№ 441
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110111117 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ИЛ. К. ЗЛ. срещу В. СП.
СП. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответницата сумата
в размер на 2000 лв., представляващи разноски за адв. хонорар, ведно с лихвата до
окончателното й изплащане, присъдени по н.ч.х.д. № 1938/2016 г. на Районен съд –
Варна, и сумата от 1500 лв., представляващи разноски за адв. хонорар по н.ч.х.д. №
1945/2016 г. на Районен съд – Варна, за събирането на които са били образувани ИД №
2894/2019г. и ИД № 2895/2019г., присъединени към изпълнително дело № 2373/2018 г.,
всичките по описа на ЧСИ ЛС, рег. № 895 на КЧСИ и район на действие - района на
Окръжен съд – Варна, като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на ищеца в
размер на 3500 лв., представляващо част от присъдени с Решение № 88/19.04.2017 г. по
в.т.д. № 84/2017 г. на Апелативен съд – Варна съдебни разноски, придобито с Договор
за цесия от 03.01.2020 г.
Твърди се в исковата молба, че „Топлофикация – Разград“ ЕАД е подало на
27.03.2017 г. молба за образуване на изпълнително дело в кантората на ЧСИ Стоянов,
peг. № 912 на КЧСИ - ОС Разград за събиране на суми по издаден Изпълнителен лист
от 27.01.2017 г. от Районен съд Варна на основание Решение № 724/13.10.2016 г.,
постановено по в.т.д. № 1039/2016 г. по описа на ВОС и Решение 1310/04.04.2016 г. по
гр.д. № 10127/2015г. по описа на Районен съд - Варна, по която е образувано изп. дело
№ 210/2017г. на ЧСИ Стоянов, peг. № 912 на КЧСИ. Сочи се, че на 23.11.2018г. по
молба на взискателя изпълнителното дело е изпратено при ЧСИ ЛС с peг. № 895 на
КЧСИ и район на действие Окръжен съд Варна, като на 26.11.2018 г. е преобразувано
като изп. дело № 2373/2018г. по описа на ЧСИ ЛС с peг. № 895 на КЧСИ. Излага се, че
впоследствие са били образувани ИД № 2894/2019 г. и ИД № 2895/2019 г. и двете по
описа на ЧСИ 895 - ВОС по молба от ответницата В. СП. СП., като взискател, срещу
ищецът, като длъжник, съответно за сумата от 2000 лв., представляващи разноски за
1
адв. хонорар, ведно с лихвата до окончателното й изплащане, присъдени по н.ч.х.д. №
1938/2016 г. на ВРС и сумата от 1500 лева, представляващи разноски за адв. хонорар,
ведно с лихвата до окончателното изплащане по н.ч.х.д. № 1945/2016 г. на ВРС.
Пояснява се, че изпълнително дело № 2894/2019 г. на ЧСИ 895 - ВОС по постъпила от
С. молба с вх. № 19818/ 02.12.2019 г. е присъединено към изпълнително дело №
2373/2018г. на ЧСИ 895 - ВОС с негово разпореждане от 03.12.2019 г. Навежда се
довод, че ищецът е направил изявлението за прихващане от 30.01.2020 г., връчено на
ответницата, чрез ЧСИ рег.№ 808 на КЧСИ, видно от негов Констативен протокол №
188/03.02.2020 г. на насрещно свое вземане, придобито по Договор за Цесия от
03.01.2020 г., сключен между него, като цесионер и „КТМ ЕКС“ ЕООД, като цедент,
представляващо част от присъдени с Решение № 88/19.04.2017 г. по в.т.д. № 84/2017 г.
на Апелативен съд - Варна съдебни разноски по делото за двете инстанции, дължими
от ответницата на „КТМ ЕКС“ ЕООД. Поддържа се, че вследствие на прихващането,
вземанията на ответницата, за събирането на които са били образувани ИД №
2894/2019г. и ИД № 2895/2019г., присъединени към изпълнително дело № 2373/2018г.,
всичките по описа на ЧСИ 895 – ВОС, са се погасили с обратна сила, т.е. от деня, в
който прихващането е могло да се извърши на осн. чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Допълва се, че в
издадения изпълнителен лист № 655/24.10.2019 г. по НЧХД № 1938/2016г. по описа на
ВРС е посочено, че ищецът е осъден да заплати на В. СП. СП. сумата от 2000 лева,
представляващи разноски за адв. хонорар, ведно с лихвата до окончателното
изплащане, но в диспозитива на Присъда № 157/17.06.2019г. по НЧХД № 1938/2016 г.
