№ 1355
гр. Варна, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Вяра Ст. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110203360 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на : Н.
Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Каварна, ул. „Н. Вапцаров“43,
депозирана чрез процесуален представител - адв. П. В. Т. от АК - гр. Варна, против
Наказателно постановление № 23-0002864 от 20.05.2024т,. изд. от Началник ОО „АА“
гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1,
т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание
глоба в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева на основание чл. 177, ал.5, пр.2 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорва
вмененото му нарушение. Счита, че административното нарушение не е доказано по
безспорен начин, тъй като претоварването на ППС над допустимата маса се основава
само на придружаващите го документи, които биха могли да са неизрядно съставени
или при съставянето им да са допуснати грешки. Сочи, че за да бъдат законосъобразно
издадени АУАН и НП, контролните органи следвало да извършат проверката на ППС
спазвайки разпоредбата па чл. 35, ал.3З от Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ.
Липсвали каквото и да е доказателство МПС да е било претеглено и с техническо
средство, което да е преминало техническа проверка и отговарящо на Закона за
1
измерванията не са спазени принципите па индивидуализация на наказанието. На
следващо място намира, че е налице несъответствие между посочената за нарушена
материално правна норма и съдържателната част на оспорваното НП. Отделно от
горното намира определения размер на санкцията по отношение на това нарушение за
прекомерно тежък. Сочи, че липсват изложени мотиви, поради каква причина АНО
определя санкцията във възможния максимум. Същата не била съобразена с
обществената опасност на дееца, с подбудите му, с доходите му и други относими
обстоятелства. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП, алтернативно
неговото изменение до законоустановения минимум. Претендира се и присъждането
на сторените съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява
се от процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания, като претендира и за адвокатско възнаграждение, представяйки
доказателства за направения разход
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
служител с юридическо образование , а именно мл.експерт, който оспорва жалбата и
моли НП да бъде потвърдено. Представя писмено становище относно депозираните в
жалбата възражения. Претендира и за присъждане на възнаграждение за осъществено
процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 11.03.2024 год. свидетелят В. П. и негов колега- К. К., двамата инспектори в
Областен отдел на „Автомобилна администрация“-Варна / ОО "АА"- Варна/,
изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се
били позиционирали в района на АМ "ХЕМУС", на пътен възел Летище - Варна.
Около 11:27 часа, на южната дъга в посока гр. Аксаково инспекторите при ОО "АА"
Варна спрели за проверка въззивника, който управлявал съчленена композиция,
състояща се от състоящо се от влекач с две оси и полуремарке с три оси , а именно
товарен автомобил марка ВОЛВО ФХ с peг. № *** от кат. N3 с прикачено към него
полуремарке БЕНАЛУ БРД 335 с peг. № *** от кат. О4. В хода на проверката по
представените от въззивника товарителница 0026683/11.03.2024г., експедиционна
бележка 38663/11.03.2024г. и пътен лист №0497139/11.03.2024г., те установили, че
въззивникът извършва обществен превоз на 37 740 кг. трошен камък по маршрут
с.Сини Вир – гр.Каварна. От така представените от въззивника документи било
установено, че общата маса на натоварване на съчленената композиция възлиза на 51
900 кг. и надвишава допустима максимална маса определени в наредба №
11/03.07.2001 год. на МРРБ – 40 000кг. с 11 900 кг. По време на проверката въззивникът
не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите
норми издадена от АПИ. Органите на контрол не разполагали с техническо средство за
2
измерване.
На място св.П. съставил на въззивника АУАН, в който посочил, че същият е
нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба
№ 11/03.07.2001 год. на МРРБ, като представените от въззивника по време на
проверката документи – пътен лист, товарителница, кантарна бележка и разпечатка от
дигитална карта на водача били иззети.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал с без да
оспори фактическите констатации посочени в него.
Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка Началникът на „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното
наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал.5 от ЗДвП наложил на
въззивника административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лева за нарушение
на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено лично на Н. на 19.06.2024г.. В
законоустановения 14-дневен срок, на 19.06.2024г. /видно от входящия печат на ОО
„АА“-Варна/, чрез Началника на ОО„Автомобилна администрация” –гр.Варна, Н.
