Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260013/29.12.2022 г. 29.12.2022г., град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на 18.08.2022
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: Ц.Г.
като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
т. д. № 55 по описа за
2019 година на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба от А.П.Г., ЕГН **********,***, Й.П.Г., ЕГН **********,***,
Г.П.Г., ЕГН **********,***, Я.П.Г., ЕГН **********,***, Ш.М.П., ЕГН **********,***,
Н.П.Г., ЕГН **********,***, М.Д.П., ЕГН **********,***, и Г.П.А., ЕГН **********,***,
чрез адв.П.К. от САК, адрес *** ЕИК *********, с която се
иска да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на всеки
ищец обезщетение, както следва: на М.Д.П. сумата от 150 000 лева, частичен
иск от 200 000 лева, за причинените ù неимуществени вреди от
смъртта на съпруга ù П.Г.П., починал вследствие на ПТП, станало на
14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297; на А.П.Г., Й.П.Г., Г.П.Г., Я.П.Г.,
Ш.М.П. и Н.П.Г., сумата от 100 000 лева за всеки един от тях, частичен иск
от 200 000 лева, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния
баща П.Г.П., починал вследствие на ПТП, станало на 14.04.2018г. на
АМ"Тракия" км.297; на Г.П.А. сумата от 25 500 лв., частичен
иск от 200 000 лв. за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия
син П.Г.П., починал вследствие на ПТП, станало на 14.04.2018г. на
АМ"Тракия" км.297, с МПС с водач В.И.Й.. Претендира се и законна
лихва върху всяка претендирана сума, считано от 22.04.2018 г. - датата на която
изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ вр. чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното
изплащане. Твърди се, че А.П.Г., Й.П.Г., Г.П.Г., Я.П.Г., Н.П.Г. са деца, Ш.М.П.
е отгледана от него от бебе, М.Д.П. е съпруга, а Г.П.А. е баща на починалия,
вследствие на ПТП П.Г.П.. На 14.04.2018 г. около 17:00 ч., на АМ „Тракия"
на км. 297, при управление на л. а. /бус/ „Форд Транзит", с рeг. № У 1981
АТ, водачът В.И.Й. нарушил правилата за движение по пътищата, като загубил
управлението над МПС, напуснал пътното платно по посока на движението и се
преобърнал в канавката. Вследствие на удара е причинена смъртта на П.Г.П. и на
още един от пътниците в МПС и са причинени телесни увреждания на останалите
пътници в него. По случая било образувано ДП № 59/2018 г. по описа на РУП -
Стралджа, пр. пр. № 910/2018 по описа на ОП - Ямбол. Причина за настъпване на
процесното ПТП и вредните общественоопасни последици от него се твърди виновно
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача В.И.Й.,
който не се съобразил с конкретната пътна обстановка. Твърди се, че в случая
съществува пряка причинна връзка между деянието на водача В.И.Й. и настъпилите
обществено опасни последици - причинената смърт на П.Г.П.. За увреждащия л. а.
/бус/ „Форд Транзит", с peг. № У 1981 АТ, управляван от водача В.И.Й. се
твърди, че има сключена застраховка "Гражданска отговорност" с
ответника, з.п. № BG/02/117001152317/14.04.2017 г., със срок на валидност една
година, считано от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г., валидна към датата на
настъпване на застрахователното събитие - 14.04.2018 г., с лимит на
отговорността в размер на 10 000 000 лв. Твърди се, че пострадалите са
предявили претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД БИ
АД, заведена е преписка, по която застрахователят е отказал да изплати
обезщетение. Твърди се, че починалият е бил мъж на 60 г., в добро здравословно
състояние, деен, жизнен и активен, трудолюбив, опора и стожер на семейството,
грижил се е за семейството си и го е издържал, всички разчитали на неговата
обич и подкрепа; всички в семейството са поддържали много близки отношения,
разбирали са се, взаимно са си помагали. Децата, независимо от възрастта си, не
били прекъснали връзката с баща си, имали са постоянни контакти, помагали си
постоянно. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са
огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата на бащата
- един здрав, активен мъж, им се отразява изключително негативно на
здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във
връзка с причинената смърт. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба
на П. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на
семейството. Мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.
В ИМ се твърди, че
ищцата М. и загиналият П. са имали съвместен семеен живот повече от 30 години,
изградили дълга и хармонична връзка, създали и отгледали деца, двамата живели в
много обич и разбирателство, подкрепяли са се много, били са познати като добро
семейство и отговорни родители, били са винаги заедно и са имали общи планове.
Загубвайки внезапно и неочаквано съпруга си във възраст, в която най-много се
нуждае от неговата подкрепа и опора, М. страда изключително, починалият й
липсва много, той е нейният най-близък човек. С причинената загуба тя остава
без опората, подкрепата и любовта на мъжа до себе си. И до настоящия момент,
покрусата и мъката от внезапната загуба на любимия човек предизвикват силни
емоционални изживявания, които тормозят ищцата. Моралните страдания, търпяната
скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през
целия живот.
Ищецът Г. - баща на
загиналия, не може да приеме и преодолее случилото се, мъката му е огромна,
загубил е детето си, тази болка не може да бъде компенсирана с нищо. Помежду им
е съществувало особено силно чувство на обич, уважение, взаимно подкрепа и
всеотдайност. Моралните му страдания претърпяната скръб от невъзвратимата
загуба са огромни и неописуеми и ще го съпътстват до края на живота му.
Твърди се, че вредите на
ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил В.И.Й.,
а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД БИ АД по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", поради което
ищците искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди с оглед действително претърпените болки и
страдание от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на
вреди от този вид.
Претендират се
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА с ДДС.
