Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../ .10.2022г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, трети
тричленен състав, в публично съдебно заседание
на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при
участието на секретаря Т. Ч.
и прокурора
Александър Атанасов,
като разгледа
докладваното от съдия Ганчева КНАХД № 2033/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „***“ № **, представлявано от Ц. Б. – изпълнителен директор,
чрез юрисконсулт К., против Решение № 78 от 17.06.2022
г. на РС - Девня, постановено по НАХД № 20223120200057/2022 г., с което е потвърдено наказателно постановление №
НЯСС-296/20.12.2021 г. издадено от
Председателя на ДАМТС гр. София, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 от
Закона за водите /ЗВ/ и на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, на предприятието
е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00лв.
Касаторът
твърди неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че ДРС не е обсъдил твърдението в жалбата за
неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като в тази връзка сочи, че
нарушението е извършено и нарушителят е открит на 1.12.2020г., от който момент
е започнал да тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН –
изтекъл на 1.03.2021г. При постановяване
на оспорения акт въззивния съд не е преценил, че предписанието, неизпълнението
на което е основание за ангажиране отговорността на предприятието е дадено от лице
без законови правомощия за това. Навеждат се и доводи за допуснато в
административнонаказателното производство нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН,
т.к. е налице смесване на процесуални качества по отношение на Д. Я. – К., която веднъж констатира нарушението при извършване
на проверката, а при съставяне на АУАН е вписана като свидетел. По изложените
твърдения сочи, че на основание чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН наказващият орган е
следвало с резолюция да прекрати административнонаказателното производство.
Твърди, че като не е обсъдил така изложените доводи, ДРС е постановил решение
при неправилно тълкуване и приложение на закона. Иска се отмяна на обжалваното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се
разноски.
Ответната
страна – Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, чрез юрк. Е З ,
оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор
вх.№ 7779/2022г. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане
на разноски. В случай на уважаване на жалбата, моли претендираното адвокатско
възнаграждение да бъде редуцирано до предвидения минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна пред ДРС е установено, че на 22.04.2021 г. служители в РД „Надзор на язовирните стени
и съоръженията към тях” извършили проверка на язовир „Радан войвода“, находящ
се в землището на с. Радан войвода, стопанисван от ДПУСЯ – София. При
проверката се установило, че не е изпълнено предходно дадено с Констативен
протокол № 05-01-40/02.10.2020 г., подписан и връчен на ДПУСЯ на 07.11.2020 г.
предписание: „Да се възстанови експлоатационното състояние на основен
изпускател“ със срок на изпълнение до 30.11.2020 г. Проверяващите установили,
че основния изпускател отново е неизправен – в
изходната му шахта липсвал спирателен кран; местоположението на входната
шахта не могло да бъде установено, тъй като язовира е бил сух /незавирен, затрупан
с наноси/. Поради това приели, че не е изпълнено предходно даденото предписание
за условия за експлоатация на контролирания обект, с което предприятието
осъществило състава на нарушение по чл. 190а ал. 2 от ЗВ. За така установеното нарушение на 02.07.2021
г. бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено НП № НЯСС-296/20.12.2021г.,
с което на ДПУСЯ била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
За да
потвърди наказателното постановление ДРС е приел, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения – АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН и при спазване на разпоредбите на чл.52 и чл.57 от ЗАНН.
Прието е, че в АУАН и НП подробно са
описани всички елементи от състава на нормата, проявлението на които сочат на
съставомерност на деянието. ДРС е направил извод, че е безспорно установено, че
към процесната дата не е изпълнено даденото предписание към собственика да възстанови експлоатационното състояние на
основен изпускател със срок на изпълнение до 30.11.2020 г., поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
предприятието. ДРС е направил извод, че от обективна страна са осъществени
признаците на състава на административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
За правилна е възприета и преценката на АНО, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. се касае за нарушение, което не се отличава от
останалите от същия вид, засягат се обществени отношения свързани с
безопасността на водоемите на територията на страната. Относно размера на
наложената санкция е изведен извод, че същият е определен при отчитане на
критериите по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и съответства на характера на
нарушението.
Така
постановеното решение е неправилно, поради допуснато съществено процесуално
нарушение при конституиране на страните в производството.
Съгласно
чл.61, ал.1 от ЗАНН /в сила от
23.12.2021 г./ при разглеждане на делото пред районния съд се призовават
нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл.55, ал.2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, т.4 (електронeн фиш), както
и допуснатите от съда свидетели.
НАХД
№ 57/2022г. по описа на РС-Девня е образувано на 28.02.2022г., т.е. след
влизане в сила на измененията в ЗАНН..
В
определението за насрочване на въззивното дело не са конкретизирани страните,
които следва да се призоват в с.з. От приложените по делото призовки и
съобщения е видно, че като ответник е
призована Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, а не наказващият орган – председателя на
Агенцията.
Конституирането
и призоваването на страните в нарушение на императивното изискване на чл.61,
ал.1 от ЗАНН сочи на извод за допуснато от ДРС съществено процесуално нарушение
– провеждане на производство и постановяване на решение при отсъствие на надлежен ответник – касационно основание
по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, за което по арг. от чл.218, ал.2 от АПК съдът
следи служебно.
Като
е конституирал учреждението, вместо наказвания орган, ДРС е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, поради което решението следва да се отмени
и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с
указания да се конституира надлежния ответник - председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, съобразно разпоредбата на чл.61,
ал.1 от ЗАНН.
На
основание чл.226, ал.3 от АПК, по исканията за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд-Девня.
Водим
от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският административен съд,
трети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 78 от 17.06.2022 г. на РС - Девня,
постановено по НАХД № 20223120200057/2022 г.,
ВРЪЩА
делото
за ново разглеждане от друг състав на ДРС, при спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: