Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 10.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                   Д.М.                       и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                          АНД № 146  по описа

за 2020 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Д.В.М., ЕГН ********** *** е подал жалба до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган срещу наказателно постановление № 20 – 0286 - 000213 / 11.05.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован явява се лично и моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна :

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № GA194697 / 06.05.2020 г., че на 06.05.2020 г. в 15.34 часа в гр. К., бул. „Й.Й.“ жалбоподателят е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № Алкотест Дрегер 7510 0172, като уредът отчита 0.37 промила алкохол, същият е управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза 1.9 ТДИ“, с рег. № СО **** АН, лична собственост, по бул. „Й.Й.“ към ул. „Ц.Ц.“, като се движи с несъобразена скорост с пътните условия, губи управление на автомобила и реализира ПТП в паркираните автомобили „Шавролет калос“, с рег. № СВ **** РВ и т. а. „Ивеко Дейли“, с рег. № СО **** СК и по този начин е нарушил чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.  Също така същият напуска ПТП - то, като по този начин е нарушил чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. 

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 20 – 0286 – 000213 / 11.05.2020 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП  и чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложил на Д.В.М., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева и административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева.

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетеля Х.А.В., както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и заличи от списъка на призованите лица свидетелят И.А.П..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

По отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното: 

Настоящият състав намира, че при описание на извършеното нарушение, както в АУАН, така и в НП  са допуснати съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното време, място и обстоятелства при които е извършено нарушението. В процесния случай това не е сторено с необходимата конкретност, изисквана от спецификите на нарушената правна норма - чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл. 20 ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. С оглед съдържанието на цитираната норма се налага извод, че съществен елемент от „обстоятелствата при които е извършено нарушението“ по смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и следва изрично да бъдат посочени, както в АУАН, така и в НП следните обстоятелства: 1. Каква е била скоростта на движение на МПС 2. Какви са били конкретните особености на пътната обстановка, с които водача е трябвало да се съобрази. При нарушение квалифицирано по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, това са съставомерните обстоятелства, от наличието или отсъствието на които се прави преценка допуснато ли е нарушение на посочената норма или не. Само при описание в АУАН  каква е била конкретната скорост на движение и какви са били конкретните особености на пътната обстановка, съдът има възможност да направи правния извод, съобразена ли е скоростта или не, тоест съставомерно ли е деянието или не. В АУАН такива описания липсват.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42  т. 4 от ЗАНН т.е. в акта не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушениeто.

По отношение на нарушението, описано в пункт втори на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното: 

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП създава общо задължение за водача / участник в пътнотранспортно произшествие / да спре, без да създава опасност за движението, за да установи какви са последиците от произшествието.

Съдът счита,  че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като участник в ПТП, при което са причинени имуществени вреди. Безспорно е установено, предвид събраните по делото доказателства, че жалбоподателят реализира ПТП, като се блъска в паркираните автомобили „Шавролет калос“, с рег. № СВ **** РВ и т. а. „Ивеко Дейли“, с рег. № СО **** СК.

Въпреки наличието на всички белези на административното нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът прие, че ангажираната административна отговорност спрямо наказаното лице следва да отпадне като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му разглеждана обжалваема част. Като основание за този извод на настоящата инстанция са допуснатите в хода на административното производство нарушения, преценени като съществени, засягащи правото на защита на жалбоподателя – нарушения на актосъставител по чл.42 т.4 от ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – да изложат всички обстоятелства на нарушението, които са от значение за преценката за съставомерност, които са част от състава на деянието като административно нарушение в случая по см. на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП. Съгласно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;”. Част от обективната страна на състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, видно от цитираната норма, е дължимото от страна на адресата поведение, да е изпълнимо при условие - без да се създава опасност за движението по пътя. Никъде нито в АУАН, нито в НП при излагане на обстоятелствата на приетото за осъществено административно нарушение съответно актосъставител и административно – наказващ орган са изложили такива, които да сочат за наличие или не и съответно да допълват задължението за спиране при условието за дееца да стори това без да се създава опасност за движението по пътя. След като спрямо лицето нарушител се вменява с наказателното постановление извършването на определено административно нарушение, но без да са изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява ограничен в правото си на защита – поставен в положение да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с НП обвинение за извършено административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да бъде ограничено това право съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно.             

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

         Р       Е       Ш     И :

 

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 – 0286 - 000213 / 11.05.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К.,  с което на Д.В.М., ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева, за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца, за нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.       

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :