение №147 от 14.10.2014г.,
постановено по гр.д. 39313/2014 г., по описа на Софийски районен съд, 86
състав, шестимата наследници са приели по опис наследството на починалия Б.Г.Н.,
част от което са 341 003 /триста четиридесет и една хиляди и три/ броя
поименни налични акции, клас А, с право на глас, за които са издадени временни
удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 10 лева, на обща
стойност от 3 410 030 /три милиона четиристотин и десет хиляди и тридесет/
лева, представляващи 88.08 % от капитала на ответника „Б.Х." АД. Няма спор
между наследниците, че всеки един от тях наследява 1/6 /една шеста/ част от
наследството на починалия Б.Г.Н..
Законният представител А.Д. - майка на
малолетните ищци, от тяхно име е отправила искане на 22.05.2014 г. до ответника
„Б.Х.” АД за вписването на всяка от тях като акционер, притежаващ 56 833 /петдесет
и шест хиляди осемстотин тридесет и три/ броя обикновени поименни акции клас А,
с номинална стойност на всяка една от 10 /десет/ лева или на обща номинална
стойност от 568 330 /петстотин шестдесет и осем хиляди триста и тридесет/ лева.
С писмо от 12.08.2014 г., подписано от Г.Б.Н.,
в качеството му на Изпълнителен директор на ответника, вписването на всяка от
ищците като притежател на 56 833 броя обикновени поименни акции клас А и
достъпа до дружествените книжа са отказани. Вместо това, от управителния орган
на ответника е издаден алонж към акционерната книга, съгласно който ищците и
останалите трима наследници Ю. Н., Б. Н. и Г. Н. са вписани като притежатели на
по 1/6 идеална част от всичките наследени 341 003 броя поименни акции клас А,
под режима на чл. 177 от ТЗ. На 06.07.2015 год. законният представител на
ищците е отправил нова покана до ответника „Б.Х.“ АД, с искане трите малолетни
ищци да бъдат вписани като самостоятелни акционери, притежаващи всяка по 56 833
броя обикновени поименни акции клас А, с право на глас и с номинална стойност
на всяка една от по 10 /десет/ лева. С писмо от 30.07.2015 г., ответникът е
потвърдил становището си, че ищците не притежават самостоятелни права върху
наследените акции, а следва да упражняват правата върху всичките наследени 341
003 броя поименни акции клас А, заедно с останалите наследници, чрез общ
пълномощник съгласно чл. 177 от ТЗ. Междувременно, на 24.07.2015 г., законният
представител на ищците е предявил иск, съгласно чл. 71 от ТЗ, за установяване
спрямо ответника на качеството на трите ищци на акционери, притежаващи всяка по
56 833 броя обикновени поименни акции клас А и вписването им в акционерната
книга. Към момента този иск е предмет на търговско дело №5134/2015 г., по описа
на СГС, TO,
VI-3 състав, производството по което не е
приключило.
На 23.07.2015 г. законният представител
на ищците е получил покана за свикване на общо събрание на акционерите на
ответника, насрочено за 24.08.2015 г. от 11:00 часа, а при липса на кворум - на
10.09.2015 г. от 11:00 часа на адрес: гр. София, ул. „Д-р **********. В
поканата законният представител на ищците е приканен да упълномощи, заедно с
останалите неучастващи в настоящето производство наследници, общ пълномощник,
съгласно чл. 177 от ТЗ, който да представлява всички наследени 341 003 броя
поименни акции клас А на събранието. С писмо от 05.08.2015 г. законният
представител на ищците е заявил, че ще присъства на насроченото общо събрание и
следва да бъде допусната да упражни правото на глас по притежаваните от трите
малолетни ищци общо 170 499 поименни акции клас А (по 56 833 от всяка една). С
писмо от 12.08.2015г. ответникът категорично е отказал да допусне законния
представител на ищците до участие в общото събрание.
На 10.09.2015 г. е проведено Общо
събрание на акционерите на ответника, на което трите ищци са представлявани от
адвокат Р.Й., редовно преупълномощена, с писмено пълномощно съгласно чл. 25 от
Устава на ответника, от пълномощниците на ищците адвокат М.Д. и чуждестранен
адвокат П. Д.. Направеното от адвокат Р.Й. искане да бъде допусната до
гласуване по обявения дневен ред като пълномощник на трите ищци - акционери,
притежаващи всяка по 56 833 броя поименни акции клас А, е отхвърлено и същата е
отстранена от общото събрание. След отстраняването й, Общото събрание е взело
следните решения, съгласно обявения в поканата за свикването му дневен ред: 1.
„Общото събрание на акционерите приема годишния доклад за дейността на „Б.Х.“ АД за 2014г.“; 2. „Общото събрание на акционерите приема
годишния финансов отчет на „Б.Х.“АД за 2014г. и доклада на О.ора“; 3. „Общото
събрание на акционерите избира специализирано О.орско дружество „П.К.О.“ ООД, peг. №085 съгласно
Списъка на специализираните О.орски предприятия в България - регистрирани О.ори,
членове на института на дипломираните експерт-счетовО.ели в България, за
регистриран О.ор, който да извърши заверка на годишния финансов отчет на „Б.Х."
АД за 2015г.; 4. „Общото събрание на акционерите взема решение печалбата на
дружеството Дружеството за 2014 г. да не се разпределя като дивидент, а да се
отнесе към сметка „Печалби от минали години“; 5. „Общото събрание на
акционерите освобождава от отговорност членовете на Съвета на директорите за
дейността им през 2014 г.“
Твърди, че Общото събрание на акционерите на ответника е проведено в нарушение на
чл. 220, ал. 1 във връзка с чл. 181, ал. 1 от ТЗ и чл. 5, ал. 4 от Устава на
дружеството, поради което взетите от него решения следва да бъдат отменени.
Недопускането на ищците до участие и
гласуване в Общото събрание на ответника, чрез адвокат Р.Й., в качеството й на
пълномощник е незаконосъобразно, тъй като всяка една от малолетните ищци
притежава по 56 833 броя обикновени поименни акции клас А с право на глас от
капитала на ответника. Според трайната практика на ВКС (Определение №94 от
09.03.2011г. по ч.гр.д. №24/2011г„ I ГО; Определение №604 от 26.09.2013г. по
ч.т.д. №3860/2013г, I ТО; Определение №469 от 30.09.201З г. на ВКС по гр.д. №3749/2013г„ I ГО и други), съдебна
делба на акции е недопустима. Когато, както в настоящия казус, наследствените
части са безспорни /всеки един от законните наследници, съгласно горепосоченото
удостоверение, наследява 1/6 част/, акциите, попадащи в наследствената маса, се
разпределят между наследниците, пропорционално на наследствените им части, а
ответникът „Б.Х.“ АД е длъжен да извърши вписване в книгата на акционерите
единствено въз основа на искане от страна на ищците. След разпределяне на
акциите на Б.Г.Н. между шестимата наследници, под режима на чл. 177 от ТЗ
остават неподеляемите 5 /пет/ броя обикновени поименни акции, с номинална
стойност на всяка една от тях от по 10 /десет/ лева на обща стойност от 50
/петдесет/ лева. Единствено за тези акции важи изискването на чл. 177 от ТЗ,
според което правата по тях се упражняват заедно от всички наследници, чрез
пълномощник. Разпоредбата на чл. 177 от ТЗ е приложима единствено спрямо акции,
които не могат да бъдат поделени между наследниците без раздробяване, тъй като
акцията е неделима. В случая това се отнася само за 5 броя обикновени поименни акции, които не могат да се поделят между
наследниците. Съгласно цитираната практика, след смъртта на Б.Г.Н., всяка една
от малолетните ищци е наследила 56 833 броя обикновени поименни акции клас А, с
право на глас и с номинална стойност на всяка една от по 10 /десет/ лева или на
обща номинална стойност от 568 330 лева /петстотин шестдесет и осем триста и
тридесет лева/, чрез които е придобила акционерно участие в „Б.Х.“ АД и чрез
своя законен представител има право да упражнява всички членствени права като
самостоятелен акционер, включително и правото на глас, който всяка акция дава.
Следователно, незаконосъобразният отказ от страна на дружеството-ответник,
малолетните акционери, чрез техния законен представител или упълномощено от
него лице, да участват и да гласуват с притежаваните от всяка една от тях по 56
833 броя обикновени поименни акции клас А, на проведеното на 10.09.2015 год.
Общо събрание на акционерите, води до опорочаване на взетите решения от ОСА,
поради съществено нарушение на разпоредбите на Търговски закон, регулиращи свикването
и провеждането на ОСА, а именно чл. 220, ал. 1 и чл. 181, ал. 1 от ТЗ и чл. 5,
ал. 4 от Устава на дружеството. Моли
съда да отмени решенията, взети от Общото събрание на акционерите на „Б.Х.“ АД,
ЕИК********, проведено на 10.09.2015 г. от 11:00 часа на адрес: гр. София, ул.
„Д-р ********** като незаконосъобразни.
Ответникът
„Б.Х.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от изпълнителния директор Г.Б.Н., чрез адв. Л.О.Г.-М., със съдебен адрес:***, с
отговор на искова молба от 21.10.2015 г.
моли съда да постанови определение, с което да остави предявения иск по чл.
74 от ТЗ без разглеждане като недопустим, поради липса на
активна процесуална легитимация на ищците и да прекрати производството по него.
В случай че приеме, че предявеният иск е допустим, моли съда да постанови
решение, с което да го остави без уважение като неоснователен. Моли да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Твърди
се в ОИМ, че предявеният по реда на чл. 74 от ТЗ иск е недопустим, поради липса
на правна легитимация. Предявеният
иск по чл. 74 от ТЗ, с който се иска да бъдат отменени решенията, приети на
Общо събрание на Дружеството от 10.09.2015 г. е недопустим, тъй като съгласно
правилата на чл. 177 от ТЗ ищците не могат самостоятелно да предявяват искове
срещу Дружеството за отмяна на приетите на Общо събрание решения. Предявяването
на исковете по чл. 74 от ТЗ изисква като процесуална предпоставка ищецът да
установи качеството акционер, притежаващ определен брой акции от капитала на
дружеството. В случая, видно от представеното към исковата молба Удостоверение
за наследници с изх. № 1250 от 19.05.2014 г. ищците, както и Г.Б.Н., с ЕГН **********,
Б. Б.Н., с ЕГН ********** и Ю.П.Н., с ЕГН **********, са наследници на
акционера Б.Г.Н.. В качеството си на негови наследници по закон същите са
придобили всеки по 1/6 идеална част (определена съгласно чл. 5 ал. 1 и чл.9
ал.1 от Закона за наследството) от имуществото в наследствената маса,
включително и 1/6 идеална част
от всяка една акция от капитала на
Дружество, притежавана приживе от Б. Н.. Действително наследственото
правоотношение прави всички сънаследници съсобственици на всяка една от
акциите, по същия начин, по който възниква съсобственост и върху всяка една от
останалите движими вещи и всеки един от недвижими имоти, включени в
наследствената маса. Следователно след смъртта на общия им наследодател и на
основание чл. 177 изр.1. от ТЗ, всеки един от ищците (както и всеки един от
останалите наследници) е придобил не отделни акции в съвкупност, а идеална част
от правото на собственост върху всяка отделна акция, притежавана приживе от
наследодателя. Поради това Ищците не могат да се легитимират в настоящия процес
като отделни акционери в Дружеството, притежаващи самостоятелни права по чл.
181, ал. 1 от ТЗ, включително не могат самостоятелно да участват в Общите
събрания на Дружеството, съответно не могат самостоятелно да предявяват искове
срещу него по чл. 71 или по чл. 74 от ТЗ. Към настоящия момент подобни права те
биха могли да упражняват единствено по предвидения в закона ред за упражняване
правата върху съсобствени акции, а именно по реда на чл.177, изр.2 от ТЗ -
заедно с останалите съсобственици на процесните акции, като определят общ
пълномощник по реда на чл. 177 от ТЗ. Едва след извършването на доброволна
делба, Ищците биха придобили качеството на титуляри на определени (и
индивидуализирани по брой, номер, емисия) акции и едва тогава биха имали и
самостоятелна активна процесуална легитимация да водят искове по чл.71 и чл.74
от ТЗ. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 177 от ТЗ изрично
регламентира неделимостта на акциите и допуска една акция да
принадлежи на повече от едно лице без да създава задължение за прекратяване на
съсобствеността върху акции, независимо от начина, по който такава
съсобственост възниква - било чрез правна сделка, било чрез наследяване. Т.е.
възникването на подобна хипотеза на съсобственост върху акции при наследяването
е напълно допустима от закона. Неделимостта, предвидена в чл. 177 ТЗ се отнася
за всяка една акция от наследствената маса, която по силата на наследяването
преминава в съсобственост на няколко лица - наследници на починалия
наследодател. Доколкото всяка акция инкорпорира определени акционерни права,
неделимостта на акцията води и до неделимост при упражняване на тези права,
когато акцията е притежавана съвместно от няколко лица - в този смисъл е и
изричната разпоредба на чл.177 изр.2 от ТЗ. Именно, защото е налице и неделимост в упражняването
на правата на съсобствениците на акции, следва и да е налице винаги
задължителна съвместност при упражняването на правото на иск за защита на
правата по всяка една акция, включително правото на участие в общи събрания и
правото на иск за отмяна на решенията на общите събрания като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Съвместната процесуална
легитимация е предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по чл.
74 от ТЗ. Приложимостта на чл. 177 от ТЗ по отношение на всички наследени акции
е потвърдено от всички от наследниците на Б. Н., включително и от законния
представител на Ищците, чрез упълномощаването на общ представител (видно от
пълномощно от 14.10.2014 г., представено към настоящия отговор като Приложение
№ 1), който ги е представлявал на редовното Общо събрание на акционерите на
Дружеството, проведено на 15.10.2014 г. Тъй като по делото не са представени
доказателства, а и не се твърди от Ищците, че е постигнато общо съгласие по чл.
177 от ТЗ за определяне на пълномощник, който да упражнява правата на
наследниците по акциите, както и не се твърди да е извършвана делба на акциите
между наследниците, предявеният иск за отмяна на приетите на Общото събрание на
акционерите на Дружеството на 10.09.2015 г. е недопустим поради липса на
активна процесуална легитимация на Ищците.
