Р Е Ш Е
Н И Е
№260377
гр.Варна, 18.08.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
16-ти състав в открито съдебно заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. 10653/2019г. по описа на
ВРС, 16 състав за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените за разглеждане искове са с правно основание чл.109 от
ЗС и
чл.45 от ЗЗД.
Ищецът С.Г.Д., ЕГН ********** с адрес:
***, чрез адв.П.И. - ВАК с адрес ***, тел.: **, претендира от съда да постанови решение с
което да осъди ответника М.Т.Т., ЕГН ********** с адрес: *** да преустанови противоправните си действия,
изразяващи се в подаване на неоснователни сигнали до органите на МВР, че ищецът
нарушава собствеността й, когато влиза в съсобствения им имот, находящ се в **, както и да осъди ответницата да му заплати
сумата от 1 740 лв., представляваща пропусната полза с оглед невъзможността
ищецът да се ползва от посадените в имота овощни дръвчета в периода от 2017год.
до 2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-05.07.2019год. до
окончателното изплащане.Претендира за присъждане на сторените по делото
разноски, включително и адв.възнаграждения.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Ищецът и ответницата са съсобственици
на дворно място, с площ от 645кв.м.по документ за собственост, а по скица с
площ от 930кв.м. от които 285кв.м. общинско място, находящо
се в **, заедно Жилищна сграда с РЗП от 50кв.м. представляващо УПИ ** в кв.**
по действащия план на гр.**.
Ищецът е собственик съгласно
Нотариален Акт за дарение на недвижим имот №* том *, рег.№* дело №* от 2011г.на
варненски нотариус, вписан в Агенция по вписване с вх.№* от 20.04.2011г. акт №*
том *, дело *, а М.Т. съгласно Нотариален Акт за дарение на недвижим имот №*
том ДИ, рег.№* дело №* от 2018г.на варненски нотариус, вписан в Агенция по
вписване с вх.№* от 23.10.2018г. акт №* том *, дело *.
В съсобствената им къща, находяща се в
гореописания имот, която е за тях наследствена от техния дядо живее само и изцяло ответницата от преди
2018г. въпреки, че е нямала документ за собственост.
Тъй като имотът не може да бъде
разделен според законовите изисквания на два самостоятелни парцела, ищецът
ангажира лицензирани геодезисти през март 2015г., които да изработят проект за
ползването на две отделни части от имота. Съгласно този проект с ответницата постигат устно споразумение за ползването на имота.
Съгласно това споразумение той трябва да ползвам южната част от имота, а
ответницата северната част, в която се намира и къщата. Разбират се да поставят
мрежа между двете части в имота, за да се разграничат един от друг и всеки да
знае коя част от имота може да ползва. След това той засажда в имота - и по - конкретно в
южната част от същия овощни дръвчета
сливи, кайсии, череши и джанки.
След изработения проект геодезистите
трасират целия имот и впоследствие на това трасиране след съгласието и на М.Т. той
огражда целия имот с мрежа, поставена на бетонни колове.
След известен период от време, госпожа
Т. по незнайни за ищеца причини премахва
мрежата, която разграничава двете части от имота.
От момента на придобиването на имота
от ищеца още от 2011г. до настоящият
момент, въпреки, че няма документ за собственост до 2018г. ответницата затруднява и напълно ограничава достъпа му до
имота, като той търпи вреди, не може да ползва имота си както намери за добре.
От началото на 2016г.му забранява да
влиза в имота. Когато той прави опит да
влезе и да ползва имота си тя вика полиция.
През 2017г. когато дръвчетата дават
плодове тя не му позволява да влезе в имота и да събере плодовете.
По този начин тя затруднява и напълно
ограничава достъпа му до имота, като той търпи вреди, както и го лишава от
възможността да се ползва от плодовете на дръвчетата, които лично той е
посадил.
Тъй като и двамата са съсобственици на
имота, счита, че както тя има право да ползва имота, така има право и той да го ползва.