депозирал жалба до РС-Варна срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля В.П., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират
с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията
на свидетеля П. дадени в съдебно заседание, АУАН , товарителница, пътен лист,
експедиционна бележка, извадка от дигиталната карта на водача, справка за водача,
заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
3
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е К. К.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН– видно
съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно
единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно
посочено в НП и това е на територията на гр.Варна, южната дъга на АМ“ Хемус“,
посока разклона за гр.Аксаково.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата възражение. Правилно е било прието, че нарушението е извършено на
11.03.2024 г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е
идентично с това на извършване на проверката, когато свидетелят П. и неговият
колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида
на превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза документи.
И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията
4
на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган –
Директор на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен състав
доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган /НП
се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко овластено от
МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД-
08-107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на транспорта и
съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните отдели "АА" да
издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията на
която са извършени нарушенията.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че
въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. Съдът не
споделя посоченото в жалбата, че нарушението не е доказано. Напротив същото е
безспорно доказано от представените от самия водач документи, съпътстващи
извършвания от него превоз. Последните в хода на проверката не са били оспорени,
което да е наложило замерване с техническо средство на превозното средство. В тази
връзка, съдът намира, че въззивникът едва в жалбата се опитва да установи
съществено процесуално нарушение, като в нито един момент в хода на АНП от
самото му започване със съставяне на АУАН, до издаване на НП, не е отрекъл по
същество извършеното нарушение. Следва да се отбележи, че въззивникът не твърди
неистинност на представените съпътстващи превоза документи. Прочие ако беше
сторил това би се стигнало до други наказателноправни последици. Съдът не споделя
и възражението в жалбата , че установяването на действителното тегло на
проверяваното превозно средство следвало да бъде доказано чрез измерване с
измервателно средство, кат вероятно се сочи разпоредбата на чл.35 ал.3 от НАРЕДБА
№ 11 от 3 юли 2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Цитираната разпоредба касае проверката и заверяването на разрешителното
или документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 на влизащите и напускащи
страната извънгабаритни ППС и е относима към проверките извършвани на граничния
контролно-пропускателен пункт от длъжностните лица на Агенция „Митници”.
От представените при проверката експедиционна бележка от „Ескана“ АД-карирета
Сини вир -трето лице, както и товарителница № 0026683, както и от приложения по
делото пътен лист в съвкупност се установява, че теглото на стоката е 37 740 кг. Видно
от съдържанието на товарителницата това тегло е било налично към 11.03.2024г.,
което е отбелязано в самата нея. Видно от пътния лист, на 11.03.2024г. водачът е
напуснал базата в 10:00ч. по маршрут с.Сини вир- гр.Кварна, като проверката от
контролните органи е извършена около 11.27ч. т.е. непосредствено след напускане на
базата и движение по маршрут. Ако е имало промяна в теглото на товара, то в
товарителницата този факт е следвало да бъде отбелязан, а той не е. Нещо повече от
5
пътния лист и от самата товарителница въобще не е отразено водачът да е пребивавал
на друго място след натоварването му в с.Сини вир, преди да тръгне по маршрут. От
своя страна в товарителницата е вписано, че товарът към 11.03.24г. е 37 740 кг. и е
предаден на представител на превозвача- възз.Н.. При измерването, извършено от
изпращача, е определено и теглото на превозното средство, както и общата маса на
натовареното превозно средство – 51 900 кг, която е с 11 900 кг. по-висока от
допустимата максимална маса. Така представените документи са частни писмени
документи, единият от които изхожда от превозвача и удостоверява неизгодни за него
факти и обстоятелства, а вторият изхожда от трето лице, което не е заинтересувано от
изхода на спора. Тези документи са подписани от водача, приел от името на превозвача
превозвания товар и носещ отговорността за доставянето му до крайния получател във
вида и количеството, в което го е приел. Ето защо те правилно са ценени от
актосъставителя и от административнонаказващия орган като частни удостоверителни
документи, безспорно доказващи удостоверените в тях факти относно общата маса на
натовареното превозно средство, надхвърляща допустимата максимална маса по чл. 6,
ал. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, и съответно, доказващи извършването на
нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП. Ето защо изводът на
административнонаказващия орган, че е доказано извършеното нарушение е правилен
и съответства на установените в производството обстоятелства.