не се съдържа присъждане на „лихвата до окончателното й изплащане“, поради което
ищецът оспорва изпълнителния лист като неистински (подправен) документ. При тези
съображения се моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. СП. СП. е депозирала писмен отговор, в
който излага становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа, че на
посочената в договора за цесия дата 03.01.2020 г. не е съществувало вземането на
„КТМ Екс“ ЕООД, тъй като не е влязло в сила Решение № 88/19.04.2017г., постановено
от Варненския апелативен съд по в.т. д. № 84/2017г., защото Решение №
88/19.04.2017г. по в.т д. № 84/2017г. на Апелативен съд Варна е отменено с Решение №
103/16.07.2018г. по гр.д. № 3209/2017г. на ВКС, който връща на Апелативен съд Варна
делото за ново разглеждане, а алед връщането си в Апелативнен съд Варна делото е
образувано под номер - в.т.д. № 427/2018г., по което е постановено Решение №
270/21.11.2018г., което влиза в сила на 10.01.2020 г. с постановяването на Определение
№ 19/10.01.2020г. по гр. д. № 2681/2019 г. на ВКС. Сочи, че договорът за цесия е
антидатиран и сключен с лице, което няма представителна власт да представлява „КТМ
Екс“ ЕООД, като твърди, че същият е подписан на 30.01.2020 г. Твърди, че с договора
за цесия не е валидно прехвърлено вземането на цедента на ищеца, поради липсата на
уведомяване на длъжника. Оспорва да е извършено уведомяване от ЧСИ, като излага,
че същият не разполага с компетентност да връчва книжа от гражданския оборот,
които не касаят конкретни изпълнителни действия.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от относимите към настоящия спор материали от приложената по делото
преписка по изп. дело № 2373/2018 г. по описа на ЧСИ ЛС, рег. № 895 в КЧСИ, делото
е образувано на 23.11.2018 г. срещу ИЛ. К. ЗЛ. въз основа на молба на „Топлофикация
– Разград“ ЕАД и приложен изп. лист, за които е образувано изп. дело № 210/2017 г. по
2
описа на ЧСИ Георги Стоянов, с район на действие Окръжен съд – Разград, изпратено
с писмо с изх. № 18286/22.11.2018 г. на ЧСИ ЛС по искане на взискателя.
С разпореждане от 03.12.2019 г. на съдебния изпълнител на основание чл. 456
ГПК е присъединено вземането на В. СП. СП. в размер на 2000 лв., представляващи
разноски за адвокатски хонорар, ведно с лихвите до окончателното плащане по изп.
лист от 24.10.2019 г., издаден по НЧХД № 1938/2016 г. по описа на Районен съд –
Варна, предмет на изп. дело № 2894/2019 г. и цялото изп. дело към изп. дело №
2373/2018 г. Идентично, изп. дело № 2895/2019 г. е присъединено към изп. дело №
2373/2018 г. относно вземането на взискателя В. СП. СП. в размер на 1500 лв.,
представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение по изп. лист
от 21.10.2019 г., издаден по НЧХД № 1945/2016 г. по описа на Районен съд – Варна.
Установява се от представените по делото и неоспорени от страните Присъда №
157/17.06.2019 г., издадена по НЧХД № 1938/2016 г. по описа на Районен съд – Варна,
и Присъда № 145/10.06.2019 г., издадена по НЧХД № 1945/2016 г. по описа на Районен
съд – Варна, както и с оглед служебно извършената справка в деловодната система на
съда, че ИЛ. К. ЗЛ. е осъден да заплати на В. СП. СП. направените по НЧХД №
1938/2016 г. разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000 лв., както и направените
от нея разноски по НЧХД № 1945/2016 г. в размер на 1500 лв. за адвокатско
възнаграждение. В издадения по НЧХД № 1938/2016 г. изпълнителен лист №
655/24.10.2019 г. въз основа на влязлата в законна сила на 10.10.2019 г. присъда №
157/17.6.2019 г. е посочено, че ИЛ. К. ЗЛ. е осъден да заплати на В. СП. СП. сумата от
2000 лв., представляващи разноски за адвокатски хонорар, ведно с лихвите до
окончателното изплащане.