В случай че, независимо от изложеното
по-горе, съдът отхвърли възраженията за недопустимост на предявения от Ищците
иск по чл. 74 от ТЗ, моли да вземе предвид горепосочените правни аргументи и
при разглеждане въпроса за основателността на иска по-долу. предявеният
по реда на чл. 74 от ТЗ иск за отмяна на приетите на общото събрание на
акционерите на дружеството на 10.09.2015 г. е неоснователен. Видно от
изложените в исковата молба твърдения на 10.09.2015 г. процесуалният
представител на Ищците не е бил допуснат до участие в Общото събрание на
акционерите на Дружеството от 10.09.2015 г., включително не е бил допуснат до
гласуване по обявения дневен ред на събранието. Изцяло оспорва така изложените
от Ищците факти като неотговарящи на обективната действителност, което се
потвърждава и от представените към исковата молба доказателства. Видно от
Констативен протокол Акт № 140, том № IV, per. № 8506/10.09.2015 г., Г. Т., помощник-нотариус по
заместване на В.М., се е явил заедно с процесуалния представител на Ищците на
адреса на провеждане на Общото събрание на акционерите на Дружеството „в приблизително 11,03 часа”, т.е. след началния обявен час за
провеждане на Общото събрание на акционерите на Дружеството. Процесното
събрание е било проведено при условията на чл. 227 ал. 2 от ТЗ и не е било
необходимо наличие на кворум за законното му провеждане, поради което и същото
е било проведено в присъствието на акционерите на Дружеството, явили се преди
или точно в началния час на Общото събрание. В потвърждение за началния час, в
който е започнало Общото събрание на акционерите, представя като Приложение № 2
към отговора на исковата молба Протокол от приетите на това събрание решения. В
същото време, самият Констативен протокол Акт № 140, том № IV, per. № 8506/10.09.2015 г., установява, че процесуалният
представител на Ищците се е явил в „приблизителен” час, последващ обявения
начален час на събранието. Следователно реалната причина, поради която Ищците, чрез процесуалния си
представител, не са взели участие на проведеното Общо събрание е не
недопускането им или отстраняването им, а тяхното закъснение и пропускане на
неговото начало. Пропускането на
Общото събрание на акционерите на Дружеството обаче не е въведено в
разпоредбите на Търговския закон като основание за отмяна на приетите на него
решения. В тежест на акционерите е да се явят навреме, да бъдат регистрирани за
участие преди обявения начален час на Общото събрание и да участват в него в
зависимост от правата си и по предвидения в закона ред за участие. Още повече,
че Ищците и останалите наследници, в качеството им на притежатели на идеални
части от акции са били надлежно поканени да вземат участие в Общото събрание по
реда на чл.177 изр.2 от ТЗ, в потвърждение на което Ищците са представители към
исковата си молба Покана за участие в Общото събрание на акционерите на
Дружеството. Поради това и доколкото процесното Общо събрание е законосъобразно
свикано и проведено, дори и при отсъствие на Ищците, предявеният иск по чл. 74
от ТЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.
Неоснователно и неправилно е и твърдението на Ищците, че Общото събрание на
Дружеството от 10.09.2015 г. е проведено в нарушение на чл. 220, ал. 1 във
връзка с чл. 181, ал. 1 от ТЗ и чл. 5, ал. 4 от устава на Дружеството, поради
което приетите от него решения следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Съгласно чл. 220, ал. 1 от ТЗ „Общото събрание включва акционерите с право на
глас”. Както вече се установи в изложението на раздел I., т. 1 на отговора на
исковата молба Ищците, а и останалите наследници на Б. Н., нямат самостоятелно
качество на акционери - притежатели на акции от капитала на Дружеството, а
единствено на съсобственици - притежатели на идеални части от правото на
собственост върху всяка една
наследена поименна акция. Прекратяването
на съсобствеността върху наследените акции между наследниците на Б. Н. и
придобиването на самостоятелно право на собственост върху определен брой акции
изисква съгласие на наследниците относно индивидуализиращите белези на акциите,
които се придобиват от всеки един от наследниците, а именно акциите следва да
бъдат индивидуализирани по вид, клас, брой, пореден номер и т.н. По делото
липсват доказателства, а и не се твърди от Ищците, подобно съгласие да е
постигнато от наследниците на Б. Н. и наследените акции да са реално поделени
между тях. При наследяването безспорно възниква съсобственост върху всяка една
от наследените акции от капитала на Дружеството и тази съсобственост не може да
бъде прекратена по друг начин, освен чрез доброволна делба. Поради това,
твърдението на Ищците, че всяка една от тях е акционер на Дружеството и
самостоятелно притежава 56 833 броя акции от капитала на Дружеството е необосновано
и не следва да се кредитира от настоящия състав на Софийски градски съд. Намира
за необосновано позоваването от процесуалните представители на Ищците на
Определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч.гр.д. № 24/2011 г., I Т.О., ТК на ВКС, на Определение № 604 от 26.09.2013 г
по ч.т.д. № 2860/2013 г., I Т.О., ТК на
ВКС и на Определение № 469 от 30.09.2013 г по гр.д. № 3749/2013 г., I Г.О. на
ВКС като „наличие на трайна съдебна практика относно възможност за откриване на
персонални партиди в случаите, когато акциите в зависимост от броя им, могат да
се разпределят между съсобствениците съобразно дела им, а при наличие на
остатък от неразпределени акции, режимът на чл. 177 от ТЗ да продължи да се
прилага само за този остатък”. Моли да не се кредитират доводи, основани на
цитираната съдебна практика, като излага подробни съображения. За неоснователно
и неправилно в подкрепа на твърдението, че всяка една от Ищците притежава по 56
833 броя поименни акции от клас А от капитала на Дружеството, намира
позоваването на факта, че дяловете на съсобствениците върху акциите били
определени с влязло в сила решение № 147 от 14.10.2014 г. на Софийски районен
съд, с което наследниците на Б. Н. са приели наследството по опис. В това
решение са посочени броят акции, които Б. Н. е притежавал приживе от капитала
на Дружеството, както и наследствените квоти, но никъде не се сочат
индивидуално притежавани „пакети акции”, придобити от наследниците. Напротив,
от това решение е видно, че наследството създава съсобственост, която
съсобственост, по силата на ТЗ е съсобственост върху всяка отделна акция.
Наследяването от няколко лица на пакет акции поражда общо притежание на всяка
от тези акции от всички наследници и за да се индивидуализират отделните акции
е необходимо, същите да бъдат разделени чрез доброволна делба между
наследниците с посочване на предвидените им в чл. 183, ал. 1 от ТЗ
индивидуализиращи ги белези, а дотогава правата по тях се упражняват, по реда,
определен в закона (чл. 177 от ТЗ). Недопустимо и лишено от всякакво законово
основание е домогването да се третира по различен начин съсобствеността върху
налични акции в зависимост от броя на съсобствените акции, броя на
съсобствениците и възможността, респективно невъзможността за точно поделяне на
акциите между съсобствениците. Твръди се още, че Ищците са пропуснали участието
в процесното Общо събрание, поради тяхното закъснение и пропускането на
началния му час, но дори и да са дошли навреме, то те не притежават
самостоятелно качеството на акционер по смисъла на чл. 220, ал. 1 от ТЗ и
съответно не могат самостоятелно да упражняват правата по чл. 181, ал. 1 от ТЗ.
