№ 291
гр. гр. Добрич, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Надя Г. Славова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500539 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по
въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД – гр.Добрич,
чрез изпълнителния директор, срещу решение №473/12.06.2023г. по гр.д.
№3477/2022г. на Добричкия районен съд, с което е признато за установено, че
Т. М. Т. от гр.Добрич не дължи на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“АД сумата 860.69 лева - неплатени задължения за предоставени ВиК
услуги за обект в гр.Добрич, ул.“***“ ** клиентски №*** по 59 фактури,
издадени в периода 09.07.2010г. – 07.10.2019г., и сумата 796.64 лева -
начислени лихви за забава върху главниците по фактурите, както и
въззивникът е осъден да заплати на другата страна платените от нея разноски
и държавна такса за първоинстанционното производство.
Решението се обжалва като недопустимо. То било постановено по
нередовна искова молба, в която не били изложени обстоятелствата,
обосноваващи правния интерес от водене на делото, а и такъв липсвал.
Задължен за цената на доставените от въззивника ВиК услуги по процесните
фактури бил наследодателят на ищеца. Наследникът бил легитимиран да
оспори съществуването на задълженията само до размера на наследствения си
1
дял и само, след като заяви дали приема наследството, което в случая не било
осъществено. Освен това въззивникът не бил предприемал никакви действия
за събиране на вземанията си, за да има нужда ищецът да установява тяхното
погасяване по давност.
Решението се обжалва и като неправилно по същество. Изложени са
доводи в подкрепа на становище, че длъжникът може да възрази за
погасяване на задължението по давност само по повод заявено от кредитора
искане да получи изпълнение, каквото в случая не било налице.
Настоява се обжалваното решение да бъде отменено и предявените
срещу въззивника искове да се отхвърлят. Претендират се и разноските за
водене на делото в двете инстанции.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият Т. М. Т., чрез адвоката си, оспорва
жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде
потвърдено.
След като провери обжалваното решение служебно и по посоченото в
жалбата, въззивният съд намира същото за валидно, допустимо и правилно.
То е постановено по предявените от Т. М. Т. от гр.Добрич срещу
„Водоснабдяване и канализация Добрич”АД - гр.Добрич искове за
установяване на това, че ищецът не дължи на ответника сумата 860.69 лева,
съставляваща цена на водоснабдителни и канализационни услуги, доставени
от ответника в обект в гр.Добрич, ул.“***“№63 по фактури, издадени в
периода 09.07.2010г. – 07.10.2019г. и сумата 796.64 лева, съставляваща
законна лихва за забава на главните парични задължения, изчислена за
периода от изпадане в забава за всяко едно от тях по отделно до датата на
подаване на исковата молба.
Противно на посоченото във въззивната жалба, исковете са предявени с
редовна искова молба, съдържаща ясно и точно изложение на
обстоятелствата, поради които ищецът счита, че има правен интерес и
основание да отрече, че дължи на ответника посочените по-горе вземания.
Така, в исковата молба е изложено, че ищецът Т. М. Т. е наследник на
М. Т. М., починал на ***г. Наследодателят и семейството му живеели в имот
в гр.Добрич, ул.“***“** който е водоснабден и при ответника
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД на името на наследодателя е
2
открита партида с клиентски №***. Няколко години след смъртта на
наследодателя между наследниците възникнал спор кой от тях да живее в
имота и да плаща водата, известен период след 2013г. имотът не бил обитаван
от никого, а после ищецът се завърнал в него. Ищецът не заплащал и
текущата си консумация на вода, защото не могъл да се разбере с ответника
относно начислените задължения за доставена в имота вода в периода, в
който същият не бил обитаван.
В периода 09.07.2010г. – 07.10.2019г. ответникът издал 59 бр. фактури
/конкретизирани в исковата молба/ за задължения за плащане на доставена от
него в посочения имот вода. Общият сбор на задълженията бил в размер на
860.69 лева, задълженията били за периодични плащания и с изтичането на
тригодишен срок били погасени по давност. Също така по давност били
погасени и задълженията за обезщетения за забава на главните парични
задължения; техният сбор възлизал на 796.64 лева, изчислено в размер на
законната лихва върху главните парични задължения, считано от датата на
забавата за всяко едно от тях – деня, следващ тридесетия ден от издаването на
съответната фактура, до датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД оспорил
исковете като недопустими и неоснователни с възражения, идентични на
изложените във въззивната жалба.
Установено е по делото, че в периода 09.07.2010г. – 07.10.2019г.
ответникът е издал 59 бр. фактури /посочените в исковата молба/ за
задължения за плащане на цена на водоснабдителни и канализационни
услуги, които той е доставил в имот в гр.Добрич, ул.“***“№63. Общият сбор
на задълженията е в размер на 860.69 лева, а задължен по фактурите като
потребител с клиентски №*** е М. Т. М. с ЕГН **********. Въз основа на
представеното по делото удостоверение /л.8/ ищецът Т. М. Т. се легитимира
като един от законните наследници на М. Т. М., поч. на ***г.
При тези данни предявените искове са допустими и основателни.
Въпросите дали този, който е легитимиран като наследник на починалия
потребител, е приел наследството и отговаря за вземането на ответника и, ако
отговаря, дали отговорността му е за цялото вземане или е за съразмерна на
наследствения му дял част, не са относими към правния интерес и
допустимостта на иска, а са въпроси по същество на спора. Когато е предявен
3
отрицателен установителен иск, че ищецът няма парично задължение към
ответника, установяването, че се касае за задължение на наследодател и
ищецът отговаря до размера на наследствения си дял, означава, че искът е
основателен и обуславя уважаването му за частта над наследствения дял на
ищеца, а не прекратяване на производството в тази част.
Наред с това, наличието на правен интерес се преценява не по
дефиниция, а с оглед конкретно заявените и уставени във всеки отделен
случай обстоятелства. Щом след смъртта на потребителя партидата на обекта
не е променена и паричните задължения са начислени на починалия
наследодател, а ищецът е наследникът, който обитава водоснабдения имот, то
той е застрашен от спиране на водоподаването поради неплащане на цялото
задължение, както е предвидено в чл.41 ал.3 т.3 от Наредба №4/2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и чл.40 ал.1 от ОУ.
Следователно, поставен в опасност да бъде санкциониран по посочения
начин, ищецът има правен интерес да се установи изцяло недължимостта на
вземанията на ответника по процесните фактури.
Касае се за парични вземания на ответника - водоснабдително
дружество за цена на доставени от него водоснабдителни и канализационни
услуги. Както е разяснено в ТР №3/2011/18.05.2012г. по т.д.№3/2011г. на
ОСГТК на ВКС, тези вземания са за периодични плащания и съгласно чл.111
б.“в“ от ЗЗД същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок. На същото основание с изтичането на тригодишен давностен срок се
погасяват и акцесорните вземания на ответника за лихви за забава на главните
парични задължения за цена на доставените услуги. Като се има предвид, че
спорът е за задължения, начислени с издадените от ответника фактури в
периода 09.07.2010г. – 07.10.2019г., то на датата на предявяване на исковата
молба 28.11.2022г. тригодишният давностен срок за погасяването на главното
задължение по всека една от фактурите и на съответното му акцесорно
задължение за лихва за забава е бил изтекъл. Вярно е посоченото в жалбата,
че изтичането на давностния срок не погасява самото вземане, а само
възможността за принудителното му събиране от кредитора, както и, че
давността не се прилага служебно, а само при позоваване от длъжника, но е
неоснователно застъпеното, че длъжникът можел да се позове на давността
само при предявена от кредитора претенция за изпълнение. Длъжникът може
4
да се позове на изтеклата погасителна давност винаги – както с възражение по
повод предявена срещу него претенция от кредитора за изпълнение, така и с
предявен от него отрицателен установителен иск за установяване, че
вземането на кредитора не съществува, поради погасяването му по давност.
Щом като предвиденият в законовата разпоредба срок е изтекъл, независимо
по какъв процесуален способ е упражнено позоваването на длъжника на
погасителната давност, то произвежда погасителен ефект за вземането.
От изложеното следва, че вземанията на ответника по издадените в
периода 09.07.2010г. – 07.10.2019г. фактури за цена на водоснабдителни и
канализационни услуги, доставени в обект в гр.Добрич, ул.“***“** както и за
лихви за забава на същите вземания, са погасени по давност и ищецът няма
спорните задължения. Обжалваното решение на районния съд, с което
предявените отрицателни установителни искове са удовлетворени, следва да
се потвърди.
С оглед този, неизгоден за него резултат по въззивната му жалба,
въззивникът „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия Т. М. Т., възнаграждението, което
последният е платил за адвокатска защита в настоящата инстанция. То е в
размер на 600 лева и е за защита по два кумулативно съединени иска. С оглед
фактическата и правна сложност на спора и при съпоставка с предвидения в
чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ минимум, възнаграждението не е прекомерно и не
подлежи на намаляване по чл.78 ал.5 от ГПК, както неоснователно се
настоява от въззивника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №473/12.06.2023г. по гр.д.№3477/2022г. на
Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД да заплати на Т.
М. Т. с ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“***“, сумата 600 лева – платено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6