От представените от ответницата съдебни актове се изяснява следното:
С Решение № 88/19.04.2017 г. по описа на в.т.д. № 84/2017 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, е обезсилено Решение № 651/08.08.2016 г. по т.д. № 101/2015
г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която евентуалният иск по чл. 40 ЗЗД е уважен
срещу ВБН и производството по този иск спрямо нея е прекратено, отменено е
първоинстанционното решение в частта, в която е уважен евентуалният иск по чл. 40
ЗЗД, предявен от В. СП. СП. срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД, както и в частта за разноските,
присъдени в полза на ищцата, в размер на сумата от 8431,21 лв., и този иск е отхвърлен
като неоснователен.
Със същия съдебен акт е отменено Определение № 3814/25.11.2016 г. по т.д. №
101/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без уважение молбата на „КТМ
ЕКС“ ЕООД за допълване на решението в частта за разноските и В. СП. СП. е осъдена
да заплати на „КТМ ЕКС“ ЕООД сумата от 14 089,21 лв. – съдебни разноски по делото
за двете инстанции.
С Определение № 169/12.03.2018 г., постановено по гр.д. № 3209/2017 г. на ВКС,
III г.о., е допуснато до касационно обжалване Решение № 88/19.04.2017 г. по описа на
в.т.д. № 84/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е обезсилено
Решение № 651/08.08.2016 г. по т.д. № 101/2015 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с
която е уважен искът по чл. 40 ЗЗД, предявен от В. СП. СП. срещу ВБН, а в останалата
част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
Следователно, Решение № 88/19.04.2017 г. по описа на в.т.д. № 84/2017 г. по
описа на Апелативен съд – Варна в частта, в която е отхвърлен предявения от В. СП.
СП. срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД иск по чл. 40 ЗЗД, включително в частта за разноските
по този иск, присъдени в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД в размер на 14 089,21 лв., е
3
влязло в законна сила на 12.03.2018 г. Този извод е закрепен и в мотивите на
Решение № 103/16.07.2018 г. по гр.д. № 3209/2017 г. на ВКС, III г.о., с което е отменено
въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна (л. 41 от делото). Така се е
стигнало до образуваното в.т.д. № 247/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна,
приключило с Решение № 270/21.11.2018 г., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 19/10.01.2020 г. по гр.д. № 2681/2019 г. на ВКС, III г.о., с което искът е
отхвърлен.
Представен по делото е Договор за цесия от 03.01.2020 г., сключен между „КТМ
ЕКС“ ЕООД, представляван от ДГК (която видно от записванията в ТР към тази дата е
управител на дружеството), в качеството на цедент, и ИЛ. К. ЗЛ., в качеството на
цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера своето вземане от В.
СП. СП. в размер на 3500 лв., представляващи част от съдебни разноски по делото за
двете инстанции с Решение № 88/19.04.2017 г. по описа на в.т.д. № 84/2017 г. по описа
на Апелативен съд – Варна, общо в размер на 14 089,21 лв. В чл. 4 от договора е
уговорено, че със същия цедентът упълномощава цесионера да извърши съобщаването
на цесията на длъжника. Видно от поставения на гърба на документа печат от нотариус
Борис Василев, на 30.01.2020 г. същият е удостоверил верността на този препис, снет
от представения оригинал на документа.
Приложена е по делото и Декларация от 03.01.2020 г. от „КТМ ЕКС“ ЕООД,
представлявано от ДГК, с което се декларира прехвърлянето на притежаваното от
дружеството вземане от ответницата с процесния договор за цесия от 03.01.2020 г. на
основание чл. 99 и 100 ЗЗД.