Предвид на гореизложеното счита, че е
в правото си да се защити, като предяви настоящия иск по чл.109 от ЗС.
С иска по чл.45 от ЗЗД, претендира
осъждане на ответницата да му заплати сумата от 1 740 лв., представляваща
пропусната полза с оглед невъзможността ищецът да се ползва от посадените в
имота овощни дръвчета в периода от 2017год. до 2019год., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-05.07.2019год.
до окончателното изплащане.Тази претенция
е уточнена по размер с уточняваща молба от 27.08.2019год., както следва: -от 14
овошки кайсии - средния добива е по 20кг. от дръвче или за 2017г. - 280кг.
кайсии, като тяхната стойност е средно по 2.00лева за килограм или общо 560лв
за годината; за 2018г. - 280кг. кайсии, като тяхната стойност е средно по
2.00лева за килограм или общо 560лв за годината;за 2019г. - 280кг. кайсии, като
тяхната стойност е средно по 2.00лева за килограм или общо 560лв. за годината.
От 6бр.овошки -сливи средния добив е
по 20кг.за година или както следва: за 2017г. - 20кг. сливи, като тяхната
стойност е средно по 1.00лева за килограм или общо 20лв.за годината;за 2018г. -
20кг. сливи, като тяхната стойност е средно по 1.00лева за килограм или общо
20лв.за годината;за 2019г. - 20кг. сливи, като тяхната стойност е средно по
1.00лева за килограм или общо 20лв.за годината.
Общата стойност в случая за този
период на пропуснатите ползи за ищеца, а именно от 2017г. до 2019г. са в размер
на 1740лв. /хиляда седемстотин и четиридесет лева/общо.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор.
Намира исковете за нередовни и
недопустими. Оспорва изцяло исковете и обстоятелствената на които се основават.
Относно иска по чл.109 от ЗС.
На първо място, счита, че предвид
изложения в исковата и уточнителна молба петитум (цитирам: „да се въздържа от
определени действия, а именно след моето влизане в имота, находящ
се в ** да не сигнализира органите на МВР гр.Аксаково"), иск по чл.109 от
ЗС не е предявен от ищеца, доколкото счита, че съдът не може да й забранява да
сигнализира органите на реда (МВР, Полиция и Прокуратура), тъй като това
означава да й забрани да упражнява основните си права по закон, когато счита,
че са нарушени нейни права. Това, че защитава собствеността си не може да се
квалифицира като неоснователно действие.
На второ място - Ако все пак съдът
приеме, че иск по чл.109 от ЗС е предявен, то моли да има предвид, че: Живее в
имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО УПИ ** (по предходен план представляващо УПИ**,
в кв.**), цялото с площ от 930кв.м., находящо се в гр.*, общ.*, обл.*, с административен адрес на **, при граници на
мястото: УПИ -*, УПИ -*, УПИ **, УПИ ** и улица, ведно с построената в него
едноетажна ЖИЛИЩНА СГРАДА с РЗП от 50кв.м., състояща се от две стаи и антре, от
раждането й през 1958г. и до настоящия момент. В него е отгледала синовете си,
понастоящем отглежда и своите внуци. Във владение е на процесния имот от 1958г.
и до настоящия момент, а сградата от построяването й през 1967г. и до настоящия
момент. Винаги е считала същите за свои, защото още навремето, когато
праводателите й (дядо и баща) са живи се разбират с тях и останалите
наследници, че тя ще остане да живее в този имот и след смъртта им и той ще
остане за нея, поради което владението върху сградата и дворното място винаги е
било с намерение да ги придобие. Роднините й никога не са я притеснявали, нито
са й пречели да го ползва и да го чувства като неин собствен имот. Всички знаят, че имота е
нейна собственост и никой не е считал,
че го държа за тях.
