О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 109
гр.Бургас, 10.04.2020
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на десети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Яни Гайдурлиев
ЧЛЕНОВЕ: Цвета
Попова
Ангел
Гагашев
като
разгледа докладваното от съдия Попова ВЧН дело № 971 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 НПК.
С определение № 89 от 20.08.2019 г.,
постановено по ч.н.д.№ 244/2019 г., Поморийският районен съд на основание
чл.243, ал.6, т.1 НПК е потвърдил постановление от 6.08.2019 г. на районен
прокурор на Районна прокуратура – гр. Поморие за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 320 ЗМ-745/2017 г. по описа на РУ-Поморие при
ОДМВР-Бургас.
Срещу това определение е подадена
жалба от А.В.К., гражданка на Руската федерация. С жалбата се оспорват
направените от първостепенния съд правни изводи. Твърди се, че страните не били
подписали никакъв договор. Сочи се, че Тони Будинов и Константин Сантев
възбудили у К. заблуда, като създали невярна представа, че след изплащане на
определена сума ще ѝ прехвърлят собствеността върху недвижимия имот. Двамата
поддържали тази заблуда до момента, в който А.К. платила цялата дължима сума в
размер на 40000 евро, което представлявало потвърждаване на вече оформената
заблуда у нея. Претендира се отмяна на съдебния акт като постановен в
противоречие с фактите по случая, с материалния закон и несъответстващ на целта
на закона.
Съдебният състав, след като се запозна
с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира
следното:
Жалбата, с който е сезиран съдът, е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователена.
Досъдебно производство № 745/2017 г.
по описа на РУ на МВР –гр. Поморие е образувано с постановление от 20.12.2017
г. на Районния прокурор на РП – гр. Поморие за това, че през месец юни 2010 г.
в гр. Поморие, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у
А.В.К. заблуждение, че ще ѝ продаде студио в сграда, находяща се в гр.
Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 79 и с това
ѝ причинил имотна вреда в размер на левовата равностойност на 40000 евро
– престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство са
разпитани като свидетели А.К., Тони Будинов, Константин Сантев, проведена е
очна ставка между свидетелите К. и Будинов, събрани са писмени доказателства.
Няма привлечено лице като обвиняем.
По делото са събрани всички възможни и
необходими за конкретния случай доказателства. Въз основа на тях е установено,
че свидетелите Будинов и Сантев са управители на „Инвестбилд“ ООД, чиято
собственост била сграда, находяща се в гр. Поморие, ул. „Княз Борис I“ № 79. Свид. А.К. решила да закупи студио на ет. 6
в жилищната сграда. Между нея и управителите на „Инвестбилд“ ООД била
договорена продажна цена на недвижимия имот в размер на 40000 евро, която
свидетелката трябвало да плати на вноски за срок от две години. След
изплащането на цулата сума следвало да бъде сключен окончателен договор за
покупко-продажба на студиото.
През периода 2010 г. – 2012 г. свид. К.
платила сумата от 39600 евро за недвижимия имот. През следващата година тя
ползлана студиото, но окончателен договор не бил подписан и досега. Според показанията
на свид. Тони Будинов причина за това бил отказът на свидетелката да плати
дължимия ДДС, както и нотариалните такси при изповядване на сделката.
Задължението за заплащане на данъка било упоменато в сключения между страните
предварителен договор, който бил изготвен в два екземпляра. Впоследствие свид. К.
казала на Будинов, че е загубила своя екземпляр от договора и поискала неговия,
за да си направи копие. След получаването му, тя не го върнала на свидетеля.
При така установените фактически
положения настоящият съдебен състав споделя изводите на прокурора и на районния
съд, че в случая не е осъществен състав на престъплението измама.
В жалбата срещу определението на
първия съд се твърди, че уговорката за закупуване на имота е била устна и не е
бил сключван никакъв писмен договор. Това твърдение се опровергава от
показанията на самата А.К., дадени при проведената очна ставка между нея и
свид. Тови Будинов: „До този момент не мога да намеря предварителния договор
между мен и фирмата.“ (л. 75 гърба от ДП). Обстоятелството, че свидетелката не
може да намери договора, сочи на наличие на такъв договор. В този смисъл са и
следващите ѝ показания: „Няма копие от договорите“ (л. 76).
В случая по-важното е друго – липсата
на доказателства за това, че свидетелите Будинов и Сантев са използвали
договорните отношение с А.К. с измамлива цел и че поначало не са имали
намерение и възможност да изпълнят задължението си по договора (независимо дали
договорът е бил устен или писмен). За наличието на специалната користна цел,
необходима за квалификация на деянието по чл. 209 НК може да бъде направен
извод от действията на дееца. Поведението на свидетелите Будинов и Сантев не
сочат на такава цел. В тази насока следва да бъде отбелязано следното:
По делото е установено, че свидетелите
Тони Будинов и Константин Сантев не са извършили разпоредителни сделки с
процесния недвижим имот – и към настоящия момент студиото е собственост на
„Инвестбилд“ ООД, като върху него не са били налагани възбрани. Останалите
апартаменти в сградата са били продадени на други руски граждани, като за част
от сделките съдействала А.К. – обстоятелство, за което тя твърди, че ѝ е
била дадена от Тони Будинов сумата от 3000 евро (вж. показания – л. 67 от ДП).
Всички други сделки били изповядани.
Свид. К. заявява, че е платила в брой
на Будинов и Сантев сумата от 24450 евро, а с нотариално заверено пълномощно
Будинов изтеглил от банковата сметка на свидетелката в Райфайзен банк сумата от
15150 евро. Свидетелят Будинов не оспорва, че е получил посочените суми, като
от самото начало на досъдебното производство е последова-телен в твърденията
си, че липсва друга пречка за сключване на окончателен договор, освен
нежеланието на купувача да плати ДДС. Намерението на Будинов за добросъвестно
изпълнение на задължението му се илюстрира и от обстоятелството, че през 2013
г. той предоставил на свид. К. процесното студио да го ползва (вж. жалбата).
След като неизпълнението на
договорните отношения не се дължи на измамливи действия, то правилно прокурорът
е приел, че деянието на Тони Будинов и Константин Сантев не съставлява
наказателноправна измама и е прекратил наказателното производство. С
потвърждаването на прокурор-ския акт районният съд е постановил законосъобразно
определение, което е и обосновано. Затова обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 243, ал. 8 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 89 от 20.08.2019
г. по ч.н.д. № 244/2019 г. по описа на Поморийския районен съд, с което е
потвърдено постановление на Районна прокуратура - гр. Поморие от 6.08.2019 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 320 ЗМ-745/2017 г. по описа на РУ на МВР –
гр. Поморие.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.