Приобщено към доказателствения материал по делото е Изявление за
прихващане с вх. № 1154/30.01.2020 на ЧСИ ЗД от ищеца ИЛ. К. ЗЛ. до ответницата В.
СП. СП., с което същата се уведомява, че с Договор за цесия от 03.01.2020 г. е
придобил вземането на „КТМ ЕКС“ ЕООД в размер на 3500 лв., представляващи част
от съдебни разноски по делото за двете инстанции с Решение № 88/19.04.2017 г. по
описа на в.т.д. № 84/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Отправя се изявление
за прихващане по см. чл. 104, ал. 1 ЗЗД с насрещните вземания на ответницата за
сумата от 2000 лв. – адвокатски хонорар по НЧХД № 1938/2016 г. и сумата от 1500 лв.
– адвокатски хонорар по НЧХД № 1945/2016 г., за събиране на които са образувани
изп. д. № 2894/2019 г. и изп. д. № 2895/2019 г. по описа на ЧСИ ЛС, до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши – 03.01.2020 г.
Съгласно представения Констативен протокол № 188/03.02.2020 г., въз основа на
депозирано възлагане на връчване на Изявление за прихващане от ИЛ. К. ЗЛ. до В. СП.
СП., призовкар от Кантората на ЧСИ ЗД, на 30.01.2020 г. е посетил адрес гр. Варна, кв.
Виница, фризьорски салон „А.“ и след като се е уверил в самоличността на адресата, е
запознал лично В. СП. СП. със съдържанието на Изявлението за прихващане, като
същата е отказала да го получи.
На 04.03.2020 г. ищецът депозирал молба по изп. дело № 2373/2018 г., с която е
отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване/приключване на
изпълнителното производство, поради погасяване на вземанията на ответниата чрез
извършеното прихващане, видно от приложената по делото молба с вх. №
4642/04.03.2020 г. Искането на длъжника е оставено без уважение от съдебния
изпълнител с разпореждане от 10.03.2020 г. след постъпило становище от взискателя
В. СП. СП. с вх. № 10.03.2020 г., с което е заявила, че не е уведомена за извършената
цесия и не са налице основания за прекратяване на изп. дело.
4
Изяснява се от наличната по изп. дело № 2373/2018 г. Обезпечителна заповед №
92/09.07.2021 г., издадена по ч.гр.д. № 9960/2021 г. по описа на Районен съд – Варна,
че е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от ИЛ. К. ЗЛ., който молителят
възнамерява да предяви против В. СП. СП. за установяване недължимост на сумата от
1500 лева – разноски по НЧХД № 1945/2016г. по описа на ВРС, ведно със законнта
лихва, и сумата от 2000 лева – разноски по НЧХД № 1938/2016г. по описа на ВРС, за
които са образувани ИД № 2894/2019 и ИД №2895/2019г. на ЧСИ рег. №895, и двете
присъединени към ИД №2373/2018г. на ЧСИ рег. №895, като погасени чрез
прихващане с насрещни вземания на длъжника съответно по ИД №20188950402373 и
ИД № 2895/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № 895, на осн. чл. 439, ал.1 от ГПК чрез
спиране на изпълнението по ИД № 2373/2018г. на ЧСИ рег. № 895, в частта му относно
вземанията на взискателя В. СП. СП..
Установява се от представеното от ЧСИ ЛС съобщение с изх. №
26399/01.12.2021 г., че към датата на издаването му присъединен взискател по изп.
дело № 2373/2021 г. е В. СП. СП. (наред с останалите взискатели) за вземания по
изпълнителен лист от 24.10.2019 г. по НЧХД № 1938/2016 г. и изпълнителен лист от
21.10.2019 г. по НЧХД № 1945/2016 г., двете по описа на Районен съд – Варна.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес
за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано
въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнилнително дело, като
изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата
на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното
дирене.
В конкретния случай ищецът се позовава на последващо погасяване на
задълженията по издадените в полза на ответницата изпълнителни листи от 24.10.2019
г. и 21.10.2019 г. чрез прихващане на насрещно вземане, придобито с договора за цесия
от 03.01.2020 г., поради което въвеждането на този факт като основание на иска е
допустимо.
При съвкупния анализ на представените по делото доказателства съдът намира,
че ищецът надлежно е придобил вземането в размер на 3500 лв., представляващо част
от съдебни разноски по в.т.д. № 84/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в общ
размер от 14 089,21 лв., предмет на договора за цесия от 03.01.2020 г., от кредитора на
ответницата. Както бе изяснено по-горе, Решение № 88/19.04.2017 г. по описа на в.т.д.
№ 84/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлен
предявения от В. СП. СП. срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД иск по чл. 40 ЗЗД, включително в
частта за разноските по този иск, присъдени в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД в размер на
14 089,21 лв., е влязло в законна сила на 12.03.2018 г.
В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответницата, че към
03.01.2020 г. не е съществувало вземането на „КТМ ЕКС“ ЕООД. Развитието на
производството по другия иск, предмет на в.т.д. № 84/2017 г. по описа на Апелативен
съд – Варна, и впоследствие на в.т.д. № 427/2018 г. на същия съд, е ирелевантно за
настоящия спор, доколкото по отношение на разноските в размер на 14 089,21 лв.
решението се е стабилизирало с постановеното Определение № 169/12.03.2018 г.,
постановено по гр.д. № 3209/2017 г. на ВКС, III г.о.
По делото липсват доказателства, водещи до извод, че процесният договор за
5
цесия е антидатиран. Обстоятелството, че на 30.01.2020 г. нотариус е заверил верността
на препис от същия с представения му оригинал, не означава, че договорът не е бил
сключен на посочената в него дата 03.01.2020 г. Дори и това да беше така, сключването
му на 30.01.2020 г. от лице без представителна власт (доколкото в ТР на 06.01.2020 г. е
вписан нов управител на дружеството – цедент) не опорочава неговото действие,
поради приложението на необоримата презумпция, уредена в правната норма на чл.
301 ТЗ, според която когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
Оплакванията на ответницата се свеждат до такива, касателно съобщаването за
извършеното прехвърляне на вземането по договора за цесия, като на практика тя не
отрича съществуването на вземането на цедента в заявения размер (оспорва
единствено датата на влизане в сила на решението, с което е осъдена да заплати
разноските).
Действително за консолидиране фактическия състав на цесията, съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът е длъжен да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Поначало съобщаването не е елемент от фактическия състав на
прехвърлянето, това действие има отношение единствено с оглед лицето, на което
длъжникът дължи плащане, съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, доколкото оповестяването е с
оглед действие на договора спрямо трети лица и длъжника. Докато длъжникът не бъде
уведомен за извършеното прехвърляне всички плащания, които извърши към стария си
кредитор се считат за валидно изпълнени. Законодателят е поставил това изискване
уведомяването да се извърши от цедента, с оглед сигурност и защита интересите на
длъжника и с цел обезпечаване на точното изпълнение на задълженията му спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, да приеме изпълнението.
Изложеното води до извода, че възражение за липса на съобщаване, направено от
длъжника, би имало значение и последици само при кореспондиращи твърдения за
изпълнение, изцяло или частично, извършено на цедента. В този смисъл – Решение №
210/22.02.2022 г. по в.гр.д. № 16/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
В конкретния случай подобни твърдения и доказателства в тази насока не са
налице. Отделно от горното, съдебната практика е константна по въпроса, че
съобщаването на сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба,
стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата
молба са приложени, както договора за цесия, в което е обективирано упълномощаване
на цесионера да уведоми длъжника за прехвърленото вземане, декларация за
потвърждение на извършената цесия от цедента, като и уведомление за цесията,
съдържащо се и в изявлението за прихващане. При това положение, изискването на чл.
99, ал. 4 ЗЗД се възприема от съда за спазено.
Материалното изявление за прихващане по своята правна същност е способ за
погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато
длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. За да настъпи обаче неговият
погасителен ефект, вземането, чийто титуляр е правният субект, който упражнява
потестативното право за компенсиране (т. нар. активно притезание), трябва да е
ликвидно и изискуемо, като едностранното волеизявление за прихващане следва да
достигне до неговия адресат. В този смисъл, прихващането не настъпва по право, а
едва след надлежното упражняване на това преобразуващо право. Компенсацията
настъпва в момента, в който поне активното вземане е станало годно за компенсиране,
т.е. да е било установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение,
6
като двете насрещни изискуеми и ликвидни вземания ще се погасят до размера на по-
малкото от тях от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им –
„с обратна сила”.
Изяснява се по делото, че вземането на ищеца в размер на 3500 лв., прехвърлено
му с процесния договор за цесия, е ликвидно и изискуемо, тъй като е установено с
влязлото в законна сила на 12.03.2018 г. Решение № 88/19.04.2017 г. по описа на в.т.д.
№ 84/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Същите предпоставки са налице и за
насрещното вземане на ответницата, предмет на процесното изпълнително
производство.
Не може да бъде споделен доводът на ищеца, че изпълнителен лист №
655/24.10.2019 г. е „подправен“, тъй като в присъдата, въз основа на който е издаден,
не се съдържа присъждане на лихвата върху сумата до окончателното й изплащане.
Макар в диспозитива на присъдата да липсва произнасяне по задължението за
законната лихва върху възложената в тежест на ищеца сума за разноски, тъй като става
дума за парично задължение, приложима е регламентацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
относима към всеки юридически факт, който поражда неизпълнението на паричното
задължение. Вземането за присъдени разноски по водено дело има облигационен,
извъндоговорен характер, то произтича от възникнало и приключило процесуално
правоотношение въз основа на конкретна законова норма, определяща механизма за
възлагане на разноските. Кредиторът на едно парично задължение има право на
законна (мораторна) лихва, тъй като от деня на забавата до момента на плащането е
лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и не е получил. Така –
Решение № 45/18.05.2010 г. по т.д. № 532/2009 г. на ВКС, I т.о.
Според съдебната практика на ВКС, обективирана в горецитираното решение,
изискуемостта на паричното задължение за разноски, предвид неговата безсрочност,
настъпва с постановяване на окончателния съдебен акт, но не поставя сама по себе си
длъжника в забава. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84, ал.
2 ЗЗД, за да възникне отговорността му за забава. Законът не предписва особена форма
на поканата, но от нейното съдържание трябва да стане ясно, че се иска изпълнение на
конкретна по размер парична престация. В настоящия случай изискуемостта на
вземането на ответницата в размер на 2000 лв. – разноски за адвокатски хонорар по
НЧХД № 1938/2016 г. по описа на Районен съд – Варна е настъпила на 10.10.2019 г. с
влизането в сила на присъдата, а длъжникът е изпаднал в забава едва на 20.02.2020 г. –
след изтичане на 2-седмичния срок за доброволно изпълнение, считано от 05.02.2020
г., когато му е връчена поканата за доброволно изпълнение с изх. № 1747/23.01.2020 г.
от съдебния изпълнител, видно от преписката по изп. дело № 2894/2019 г.,
присъединено по изп. дело № 2373/2018 г. по описа на ЧСИ ЛС.
Ищецът обаче е изявил воля за упражняване на преобразуващото си право на
прихващане с насрещното му вземане в размер на 3500 лв., прехвърлено му с договора
за цесия от 03.01.2020 г., съгласно представеното изявление за прихващане с вх. №
1154/30.01.2020 г. на ЧСИ ЗД, което съдът приема за редовно връчено на ответницата
на 30.01.2020 г. при условията на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК. Настоящият съдебен
състав счита, че и при връчване на книжа от съдебен изпълнител намират приложение
разпоредбите на чл. 38-58 ГПК, като същият разполага с правомощията да извършва
възложени му действия по връчване – арг. чл. 42, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 47, ал. 1 и 3 ГПК адресатът на съобщението следва да бъде търсен
на постоянен и настоящ адрес, както и по месторабота, в случай на невъзможност бъде
намерен на посочения по делото адрес, за което връчителят е оправомощен да събира
7
данни от различни лица. Редовно е всяко връчване, което се извършва лично на
адресата, съгласно чл. 46 ГПК, независимо на кой адрес е открит. Връчителят
удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, отбелязва качеството на
лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверение за
самоличността му чрез представяне на документ за самоличност, както и всички
действия във връзка с връчването. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в
разписката и се удостоверява с подпис на връчителя, като отказът на получателя не
засяга редовността на връчването. Разписката за извършеното връчване, подписана от
връчителя, е официален удостоверителен документ, който доказва пълно връчване и
всички обстоятелства, които имат значение за него. В този смисъл – Определение №
30/02.02.2021 г. по гр.д. № 2199/2020 г. на ВКС, IV г.о.
Независимо от горното, с получаването на препис от исковата молба и
приложеното към него изявление за прихващане, изявлението също достига до
получателя и настъпва компенсацията на двете насрещни и ликвидни вземания на
ищеца и ответницата.
Когато прихващането е с ликвидно вземане, както е в настоящия случай, същото
има обратно действие – двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши (чл. 104, ал. 2 от
ЗЗД). В случая прихващането е могло да се извърши към датата на сключване на
договора за цесия – 03.01.2020 г., когато ищецът е придобил насрещното вземане,
съдебно установено с влязло в сила решение. Предвид обстоятелството, че към тази
дата (а и дори към 30.01.2020 г., ако се приеме, че тогава е сключен договорът за цесия,
предвид оспорването на датата от страна на ответницата), ищецът не е бил в забава,
доколкото не е бил поканен да плати задължението, респ. не дължи мораторна лихва.
Така насрещните вземания на ответницата в общ размер от 3500 лв., включващи
сумата в размер на 2000 лв., представляващи разноски за адв. хонорар, ведно с лихвата
до окончателното й изплащане, присъдени по н.ч.х.д. № 1938/2016 г. на Районен съд –
Варна, и сумата от 1500 лв., представляващи разноски за адв. хонорар по н.ч.х.д. №
1945/2016 г. на Районен съд – Варна, са погасени с активното вземане на ищеца в
размер на 3500 лв., представляващо част от присъдени с Решение № 88/19.04.2017 г. по
в.т.д. № 84/2017 г. на Апелативен съд – Варна съдебни разноски, придобито с Договор
за цесия от 03.01.2020 г.
Следователно, процесните вземания на ответницата са изцяло погасени, предвид
настъпилия погасителен ефект на прихващането с вземането на ищеца в същия размер.
С оглед изложените правни съображения предявеният иск с правно основание
чл. 439 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата
следва да бъдат възложени съдебни разноски за сумата от 580 лв., представляваща сбор
от заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и заплатена държавна
такса от 80 лв. Съдът преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответната страна
за прекомерност на адвокатското възнаграждене на процесуалния представител на
ищеца за неоснователно, тъй като предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, същото се явява към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От ищеца не са представени доказателства за заплащането на държавна такса по ч.гр.д.
№ 9960/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, а и съдът няма задължение служебно
да събира данни за това, поради което такава не следва да му се присъжда.
8
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИЛ. К. ЗЛ.,
ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на В. СП. СП., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща разноски за адв. хонорар, ведно с
лихвата до окончателното й изплащане, присъдени по н.ч.х.д. № 1938/2016 г. на
Районен съд – Варна, и сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща
разноски за адв. хонорар по н.ч.х.д. № 1945/2016 г. на Районен съд – Варна, за
събирането на които са били образувани ИД № 2894/2019г. и ИД № 2895/2019г.,
присъединени към изпълнително дело № 2373/2018 г., всичките по описа на ЧСИ ЛС,
рег. № 895 на КЧСИ и район на действие - района на Окръжен съд – Варна, като
погасени чрез прихващане с насрещно вземане на ИЛ. К. ЗЛ. в размер на 3500 лв.,
представляващо част от присъдени с Решение № 88/19.04.2017 г. по в.т.д. № 84/2017 г.
на Апелативен съд – Варна съдебни разноски, придобито с Договор за цесия от
03.01.2020 г., на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА В. СП. СП., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ИЛ. К. ЗЛ.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 580 лв. (петстотин и осемдесет лева),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9