Счита, че е собственик на имота,
сградата и земята (идеалните части на ищеца от имота извън тези
285кв.м.общинска собственост) е придобила добросъвестно с кратката 5 (пет)
годишна давност, чрез непрекъснато, безсъмнително и спокойно владение. Дори и
да не приеме съдът тези й доводи, то ги
е придобила с изтичането на общата 10 (десет) годишна давност (чл.79 от ЗС).
Ищецът от преди 1995г. е извън
пределите на Р България. Помни, защото през 1996г. не е на погребението на баща
си. Не е в България и когато почива майка му – В. през 2011 г. Не знае дори
къде са техните гробове. Наскоро ищецът С. си идва в България, след като работи
в Гърция и започва да има претенции.
Никога ищецът не е влизал в къщата й, защото никога не го е допускала
вътре. Имота го обработва с помощта на
децата си, ремонтира основно къщата през
годините, с цел запазването й. Счита се за едноличен собственик на сградата и
едноличен собственик на идеалните части от земята, извън тези на общината, на
основание наследство, дарение и давностно владение, осъществявано непрекъснато,
явно и несъмнително повече от 10 (десет) години.
Праводателката на ищеца – В. М. Й. - по представения
пред съд нотариален акт за дарение от 18.04.2011г. (л.5 от делото), никога не е
живяла в процесния имот, никога не е ползвала същия, нито е предявявала
претенции към него.
Не кореспондира с истината, че тя и
ищеца през 2015г. са се споразумели да си разпределят правото на ползване на
парцела и той да постави мрежа между двата дяла. Никога през годините не е
давала съгласието си ищеца да разделя по какъвто и да е начин имота, да си
разпределят право на ползване, както и да влиза в него.
Няма как ищеца да има претенции, че
дръвчетата са в неговата част от имота, доколкото пак казва имотът никога не е
делен и разпределение право на ползване не е правено между тях. Обръща
внимание, че доколкото общината има собственост в имота, то видно от представената
от ищеца техническа експертиза, нито тя, нито останалите съсобственици към
2015г. са включени в разпределението на правото на ползване, като имота е
разделен на два дяла без общината и другите съсобственици да участват с дял и
да се посочи къде се намират техните квадрати/дялове.
След като 645кв.м. идеална част от
земята без тези на общината, и цялата сграда са придобити от нея по наследство,
дарение и давност, последното с владение продължило повече от 10г. (от 1958г. и
към настоящия момент), и то още от преди 2011г. от когато ищеца твърди, че има
собственост в имота, то и иска по чл.109 от ЗС на ищеца е изцяло неоснователен.
Отделно от изложеното не е допускала
ищеца в имота и защото същият е много агресивен и след като съдът прекрати
делото за делба за процесния имот заведено от него през 2017г. и го осъди на
разноски се притеснява за внуците си.
Относно иска по чл.45 от ЗЗД
Искът за заплащане на пропуснати ползи
и претърпени имуществени вреди е изцяло неоснователен.
Поддържам всички доводи изложени от
нея по-горе, за това, че е собственик на идеалните части на ищеца от УПИ ** (по
предходен план представляващо УПИ **, в кв.**), цялото с площ от 930кв.м.,
находящо се в **, при граници на мястото: УПИ **, УПИ **, УПИ **, УПИ ** и
улица, по силата на наследство, дарение и давностно владение, осъществявано от
нея явно, непрекъснато и необезпокоявано повече от 10г.
Иска на ищеца е неоснователен и поради
следните доводи и съображения:
Оспорва, че овошките са били засети от
ищеца. Никога ищеца не го е виждала да
засажда каквито и да е дървета в имота, още по-малко твърдените. За да не я
притеснява обаче винаги му е казвала, че
ако толкова много ги иска тези дървета да ги вземе и да ги засади в неговия си
имот, който се намира малко по-нагоре по улицата на адрес **.
Претендират се имуществени вреди под
формата на пропусната полза. Последните се дефинират в доктрината и практиката
като неосъществено увеличение на имуществото на едно лице. За да е налице
пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото.