С ОИМ ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
за процесният автомобил Форд Транзит, с peг. № У1981АТ със ЗД БИ АД. Оспорва
механизма на ПТП, оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на
ПТП. Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на
всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението
на водача на МПС. Твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС
като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Прави възражение
за съпричиняване на вредите (чл. 51, ал.2 ЗЗД) от самия починал, който бил
пътувал в л. а. без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните
изисквания на ЗДвП, като твърди, че степента на приноса на починалия е поне 90
% /деветдесет процента/. Твърди, че при правилно поставен предпазен колан
вредите или не биха настъпили или са щели да бъдат в значително по-лека степен.
Ответникът твърди, че настъпилата смърт на П.Г.П. не е резултат единствено на
виновното поведение на водача на лек автомобил Форд Транзит, с peг. № У1981АТ.
Оспорва смъртта на П.Г.П. да се намира в причинна връзка и да е следствие от
процесното ПТП. Оспорва твърденията на ищците за търпени неимуществени вреди от
страна на ищците под формата на изживян стрес и душевни страдания в резултат на
загубата на сродника им. Оспорва твърденията за това, че приживе между тях са
били налице отношения на близост, които да обуславят твърдяните вреди като
твърди, че към датата на ПТП отношенията им са били на практика прекъснати.
По иска от Ш.М.П.,
оспорва да е биологична дъщеря на починалия в процесното ПТП П.Г.П. и да има
право на обезщетение, съгласно ППВС № 4/61 г., ППВС № 5/69 г. и ППВС № 2/84 г.
на ВС.
Оспорват се исковете и
по размер като силно завишени, не отговарящи на трайно установената практика на
съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на
справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът моли съда да
отхвърли исковите претенции на ищците като изцяло неоснователни и недоказани,
евентуално - да намали размера на претендираното обезщетение с оглед
възраженията. Претендира направените в производството разноски.
С ДИМ се оспорват всички
възражения на ответника като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. С
ОДИМ ответникът поддържа направените възражения с ОИМ.
След смъртта на ищеца Г.П.А.
с ЕГН **********, поч. на 12.08.2019г., съдът конституира, на основание чл.230
вр. чл.227 от ГПК на негово място неговите наследници по закон: И.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***; Н. П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***; Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; А.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Й.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; З.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; П.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; И.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.Я.П., ЕГН **********, с
адрес: ***; В.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***; Г.Я.П., ЕГН **********, с
адрес: ***; С.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Я.П., ЕГН **********, с
адрес: ***.
С определение № 260034
съдът на основание чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК, приема направеното
увеличение на размерите на предявените искове като същите да се считат
предявени против ответника ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК 83183048, както следва: иск от М.Д.П. за 160000 лева,
частичен иск от 200 000 лева, за причинените ù неимуществени вреди
от смъртта на съпруга ù П.Г.П., починал вследствие на ПТП, станало на
14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 22.04.2018г. до окончателното издължаване; искове от А.П.Г.,
Й.П.Г., Г.П.Г., Я.П.Г., Ш.М.П. и Н.П.Г., за сумата от по 160000лв. за всеки
един от тях, частични искове от 200 000 лева, за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на техния баща П.Г.П., починал вследствие на ПТП, станало на
14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 22.04.2018г. до окончателното издължаване; иск за 160000 лв.
- частичен иск от 200000 лв., за причинените на Г.П.А., починал в хода на
производството, неимуществени вреди от смъртта на неговия син П.Г.П., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 22.04.2018г. до окончателното
издължаване.
В с.з. ищците не се
явяват, за тях се явяват упълномощените адв. П.К. и адв. А Б. от САК, поддържат
исковете.
Ответникът ЗД БИ АД,
редовно призован, не изпраща законен представител в с.з.. От процесуалния
представител на ответника адв. Г.Д. *** е депозирана молба с вх. № 261077/16.08.2022
г., с която моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на страната. Няма
искане за събиране на други доказателства и моли, да бъде приключено съдебното
дирене. В молбата е изложено и становище по същество.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е, че към
момента на ПТП на 14.04.2018г. е съществувал сключен и действащ договор за
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното застрахователно
дружество досежно „Форд Транзит", с рeг. № У 1981 АТ, с водач В.И.Й.,
настъпилото ПТП на автомагистрала „Тракия", при км 297 (отсечката между
пътен възел с. Зимница, обл. Ямбол и пътен възел гр. Карнобат), в дясното
платно за движение в посока от гр. Бургас към гр. София, с негово участие на
посочената дата - 14.04.2018г., смъртта на пострадалия П.Г.П. и родствената му
връзка с ищците, с изключение на Ш.М..
По делото са приети като
доказателства Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018г.;
препис-извлечение от акт за смърт; писма с изх. № № НЦ-3059/10.05.2018 г.,
НЦ-3060/10.05.2018 г., НЦ-3061/10.05.2018 г., НЦ-3063/10.05.2018 г.,
НЦ-3064/10.05.2018 г., НЦ-3065/10.05.2018 г., НЦ-4895/18.07.2018 г.,
НЦ-4897/18.07.2018 г., НЦ-4898/18.07.2018 г., НЦ-4900/18.07.2018 г.,
НЦ-4901/18.07.2018 г. и НЦ-4902/18.07.2018 г., обратни разписки и електронна
справка от информационен център на Гаранционен фонд; служебни бележки за
банкови сметки на ищците; удостоверение за наследници изх.№ 377/19.12.2019г.,
изд. от км.с.Жельо войвода, община Сливен;
удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№ 378/19.12.2019г., изд.
от км.с. Жельо войвода, община Сливен; Протокол за оглед местопроизшествието от
14.04.2018г. - 2 бр., Албум, Протокол за оглед от 16.04.2018 г. - 2 бр.; Албум
от доп. оглед, Протокол за оглед на веществени доказателства, Албум на оглед на
ВД; СМЕ на труп, удостоверение за наследници. Приложено е НОХД №336/2020 г. на
ЯОС.
От представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 03/2018г. се установява, че на
14.04.2018 г. около 17.00 часа, е настъпило ПТП с лек автомобил с рег.№ У 1981
АТ, марка „Форд“ модел - Транзит, с водач В.И.Й. (собственик на автомобила),
застрахован в ЗАД "Бул Инс"АД. В протокола са посочени пострадалите
лица, сред които П.Г.П. - загинал. За обстоятелствата и причините за ПТП е
посочено, че е образувано ДП № 59/2018 г. по описа на РУ Стралджа.
Няма спор, че ищците А.П.Г.,
Й.П.Г., Г.П.Г., Я.П.Г., Н.П.Г. са деца, М.Д.П. е съпруга, а Г.П.А. е баща на
починалия, вследствие на ПТП П.Г.П..
В заключението на
автотехническа експертиза е описан механизмът на процесното ПТП, настъпило на
14.04.2018 г. на автомагистрала „Тракия", при км 297 /отсечката между
пътен възел с. Зимница, обл. Ямбол и пътен възел гр. Карнобат/, в дясното
платно за движение в посока от гр. Бургас към гр. София. В.л. установява, че
мястото на произшествието представлява прав пътен участък без вертикални или
хоризонтални криви. Асфалтовото покритие към момента на огледа е било сухо, в
много добро състояние. Платното за движение е с широчина 11,10 м, разделено на
три пътни ленти - аварийна, с широчина 3,10 м, две активни ленти с широчина
всяка от по 4 метра. Платното за движение е ограничено отдясно от затревен
банкет с широчина 1,50 метра, преминаващ в скат с денивелация 1 метър и
широчина 2 метра. След ската има бетонен отводнителен окоп с широчина в горната
си част 2 метра, по дъното - 1 метър. Следват затревени крайпътни площи с
широчина 2 метра и метална плетена ограда. Непосредствено преди произшествието процесният
лек автомобил Форд се е движил в посока от гр. Бургас към гр. София, в лявата
активна пътна лента. В определен момент от движението си, на около 146,8 метра
преди мерната линия, когато левите гуми на автомобила са се движили в левия
край на платното за движение, чрез органите за управление, водачът е насочил
автомобила косо надясно. В следствие на това, автомобилът е изпаднал в режим на
аварийно безконтролно движение, изразяващо се в странично плъзгане надясно по
посока на движението си, с водеща предна лява част. В това състояние и
завъртайки се около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка,
автомобилът е пресякъл косо съседните му две пътни ленти - дясна активна и
аварийна, след което е напуснал платното за движение отдясно, на около 47,10
метра преди мерната линия. В процеса на аварийното движение по асфалтовото
покритие, автомобилът се е завъртял на около 180° спрямо вертикалната си ос.
След това, същият е преминал през десния банкет, ската и отводнителния окоп и
със задните си състави се е „приземил" в затревените площи, намиращи се в
дясно на десния отводнителен окоп. В следствие на това, задните състави на
автомобила са „заорали" в крайпътните площи, което е довело до
преобръщането му. В процеса на преобръщането на автомобила в десните крайпътни
площи, на около 30,0 метра преди мерната линия, от автомобила изпада единият от
пътниците (позиция 9 от мащабната скица), който най-вероятно е премачкан от
преобръщащия се автомобил, тъй като е намерен по протежение на траекторията му
на движение. След това си поведение, автомобилът е преустановил окончателно
движението си по таван, с насоченост обратна на първоначалното му движение,
като масовият му център е отстоял на около16,5 метра преди мерната линия.
Скоростта на движение на лек автомобил Форд Транзит, с per. № У1981АТ, преди и
към момента на настъпване на произшествието е била около 130км/ч.
Механизмът на процесното
ПТП се състои в следното: На 14.04.2018 г, около 17:00 часа, по автомагистрала
„Тракия", в посока от гр. Бургас към гр. София се е движил лек автомобил
Форд транзит с per. № У1981АТ. Движението на автомобила се е извършвало със
скорост от около 130 км/ч, при дневни условия, по сухо, запазено асфалтово
покритие, с налична надлъжна пътна маркировка, разделяща платното за движение
на три ленти - аварийна, лява активна и дясна активна. Преди произшествието
автомобилът се е движил в левия край на лявата активна лента на платното за
движение. В определен момент от движението си, около километър 297+300, водачът
е насочил автомобила косо надясно, в резултат на което е изпаднал в режим на аварийно
безконтролно движение, изразяващо се в странично плъзгане надясно по посока на
движението си, с водеща предна лява част. В това си състояние и завъртайки се
около вертикалната си ос, автомобилът е пресякъл косо съседните му две пътни
ленти - дясна активна и аварийна, след което е напуснал платното за движение
отдясно, на около 47,10 метра. В процеса на аварийно движение по асфалтовото
покритие, автомобилът се е завъртял на около 180° спрямо вертикалната си ос.
След това, същият е преминал през десния банкет, ската и отводнителния окоп и
със задните си състави се е „приземил" в затревените площи, намиращи се
отдясно на десния отводнителен окоп. В следствие на това, задните състави на
автомобила са „заорали" в крайпътните площи, което е довело до преобръщането
му. В процеса на преобръщането на автомобила в десните крайпътни площи, на
около 30,0 метра преди мерната линия, от автомобила изпада единият от
пътниците, който е премачкан от преобръщащия се автомобил. След това си
поведение, автомобилът е преустановил окончателно движението си по таван, с
насоченост обратна на първоначалното му движение, като масовият му център е
отстоял на около16,5 метра преди мерната линия. Тялото на вторият починал
пътник е било намерено на около 17 метра преди мерната линия и на около 2,0
метра вдясно от автомобила.
Причините за настъпване
на произшествието са установени: преди настъпване на ПТП автомобилът се е
движил по прав, хоризонтален пътен участък и сухо асфалтово покритие в много
добро състояние. В определен момент, водачът му е загубил контрол над
управлението на автомобила и същият е изпаднал в режим на странично плъзгане
надясно, по дъгообразна траектория. От техническа гледна точка, причина за това
поведение на автомобила е рязкото завъртане на волана надясно от страна на водача
му. При това положение, автомобилът
кратковременно е описал
завой с такъв радиус, който е бил
несъвместим с наличната скорост, която в случая се е оказала надкритична за
моментната крива на завиване. Високата постъпателна скорост и рязката промяна
на траекторията на движение е довела до завъртане на автомобила около
вертикалната му ос и последваща ротация и транслация надясно, с водеща предна
лява част. Тоест, при рязко завиване на автомобила надясно е описана крива с
такъв радиус, при който скоростта му на движение вече се е явявала като
надкритична за тази траектория. Причината за изпадането на автомобила в
аварийна ситуация и последващо напускане на платното за движение, се дължи на
несъвместимия радиус на завиване, с наличната постъпателна скорост на движение.
По време на извършения оглед на местопроизшествието не са открити следи от
течове, задирания, прохлузвания по асфалтовото покритие и прилежащата мантинела
по разделителната ивица, предхождащи откритите следи, които да посочват
възникването на някаква техническа неизправност по автомобила, която да е
станала причина за последвалото ПТП. От техническа гледна точка, водачът на
лекия автомобил Форд е имал практическа възможност да предотврати настъпването
на произшествието, ако е контролирал непрекъснато управлението на автомобила по
такъв начин, че да запази траекторията му на движение върху пътното платно, без
да го напуска и навлиза в крайпътните площи, където е настъпило преобръщането
му. Също така, водачът е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, ако е действал адекватно с органите за управление на
автомобила, като по този начин запази контрол над него. От практическа гледна
точка, водачът на лек автомобил Форд е имал техническа възможност да не допусне
произшествието, при следните условия: ако е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил; ако е съобразил скоростта на движение на
автомобила и конкретната пътна обстановка, с действията си с органите за
управление. По този начин не би допуснал същият да изпадне в режим на странично
плъзгане, което е инициарано от рязкото завъртане на волана. При оглед на
страничните и задни състави на автомобила, не са установени увреждания и/или
деформации, които да дават основания за евентуален контакт с друго превозно
средство или крайпътно съоръжение. В.л. заключава, че процесния лек автомобил
Форд Транзит е произведен 2001 г. съобразено с датата на първоначалната му
регистрация - 29.03.2001 г.) Този модел (1998 см3, 55 kW, 8+1 места) се
произвежда в периода 1999 г. - 2005 г. като всички 8+1 места са фабрично
оборудвани с триточкови предпазни колани, с механизми за автоматично прибиране
и блокиращи устройства. Същите позволяват свободно движение на тялото, въпреки
че, благодарение на пружината, опънатите колани винаги прилягат удобно върху
тялото. Коланът има „чувствителен" механизъм, който е проектиран да
блокира по време на силно ускорение или намаление на скоростта във всяка
посока. Предпазните колани на автомобила са оборудвани с обтегачи. Обтегачите
на предпазните колани се задействат само един път, след което следва да се
заменят с нови. При задействането на обтегачите, върху закопчалката се появява
маркер, оцветен в ярко сигнален цвят (най-вече в жълт или оранжев цвят). Ако
коланът не е бил поставен (закопчан), то обтегача не би се задействал и маркерът
не би се активирал. Предпазните колани допълват дейността на въздушните
възглавници (ако има внедрени такива) и предпазват пътуващите в автомобила да
бъдат изхвърлени от него в случай на удар и/или преобръщане. Коланът помага на
пътуващите да се задържат в правилното седнало положение, така че системата на
предните въздушни възглавници да може да ги предпази ефективно. Предпазният
колан не ограничава движението на горните и долни крайници и не би могъл да ги
предпази от удар в страничните врати и колони на автомобила. Това обстоятелство
дава възможност на водача да изпълнява всички манипулации при управление на
автомобила, а на пътниците - свободни движения с горните и долни крайници във
всички възможни посоки. На въпроса: Процесният автомобил бил ли е снабден с
предпазни колани на всички седалки? в.л. отговаря, че всички девет на брой
седалки в автомобила са били оборудвани фабрично с обезопасителни инерционни
колани, а предвид положението на всички колани, както и броя на пътниците
превозвани в автомобила към момента на настъпване на произшествието, нито един
от пътниците, включително и водача, не са били с поставени предпазни колани към
момента на настъпване на произшествието. В конкретния случай правилно
поставеният предпазен колан би намалил риска от причиняването на травми на
пътниците в инцидентния автомобил, както и би предотвратил изпадането им от
автомобила по време на аварийна ситуация. В конкретния случай, относно
причинената смърт на пътника в автомобила П.Г.П., съобразено и със заключението
на съдебномедицинската експертиза, в.л. дава заключение, че пострадалият П. се
е намирал около страничната задна дясна врата (на втори или трети ред седалки,
отдясно). В процеса на аварийното движение на автомобила в десните крайпътни
площи, на около 30,0 метра преди мерната линия, пътникът е изпаднал от
автомобила и най-вероятно е премачкан от преобръщащия се автомобил, тъй като е
намерен по протежение на траекторията му на движение. При положение, че пътникът
е бил с поставен предпазен колан, същият не би позволил изпадане на тялото му
от автомобила, а би го задържало върху седалката. От материалите по досъдебното
производство е видно, че в автомобила са пътували около 16 пътника. Същите са
били разположени в салона, включително и в багажното отделение. На базата на
това може да се направи предположение, че на втори и трети ред седалки са били
разположени по пет броя пътници. Този брой пътници и габаритните размери на
седалките и общото вътрешно пространство, не позволява поставянето на предпазни
колани.
По делото е назначена,
изготвена и приета СМЕ, в.л. по която дава заключение, че в резултат на
процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2018 г., около
17,900 часа по Автомагистрала „Тракия", км. 297+300 в посока от гр. Бургас
към гр. София пострадалият П.Г.П. е получил автомобилна травма (травма в салона
на пътнически микробус в резултат на удар в мантинела с висока скорост и
преобръщането му извън пътните ленти с изпадане от автомобилния салон),
изразяваща се в тежка и несъвместима с живота гръдна травма с многофрагментни
счупвания на голяма част от ребрата в лявата и дясна половини на гръдния кош с
формиране на гръден капак, контузии и разкъсвания на белите дробове, по-изразени
в ляво, изразен хемоторакс (излив на свободна кръв и кръвни съсиреци в гръдната
кухина в количество около 1,5 литра), счупвания на двете ключици в близост до
стерно-клавикуларните стави (ставите между вътрешните краища на ключичните
кости и гръдната кост), множество контузии, разкъсно-контузни рани и охлузвания
в различни области на главата, тялото и крайниците. В медицинските документи,
приложени в материалите по делото не се откриват описани следи и увреждания по
тялото на пострадалия П., които да са получени в резултат на възпиращото
действие на правилно поставен и изправен триточков предпазен колан. Описаните
телесни увреждания, получени от пострадалия П.Г.П. имат травматична генеза,
дължат се на механичното действие (удар, притискане, протриване с или върху) на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети, както и на предмети с широка повърхност и
добре отговарят да са получени по време и в резултат на описаното в материалите
по делото пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.04.2018 г., около
17,900 часа по Автомагистрала „Тракия", км. 297+300. При този вид
автомобилни травми върху телата на пътниците в автомобилния салон действат
различни по своите характеристики травмиращи сили. Под действието на преносни
инерционни и центробежни сили нефиксираното от правилно поставен и изправен
предпазен колан тялото на пътника се придвижва свободно в пространството на
автомобилния салон, влиза в контакт с различни елементи от вътрешното му
оборудване или деформирани части на купето, а при преобръщане често изпада
извън автомобилния салон. През тези различни фази на този вид автомобилни
травми могат да се получат различни по своите локализации и характеристики
телесни увреждания. Увреждането, причинило смъртта на пострадалия П. (тежката
гръдна травма), по своите характеристики добре отговаря да е получено в
резултат на притискане на гръдния кош между автомобилното купе и терена при
преобръщането на автомобила и изпадането на тялото на пострадалия от
автомобилния салон. При правилно поставен и изправен предпазен колан не би
настъпило изпадане на пострадалия от автомобилния салон и не биха се създали
условия за действието на механизма, по който е получена гръдната травма. В.л. е
категоричен, че че условия за получаването на такова увреждане и респективно
настъпването на летален изпод не биха били налице при правилно поставен и
изправен предпазен колан. Причината за настъпването на смъртта на пострадалия П.
Генчев П. е тежката, несъвместима с живота гръдна травма, изразяваща се в
множествените многофрагментни счупвания на голяма част от ребрата (IV, V, VI,
VII, VIII, IX, Хи XIв ляво и I, II, VI, VII, VIIIи IXв дясно), тежките
контузионни и деструктивни увреждания на белите дробове, предимно на левия бял
дроб с наличие на около 1,5 л кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина. Тази
травма е довела до рязко изпадане на пострадалия П. в тежко, необратимо шоково
състояние поради болката, масивната вътрешна кръвозагуба и неефективното
дишане, което е довело до настъпването на смъртта му. Смъртта не е била
мигновена, но е била бърза и необратима.
По делото са разпитани
свидетели. Свидетелят С.Х.К., който няма роднинска връзка с ищците, сочи, че
катастрофата станала на магистрала Тракия, идвали си от Бургас в посока с.Хаджидимитрово.
Минали бензиностанцията на магистралата, ударили се в мантинелата и се
обърнали, бил в паника. Работили тогава в гр. Бургас, копаели маточина. Извозвали
ги с два буса и един миниван. Червения бус го карал В., карал бързо, пушел, навел
се да си вземе очилата от краката си. Хората вътре му направили забележка да
кара по-бавно, а той им казал:"Гледайте си работата, не можете да ме учите
как да карам". В. загубил управление след като се навел и не виждал пътя.
В буса имало 17 човека като някои били по двама на седалка и отзад 4 или 5
човека били на пода на буса, не на седалките.
Свид.В.Н. сочи, че са стари
приятели с починалия П.П.. Като катастрофирали цялата махала се събрала. От с.
Желю Войвода са. На 14.04.2018г. била катастрофата. П. бил много добър и
уважителен. Говорел с всеки, не пиел, не се карал с никого, бил отличен баща и съпруг. Нямал
никакви проблеми, бил много работлив. Той ходел на работа където го извикат в
селото, после започнал в Гърция. Работел с жена си, а родителите му гледали
децата им. Децата били облечени и стегнати. Той бил с голямо уважение в селото.
Когато се събрали М. и П. през 1976-1977 година, М. довела Ш. и завари И..
Децата били като близначки-бебета. Децата растяли заедно, нямало делба между
тях. Ш. се обръщала към П. с "Татко", а И. към М. с
"Майко". Гледали децата заедно. След три-четири години се роди Н.,
после Й., Я., А.. Връзката с баща им П. била много голяма. Без баща си не можели и бащата П. помагал много на децата, на две работи
работел само и само да има за децата. П. умираше за дядо Г. - баща си. Дядо Г.
живял година и половина след смъртта на сина си, и не можал да го прежали, постоянно
ревял. П. и М. се разбирали, никога не са се карали,, винаги се смеели,
уважавали се. Като станала катастрофата М. била с него на работа. След като се
оженили децата им, Ш. ***, Н. ***, а другите всички в с. Желю Войвода. След
смъртта на П., на Ш. лежала в болницата от стрес. Постоянно плачат децата за
баща си. Отиват на гробища, раздават, голям шок е това. М. се разболяла. Кръвно
вдигала и инсулт получила. Свид. сочи, че и сега постоянно плаче и не е добре,
че не присъствала на погребението, била в болницата. Децата приели много трудно
смъртта.
Свид.Б. С.- съпруг на Й., сочи, че
на 14.04.2018г. се случила катастрофата с тъста му. П. го познава много добре,
от 2004 е женен за Й. дъщеря му. П. бил златен човек, който може и хапката си
да я дели за всички. Обичал децата и не ги делял, бил принципен - еднакво му било
отношението към Ш. и И.. Двете го наричали "Татко". Децата имали
връзка и до момента имат. Уважават се братята
и сестрите, и до сега. Помагал им, ходел в Гърция, там работел на маслини и
изкарвал пари. Не делеше децата, на всички давал по равно. Децата го зачитали и
го обичали и до сега. Няма такъв човек. П. се разбирал с баща си Г.. Били в
един двор. Бабата Я. и дядото Г. имали добра връзка със сина си, помагали си.
Дядо Г. приел много тежко загубата на сина си, плачел. П. се обичал със съпругата
си и се уважавали. Ходеха постоянно заедно на работа, в Гърция също. М. приела
много тежко загубата на П., все още е в шок, на лекарства. Става й лошо, когато
си спомни. Децата също са шокирани. Й. например, след като починал баща й,
устата й стана крива. Не ядяла, искала да умре заради баща си, толкова го
обичаше. Другите деца също: Г., Я., Н.. Припадали дори на погребението. Слагали им лекарства, инжекции. Ш.
била на погребението. Тя живее в с. Калояново. Все още ходим на гробища.
Свид. З. Р. сочи, че знае за ПТП
през 2018г. П.П. бил любезен човек, със всички се държал много добре, със всяко
едно от децата си еднакво. Не ги делял, нямаше разлика. Дъщерите на П.
постоянно контактували с него и той много им помагал, бил трудолюбив човек. дядо
Г. имал много добри отношения със сина си П., те живеели заедно в един двор.
Дядо Г. приел много тежко загубата на сина си. Децата на П. също приели тежко
смъртта на баща си, постоянно плачели. М. (жена му) приела също тежко загубата.
- Те двамата с П. бяха постоянно заедно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове по
чл.432, ал.1 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.
За да възникне
субективното право по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между
ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане
вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Спорно по делото е
наличието на осъществено противоправно деяние от страна на водача на МПС,
застраховано при ответника. От ангажираните по делото доказателства съдът
приема да е осъществено нарушение на правилата за движение от страна на водача В.Й.,
управлявал л. а. /бус/ „Форд Транзит", с рeг. № У 1981 АТ, който нарушил чл.20,
ал.1 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, и по непредпазливост е причинил смърт на повече от
едно лице - на П. К. К. и П.Г.П.. Ето защо е
установено наличието на извършено противоправно деяние от водача В.Й. и не е
оборена презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД за виновността на дееца. Установи се
и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав
на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увредените лица. Установи се и
наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на
делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, поради
което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по
предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ. Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят
на принципа на справедливостта. Ищците, които имат качеството на съпруга,
низходящи и бащата на починалия са активно материално правно легитимирани да
претендират обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на родител. В този
смисъл и ПП на ВС № 4/1961 год.
Ищцата Ш.П. не е
биологична дъщеря на починалия П., но съдът приема, че това не я изключва от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
смъртта на близък, както е посочено изчерпателно в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69
г. Съдът намира, че Ш.П. е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение
за причинените й неимуществени вреди от смъртта на П.П.. Връзката между ищцата Ш.П.
и починалия е била изключително силна, такава от типа баща-дъщеря, те са били в
постоянни близки отношения, помагали са си взаимно, Ш. е отгледана от бебе от П.
и му е казвала „татко". П. е отглеждал Ш. заедно със своите деца, никога
не е делял децата си, бил е изключително грижовен и отговорен баща, помагал е
на Ш. във всичко, бил е опора в живота й. Смъртта му е причинила огромна мъка,
душевни болки и страдания на Ш.П.. Между Ш. и П. са били налице „трайно
установени близки отношения, които не са били оформени по съответния ред",
по смисъла на Постановление № 2/1984 г. на Пленума на Върховния съд. Според TP
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, признаването на право на обезщетение на
отглежданото дете, съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване
отглеждането да е било трайно и да е създало връзка и чувства като между
биологичен родител и дете, без да се поставя условие за предприети формални
процедури по осиновяване или установяване на произход." Предвид това Ш.П.
е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на П.П., който трайно я е отглеждал още от малко
бебе и помежду им са създадени връзка и чувства, каквито са тези между родител
и дете.
По делото се доказа, че
ищците А., Й., Г., Я. и Н., деца на починалия, М. - съпруга на починалия и Г. -
баща на починалия, търпят много болки и страдания вследствие смъртта на техния
баща, съпруг и син. Загиналият П.П. е бил здрав мъж в работоспособна възраст,
активен, с добро име в общността, опора на семейството си, всички са разчитали
на него и на неговите грижи и морална подкрепа. Ищците изключително тежко
преживяват смъртта на своя съпруг, баща и син. М. и П. са създали сплотено и
задружно семейство, живели са в обич и разбирателство, създали са и са се
грижили с любов за децата си. Между тях е имало силна връзка, обич, уважение,
взаимна привързаност и подкрепа. С неочаквано причинената му смърт те загубват
подкрепата, която са имали в негово лице. Съпругата му остава сама на възраст,
когато най-много има нужда от неговата издръжка, опора и подкрепа. Децата и
починалият са поддържали постоянни, ежедневни контакти, били са много близки. Г.,
баща на починалия, изключително тежко е понесъл смъртта на своя син, с който са
били много близки. Внезапната неочаквана смърт на П. е причинила на ищците
голяма мъка, душевни болки и страдания и се отразява отрицателно върху
психическото и здравословно им състояние, те продължават да страдат и скърбят.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна смърт на П. в резултат на ПТП на
14.04.2018 г. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота
на семейството.
С оглед събраните по
делото доказателства безспорно се доказа, че в резултат на смъртта на П., вследствие
настъпилото на 14.04.2018 г. ПТП, ищците търпят болки и страдания, които следва
да бъдат компенсирани. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки и страдания,
последици от извършеното престъпление.
При определяне на
размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС № 4/1968 год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Критерият за справедливост,
поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът отчита конкретните икономически
условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на
пострадалия.
Съдът намира, че
претърпените от ищцата М.Д.П. (съпруга на починалия в резултат на процесното
ПТП П.П.) неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 140000 лв.
При определяне на същия, съдът съобрази, че починалият е съпруг на ищцата,
близките, устойчиви и дълготрайни отношения между тях повече от 30 години,
възрастта на съпрузите и лишаването на ищцата от години семеен и съпружески
живот, обстоятелство, че смъртта на съпругът й е предизвикала изключително
негативни усещания на тъга, стрес и ощетеност. Следва да се отчете
обстоятелството, че тя няма да може да разчита на съпружеска подкрепа. Съдът
взе предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Що се отнася до ищците-деца
на починалия претъпените от тях неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени
в размер на по 140000 лв. за всеки. При определянето им съдът взе предвид
родствените отношения между починалият и ищците /баща-дете/, възрастта на ищците
- деца на починалия, към момента на смъртта му, че до края на живота си ще бъдат
лишени от бащина грижа, като бе съобразена и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. Съдът намира, че и по отношение на Ш.П.,
която не е биологична дъщеря на починалия П., но е отгледана от него като свое
дете и са имали отношения като между баща и дъщеря, следва да бъде присъдена
същата сума от 140000лв. обезщетение за претъпените от нея неимуществени вреди.
Съдът намира, че по
отношение на Г.П. - баща на починалия П., следва да бъде присъдена сумата от 140000лв.
обезщетение за претъпените от него неимуществени вреди, която сума да се
присъди на конституираните на негово място след смъртта му наследници.
При това положение,
съдът следва да разгледа възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия. По делото е установено, че всички девет на
брой седалки в автомобила са били оборудвани фабрично с обезопасителни
инерционни колани, а с оглед положението на всички колани, нито един от
пътниците, включително и водача, включително и пострадалия П., не са били с
поставени предпазни колани към момента на настъпване на произшествието. В
конкретния случай правилно поставеният предпазен колан би намалил риска от
причиняването на травми на пътника в автомобила П.Г.П. и би предотвратил
изпадането му от автомобила. Увреждането, причинило смъртта на пострадалия П.
(тежката гръдна травма), е получено в резултат на притискане на гръдния кош
между автомобилното купе и терена при преобръщането на автомобила и изпадането
на тялото на пострадалия от автомобилния салон. При правилно поставен и
изправен предпазен колан не би настъпило изпадане на пострадалия от
автомобилния салон и не биха се създали условия за действието на механизма, по
който е получена тежката и несъвместима с живота гръдната травма. При правилно
поставен предпазен колан летален изход е нямало да настъпи, според заключението
на СМЕ. Ето защо, съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия П.. ЯОС намира за основателно възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД на
ответника за съпричиняване в резултат на неизползването на предпазен колан.
Чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда възможност за намаляване на обезщетението за
вредите, настъпили от увреждането, когато увреденият е допринесъл за
настъпването на тези вреди. С оглед установения принос на пострадалия,
определеното обезщетение на всеки от ищците следва да бъде намалено с 50% и на
ищците следва да бъде присъдено обезщетение в размер на по 70000 лева за
неимуществени вреди от смъртта на П.П. в резултат на ПТП, станало на 14.04.2018г..
ЯОС намира предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за основателни и доказани
до размер на по 70 000лв., в която част следва да бъдат уважени, а в
останалата част следва да се отхвърлят. Присъдените обезщетения на ищците
следва да се присъдят ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.04.2018 г. - датата на която
изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищците имат право на разноски съразмерно с
уважената част от иска, но по делото няма направени такива.
Процесуалният
представител на ищците има право на адвокатско възнаграждение за един адвокат
при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като е предоставил безплатна правна
помощ на ищците като материално затруднени лица. С оглед размера на уважените
искове и съобразно дължимо по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдвС адвокатско възнаграждение с оглед цената на исковете от 560000 лв,
размерът на възнаграждението, което съдът присъжда на адв. П.К. възлиза на
26450 лв.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК на ответника се дължат направените от него разноски, съобразно отхвърлената
част от иска, а именно по 2805.19 лв. По делото е доказано плащането на адв.
хонорар в размер на 20520лв. с ДДС по банков път (стр.188) по договор № 913594
от 13.08.2020г., както и в размер на 8760лв. с ДДС в брой по договор от
22.06.2022г.. Неоснователно е възражението по размера на адвокатския хонорар на
ответника, тъй като същият е определен в размер, ненадвишаващ минималните
размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна
такса и разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯОС
разноски за изготвяне на експертизи в размер на 300 лв. и държавни такси 22400
лв. или общо – 22700 лв.
На основание изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
Осъжда ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 70 000
лв. (седемдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на баща му П.Г.П., починал вследствие на ПТП,
станало на 14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297, и виновно причинено от
водача на автомобил марка „Форд Транзит", с рeг. № У 1981 АТ, застрахован
по риска „Гражданска отговорност" в ответното ЗД"Бул Инс"АД с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата считано от 22.04.2018 г. - датата, на която
изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното
изплащане, като иска за горницата над 70 000 лв. до претендирания размер
от 160 000лв., частичен от 200 000 лв., ведно със законна лихва от 22.04.2018г.
- отхвърля като неоснователни.