Предвид всичко изложено, моли съда да постанови определение, с което да остави
предявените искове по чл. 74 от ТЗ без разглеждане като недопустими и да
прекрати производството по тях. В случай, че съдът приеме, че предявените
искове са допустими, моли да постанови решение, с което да ги остави без
уважение като неоснователни. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ищците Б.Б.Н.,
с ЕГН **********, П.Б.Н., с ЕГН **********,
Б.Б.Н., с ЕГН **********, чрез законния им представител А.П.Д., с ЕГН **********,***2, чрез пълномощника адв. Р.П.Й.,, с допълнителна искова молба от 24.11.2015 г. оспорва твръденията на ответната
страна, поддържа и доразвива аргументите, изложени с първоначалтата искова
молба.
Ответникът „Б.Х.“ АД, с ЕИК ********, чрез адв. Л.О.Г.-М., със съдебен адрес:***, с допълнителен отговор на допълнителна искова молба от 23.12.2015 г. поддържа и допълва становището за неоснователност на исковата молба.
С
Определение от 08.03.2016 г. на СГС, ТО, VI-9 състав,
по т.д. № 5758/2015 г. по описа на СГС, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е СПРЯНО производството по делото до приключване с влязло в сила решение
на т.д. № 5134/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI-3 състав.
На основание чл. 230, ал. 1 от ГПК производството по
т.д. № 5758/2015 г. по описа на СГС, е възобновено
с Определение от 13.03.2018 г. на СГС, ТО, VI-9 състав.
Съдът като прецени довО.е
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представен
препис от влязло в законна сила Решение №147 от 14.10.2014 г., постановено по гр. д. №
39313/2014г., по описа на Софийски районен съд, 86 състав, е допуснато, с
предмет иск по чл. 61, ал. 1 от ЗН.
Видно от Алонж № 1 към Книгата за
акционерите на „Б.Х.” АД, считано от 14.05.2014 г.
посочените по-долу лица, в качеството им на законни наследници на Б.Г.Н.,
с ЕГН **********, вписан в Книгата
за акционерите като акционер № 001,
собственик на 341 003 поименни налични
акции от клас А с право на глас (всяка
с номинална и емисионна
стойност от 10 лева)
от капитала на дружеството,
притежават заедно, по смисъла на чл. 177 от ТЗ, акции от капитала на
дружеството в идеални части, както следва: Ю.П.Н., ЕГН ********** -1/6 идеална част от притежаваните от Б.Г.Н. 341 003 поименни налични акции от клас А с право на глас (всяка с номинална и емисионна
стойност от 10 лева) от капитала на „Б.Х.“ АД; Б. Б.Н., ЕГН **********, 1/6 идеална част от притежаваните от Б.Г.Н. 341 003 поименни налични акции от клас А с право на глас
(всяка с номинална и емисионна стойност от 10 лева) от капитала на „Б.Х.” АД; Г.Б.Н.,
ЕГН ********** - 1/6 идеална част от притежаваните от Б.Г.Н. 341 003 поименни налични акции от клас А с право на глас (всяка с номинална и
емисионна стойност от 10 лева) от капитала на „Б.Х.“ АД; Б.Б.Н., ЕГН ********** - 1/6 идеална част от притежаваните от
Б.Г.Н. 341 003 поименни налични акции от клас А с право на глас (всяка с
номинална и емисионна стойност от 10 лева) от капитала на „Б.Х." АД; П.Б.Н., ЕГН ********** - 1/6 идеална
част от притежаваните от Б.Г.Н. 341 003 поименни налични акции от клас А с
право на глас (всяка с номинална и емисионна стойност от 10 лева) от капитала
на
„Б.Х.“ АД; Б.Б.Н., ЕГН *********
- 1/6 идеална част от притежаваните от Б.Г.Н. 341 003 поименни налични акции от
клас А с право на глас (всяка с номинална и емисионна стойност от 10 лева) от
капитала на „Б.Х.” АД. Правата по съвместно притежаваните от посочените по-горе
лица акции се упражняват заедно чрез упълномощен от тях пълномощник съгласно
чл. 177 от Търговския закон. Съвместно притежаваните от посочените по-горе лица акции са заложени в
полза на Европейската банка за възстановяване и развитие като обезпечение по Договор за финансов заем от 14.07.2006 г. сключен между „Б.Х.“ АД и
Европейската банка за възстановяване и развитие. В изпълнение на задълженията по
този договор издадените от дружеството временни удостоверения срещу направените от наследодателя Б.Г.Н. имуществени
вноски за
сметка
на записаните от него акции от капитала на „Б.Х.” АД са предадени в оригинал на Европейската банка за
възстановяване и развитие.
С Уведомление от 22.05.2014 г., адресирано до председателя на Съвета на директорите на „Б.Х.“
АД, А.П.Д., в качеството й на законен
представител на малолетните й деца: Б.Б.Н.,
П.Б.Н., Б.Б.Н. и във връзка с
качеството им на наследници на починалия им баща Б.Г.Н., починал
на 14.05.2014 г., е заявила искане за вписване в Книгата на акционерите на „Б.Х.“
АД, ЕИК ******** на малолетните й деца, придобили акциите по наследство от
наследодателя Б.Г.Н., ЕГН **********. Липсват данни за връчване на
уведомлението.
С Писмо
от 12.08.2014 г. ответникът „Б.Х.“
АД, е уведомил ищците, във връзка с получено писмо вх. № 3 от 11.08.2014 г.,
с което се иска малолетните деца на А.Д. да бъдат вписани в книгата за
акционерите на Дружеството, както и да бъде предоставен достъп до дружествените
книжа, че считано от 14.05.2014 г., всички наследници на г-н Б. Н. по право са
придобили и към момента притежават по 1/6 идеална част от правото на
собственост върху всяка една поименна акция от капитала на дружеството,
притежавана до 14.05.2014 г. от г-н Н.. Следователно, малолетните деца, както и
останалите наследници на г-н Н., нямат самостоятелно качество на акционери -
притежатели на акции в Дружеството, а единствено на съсобственици - притежатели
на идеални части от правото на собственост върху всяка една наследена поименна
акция.
На 06.07.2015 г. от ищците, чрез адв. М.Д. и адв. П. Д., е отправена Покана до „Б.Х.“ АД, за издаване на алонж към временните удостоверения и
за вписване на ищците в акционерната книга на дружеството в 7-дневен срок от
получаване на поканата.
В Писмо от 30.07.2015 г., адресирано до М.Д. и П. Д.,
ответникът „Б.Х.“ АД, чрез адв. С.Т., е заявил, че издаването на алонж към временните удостоверения за акциите, оставени в
наследство от г-н Б. Н., е правно необосновано, тъй като правото на наследяване
на съответна идеална част от акциите възниква по силата на закона, а
същевременно е и невъзможно, тъй като временните удостоверения за акциите са
джиросани от Б. Н. с джиро за залог в полза на Европейската банка за
възстановяване и развитие, а владението им е предадено на залогополучателя.
Видно
от Покана за Общо събрание на
акционерите на „Б.Х.“ АД, за дата 24.08.2015 г. от 11:00 ч., а при липса на
кворум за 10.09.2015 г. от 11:00 ч., адресирана до наследниците на Б.Г.Н., с
посочен дневен ред, същата е връчена на адресатите на 23.07.2015 г., чрез П. Д..
Във връзка с получената покана за
ОСА, с Писмо от 05.08.2015 г., изпратено от пълномощниците на ищците, ответникът
е уведомен, че законният представител на малолетните акционери А.П.Д. или упълномощено
от нея лице ще присъства на Общото събрание на акционерите на „Б.Х.“ АД, което
ще се състои на 24.08.2015 г., а при липса на кворум - на 10.09.2015 г., като
ще представлява трите малолетни акционери с притежаваните от тях общо 170 499
обикновени поименни акции клас А и следва да бъде допусната да упражни правото
на глас в ОСА, съобразно притежаваните от децата й акции. На основание чл. 251а от ТЗ е отправено
искане до Общото събрание на акционерите на „Б.Х.“ АД, чрез Съвета на
директорите, за назначаване на контрольор - специализирано О.орско предприятие,
вписано в регистъра на Института на дипломираните експерт - счетовО.ели, което
да провери годишния финансов отчет на „Б.Х.“ АД за 2014 г.
В
отговор на писмото от 05.08.2015 г., ответникът „Б.Х.“ АД, чрез адв. Л.Г.ева, е изпратил Писмо от 12.08.2015 г., адресирано до М.Д. и П. Д., в което е изразил
становище, относно претенциите на ищците, като счита същите за неоснователни.
Видно
от приложен по делото Констативен
протокол от 10.09.2015 г., с нотариална заверка на подписа на адв. Р.Й.,
акт № 140, том IV, рег. № 8506 от 10.09.2015 г. на Г. Тихолов, помощник-нотариус по заместване на
нотариус В.М., с рег. № 053 на НК, Г.
Тихолов, по искане на адв. Р.П.Й., се е явил в приблизително 11,03
(единадесет часа и три минути) часа, на адрес в град София, улица „Христо ********,
в офиса на адвокатска кантора „Т. и Д.“, за
да присъства на Общото събрание на акционерите на „Б.Х.“ АД, ЕИК ********,
насрочено за 10.09.2015 г. в 11,00 часа и да състави констативен протокол
относно неговото провеждане. При явяването си на адреса е бил придружен от адв.
Р.П.Й. и адв. И.А.И.от САК. Били са посрещнати от служителка
(рецепционист/секретар) от адвокатска кантора „Т. и Д.“. Лицето ги запитало какъв е повода за посещението и адв.
Р.Й. отговорила, че идват, за да вземат участие в насроченото Общо събрание на
„Б.Х.“ АД, адв. Р.Й. - в качеството й на адвокат-пълномощник на малолетните
акционери, придружена от нейн колега адвокат и от помощник-нотариуса. Веднага
били поканени от служителката и настанени в малка заседателна зала, в която
нямало никой. Помолили ги да изчакат. Около 11,15 часа в залата се явил
непознат за присъстващите в стаята господин, който се представил като адв. С.Т..
Адв. Т. поискал от тях да се легитимират, като адв. Й. представила и 2 бр.
пълномощни. Адв. Т. им заявил, че Общото събрание на „Б.Х.“ АД вече е
приключило, както и че нямат право да вземат участие в събранието, поради
обстоятелството, че адв. Р.Й. не е надлежно упълномощена от всички наследници
на покойния Б. Н., и че за участие в общото събрание не е канен и следователно
не може да присъства нотариус/помощник-нотариус. Адв. Й. поискала да й бъде
представено копие от протокола на Общото събрание на „Б.Х.“ АД.
Адв. С. Х. заявил, че трябва да обсъди въпроса с участниците в общото събрание
и напуснал залата. Върнал се обратно в залата в 11,35 часа и ги информирал, че
поради липса на представителна власт адв. Й. няма право да получи копие от
протокола на ОС на „Б.Х.“ АД. В 11,42 часа срещата им приключила и напуснали
офиса на адвокатска кантора „Т. и Д.“.
По делото е приет като
писмено доказателство Протокол от Общо събрание на акционерите на „Б.Х.“ АД, проведено на 10.09.2015 г., в гр. София, ул. „Д-р****
********от 11:00 ч. От същия се
установява, че събранието е проведено
при следния дневен ред, а именно: 1. Приемане на годишния доклад за
дейността на „Б.Х.“ АД за 2014 г.; 2. Приемане на годишния финансов отчет на „Б.Х.”
АД за 2014 г. и на доклада на О.ора; 3. Избор на регистриран О.ор за заверка на
годишния финансов отчет на „Б.Х.“ АД за 2014
г.; 4. Разпределение на печалбата на Дружеството за 2014 г.; 5.
Освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите на
Дружеството за дейността им през 2014 г. Взети
са следните решения, съгласно обявения дневен ред: По т. 1 от дневния ред - Общото събрание на акционерите приема годишния доклад за
дейността на „Б.Х.” АД за 2014 г.; По т. 2 от дневния ред - Общото
събрание на акционерите приема годишния финансов отчет на „Б.Х.” АД за 2014 г.
и доклада на О.орите; По т. 3 от дневния ред - Общото събрание на акционерите избира „П.К. О.” ООД за
регистриран О.ор, който да извърши заверка на годишния финансов отчет за 2015
г. на „Б.Х.” АД; По т. 4
от дневния ред - Общото
събрание на акционерите взема решение печалбата на Дружеството за 2014 г. да не
се разпределя като дивидент и да се отнесе към сметка „Печалби от минали
години”; По т. 5 от дневния ред - Общото събрание на акционерите
освобождава от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им
през 2014 г.
Към доказателствения
материал по делото са приобщени още: Удостоверение
за наследници на Б.Г.Н. с изх. № 1250/19.05.2014 г. на Община Ловеч; 3 броя Удостоверения за раждане на Б.Н., П.Н. и Б.Н.; Устав на „Б.Х.“ АД; Искова молба вх. № на СГС 94777/24.07.2015
г., въз основа на която е образувано т. д. №5134/2015 г. по описа на СГС, TO, VI-3 състав; Пълномощно
от А.П.Д., в качеството й на законен представител на Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., с което е упълномощила адв. М.Д. и адв. П. Д. да ги представляват на ОСА на „Б.Х.“
АД, което ще се проведе на24.08.2015 г. от 11:00 ч., а при липса на кворум за
10.09.2015 г. от 11:00 ч.; Пълномощно за
преупълномощаване на адв. Р. Й.; Пълномощно по чл. 177 от ТЗ от 14.10.2014 г.; Нотариална покана с рег. № 448/10.01.2018 г. на М.А.,
помощник-нотариус по заместване на нотариус Иван Дахтеров, изпратена от „М.А.“
ЕООД, до „Б.Х.“ АД, ведно с приложенията към нея.