Тук намира приложение общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД. Последната касае пряко
неизпълнението на договор, но е приложима и спрямо деликтната отговорност,
която също включва пропуснатите ползи, като пряк резултат от непозволено
увреждане. Съгласно цитираната разпоредба, имуществените вреди, които
представляват пропусната полза, трябва да са предвидими, т.е да е налице
сигурност за настъпването им към момента на задължението, респ. увреждането.
Тъй като пропусната полза представлява реална вреда, а не хипотетична, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването /в този смисъл TP №3/12.12.2012г. по
т.д. №3/13г. на ОСГТК на ВКС/. Не всички пропуснати ползи подлежат на
обезщетяване, а само тези, които са в пряка връзка с неизпълнението,
респективно с настъпилото увреждане.
Ако въпреки изложеното по-горе, съдът
реши, че не е придобила идеалните части
на ищеца от УПИ ** (по предходен план представляващо УПИ **, в кв.**), цялото с
площ от 930кв.м., находящо се в **, при граници на мястото: УПИ **, УПИ **, УПИ
**, УПИ ** и улица, по давност и на ищеца се дължат пропуснати ползи, то
считам, че същите трябва да бъдат съобразени с дяловете които има в имота като
съсобственик. Освен това, счита, че по делото следва да се съобрази и, че на
плододаването на овощните култури освен човешките, влияят и различни природни
фактори, а именно -температури (много ниски или високи), градушки, мъгли,
слани, проливни дъждове, вида на почвата, силни ветрове, болести, вредители и
др.. След като плододаването не зависи изцяло от човека, в случая от нея, то
няма как да се търси и вината у нея за плододаването на овошките. Ето защо,
исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от прихода от очаквания добив от 20 броя
овошки - кайсии и сливи, е неоснователна, доколкото не е налице сигурност,
както за реализиране на добива, така и за реализиране на прихода от него. В
тази насока липсват каквито и да било доказателства.
Предвид всичко изложено, моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. П.И.
поддържа исковете и моли за тяхното уважаване, както и за присъждане на
сторените по делото разноски. Проц.представител на ищеца представя писмени бележки.
Ответникът в съдебно заседание,чрез процесуален представител адв. Д.П.
поддържа писмения отговор. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на искове и присъждане на
разноски. Представя писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 от ГПК , приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила решение постановено в производството по гр.дело
№20019/2019год. на ВРС, по иск на М.Т.Т. срещу С.Г.Д.
е признато за установено в отношенията между страните, че М.Т.Т., ЕГН: ********** е собственик на 1/3ид.част от 645кв.м.ид.част
от ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ **, кв.** (по предходен план представляващо
УПИ **, в кв.*), цялото с площ от 930кв.м., находящо се в **, при граници на
мястото: УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и улица, която идеална част представлява
частта от имота, без площта от 285кв.м.ид.ч.общинска собственост, които община
Аксаково е присъединила към имота, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА,на
основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Като писмени доказателства по настоящото село са приети следните документи:
Нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело №* от 2011г.; скица
№487/736/23.05.2013г.; техническа експертиза №246/19.05.2001г. на Агенция по
кадастъра; скица – проект за право на ползване; скица №133/185/21.02.2019г.;
жалба от С.Г.Д. от 09.07.2018г. до Началник на РУ – Аксаково; нотариален акт №*,
том *, рег.№*, дело №* от 2018г.; удостоверение за наследници изх.№165 от
24.10.2018г.; нотариален акт №*, том *, дело №*/1957г.; нотариален акт №*, том *,
рег.№*, дело №* от 2018г.; скица №2089; отговор от И. Д., В. В. и А. М. по
гр.д.№3909/2017г. по описа на Районен съд – Варна, 42 състав; удостоверение
№ОП-18-9400-269/1/ от 27.07.2018г. изд.от Областна администрация – Варна;
удостоверение №22/13.07.2018г. изд. от Община Аксаково; акт №6629 за частна
общинска собственост; постановление №12590/26.09.2018г. на РП – Варна.