Осъжда ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Й.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от
70 000 лв. (седемдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща й П.Г.П., починал
вследствие на ПТП, станало на 14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297, и
виновно причинено от водача на автомобил марка „Форд Транзит", с рeг. № У
1981 АТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД"Бул
Инс"АД с ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата считано от
22.04.2018 г. - датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.430,
ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане, като иска за горницата над 70 000
лв. до претендирания размер от 160 000лв., частичен от 200 000 лв.,
ведно със законна лихва от 22.04.2018г. - отхвърля като неоснователни.
Осъжда ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от
70 000 лв. (седемдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му П.Г.П., починал
вследствие на ПТП, станало на 14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297, и
виновно причинено от водача на автомобил марка „Форд Транзит", с рeг. № У
1981 АТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД"Бул
Инс"АД с ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата считано от
22.04.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.430,
ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане, като иска за горницата над 70 000
лв. до претендирания размер от 160 000лв., частичен от 200 000 лв.,
ведно със законна лихва от 22.04.2018г. - отхвърля като неоснователни.
Осъжда ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Я.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от
70 000 лв. (седемдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й П.Г.П., починал
вследствие на ПТП, станало на 14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297, и
виновно причинено от водача на автомобил марка „Форд Транзит", с рeг. № У
1981 АТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД"Бул
Инс"АД с ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата считано от
22.04.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.430,
ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане, като иска за горницата над 70 000
лв. до претендирания размер от 160 000лв., частичен от 200 000 лв.
ведно със законна лихва от 22.04.2018г. - отхвърля като неоснователни.
Осъжда ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Н.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от
70 000 лв. (седемдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й П.Г.П., починал
вследствие на ПТП, станало на 14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297, и
виновно причинено от водача на автомобил марка „Форд Транзит", с рeг. № У
1981 АТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД"Бул
Инс"АД с ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата считано от
22.04.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.430,
ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане, като иска за горницата над 70 000
лв. до претендирания размер от 160 000лв., частичен от 200 000 лв.
ведно със законна лихва от 22.04.2018г. - отхвърля като неоснователни.
Осъжда ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Ш.М.П., ЕГН **********,***, сумата от
70 000 лв. (седемдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й П.Г.П., починал
вследствие на ПТП, станало на 14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297, и
виновно причинено от водача на автомобил марка „Форд Транзит", с рeг. № У
1981 АТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД"Бул
Инс"АД с ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата считано от
22.04.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.430,
ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане, като иска за горницата над 70 000
лв. до претендирания размер от 160 000лв., частичен от 200 000 лв.
ведно със законна лихва от 22.04.2018г. - отхвърля като неоснователни.
Осъжда ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от
70 000 лв. (седемдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на баща й П.Г.П., починал
вследствие на ПТП, станало на 14.04.2018г. на АМ"Тракия" км.297, и
виновно причинено от водача на автомобил марка „Форд Транзит", с рeг. № У
1981 АТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в ЗД"Бул
Инс"АД с ЕИК *********, ведно със законната
лихва върху главницата считано от
22.04.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр. чл.430,
ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане, като иска за горницата над 70 000
лв. до претендирания размер от 160 000лв., частичен от 200 000 лв.
ведно със законна лихва от 22.04.2018г. - отхвърля като неоснователни.
Осъжда ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на конституираните на основание чл.230 вр.
чл.227 от ГПК на мястото на починалия ищец Г.П.А. с ЕГН **********, поч. на 12.08.2019г.,
негови наследници по закон: И.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Н П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***; Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; А.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Й.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; З.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; П.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; И.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.Я.П., ЕГН **********, с
адрес: ***; В.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***; Г.Я.П., ЕГН **********, с
адрес: ***; С.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Я.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 70 000 лв. (седемдесет хиляди лв.), представляваща
обезщетение за претърпени от Г.П.А. неимуществени вреди от смъртта на сина му П.Г.П.,
починал вследствие на ПТП, станало на 14.04.2018г. на АМ"Тракия"
км.297, и виновно причинено от водача на автомобил марка „Форд Транзит", с
рeг. № У 1981 АТ, застрахован по риска „Гражданска отговорност" в
ЗД"Бул Инс"АД с ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху главницата считано
от 22.04.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ вр.
чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане, като иска за горницата над
70 000 лв. до претендирания размер от 160 000лв., частичен от
200 000 лв. ведно със законна лихва от 22.04.2018г. - отхвърля.
Осъжда ищеца А.П.Г., ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, разноски 2805.19
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Осъжда ищеца Й.П.Г., ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, разноски 2805.19
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Осъжда ищеца Г.П.Г., ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, разноски 2805.19
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Осъжда ищеца Я.П.Г., ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, разноски 2805.19
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Осъжда ищеца Н.П.Г., ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, разноски 2805.19
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Осъжда ищеца Ш.М.П., ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, разноски 2805.19
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Осъжда ищеца М.Д.П., ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, разноски 2805.19
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Осъжда конституираните
на основание чл.230 вр. чл.227 от ГПК на мястото на починалия ищец Г.П.А. с ЕГН
**********, поч. на 12.08.2019г., негови наследници по закон: И.П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***; Н. П.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***; Г.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; А.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Й.П.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; Г.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; Я.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; З.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***; П.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***; И.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***; Д.Я.П., ЕГН **********, с
адрес: ***; В.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***; Г.Я.П., ЕГН **********, с
адрес: ***; С.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Я.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на ответника
ЗД"Бул Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, разноски 2805.19
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Осъжда ЗД"Бул
Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, на основание
чл.78, ал.6 и чл.81 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Ямбол сумата
22700лв., представляваща дължима държавна такса от 22400лв., съразмерно
уважената част на иска и разноски за изготвяне на експертизи в размер на 300
лв..
Осъжда ЗД"Бул
Инс"АД гр.София ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер”№ 87, да заплати на
адвокат П.Д.К. от САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение
в размер на 26450 лв..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: