Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-10 25.02.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен
граждански състав
На двадесет и
осми януари
две хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1949 по описа за
2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба от адв. Радослав Алексиев, като пълномощник и процесуален
представител на Е.Ч. – т. гражданин и съпругата му Ф.Х.М., ЕГН ********** – българска
гражданка, двамата като родители и законни представители на детето Х.Е.Ч., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Лермонтов“ № 43,
против Решение № 201 от 01.10.2019 г., постановено по гр. дело № 494/2019 г. по
описа на Районен съд - Айтос, в частта му, с която съдът е отхвърлил молбата им
за промяна на собственото име на малолетното дете Х.Е.Ч. с ЕГН **********, с
място на раждане гр. Бургас, общ. Бургас, с акт за раждане № **** от **.**.****
г., с родители: майка Ф.Х.М. с ЕГН ********** и баща Е.Ч., роден на *** г., от Х. на Е..
Недоволство от така постановеното съдебно решение
изразяват въззивниците, които считат, че решението е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като е постановено въз основа на
доказателства събрани извън съдебния процес. Молят съда за отмяната му в
обжалваната част и уважаване на предявения иск. Излагат съображения.
С молба от 12.11.2019 г., въззивницата
Ф.Х.М. е оттеглила въззивната си жалба против атакуваното решение, както и
пълномощията от адв. Момчил Момчилов и адв. Радослав Алексиев.
С определение № 967/14.11.2019 г. на АРС, въззивната жалба в частта, с която е
подадена чрез адв. Радослав Алексиев, като пълномощник и процесуален
представител на Ф.Х.М. е върната от съда, поради нейното оттегляне.
Определението е влязло в сила.
В срока предвиден в ГПК другите страни в
производството – Община Руен, Община Бургас, Районна прокуратура гр. Айтос и
Дирекция „Социално подпомагане“ с. Руен, не са подали писмен отговор на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК.
Пред Районен съд - Айтос е предявена претенция с
правно основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Няма спор по
делото, че детето Х.Е.Ч. е родено на *** г. от родители Ф.Х.М. – майка и Е.Ч. –
баща. Същите са сключили граждански брак на 23.09.2016 г. в община Сулуова, Република Турция, за което е издадено удостоверение
за сключен граждански брак, признат в Република България под №0085/23.08.2017
г. съставено в с. Руен, област Бургаска.
Не се спори, че
детето е родено в гр. Бургас, за което е издадено удостоверение за раждане от ***
г., въз основа на акт за раждане № ****/**.**.**** г. Първоначално детето е
записано с презиме и фамилно име – имената на майката, а в последствие е
припознато от бащата и вписано с имената Х.Е.Ч..
Пред първата
инстанция са представени писмени доказателства, изготвен е социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Руен, допуснати са гласни доказателства,
първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е достигнал до
правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на Районен съд – Айтос.
От показанията
на свидетелката Е. Ч. А. – ****** на Е.Ч., се установява, че името с което са
се обръщали към детето не е Х., а Е.. Според свидетелката решението детето да
се казва Е. е било взето преди раждането му. Докато майката е била бременна, тя
се е върнала в България, родила е в гр. Бургас и понеже не е заявила брака пред
българските власти го е кръстила с името Х.. Според свидетелката, която е у. в
д. г. в Г., е прието да се обръщат към децата с официалните им имена, което в
противен случай би довело до проблеми. В същия смисъл е становището в съдебно
заседание от 02.09.2019 г. пред АРС, изразено от бащата Е.Ч., който твърди, че
на първия рожден ден на детето на тортата е било изписано името Е..
Съгласно
разпоредбата на чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация промяна на
собствено, бащино или фамилно име се допуска когато то е осмиващо, опозоряващо
или обществено неудобно, както и в случаите когато важни обстоятелства налагат
това. В тази връзка с оглед събраните гласни доказателства се посочва наличие
на важни обстоятелства, касаещи начина по който родителите и близките се
обръщат към детето. Същевременно обаче по делото се установява, че решението за
промяна на името на детето не е в следствие на непоколебимо желание на двамата
родители за промяна на собственото име, а е свързано с моментни нагласи,
зависещи от други фактори. При влошаване на отношенията между страните /майката
и бащата/ майката изразява становище, че тъй като името на детето произхожда от
собственото име на нейния баща, тя държи името да остане непроменено. При
подобряване на отношенията помежду им се лансира идеята за промяна на
собственото име на детето. Безспорно е, че с оглед възрастта на детето и факта,
че то се отглежда в Република България, при родителите на майката, последната
държи да се запази досегашното му име Х., с което е записано в акта за раждане.
Липсата на воля
у двамата родители за промяна на собственото име на детето, записано с името Х.,
с което е отглеждано на територията на Република България, не дава основание на
съда да пристъпи към промяна на името и заместването му с името Е.. В този
смисъл постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 201 от 01.10.2019 г., постановено по гр. дело № 494/2019 г. по описа
на Районен съд - Айтос.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.