По делото са ангажирани специални познания чрез заключение на ВЛ по СТЕ. От
тази експертиза се установява ,че плодните дръвчета в имота, находящ се в ** са: Кайсия -14 броя, Слива - 10 броя,
Череша - 1брой и Черница - 1брой.
Плодните дръвчета в имота са на различна възраст и затова добивите са
различни при всяко дръвче.
Добивът зависи от климатичните условия - валежи, температури, слани, както
и от обработка на почвата, резитба, проведени растително защитни пръскания с
инсектициди, фунгециди и торене.
Приблизителния добив от Кайсия е около 20кг. - 25кг. от 1дръвче според възрастта
им. 7бр.-7г. х20кг. =140.00кг. 7бр. -10-15г. х 25кг. = 175.00кг. Общо:
315.00кг. Средната пазарна цена е 2.00лв. х 315кг. = 630.00лв.
Приблизителния добив от Слива е 15кг.-20кг. от 1 дръвче според възрастта
им.
4бр. -7г. синя слива х 15кг. = бО.ООкг. 4бр. - Юг. синя слива х 20кг. =
80.00кг. Общо: 120.00кг.
Средната пазарна цена е 0.80лв. х 120кг. =96.00лв.
Приблизителния добив от Череша е около 15кг. от 1дръвче на7г. Средната
пазарна цена е 3.00лв. х 15кг. = 45.00лв.
Плодовете на сливите джанки и черницата се ползват за производство на ракия
и не се предлагат на пазара.
Приблизителните пазарни стойности за периода 2017г. -2018г. за килограм
кайсии и сливи са били: За килограм Кайсии - 2.80лв. , 2.00лв., 1.20 лв. -
средна цена 2.00лв. За килограм Сливи - 1.00лв., 0.80лв., 0,60лв. средна цена
0.80лв.
В полза на ищеца са ангажирани
гласни доказателства , чрез показанията на свидетелите Д. И. Д. – без родство и
дела със страните и М. Д. Й.-без родство и дела със страните.
В полза на ответницата са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията
на свидетелите И. Г. К. –без родство и дела със страните и Ц. И.Т.-без родство
и дела със страните.
Показанията на свидетелите съдът цени в частта, в която се съдържат
относими към предмета на делото данни, която част съпоставена с останалите
доказателства по делото е безпротиворечива.
Гореизложената фактическа обстановка
мотивара съда да изведе следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.109 от
ЗС, с който се претендира от съда да постанови решение с което да
осъди ответника М.Т.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** да преустанови противоправните си действия,
изразяващи се в подаване на неоснователни сигнали до органите на МВР, че ищецът
нарушава собствеността й, когато влиза в съсобствения им имот, находящ се в **.
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС , т.н. негаторен иск предоставя
защита на правото на собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и
/или косвено неоснователно въздействие , което без да отнема владението,
ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението му. Исковата защита
по чл.109 от ЗС може да бъде упражнена
както спрямо всяко трето лице, така и по отношение на лице, което разполага с
права по отношение на имота, но ги упражнява
по начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право
на друг съсобственик или собственик/Р 138/85год. на ОСГК/.
В настоящия случай Варненския
районен съд е сезиран с негаторен, осъдителен иск за защита на идеална част от
право на собственост върху недвижим имот с правно основание чл.109 от ЗС.
Претендира се защита от неоснователно
действие, което пречи и смущава ищеца ,
като съсобственик в имот, находящ се в ** да упражнява правото си на собственост.
Съгласно т.З от TP №4 от 06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ВКС, ОСГК „За
уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право."