Съгласно нормата на чл. 139, ал.1, т.2 пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС
трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените
от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват
опасност за участниците в движението. Няма спор че тази норма е банкетна като в
случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ, която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 40
тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на
съчленени ППС с пет, шест и повече оси в разновидността на МПС с две оси с
полуремарке с три и повече оси. От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на
нормата на чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението
се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се
по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата
максимална маса от 40 тона (40 000кг.), е с общо тегло 51.900 тона или 51 900 кг. В
горната насока са както показанията на разпитания по делото свидетел, така и
приложените към АНП и представени от въззивника по време на проверката
експедиционна бележка, в която е отбелязано, че нетното тегло на трошения камък, с
която е било натоварено ППС е 37 740 кг., което се равнява на 37.740 т., както и от
товарителницата в която също е отбелязано, че се трошен камък, като за съда няма
никакво съмнение, че въззивникът (професионален водач на МПС) е съзнавал, че
6
тежестта на ППС-то, заедно с товара не е съответствала на допустимата максимална
маса - 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване .
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че АНО правилно е преценил,
че въззивникът е допуснал нарушение на нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр.
чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ.
Въззивникът е съзнавал, че общото тегло на ППС и товара превишават 40т., както и
обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително (съответно документ
установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС по отношение
на товарния автомобил и товара за 21.09.2017 г.) и въпреки наличните представи е
предприел управление на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три оси с
обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е определил санкционната норма. За
горепосоченото нарушение е предвидено административно наказание в нормата на чл.
177, ал.3,т1, пр.2 от ЗДвП. Нормата предвижда административно наказание глоба от
500 до 3000 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. От страна на АНО е наложена санкция на
възз. на основание чл.177, ал.5, пр.2 от ЗДвП. Тази норма предвижда санкция за
повторно нарушение по ал. 3 и 4 на чл.177 от ЗДвП- глоба от 1000 до 5000 лв. В
случая нито в АУАН, нито в НП е посочено, че нарушението се явява повторно за
наказания субект. На следващо място, такива доказателства не са приложени и по
АНП. Видно от материалите , съдържащи се в преписката, там е приложена справка от
масивите на ОО „АА“, озаглавена „Справка за извършени нарушения“ за нарушител Н.
Г. Н.. Справката обхваща период от 11.03.2023г. до 11.03.2024г. Същата е изготвена от
В.Г.а , служител в ИИ „АА“. Видно от тази справка спрямо възз. , за посочения
период- от 11.03.2023г. до 11.03.2024г. е издадено едно НП, с което му е наложена
санкция за нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от
Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ. Макар справката да съдържа три реда, видно
от отразените в нея номера на АУАН и НП, се касае за едни и същи документи- АУАН
№586/15.11.2023г. и НП №2539/02.01.2024г.Видно от отбелязването в тази справка НП
№2539/02.01.2024г. е връчено на въззивника след деянието предмет на
административното обвинение по настоящото дело – на 15.03.2024г., като няма данни
дали и кога същото е влязло в сила. Такива , обаче, за нуждите на настоящото дело не
са необходими, тъй като цитираното НП е връчено след деянието, предмет на
обвинението по настоящото НП.
Съгласно параграф 6, т.33 на ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл.
174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното
7
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид
нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. В случая липсват доказателства за друго влязло в сила наказателно
постановление срещу възз. за същото нарушение. Както бе споменато по-горе НП
№2539/02.01.2024г. е връчено на въззивника след деянието предмет на
административното обвинение по настоящото дело – на 15.03.2024г.. Поради което и
повторно нарушение по см. на ЗДвП в случая не е налице и квалификацията
"повторност" на извършеното нарушение е необоснована. Следователно неправилно е
ангажирана отговорността на въззивника на основание чл. чл. 177 ал. 5 пр. 2
от ЗДвП от ЗДвП, която предвижда по-тежка санкция за повторно нарушение от същия
вид.
Съдът намира, че след като правилно е посочен нарушеният материален закон, на
който съответства и описанието на нарушението, липсата на прецизност при
цитирането на санкционната норма, може да бъде отстранено посредством изменение
на НП, като се прецизира правното основание за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на въззивника и размера на наложеното административно-
наказание "Глоба". В контекста на изложеното по-горе, административно-
наказателната отговорност на въззивника следва да се ангажира на основание чл. чл.
177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Изменението на наказателното постановление в
посочения смисъл няма да ограничи правото на защита на лицето, доколкото води до
прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение. /В този смисъл е Тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, I и II колегия/.
При преценка на справедливия размер на санкцията, която следва да бъде
определена на водача, съдът съобрази, че претоварването в случая е с 11 900 кг., което
надхвърля максимално допустимата маса от 40 000 кг. с повече от 20 %. Така
установеният процент на претоварване, надвишаващ 20 % от максимално допустимата
маса, според квалификацията на тежестта на нарушенията по раздел 4 "Групи
нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета (Правила за масата и размерите)" от
Приложение № 1 "Категоризация на тежките на нарушенията" по чл. 1 от Регламент
(ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО)
№ 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията
на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на
добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение
III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за превозни
средства от категория N3, какъвто е и процесният случай, представлява "най-тежко
нарушение". Следва да се отбележи, че, видно от § 3 на ЗР на Наредба № 11 от
3.07.2001 г., по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от която е квалифицирано нарушението с
НП, Директива 96/53/ЕО е транспонирана в националното ни законодателство именно
с посочената наредба. Очевидно е също така, че подобно значително претоварване на
8
ППС сериозно уврежда пътната инфраструктура, а освен това създава значителни
рискове за безопасността на движението по пътищата. Поради изложеното, стойността
на претоварването следва да се съобрази като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Същевременно административннаказващият орган не е съобразил
подбудите за извършване на нарушението, а именно, че в конкретния случай,
жалбоподателят не е собственик на товара и на превозното средство, а работи по
трудово правоотношение и е изпълнявал разпореждания на своя работодател, съотв. не
е съобразено и имотното състояние на нарушителя, както изисква разпоредбата на чл.
27, ал. 2 ЗАНН, като в настоящия случай липсват данни наказаното лице да реализира
доходи, освен такива от работна заплата. Не са събрани такива и относно трудовите
доходи на възз. Липсват и данни за други влезли в сила НП, с които са констатирани
нарушения на приложимите към обществения превоз нормативни актове. Посочените
обстоятелства следва да се вземат предвид като смекчаващи такива. Поради
изложените съображения, съдът намира, че нарушението е осъществено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1,
пр.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 500 до 3 000 лева управлява пътно
превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Поради
което справедливият размер на административната санкция е под средния такъв такъв,
а именно - в размер на 1 000 лева. И като съобрази горните обстоятелства и като прие,
че отсъстват данни за други нарушения на възз., съдът счете, че така наложеното му
наказание се явява съразмерно на обществената опасност на деянието и дееца. С това
наказание би се постигнало целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл. 12
от ЗАНН. Поради това съдът прецени, че следва потвърди НП.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от
нарушението няма настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални"
нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде изменено чрез
прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
9
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, като съдебното заседание не е продължило повече от обичайното за подобен
род дела, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата /изм. - ДВ, бр. 74 от
2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 20,00 /двадесет/ лева.
10
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията
на процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложената разписка към договор
за правна помощ и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат Т. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното
НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 850 лева и е заплатено в
брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга
страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
наказващия орган в писменото становище депозирано по делото и съдът дължи
произнасяне по този въпрос. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения
са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31
Юли 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г.
с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр.
45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от
2022 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1 000
до 10 000 лв. е 400 лв. + 10 % за горницата над 1 000 лв. В случая е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 лв. и минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 700 лв.. Съдът намира,
че в случая договореният адвокатски хонорар в размер на 850 лева е прекомерен и не е
съобразен с горепосочената разпоредба, като е определен над минимума на
разпоредбата /в редакцията и към момента на последното съдебно заседание по
делото/. Затова и същият следва да бъде редуциран до 700 лв. и съразмерно с размера
на изменената част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния
представител на въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 525,00
/петстотин двадесет и пет / лева. Последните следва да се възложат в тежест на ОО
11
„АА“-Варна към чиято структура се числи наказващият орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.7 вр. ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002864 от 20.05.2024т,. изд. от
Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което на Н. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Каварна, ул. „Н. Вапцаров“43 за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от
ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева
на основание чл. 177, ал.5, пр.2 от ЗДвП, като прилага закон за по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и за
нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б."а" от
Наредба № 11/03.07.2001 год. на МРРБ, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП
НАЛАГА на Н. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Каварна, ул. „Н.
Вапцаров“43 административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева .
ОСЪЖДА Н. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Каварна, ул. „Н.
Вапцаров“43 да заплати на Областен отдел “Автомобилна администрация “- Варна
сумата от 20,00 /двадесет/ лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по
делото.
ОСЪЖДА Областен отдел “Автомобилна администрация “- Варна да заплати в
полза Н. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Каварна, ул. „Н. Вапцаров“43
сумата от 525,00 /петстотин двадесет и пет / лева, представляваща съдебни разноски
по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12