За изясняване на преюдициалните въпроси, по делото е приложено
влязлото в законна сила на 22.02.2018г. Решение
№ 679/24.03.2017 г. на САС, ТО, 9 състав, по т. д. № 5664/2016 г. по описа на
САС, постановено по искове с
предмет чл. 71 от ТЗ
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл.74
от ТЗ е конститутивен по правило, като с него се търси промяна на едно
съществуващо правоотношение - промяна на прието от общо или учредително
събрание решение. Той е предоставен на всеки съдружник или акционер в търговско
дружество, ако взетите от общото му събрание решения противоречат на
повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно устава
на дружеството. Нормата предпоставя, че ищецът разполага с качеството съдружник
или акционер към момента на провеждане на събранието – аргументи от буквалното
тълкуване на ал.1, ал.2 във вр. с ал.1 и ал.3 на чл.74 от ТЗ. Конститутивното
действие на съдебното решение по чл.74 ТЗ се проявява не само по отношение на
страните по иска - ищеца – съдружник или акционер и ответника - дружеството, но
и спрямо всички останали съдружници или акционери, които не са участвали в
производството по делото. Задължителната сила на указанията на съда при отмяна
на решенията изисква при повторно разглеждане на същия въпрос членовете на
дружеството да се съобразяват с дадените тълкувания на законите, договора и
устава – чл.75, ал.1 от ТЗ, а всеки съдружник или акционер може да се позове на
нищожност на решения или действия на дружеството, извършени в противоречие с
влязло в сила решение на съда – чл.75, ал.2 от ТЗ. Следователно потестативното
право за отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, респ. противоречащи на
дружествения договор решения на Общото събрание, е предоставено в полза на
лице, притежаващо визираното в закона качество за защита на неговите лични –
имуществени или неимуществени членствени права, но и с оглед интересите на
останалите съдружници и акционери, на дружеството и на обществения интерес.
Разпоредбата охранява спазването на закона, правилата на добросъвестността и на
доброволността при сдружаването. Правният интерес, в случая, произтича от
принципи от по-висш ранг в сравнение с частния интерес на всяко лице,
разполагащо с правото да потърси правна защита и съдействие пред съда. В
производството по чл.74 от ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна
процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който
принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а
наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на
качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото
събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качеството следва да е налице към
момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните
решения.
Искът
се предявява в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал
или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от
узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Спорът се
разглежда по реда на гл. 32 ГПК – производство по търговски спорове. Всеки
съдружник или акционер може да встъпи в делото съгласно разпоредбите на
Гражданския процесуален кодекс. Той може да поддържа иска дори и ищецът да се
откаже от него или да го оттегли.
Съгласно
утвърдената съдебна практика, съдебният контрол на решенията на общото събрание
на търговско дружество е за законосъобразност и изключва проверка на целесъобразността – проверява се само дали
решенията на ОС противоречат на повелителни разпоредби на закона, на
учредителния договор или на устава на дружеството. (в този смисъл са Решение №293 от 10.04.1994 по г.д. 246/94, ВС,
5-чл., Решение №123 от 03.04.1992 г. по г.д. №30/92 г. на ВС, V. Г.О., Решение
№4 от 30.01.1995г. по ф.д. №193/94 г. на ВС, V. Г.О.,).
Противоречието
на решението на Общото събрание със закона и/или дружествения договор (устава)
се преценява както с оглед на материално-правните
правила - нарушаване разпоредбите за разпределение на печалба, решение
за приемане на нов съдружник, определяне на дивиденти, решение за изключване на
съдружник, противоречащо с устава (договора) и/или закона, нарушаване на
визираните в чл.224 от ТЗ право на сведения и правата на акционера да прегледа
и да получи безплатно всички писмени материали, свързани с дневния ред, в
установения срок и други; така и на
процесуалните - нарушение на законовите разпоредби относно свикване на
общото събрание, чл.139, ал.1 и чл.223 от ТЗ, неизпращане на писмена покана до
съдружник или акционер, ако е предвидена в договора (устава), и т.н., т.е.
неспазване процедурата както на свикване, така и на провеждане на събранието на
дружеството е достатъчно основание да се приеме, че взетото или взетите решения
подлежат на отмяна по иск на основание чл.74 от ТЗ.
Във
връзка с така изложеното и по допустимостта на иска с правно основание чл. 74
от ТЗ, настоящият съдебен състав, намира, че
искът е допустим. Исковата молба е депозирана в преклузивния срок, като не се спори
между страните и от Протокола от ОС се установява, че на процесното ОСС са
взети атакуваните в настоящето производство решения. Към датата на провеждане
на процесното събрание, ищците се легитимират като наследници на починал акционер
в ответното дружеството. Поради това са налице
предпоставките, обуславящи допустимост на разглеждане на исковата молба. За
неоснователни, съдът, приема наведените от ответната страна възражения по повод
процесуалната легитамация на ищците. За приложимостта на разпоредбата
на чл.177 от ТЗ към надлежното упражняване на правото на иск
по чл.74 от ТЗ от един или няколко (но не от всички) съпритежатели на
наследените акции е налице константна съдебна практика – (Решение №127/10.02.15
г. по т.д.№3197/13 г. на ІІ-ро Т.О. на ВКС, Определение №88/15.02.16 г. по
ч.т.д.№2857/15 г. на ІІ-ро Т.О. на ВКС и Решение №62/28.06.17 г. по т.д.№298/16
г., Решение №159/12.12.2017 по дело №375/2016 г. на ВКС, ТК, I Т.О.), приемаща
еднозначно и непротиворечиво,че това правило не може да бъде абсолютизирано до
степен отричаща възможността всяко от лицата по единното членствено
правоотношение (съпритежатели на дружествен дял или акция), да може да упражнява лично и независимо от
останалите отделни членствени права или да отговаря за изпълнението на отделни
задължения, имащи строго личен характер,включително и произтичащото от
материалните права върху акциите процесуално право на иск. Последното се
обуславя от личната преценка на всеки от съпритежателите дали и доколко дадено
решение на Общото събрание засяга негови признати от закона и учредителния акт
членствени права. Да се приеме,че отделният съпритежател на акции би могъл да
действа единствено при условията на съвместна процесуална легитимация,заедно с
останалите, означава, при наличие на спор между тях или обикновена
незаинтересованост на част от тях, да бъде отречено изобщо правото му на такава
лична преценка и да се лиши от право на защита срещу незаконосъобразни решения
на Общото събрание, каквито права законът предоставя на лицата,притежаващи
качество на акционери /без оглед на това дали черпят правата си на такива на
самостоятелно основание или в условията на съпритежание върху акциите/. Не може
да се възприеме тезата, че съвместното притежание предполага задължително
другарство на съпритежателите на акциите в процеса, доколкото, предвид
конститутивното действие на решението по чл.74 от ТЗ – спрямо всички
останали съдружници или акционери, които не са участвали в производството,
необходимостта от участието на всички другари, за да би било постановено
еднакво спрямо тях решение, е преодоляна. Поради това и с посочената практика
по въпроса за приложението на аналогичните разпоредби на чл.132 от ТЗ и чл.177
от ТЗ е възприето разрешение в смисъл, че за предявяване на иск за защита
на членствени права, както срещу дружествата с ограничена отговорност, така и
по отношение на акционерните дружества, не се изисква съвместна процесуална
легитимация на всички съдружници/акционери - съпритежатели на дялове/поименни
акции като предпоставка за допустимост на иска.
Споделяйки и
съобразявайки така цитираната констатантна практика, настоящият състав намира,
че дължи разглеждане и произнасяне по
същество на исковете с правно основание чл. 74 от ТЗ.