В тежест на ищеца е да докаже пряко и пълно наличието на кумулативните предпоставки
за уважаване на иска по чл.109 от ЗС. Тези предпоставки покриват следния
фактически състав на този вид искова защита за собственост: 1. Ищеца следва да
установи, че е съсобственик на имота, чиято защита търси по съдебен ред; 2. Да
докаже, че е извършено неоснователно действие върху имота. По отношение
правната природа на понятието „неоснователно действие” и съдържанието на това
понятие съдебната практика и теория приема следното: * неоснователното
въздействие може да се изразява , както в активна човешка дейност, водеща до
промяна на външния свят – действие, така и до укоримо бездействие; *
въздействието върху вещта може да бъде извършено „пряко” или „косвено”; *
неоснователното въздействие може да се изразява и във „вредно отражение върху
вещта” или „създадено състояние”. 3. Неоснователното действие трябва да пречи ,
да ограничава или да смущава собственика на вещта да упражнява правото си на
собственост, спокойно и в пълен обем, съобразно предназначението на вещта,
макар да не накърнява владението. 4. Извършеното неоснователно действие или
състояние трябва да съществува към момента на предявяване на иска или да
съществува опасност, че то и занапред ще продължи да съществува. 5. Без правно
значение е обстоятелството, дали действието е извършено виновно, дали
извършителят е действал за себе си или за другиго.
От съвкупната преценка на събраните
в хода на производството доказателства и съблюдавайки съдебната практика, че
предмет на преценка от съда и правнорелевантни са само онези неоснователни
действия, които са посочени в обстоятелствената част на исковата молба, съдът
извежда следните изводи от правна гледна точка:
Установи се по делото, че ищецът и ответницата са съсобственица на недвижим
, находящ се в ** при квоти 2/3ид.части за ищеца и
1/3ид.част за ответницата. Това се установява от приетите по делото писмени
доказателства и влязлото в сила съдебно решение по гр.дело 20019/2019год. на
ВРС,16-ти състав.
Искът е процесуално допустим-заявен е от процесуално легитимвирана страна,
имаща правен интерес. Ищецът твърди, че в резултат на противоправни деяния под
формата на действия от ответницата е възпретястван да упражнява правата, които
притежава в съсобствения им имот. Налице са твърдения от страна на ищеца за спорно,
смутено право, което обуславя допустимостта на процеса.
До влизане в законна сила на Решение по гр.дело гр.дело 20019/2019год. на
ВРС,16-ти състав между страните е налице
спор , относно правото на собственост върху имота, като ответницата счита,че 645кв.м.
ид.части от имот представляващ УПИ ** в кв.29 по плана на гр.**, целият с площ
от 930кв.м. е нейна еднолична собственост. Предвид на това и към датата на
предявяване на иска от страна на ищеца и влизане в законна сила на горепосоченото
решение,ответницата не е допускала ищеца в имота , тъй като е считала, че
защитава собствеността си, т.е. е считала действията си за основателни.
Съгласно чл.45 от Конституцията гражданите имат право на жалби ,
предложения и петиции до държавните
органи.По аргумент от чл.57,ал.2 от Конституцията с това права не може да се
злоупотребява. Злоупотребата с право е институт на всички клонове на правото и
при установяване на такава съдът и другите държавни органи не следва да дават
защита на титуляра на правото/чл.8,ал.2,изр.2 от ЗЗД/.
Защитата на права , включително и чрез подаване на жалби до компетентните
органи не представлява злоупотреба с право, която следва да бъде
санкционирана.Принципно превратното упражняване на субективните права е укоримо
с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като
в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото
се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване
на увреждащата злоупотреба. Добросъвестността
е налице, когато правото се упражнява с убеждението, че то съществува. В
случая от приобщеното по делото постановление за отказ да се образува
наказателно производство срещу С.Д. по жалба на М.Т. от 26.09.2018год.,справка
–л.68 и сведение л.69 и 70 и свидетелски
показания се установява, че страните в настоящото производство са в спорни отношения
по повод общата съсобственост , която
притежават в град *. Ответницата е считала, че изключителен собственик на имота
и се е чувствала застрашена от поведението на С.Д., поради което е потърсила
защита и съдействие от компетентните органи. С подадените жалби ответницата е
целяла единствено да защити собствеността си с оглед на което тези действия не
се явяват неоснователни. Същите са провокирани от съществуващ между страните
спор, който е заявила за разрешаване по гр.път, каквото е и средството , което
ищецът е следвало да предприеме, за да защити собственическите си права върху
имота. Като съсобственици върху имота страните в настоящото производство са с
права върху същия, съобразно квотата от съсобствеността, която притежават.
