Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
БИЛЯНА
КОЕВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 7644 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 30.11.2016г. на СРС, ІІІ
ГО, 81 състав по гр.д.№ 3349/2016г.
е обявен за недействителен спрямо ,,И.А.”ЕАД договор от 04.01.2016г.,
сключен между ,,Р.П.”ЕООД
и ,,В.П.”ЕООД,
с който е извършено прехвърляне на вземане на ,,Р.П.”ЕООД от ,,И.”ЕАД в размер на 4977,44 лв. С
решението ,,Р.П.”ЕООД
и ,,В.П.”ЕООД
са осъдени да заплатят на ,,И.А.”ЕАД
сумата 1017. 90 лв. - разноски по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответниците ,,Р.П.”ЕООД и ,,В.П.”ЕООД. Въззивниците твърдят, че към
момента на извършване на разпоредителната сделка, чиято отмяна се иска от ,,И.А.”ЕАД, не са били налице всички
елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.135 ЗЗД. Поддържат, че не
е налице основание да се приеме, че сключената между ответниците сделка
обективно е увредила интересите на ищеца, тъй като процесният договор за
прехвърляне на вземане е възмезден и прехвърлителят по него е получил цена,
почти равна по размер на прехвърленото вземане. Посочват, че в т. 2 от
процесния договор за прехвърляне на вземане от 04.01.2016г., сключен между ,,Р.П.” ЕООД
и ,,В.П.”
ЕООД,
е договорено, че прехвърлянето на вземането в размер на 4977. 44лв. преминава
към новия кредитор ,,В.П.”
ЕООД
за сумата от 4 000лв., платима в брой в деня на подписване на договора, а от
представените писмени доказателства се установява извършеното плащане по
процесния договор. Оспорват като неоснователни доводите на ищеца, че условията
за плащане в брой по договора за цесия са направени с цел укриване на сумата. Поддържат,
че ЧСИ, освен да налага запор на банкови сметки, може да изземва и суми в
наличност в касата на дружеството-длъжник. Излагат, че получаването на пари в
брой има за последица увеличаване възможностите на длъжника за своевременно
погасяване на задълженията му за разлика от съществуването на едно вземане,
чиято реализация е бъдещо и несигурно събитие. На следващо място въззивниците
твърдят, че не е налице и следващото условие за провеждане на иска по чл.135 ЗЗД, а именно знание за увреждане. Поддържат, че по делото е установено, че
страните по договора за цесия, при неговото сключване, не са знаели за
образуваното изпълнително дело, тъй като ,,Р.п.”ЕООД е било уведомено за
изпълнителното дело едва на 29.01.2016г., с получаване на поканата за доброволно
изпълнение. Излагат, че действието, чиято отмяна се иска, е възмездно, поради
което интересът на кредитора не следва да бъде предпочетен пред този на лицето,
с което длъжникът е договарял, при условие, че това лице е получило имущество
на длъжника, като е престирало насреща. Релевирани са и доводи, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното от ,,Р.П.”ЕООД с отговора на исковата молба
възражение за едностранно извършено от ищеца прихващане на част от процесното
вземане в размер на 2762,54 лв. с дължими и подлежащи на връщане от ,,И.”ЕАД суми в размер на 2762,54
лв. Молят съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск с правно
основание чл.135 ЗЗД.
Въззиваемата страна ,,И.А.”ЕАД, в депозиран от нея отговор в
срока по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното решение.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
Първоинстанционният
съд е сезиран от ,,И.а.”ЕАД с искова
молба от 22.01.2016г., с която срещу ,,Р.п.”ЕООД и ,,В.п.”ЕООД е
предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителен спрямо ищеца на
договор за цесия от 04.01.2016г., с който първият ответник е прехвърлил на
втория ответник свое вземане към ,,И.”ЕАД в общ размер на 4977. 44 лв.
Ищецът
твърди, че с влязло в сила решение по ВАД № 57/2014г., постановено
на 03.07.2015г., Арбитражният съд при БТПП е осъдил ответника ,,Р.П.”EООД и Р.Ж.Б.солидарно
да заплатят на ,,И.а.” ЕАД сумата 12 487.
11 лв., както и че е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело
№ 820/2015г. по описа на ЧСИ Г.Ц. с район на действие ОС
Благоевград. Поддържа, че с решение на СРС, ГО, 44 състав по гр.д.№ 39654/2014г. е уважен иск,
предявен от ,,Р.п.”ЕООД срещу ,,И.”ЕАД, както и че делото е приключило с окончателно решение
от 28.12.2015г. на СГС, ГО , ІІ-Г състав по гр.д.№ 6827/2015г., с което е
потвърдено първоинстанционното решение. Излага, че на 04.01.2016г. е бил
уведомен за сключен на същата дата договор за цесия, с който ответникът ,,Р.П.”EООД е прехвърлил
на ,,В.П.”EООД своето съдебно установено вземане към ,,И.”ЕАД, което е
било предмет на гр.д.№ 39654/2014г. по описа на СРС, ГО, 44 състав, в общ размер на 4977. 44
лв. Уточнява, че дружествата ,,И.а.”ЕАД и ,,И.”ЕАД са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, а
дружествата ,,Р.п.” ЕООД и ,,В.п.”ЕООД се
управляват и представляват от Р.Ж.Б.. С оглед гореизложените твърдения ищецът
твърди, че към момента на извършване на разпоредителната сделка - договора за
цесия от 04.01.2016г., са били налице всички елементи от фактическия състав на
чл.135 ЗЗД, тъй като вземането на ищеца ,,И.а.” ЕАД по изпълнително дело № 820/2015г. по описа на
ЧСИ Г.Ц., с рег.№ 790 на КЧСИ и район на действие ОС Благоевград, за сумата от
12487,11лв. е възникнало преди извършването на цесията и страните по нея са
знаели, че с действията си увреждат кредитора. Излага, че самото увреждане е
налице, тъй като дружество ,,Р.п.”ЕООД, прехвърляйки вземането си, е намалило възможността
на ищеца ,,И.а.”ЕАД да се удовлетвори от имуществото му.
По
делото не е спорно и установено, че след
полученото от ищеца уведомление на 04.01.2016г. за извършено прехвърляне на
вземане, сумата 4977. 44 лв. е била преведена на последния, като цедиран
длъжник, на цесионера ,,В.п.”ЕООД, на
22.01.2016г. и на същата дата е предявена
исковата молба по настоящото дело.
Сумата е преведена по специална адвокатска сметка, открита на името на адвокат Е.М.,
който е бил надлежно упълномощен и е постъпила в патримониума на ответника ,,В.п.”ЕООД на
22.01.2016г.
Въззивният
съд намира, че при така изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба,
последващите изявления в първоинстанционното производство и представените по
делото доказателства, не е налице правен интерес от търсената с предявения иск
защита, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.
Искът
по чл.135, ал.1 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви
за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го
уврежда. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец получава
възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето
лице. Интересът от провеждането на иска е обусловен от създаването на
възможност за насочване на принудително изпълнение към имуществото, предмет на
разпоредителното действие, каквато възможност в случая не е налице. Съгласно
твърденията на ищеца и доказателствата по делото, към момента на предявяване на
иска по чл.135 ЗЗД, процесното вземане в размер на 4977 44 лв., прехвърлено с атакувания
договор за цесия, е погасено чрез плащане от самия ищец. Съгласно твърденията
на самия ищец, а и от представените по делото известие за прехвърляне на
вземане вх.№ 13/04.01.2016г., пълномощно и преводно нареждане от 22.01.2016г.,
,,И.”ЕАД се установява, че ищецът е бил уведомен за
прехвърляне на вземането от цедента ,,Р.п.”ЕООД на
04.01.2016г. и с платежно нареждане от 22.01.2016г. точно е изпълнил
задължението си, като е платил сумата от 4977. 44 лв. на цесионера ,,В.П.”EООД, чрез
упълномощения от последния да получи сумата адвокат Е.М.. Това плащане,
извършено след като цесията е произвела действие по отношение на дружеството,
на надлежно легитимирано лице-носител на вземането, има погасителен ефект по
отношение на последното. Липсата на предмет, от който ищецът ,,И. ауто”EАД би могъл да се удовлетвори при уважаване на
иска по чл.135 ЗЗД, предпоставя и липса на правен интерес от предявяването му.
Увреденият има интерес от Павловия иск,
когато в резултат на предявяването му ще бъде променено действителното правно
положение - когато с прогласяването на недействителност на увреждащата сделка
се променя правната сфера на ответника по иска. В настоящата хипотеза за ищеца
,,И.а.”ЕАД,
и без провеждане на иска по чл.135 ЗЗД, е съществувала възможност да се
удовлетвори от имуществото, предмет на атакуваното действие. В случая съгласно
твърденията на самия ищец и доказателствата по делото,
се установява, че страните по делото – ищецът ,,И. ауто”ЕООД и
ответникът ,,Р.п.”ЕООД, са титуляри на ликвидни и изискуеми насрещни съдебно
установени вземания, като кредиторът по едното вземане има качеството на
длъжник по другото и обратно. С решение от 03.07.2015г. по ВАД № 57/2014г. на
Арбитражния съд при БТПП ответникът ,,Р.П.”EООД и Р.Ж.Б.са
осъдени да заплатят на ищеца ,,И. ауто” сумата 12487,11лв.,
като въз основа на влязлото в сила арбитражно решение е издаден изпълнителен
лист от 15.10.2015г. по търг.д.№ 5778/2015г. по описа на СГС, ТО,
VІ-18 състав. По делото не
се спори, че с решение на СРС, ГО, 44 състав по гр.д.№ 39654/2014г., влязло
в сила на 28.12.2015г., е уважен иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК от ,,Р.П.”EООД срещу
,,И.”EООД, като предмет на делото е вземане в общ размер на 4977. 44 лв.
Това свое ликвидно и изискуемо вземане първия ответник ,,Р.П.”EООД е
цедирал на втория ответник ,,В.П.” EООД с
договор за прехвърляне на вземане от 04.01.2016г., като дружеството длъжник е
уведомено за цесията на същата дата. В чл.103, ал.3 от ЗЗД е установено правото
на длъжника, независимо от настъпилата спрямо него след съобщаване на цесията
по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД смяна на титуляра на вземането, да извърши
прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с вземане,
което има към стария кредитор. В настоящия случай за ищеца не е била налице
необходимост от предявяване на иск по чл.135 ЗЗД срещу цесията, тъй като
търсената от него правна промяна е могла да настъпи с извършено от него
прихващане на задължението му към цесионера с вземането, което има към цедента.
Това прихващане би имало погасително действие и спрямо цесионера дори и без
провеждане на иска по чл.135 ЗЗД, тъй като цесията не е пречка за прихващането
в хипотезата на чл.103, ал.3 ЗЗД, когато липсва съгласие на длъжника с прехвърляне
на вземането и активното вземане е ликвидно. Въззивният съд намира, че с факта
на погасяване на прехвърленото вземане, чрез плащане на цесионера, ищецът е
приел цесията, съответно не е упражнил правото си по чл.103, ал.3 ЗЗД, в която
хипотеза би бил постигнат целеният от него с иска по чл.135 ЗЗД правен резултат
- създаване на възможност за удовлетворяване на кредиторовото вземане чрез
насочване на изпълнението към цедираното имуществено право.
Предвид изложеното,
предявеният иск се явява недопустим поради липса на правен интерес,
което води и до недопустимост на
обжалваното решение, налагаща неговото обезсилване. След обезсилването на
решението, делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на исковото
производство – арг. от чл.
270, ал. 3, изр. 1 ГПК.
С оглед изхода на
спора, на въззивника “В.П.“ ЕООД следва
да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, е доказано уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. От пълномощника на
въззиваемия е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което
съдът намира за неоснователно. Предвиденият в чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер
с оглед цената на иска е сумата 578. 42 лв. Претендираният и доказан размер на
заплатено адвокатско възнаграждение не надвишава значително минимално
установения, поради което съдът намира, че същият не следва да бъде намаляван.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение от 30.11.2016г. на СРС, ІІІ ГО, 81 състав по гр.д.№ 3349/2016г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА
„И.А.”ЕАД, ЕИК********да заплати на „В.П.“
ЕООД сумата 720 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.