№ 168
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600265 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 12/07.07.2022 г. по
НОХД № 219/22 г. на Окръжен съд Шумен, с която подсъдимият К. К. е
признат за виновен и осъден по чл.199, ал.2, т.2, вр.чл.54 от НК на лишаване
от свобода за двадесет години при първоначален строг режим.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с възведеното обвинение, че на 12.03.2021 г. в с.Цани Гинчево,
област Шумен, чрез употреба на сила, подсъдимият е отнел 200 лева от
владението на Д. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като
грабежът е придружен с убийството й.
С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия,
който е бил осъден да заплати четири обезщетения за неимуществени вреди
на конституираните като граждански ищци родственици на пострадалата.
Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат С.,
защитник на подсъдимия в окръжния съд, с искане за намаляване на
наказанието. Тази жалба е допълнена при участието и на адвокат А., който
1
представлява подсъдимия във въззивното производство, а с допълнението се
претендират още - връщане на делото за ново разглеждане или постановяване
на нова оправдателна присъда. Становището на представителя на въззивната
прокуратура е, че присъдата е правилна и жалбата следва да се остави без
уважение.
Съставът на апелативния съд намира, че изложените в жалбата,
допълнението към нея, и при пледоариите на страните, възражения във
връзка с обосноваността на присъдата и приложението на материалния закон,
не следва да се разглеждат по същество, тъй като е основателно наведеното
твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуални правила от
категорията на посочените в чл.348, ал.3 от НПК, неотстранимо в тази
инстанция, което налага отмяна на постановения съдебен акт и повторно
разглеждане на делото в първата инстанция.
Проверяваната присъда, съобразно еднопосочното разбиране на
съдебната практика, страда от липса на мотиви, тъй като към този порок се
отнася всяко съществено отклонение от възприетия стандарт в чл.305, ал.3 от
НПК.
Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да
обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на
първоинстанционната присъда следва да съдържат фактически обстоятелства,
такива каквито са били приети за установени, анализ и преценка за
допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните
съображения за взетото решение, и отговор на направените от страните
възражения. Когато мотивите са неясни, непълни или противоречиви, е
налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй
като представлява липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от
НПК.
При въззивната проверка на настоящото производство и в частност на
финализиращия го акт, се констатира, че не могат да бъдат направени изводи
за начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда, предвид
пълната липса на доказателствен анализ. Проведената диференцирана
процедура по чл.371, т.1 от НПК не освобождава съда от задължението му да
извърши съвкупна оценка на доказателствената маса, още повече, че
доказателствата са били косвени. Безспорно е, че осъдителната присъда може
2
да почива и само на косвени доказателства, но в мотивите на решаващия съд
следва да може да се проследи аналитичният път, по който се достига до
единствено възможен извод за авторството на деянието, при съблюдаване на
изискването за всестранност, обективност и пълнота на изследването почл.14,
ал.1 от НПК.
Редът по чл.371, т.1 от НПК, по който е протекло първоинстанционното
производство, не включва признание на подсъдимия по фактите от
обвинителния акт, нито съгласие да не се събират доказателства за тях /така,
както е регламентирана другата форма на съкратено съдебно следствие по
чл.371, т.2 от НПК, а единствено съгласие да не се провеждат разпити на част
или всички свидетели и вещи лица. Този процесуален ред е допустим, когато
между страните липсва спор относно процесуалната допустимост и годност
на съответните свидетелски показания и експертни заключения, защото в тези
случаи законът допуска отклонение от общия принцип на непосредственост,
устност и състезателност при събирането на коментираните доказателства.
Проверката, анализът и оценката на същите доказателствени материали обаче,
следва да се извършва съобразно общите правила на процесуалния закон,
защото принципът за разкриване на релевантната за процеса фактология, и то
по начин, недопускащ каквото и да е съмнение в нея, не се дерогира от
протичащата диференцирана процедура по чл.371, т.1 от НПК. При това,
липсата на спор между страните относно процесуалната годност на
доказателствените средства, не освобождава съда да направи сам своята
преценка по този въпрос, видно от разпоредбата на чл.372, ал.3 от НПК, а
когато счете, че условието по тази разпоредба е изпълнено, и допусне
процесуалните действия по този ред, допълнително да мотивира разбирането
си, съпоставено с разбирането на европейската и национална съдебна
практика, относимо по настоящото дело по повод т.нар. полицейска беседа.
Коректно е да се отбележи, че макар и формално, в проверяваните
мотиви е изпълнено изискването на чл.305, ал.3 от НПК да се посочат
установените обстоятелства, независимо, че това е станало чрез дословно
преписване на съдържимото в обвинителния акт фактическо обвинение,
защото подобен подход не се изключва от закона. Същественото в случая е,
че съдът напълно погрешно е разчел следващото си задължение - да посочи
въз основа на кои доказателствени материали се установяват тези
обстоятелства, като вместо да направи дължимия задълбочен доказателствен
3
анализ, се е ограничил единствено до изброяването в каталожна форма на
наличните видове доказателствени източници. Подобен подход е недопустим
в което и да е наказателно производство, а е особено укорим при осъждане
въз основа само на косвени доказателства, както е по настоящото дело, и в
които случаи практиката е извела специални изисквания при мотивиране на
взетото решение. В обобщение следва да се посочи, че визираната
процесуална дейност на първата инстанция не съответства на изискването за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
Събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на
внимателна проверка за тяхната допустимост, достоверност и достатъчност,
не са оценени по отделно, нито са съпоставени и разгледани в съвкупност.
Съдилищата по същество са длъжни да обосновават възприетата от тях
фактическа обстановка след цялостна задълбочена проверка, съпоставяне и
анализ на всички събрани по делото доказателствени материали, като ги
конкретизират и обсъдят за всяко едно от обстоятелствата, които приемат за
установени. От мотивите следва да е ясно, по отношение на всеки факт за
относимо по обвинението обстоятелство, с кое конкретно доказателствено
средство се установява. Единствено изброителното посочване на
доказателствените средства, без те да бъдат подложени на подробен анализ,
сочи на неизпълнение на процесуалното задължение за проверка и оценка,
съответстващи на действителния смисъл на нормата. Позоваването на
обобщени гласни доказателствени средства – единствено и само чрез израза
"Гореизложеното се подкрепя и от….протоколи за разпит на свидетел….",
дори без имена, е изпразнено от съдържание и в сериозно отклонение от
изискването по чл.107, ал.5 от НПК, и заедно с отсъствието на коментар по
останалите писмени и веществени доказателства, определя мотивите към
постановената осъдителна присъда с наложено наказание лишаване от
свобода в размер на двадесет години като формални и декларативни, защото
изложени по този начин, изводите на съда относно фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване, не се основават на обективиран, респ.
подлежащ на възприемане и проверка, цялостен и задълбочен анализ, което
не позволява да бъдат проверени по въззивен ред.
Когато доказателствената съвкупност изобщо не е била предмет на
оценка в първоинстанционния съд, въззивната инстанция не може да изпълни
своето задължение за надлежна проверка по правилността на фактическите
4
констатации, касателно предмета на обвинението. Отсъствието на
аналитична дейност винаги се свързва с такава некачественост на мотивите,
която неминуемо води до извод за липса на мотиви, а това обуславя
необходимост от отмяна на присъдата и връщане на делото в окръжния съд.
При новото разглеждане, независимо от вида на производството, в което ще
решава делото, първоинстанционният съдебен състав следва да се произнесе
със съдебен акт, съответен на изискванията в процесуалния закон, след като
извърши задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, при спазване на
процесуалните правила да изведе фактически констатации за всеки от
съставомерните признаци, с посочване на доказателствената основа, и да
аргументира приложението на материалния закон.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348,
ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 12/07.07.2022 г. по НОХД № 219/22 г. на
Окръжен съд Шумен и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в
първата инстанция от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5