Както ищецът ,така и ответницата имат
права да позват имота. При липса на добра воля отношенията да бъдат уредени
между тях доброволно са налице правни възможности,чрез предявяване на иск за
делба, претенция за разпределяне на ползването , обезщетение за лишаване от
ползване.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че твърдените от
страна на ищеца действия от страна на ответницата по подаване на жалби не представляват неоснователни по смисъла на
закона, като с тяхното осъществяване пряко не се осуетяване неговата възможност
да ползва съсобствеността си, а индиректо се цели провокирането на производство
за разрешаване на гр.правния спор, който е съществувал между страните.
Освен горното , ищецът който носи доказателствената тежест не доказа, че
през 2015г. са се споразумяли с
ответницата да си разпределят правото на
ползване на парцела представляващ УПИ ** в кв.* по плана на гр.* и той да
постави мрежа между двата дяла. както и да е засял през 2016г. описаните от
него в ИМ дръвчета.
Няма как ищеца да има претенции, че дръвчетата са в неговата част от имота,
доколкото имота никога не е делен и валидно обвързващо страните разпределение на
право на ползване не е правено. Представената от ищеца Техническа експертиза
(л.7 от делото) и скица проект (л.8 от делото) не представлява разпределение на
правото на ползване, доколкото за да е валидно правото на ползване, го трябва
да бъде учредено в нотариална форма (чл.18 от ЗЗД) и доколкото М.Т., общината и
останалите съсобственици през 2015г. такъв договор с ищеца не са подписвали,
защото никой съгласие за това не е давал никога, то представената техническа
експертиза и скица проект към нея са нищожни, тъй като не представляват валидно
право на ползване, поради неспазване на предписаната от закона форма и няма как
да породят желаните от ищеца правни последици.
Вземайки под внимание горното съдът намира, че ищецът не доказа изискуемите
от закона предпоставки за положително произнасяне по иска основан на чл.109 от
ЗС и постановява решение с което отхвърля иска.
По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД .
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните
предпоставки – противоправно деяние , вина , вреда и причинна връзка между
деянието и вредата. Липсата дори и на една от изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск. Доказателствената тежест в процеса по иск с
правно основание чл.45,ал.1 от ЗЗД за осъществяване на обективните елементи от
фактическия състав-деяние/действие или бездействие/, притовоправност на това
деяние, причиняването на вреда-имуществена или неимуществена и пряката причинно
следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат е на ищеца – по
аргумент на чл.154, ал.1 от ГПК. Ответникът носи доказателствената тежест,
относно субективния елемент, да опровергае вината-чл.45,ал.2 от ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение със
сумата в размер от 1 740 лв.,
представляваща пропусната полза с оглед невъзможността ищецът да се ползва от
посадените в имота овощни дръвчета в периода от 2017год. до 2019год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда-05.07.2019год. до окончателното
изплащане
Ищецът не доказа, че е засадил процесиите дръвчета след 2015г.. Това е така
защото от показанията на свидетелите може да се установи, че той е полагал
грижи за имота, но липсват такива, от които категорично да се изведе извод, че С.Д.
конкретното е посадил процесните дървета .
Според изготвената СТЕ (таблица на л.63 от делото) най-младите дръвчета
кайсии и сливи в имота са на 7г., а останалите на 10г. 12г., 15г., 20г. и ЗОг,
което по категоричен начин опровергава изложеното от С.Д. в ИМ и от св.М. Й. в
о.с.з.от 10.06.2020г.. че сливи и кайсии са засети от него през 2016г., защото
от 2016г. до 2020г. са четири години, т.е. няма как намиращите се в имот
представляващ УПИ ** в кв.29 по плана на гр.* сливи и кайсии да са засети през
2016г. Не само от ищеца, но независимо от кого.
По този иск ищецът не само не доказа, че мястото определено за право на
ползване (дял II според скица га-проект за право на ползване), в което се
намират описаните от него в ИМ овошки (сливи и кайсии) е еднолично негово и че
това право на ползване е валидно, а не нищожно, но и че е закупил твърдения
брой посадъчен материал овощни дървета - сливи и кайсии; че ги е закупил от
сертифициран производител, регистриран съгласно закона,не представи фактура за
това, нито приложен сертификат,не
представи доказателства за извършване на
твърдените в тяхната последователност по засяване на овошките и за
извършваните от него в продължение на няколко години агротехнически
мероприятия,не доказа, че е получил каквито и да е добиви от описаните от него
овошки назад в годините,не доказа, че описаните от него овошки са давали
цитираните от него и търсени кг. плод от дърво, както и че процесната градина
от овошки е създадена с цел реализиране на печалба, за да търси пропуснати
ползи.
Претендират се от ищеца имуществени вреди под формата на пропусната полза.
Последните се дефинират в доктрината и практиката като неосъществено увеличение
на имуществото на едно лице. За да е налице пропусната полза, трябва да
съществува сигурност за увеличаване на имуществото. Тук намира приложение
общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД. Последната касае пряко неизпълнението на
договор, но е приложима и спрямо деликтната отговорност, която също включва
пропуснатите ползи, като пряк резултат от непозволено увреждане. Съгласно
цитираната разпоредба, имуществените вреди, които представляват пропусната
полза, трябва да са предвидими, т.е. да е налице сигурност за настъпването им
към момента на задължението, респ. увреждането. Тъй като пропуснатата полза
винаги представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението, че
имуществото на кредитора би се увеличило трябва да се изгражда на доказана възможност
за сигурно увеличаване. /в този смисъл TP №3/12.12.2012г. по т.д. №3/1 Зг. на
ОСГТК на ВКС/. Такава възможност за сигурно увеличаване би съществувала ако
ищецът ежегодно и непрекъснато е реализирал добив от описаните от него овошки -
кайсии и сливи, а по делото доказателства в тази насока няма.
Ищецът не доказа реални вреди, доколкото от експертизата се установи, че в
имота има повече като брой дръвчета (не само сливи и кайсии) и на по-голяма
възраст от колкото той е посочил в ИМ, освен това същите са налични, т.е. не са
унищожени, а двете сливи, които са изсъхнали не се доказа да са вследствие
противоправни действия от страна на М.Т..
С оглед гореизложеното съдът намира и този иск за недоказан по основание и
без да изследва въпросите за доказаността му по размер, постановява решение, с
което го отхвърля.
При изхода на делото пред настоящата
инстанция , следва да се уважи искането
на ответницата за присъждане на сторените по делото разноски и такива, следва
да се възложат на ищеца. Съгласно представения списък на разноски , претендираните
от ответната страна разноски възлизат в
размер от 660лв. и се изразяват в платено адв.възнаграждение по двата иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на С.Г.Д., ЕГН **********
с адрес: ***, чрез адв.П.И. - ВАК с адрес ***, тел.: *
срещу М.Т.Т.,
ЕГН ********** с адрес: ***, за осъждане
на ответницата да преустанови противоправните си действия, изразяващи се в
подаване на неоснователни сигнали до органите на МВР, че ищецът нарушава
собствеността й, когато влиза в съсобствения им имот, находящ
се в **, както и за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 1 740 лв., представляваща пропусната
полза с оглед невъзможността ищецът да се ползва от посадените в имота овощни
дръвчета в периода от 2017год. до 2019год., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда-05.07.2019год. до окончателното изплащане,поради неоснователност, на
основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв.П.И. - ВАК с адрес ***, тел.: * да заплати на М.Т.Т., ЕГН **********
с адрес: ***, сумата 660 лв., изразяваща се в платено
адвокатско възнаграждение, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/