По делото не се спори, а и от представеното
Удостоверение за наследници с изх. № 1250 от 19.05.2014 г., се установява, че
ищците, както и Г.Б.Н., с ЕГН **********, Б. Б.Н., с ЕГН ********** и Ю.П.Н., с
ЕГН **********, са наследници на починалия акционер Б.Г.Н.. С Решение №147 от 14.10.2014 г., постановено по гр. д. № 39313/2014г.,
по описа на Софийски районен съд, 86 състав, е допуснато, на
основание чл. 61, ал. 1 от ЗН, ПРИЕМАНЕ
ПО ОПИС на наследството,
останало от Б.Г.Н., ЕГН **********,
починал на 14.05.2014 г., от наследниците му Ю.П.Н., ЕГН **********, Г.Б.Н.,
ЕГН **********, Б. Б.Н., ЕГН **********, и малолетните Б.Б.Н., ЕГН **********. П.Б.Н.,
ЕГН **********, Б.Б.Н.. ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А.П.Д.,
ЕГН **********, което наследство се състои от подробно описано в диспозитива на
решението имущество, в т. ч. ПРАВА НА
СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ АКЦИИ И ДЯЛОВЕ ОТ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА - 341 003 акции (всяка с номинална стойност
от 10 лева) от капитала на „Б.Х.” АД, регистрирано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК ********.
Във връзка с
горното и с оглед очертаните спорни по делото моменти, на изследване подлежи
въпросът дали върху наследените акции ex lege възниква индивидуална собственост
за всеки един от наследниците, с неделим остатък от 5 акции или върху всяка
една от наследените акции възниква съпритежание в идеални части. По искане
на ищцовата страна, на основание чл. 229 от ГПК, настоящият процес беше спрян
до приключване на инициираното съдебно производство с предмет - иск по чл. 71
от ТЗ. Към момента на възобновявяне на делото е налице влязъл в законна сила по
търг. дело № 5664/2016 г. на САС, по смисъла на който исковете на ищците за
придобити от всяка една от тях в индивидуална собственост на 56833 броя
обикновени поименни акции клас А от капитала на „Б.Х.“ АД въз основа на
наследяване от Б.Г.Н., починал на 14.05.2014 г. са отвърлени. След
изясняване на делото от фактическа страна и даване ход по същество, в писмените
си бележки ищците са отрекли тезата си
за преюдициалния характер на производството с предмет чл. 71 от ТЗ и са поставили
искане за самостоятелното разрешаване на основния спорен въпрос в процеса за
притежаваните в съсобственост от ищците акции с настоящото съдебно решение.
Съобразно изложеното,
следва да бъде отбелязано, че в случая, принципно разминаване по горепосочения
въпрос във възприетото с мотивите на въззивно решение, постановено по т.д № 5664/2016 г. и тези, споделяни от настоящия
съд не съществува, предвид следното:
Членството в
акционерно дружество е наследимо на общо основание. При смърт на наследодателя
– акционер, неговите акции преминават по пътя на универсалното правоприемство
върху наследниците му. Наследяването на акциите може да бъде по закон или по
завещание, включително акции могат да бъдат прехвърлени и чрез завет, но
спецификите на наследственото правоприемство, когато част от наследството са
акции, са обусловени от спецификите на правата, които акцията като ценна книга
обективира. Като общопризнат способ за придобиването на акции, наследяването се
подчинява се на общите разпоредби на Закона за наследството, тоест акции могат
да се наследят по закон или по завещание (чл. 5 чл. 28 от ЗН), като за
наследника на акция възникват различни права и задължения, с оглед естеството
на правата, които материализира конкретната акция. Когато наследникът е един,
той получава цялото наследство, а когато наследниците са няколко лица между тях
възниква наследствена имуществена общност, в която всеки от тях участва със
съответната идеална част. Съгласно чл.
177 от ТЗ, когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по
нея заедно, като определят пълномощник. По повод на този законов текст, в
теорията се сочи, че разпоредбата има предвид случаите, при които по
отношение на материализираните от акцията права е налице съпритежание.
Съвместното съпритежание и съсъобствеността обаче не са еднозначначни понятия.
Доколкото последната се определя в теорията като единно субективно вещно право
на собственост, принадлежащо на две или повече лица, респективно като
самостоятелно право на собственост, възникващо в полза на всеки един от
съсобствениците върху част от вещта и частта не е материално обособен дял, а
вещта е поделена мислено, то за съсобственици може да се говори само по
отношение правата върху ценната книга – документ, но не и за правата,
обективирани в ценната книга – акция, а именно – върху членственото
правоотношение. Акциите имат сложна правна природа и съчетават в себе си
няколко качества - на вещ, на вземане и на ценна книга. В качеството си на вещи
и ценна книга, акциите се характеризират с редица индивидуализиращи ги белези -
номер, партида, номер на временно удостоверение, дата на издаване и т.н. Това е така не само по причина, че съсобственост
възниква единствено при вещните права, каквито безспорно правата, включени в
състава на комплексното членството правоотношение не са. Всъщност имущественият характер на акцията се
определя не толкова от качеството й на вещ с определена стойност (което може и
да отсъства, както е при безналичните акции), а от стойността на
инкорпорираните в нея членствени права. Правилото на чл. 177 от ТЗ дерогира
приложението на чл. 32 ЗС относно управлението на съвместно притежаваната
акция, и в частност – на правата обективирани в самата акция (комплексното
членствено правооношение). В допълнение към това, че правилата за
съсобствеността, уредени в ЗС са неприложими по отношение на възникналото
„съпритежание“ върху акции свидетелства и обстоятелството, че искът за делба на
акции е недопустим и производството по подобно дело трябва да се прекрати.
За погрешно,
съдът възприема разглеждането на акциите, притежавани приживе от общия
наследодател, като самостоятелна съвкупност, която се разпределя между
наследниците съгласно дяловете им в наследството и която е самостоятелен и
единен обект – част от наследствената имуществена маса. Това е така, тъй като всяка отделна акция е самостоятелен
обект на възникналото като последица от настъпилото наследствено правоприемство
съпритежание, а не акциите като някакъв вид еднородна съвкупност върху която
наследниците придобиват права. Отделно съпритежание възниква върху всеки самостоятелен обект от тази
еднородна съвкупност, съставена от всички притежавани от общия наследодател
акции преди неговата смърт. Носителите
на правата по всяка една акция са всички нейни съпритежатели, тъй като настъпилото
основание за възникване на това особено „съпритежание“ обуславя преминаване на
правата, инкорпорирани в акцията, към всички. Не би могло да се приеме, че
фактът на наследяване може сам по себе си да доведе до индивидуално притежаване
на отделни акции, без да се извърши конкретизация кой от наследниците коя
конкретна част от притежаваните от наследодателя акции получава. Подобна
конкретизация може да бъде извършена само по съгласието на всички от
наследниците, каквато в случая не е била направена. Поради това ищците, както и
останалите наследници на Б. Н., нямат самостоятелно качество на акционери (по
смисъла на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ТЗ), а единствено на съсобственици - притежатели на идеални части от правото
на собственост върху всяка една
наследена поименна акция. Липсата на самостоятелното качество акционер
прегражда възможността за Ищците да упражняват самостоятелно предвидените в чл.
181, ал. 1 от ТЗ права на акционерите, включително самостоятелното им право на
глас в Общи събрания на акционерите. Подобно право Ищците биха могли да
упражнят единствено при спазването изискването на чл.177 от ТЗ, а именно
съсобствениците на наследените акции да упълномощят общ представител за участие
в събранието. В случай на такова общо притежание съсобствениците упражняват
правата си заедно, като определят пълномощник по арг. от чл. 177 от ТЗ.
Наследниците са притежатели на „идеални части“ от акции (от всяка една от
акциите притежавани общия наследодател преди неговата смърт) а не
акционери, притежаващи брой акции, равен на наследствения им дял. В този смисъл
не може да бъде споделена тезата, че това правило се прилага само когато след
осъществено ex lege преминаване на правата върху акциите, в съответствие с
дяловете на наследниците в наследството (т.е. да се наследяват толкова броя
акции, които чисто аритметически са съответни на дела на наследника в
наследството), остане такъв остатък и няма съгласие за подялбата му, само
той може да остане под режима на чл. 177 от ТЗ. Доколкото всяка акция е самостоятелен обект на наследственото
правоприемство, не може да се твърди, че всеки наследник придобива такова число
акции, което е съответно на размера на неговия наследствен дял, т.к.
акциите не се вземания, респективно не отразяват вземане за стойност, а често
обективират различни права. При това
положение, ако се приеме тезата, че без да е нужно разпределение на акциите
между наследниците, те придобиват брой акции, равни на дела им в наследството
(при наследяване по закон), то при притежавани от общия
наследодател акции от различни класове и с различни привилегии, не става ясно
как точно ще се определи кой от наследниците кои акции поема. Освен това,
съгласно чл. 175, ал. 3 от ТЗ акциите обикновено се издават, т.е. отпечатват в
т.нар. „купюри“ от по
1, 5, 10 и кратни на десет акции – сбор от определен брой акции, които могат да
се придобиват от акционерите. Могат да се напечатат 1, 5, 10 или кратни на
десет акции върху един лист хартия, което пък би означавало, че всички
притежавани от общия наследодател акции може да се окажат обективирани в една
единствена купюра, която да се намират във фактическата власт на само един от
наследниците, като в случая ценна книга е купюра, защото акцията няма
самостоятелно съществуване и може да се окаже само една.
Ето, защо, съдът
приема, че в случаите на универсално правоприемство наследниците не
могат и да бъдат вписани в книгата за акционерите направо (като
бъде записан всеки от наследниците като притежател на съответния брой акции), а
е необходимо преди това акциите да бъдат разпределени между наследниците по
причина, че въз основа на наследственото правоприемство е възникнало особено
състояние на съпритежание върху всяка една от акциите, притежавани от общия
наследодател, а не състояние, при което всеки от наследниците притежава
определен брой акции от общия брой акции. Наследените акции, ако не са
поделени реално между наследниците на починалия акционер чрез доброволна делба
(т.е. разпределение), обуславя правна и фактическа невъзможност за разделяне
съобразно наследствените дялове. Нуждата
от доброволно разпределение на акциите се налага и от обстоятелството, че
приемайки, че всички акции от наследството стават общи на наследниците, при
липса на съгласие между тях как да се упражняват правата, би се блокирала
възможността за упражняване на правата по множество акции, а не само по неразпределените. От това следва и че отделен сънаследник на
починалия акционер не е активно легитимиран да иска вписването на припдащ му се
брой акции в книгата на поименните акционери, тъй като до разпределянето им не ги
притежава.
С оглед така
изложеното и при липсата на доказателства за извършена разпределение на акциите
между наследниците по закон, съдът приема, че към датата на провеждане на
процесното общо събрание на акционерите на „Б.Х.“ АД, ищците
не са индивидуални притежатели на реален брой - по 56 833 поименни акции от
капитала на това дружество. В тази връзка и по смисъла на чл.177 от ТЗ участието
им в ОС би следвало да се осъществи чрез общ пълномощник, какъвто по делото не
се спори, че не е определен, поради което и взетите решение на проведеното на 10.09.2015 год. Общо събрание на
акционерите, на което се твърди, че те не са били допуснати, не са
незаконосъобразни. Така посоченото, обуславя извод за
неоснователност на предявените по реда на чл.74 от ТЗ искове за тяхната отмяна,
поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ответната страна има право на
сторените от нея разноски в производството.
Искането за
присъждането им е направено своевременно, като за основателността и размерът на
същите по делото са представени писмени документи. Приложен е и Списък по реда
на чл. 80 ГПК.
Относно претендираното възнаграждение за процесуално
представителство и защита, от ищовата страна е релевирано възражение за
прекоморност, във връзка с което, съдът , намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано въз основа на искова молба от 10.09.2015 г. Възнаграждението по сключения през 2015 г. от
ищцовото дружество договор за правна помощ е заплатен на м.01.2016 г.
Разпоредбите на Наредба №1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което
приложима е тази редакция на Наредбата, която е в сила към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото
на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното
действие. В тази насока е и константната практика на ВКС, обективирана с Определение
№ 782/ 12.12.2014 г. по ч.т.д. № 3545/ 2014 г. на II ТО на ВКС, Определение №
189/ 29.05.2014 г. по гр.д. № 1024/2014г. на IV ГО на ВКС и Определение № 270/
24.07.2014г. по гр.д. № 7159/2013г. на IV ГО на ВКС. В настоящия случай,
договорът за правна защита и съдействие за представителство е скючен при
действието на Наредба № 1/ 2004г., ДВ. бр.28 от 28 Март 2014 г. поради
което минималният размер на адвокатското
възнаграждение за първата инстанция следва да се определи по Наредба № 1/ 2004 г.
в редакцията й към този момент. Предвид така изложеното, при съобразяване факта, че се в случая се касае за активно субективно и
обективно кумулативно съединени неоценеяеми искове по чл.74 от ТЗ, и при
отчитане на правната и фактическа сложност на спора, съдът намира, че
уговореното адвокатско възнаграждение за прекомерно, поради което същото следва
да бъде намелено до размер от 1440 лв. с
ДДС.
Предвид гореизложеното и с оглед
изхода на делото, ищците дължат на ответника
разноски в общ рамер на 1 470 ,00
лв.
от които 1.) 30,00 лв. – държавна такса по частна
жалба; 2.)1 440,00 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Б.Н., ЕГН **********,
П.Б.Н., ЕГН **********,
Б.Б.Н., с ЕГН **********,
чрез законния им представител А.П.Д.,
ЕГН **********,***2, против „Б.Х.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б.Н., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.74 от ТЗ
за отмяна на решенията, взети
от Общото събрание на акционерите на „Б.Х.“ АД, ЕИК********, проведено на
10.09.2015 г. от 11:00 часа на адрес: гр. София, ул. „Д-р ********** при
следния дневен ред: 1.
Приемане на годишния доклад за
дейността на „Б.Х.“ АД за 2014 г.; 2. Приемане на годишния финансов отчет на „Б.Х.”
АД за 2014 г. и на доклада на О.ора; 3. Избор на регистриран О.ор за заверка на
годишния финансов отчет на „Б.Х.“ АД за 2014
г.; 4. Разпределение на печалбата на Дружеството за 2014 г.; 5.
Освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите на
Дружеството за дейността им през 2014 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН **********, чрез законния им представител А.П.Д., ЕГН **********,***2,
да
заплати на „Б.Х.“
АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б.Н., на основание чл. 78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 1 470,00
(хиляди четиристотин и седемдесет ) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: