№ 3789
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:М. Г. Шейтанова
Членове:Йоанна Н. Станева
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20241100501411 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 17239 от 23.10.2023г., постановено по гр. дело № 36278/2022г. по описа
на СРС, 65-ти състав е осъден Г. И. В. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл.150 ЗЕ сумата в размер на 985,22 лева,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г. за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж.к. „****, апартамент № 124, с аб.№
103015, ведно със законната лихва от 05.07.2022г. до окончателното й заплащане; сумата
209,81 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 08.06.2022г., както и сумата от
12,55 лева, представляваща стойността за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019г. до 29.02.2020г., ведно със законната лихва от 05.07.2022г., до
окончателното й заплащане като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над уважения размер от 985,22 лева до пълния
предявен размер от 1018,26 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. като неоснователен, както и предявените
исковете по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна
енергия за разликата от 209,81 лева до пълния предявен размер от 225,24 лева, както и за
лихва за забава на главницата за дялово разпределение за сумата в размер на 3,01 лева –
мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 08.06.2022г. като неоснователни. С решението
е осъден Г. И. В. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 479,55 лева, представляваща деловодни разноски съобразно уважената
1
част от исковете, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Г. И. В. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 20,44 лева, представляваща деловодни
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение в частта, с която исковете са уважени, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Г. И. В..
Жалбоподателят твърди, че бил наследил апартамента преди година след като бил уведомен
от външно министерство за смъртта на брат му във Великобритания. Твърди, че през
октомври 1999г. баща му в качеството му на собственик на жилището пуснал молба до
„Топлофикация София“ ЕАД за отказ от получаване на топлинна енергия като били свалени
всички радиатори в жилището и били затапени тръбите. Партидите за отопление и топла
вода били прехвърлени на сина му- Г. В.. Към молбата били приложени декларации и
констативен протокол за това че в жилището не се ползвала топлинна енергия. Сочи, че
поради особеностите на тръбната система за отопление в блока нямало договор с фирма,
извършваща отчет на потребената топлинна енергия. Твърди, че приетата СТЕ
потвърждавала, че при еднотръбната система на топлоподаването в сградата, нямало
техническа възможност за прилагане на дялово разпределение. Сочи, че експертизата била
непълна, не бил правен оглед за наличие на отоплителни тела и не бил взет предвид
Констативен протокол № 1248 от 03.10.2008г. Поддържа, че своевременно били направили
възражение за изтекла погасителна давност в първото съдебно заседание, ведно с
депозирано писмено становище, което било прието от съда. Искането към съда е да отмени
решението в частите, с които исковете били уважени.
Въззиваемата страна- „Топлофикация София“ ЕАД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана.
Искането към съда е да остави в сила първоинстанционното решение, което считат за
правилно и законосъобразно. Претендират разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
2
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на
ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по
облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия.
В конкретния случай от приетото от СРС удостоверение за наследници се установява,
че Г.И.В. е починала на 04.09.1999г. и е оставила за свои законни наследници- И.П. В.
/съпруг/, П. И. В. /син/ и Г. И. В. /син/.
От представената служебна бележка, издадена от Столична община, район Младост с
изх. № ОС-15-19-7000-68/11/02.09.11г. се установява, че апартамент № ****, ж.к. „Младост
1“ е закупен от Г.И.В. на 27.02.1991г. На 27.10.1999г. е подадена молба-декларация от Г. И.
В. за открИ.е на партида на процесния имот, към която са приложени декларация от И.П. В.
и П. И. В., че са съгласни да бъде прехвърлена партидата за консумация на топлоснабдяване
и топла вода за аб. № 103015 на Г. И. В., живущ на адреса. Приети са и издадените от
„Топлофикация София“ ЕАД индивидуални изравнителни сметки за топлинна енергия, на
името на Г. В..
Така от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че
процесният имот е бил закупен от Г.В., както и че след настъпването на нейната смърт през
1999г. същият е бил наследен от наследниците й по закон- съпруга й- И. В., както и двамата
и синове- П. и Г. В.и. От изготвената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. се
установява, че П. В. е починал на 02.03.2022г. /след процесния период/. Предвид
гореизложеното с оглед настъпилото наследствено правоприемство в процесния период
съсобственици в процесния имот са били П. и Г. В., като след смъртта на П. В. единствен
собственик на имота е ответникът Г. В.. Следва да бъде посочено, че по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ответника, че същият в процесния период се е
разпоредил с имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия от 2016г. на
3
„Топлофикация София“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на клиент -
физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за
гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по
чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал. 1,
продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на
жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът
открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от
удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна
енергия – в случая наследодателят на ответника- Г.В., която е закупила процесния имот през
1991г., нейните наследници, явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот,
могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане
страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е
обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от
ОУ са в съответствие и при зачитане на договорната свобода на страните, установена в чл. 9
ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на
ВКС по т.дело № 2/2017г. Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е
изявена изрична воля кой от тях да е страна по правоотношението, следва да намери
приложение общото правило, установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в частност качество
потребител да имат всички наследници на починалия потребител на топлинна енергия
съобразно наследствените им дялове. В този смисъл и Решение № 700 от 24.01.2020г. по
в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС.
В настоящия случай пред СРС са представени, както подадена молба-декларация от
Г. В. /л. 11 от делото/, така и декларации от останалите съсобственици- И.П. В. /л. 13 от
делото/ и П. И. В. /л. 14 от делото/, които са посочили, че са съгласни да бъде прехвърлена
партидата за процесния апартамент и същата да се води на въззивника-ответник като живущ
на адреса.
С оглед на гореизложеното всички съсобственици са изразили воля Г. В. да отговаря
за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред „Топлофикация София“ ЕАД за
процесния имот, като същият е подал молба-декларация за открИ.е на партида на негово
име.
Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.
1 от ЗЕ, съдът приема, че през процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и
ответника са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Съдържанието на
този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното
4
съществуване на облигационно правоотношение между ищеца и ответника за процесния
период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната
услуга.
От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и
компетентно изготвено, се установява, че в процесната ЕС, находяща се на адрес: гр. София,
ж.к. Младост 1, бл. ****, няма техническа възможност за прилагане на системата за дялово
разпределение, тъй като има еднотръбна вътрешно отоплителна инсталация. Експертът е
посочил, че потребителите нямат сключен договор за дялово разпределение и съответно не
са монтирали индивидуални топлоразпределители на радиаторите си. Отчитането на
топлинна енергия се извършвало от „Топлофикация София“ ЕАД по топломер, монтиран в
абонатната станция, като от отчетената топлинна енергия се приспадали технологичните
разходи за АС и така изчислената топлинна енергия се разпределяла между потребителите в
сградата. Експертът е посочил, че след запознаване с документите е установил, че
„Топлофикация София“ ЕАД е извършвала разпределението на топлинната енергия в блока
след отчет на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС като в
процесния имот не е имало отоплителни тела. От заключението се установява, че в имота се
ползвала топла вода и имало водомер за топла вода, по който се отчитал разхода. Вещото
лице е уточнило, че за процесния период ищецът бил отчитал водомера в имота само през
2019г., като отчетът бил коректно отразен в изравнителната сметка, а за периода 2019г.-
2020г. поради липса на отчет на водомера за топла вода, разходът за топла вода се
изчислявал на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие съгласно чл. 69, ал. 2. От заключението се установява, че ищцовото дружество е
изготвяло изравнителните сметки като изчисленията били съгласно Методиката за дялово
разпределение към действащата Наредба за топлоснабдяването.
Към исковата молба са приложени изготвените от ищцовото дружество индивидуални
изравнителни сметки за процесния имот, общата изравнителна сметка, както и отчет от
06.05.2019г., в който е посочено, че няма достъп до имота- л. 28 от делото.
Предвид гореизложеното доставката на топлинна енергия за процесния период и
имот се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. В този смисъл
релевираните с въззивната жалба оплаквания, касаещи доставената топлинна енергия, са
неоснователни. Видно от гореописаните изводи на експерта-топлоинженер е отчетена
еднотръбната система на топлоподаване в сградата, като е взет предвид и приетия
Констативен протокол от 03.10.2008г. В проведеното съдебно заседание на 14.09.2023г.
експертът е посочил, че изравнителните сметки са били изготвени от „Топлофикация
София“ ЕАД, както и че сградната инсталация се разпределя, както и при другите
независимо, че е еднотръбна система. Експертът е уточнил, че еднотръбната система се
отразява на топлинна енергия на имота, което в случая било на кубатура и само за втория
5
сезон била начислена на 13 кубика, което предполага че било за общи части- стълби.
Отчетено е и обстоятелството, че в процесния имот не била ползвана топлинна енергия за
отопление, а единствено топла вода.
По отношение на възражението, че имотът не се обитава, съдът намира, че от
заключението на СТЕ се установява, че има извършен един отчет в процесния период през
2019г., който е бил коректно отразен от страна на ищцовото дружество, като поради липса на
достъп до имота за последващия период 2019г.- 2020г. разходът на топла вода е бил
начисляван на основание чл. 69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяване. В този смисъл
съгласно чл. 69, ал. 2 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие – когато не са
монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода
са повредени или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане.
В конкретния случай, както беше посочено, не е бил осигурен достъп до процесния
период през един от двата отчетни периода, като не се твърди, респ. не се установява да е
бил поискан допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка по реда на чл. 29,
ал. 2 от ОУ. Предвид гореизложеното, доколкото ответникът не е осигурил достъп до
процесния имот за отчет през отоплителния сезон 2019г.- 2020г., за ищеца е възникнало
правото да определи служебно количеството на топлинна енергия. Предвид което за този
период е без значение дали реално начислената топлинна енергия е била потребена.
Видно от експертното заключение по СТЕ, стойността на реално доставената
топлинна енергия за процесния имот и период /след добавяне на резултата от
изравнителните сметки/ е 985,22 лева, поради което правилно първоинстанционният съд е
уважил иска до този размер.
По отношение на оплакването, свързано с възражението за изтекла погасителна
давност, настоящият съдебен състав намира следното:
В задължителните разяснения, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013г., ОСГТК, е посочено, че съгласно чл.
133, вр. чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичане на срока за отговор на исковата молба се
преклудира възможността на ответника да противопоставя възражения, основаващи се на
съществуващи и известни му към този момент факти. Общото правило за преклудиране на
възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор, се отнася и за възражението за
погасителна давност. То се преклудира в посочения срок, доколкото по естеството си не
може да се основава на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска, давността се
прекъсва.
В конкретния случай по делото не е подаден отговор на исковата молба. Видно от
приложеното съобщение, книжата до Г. И. В. са връчени при отказ на лицето на 02.11.2022г.
на основание чл. 44, ал. 1, изр. 5 от ГПК- л. 41 от делото. В този смисъл изложените
твърдения, че книжата са били предоставени на ответника от негов съсед, респ. че са били
6
залепени при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, са неоснователни. Връчителят лично е
удостоверил, че е намерил ответника и същият е отказал да получи книжата, в този смисъл
не са налице сочените от въззивника процесуални нарушения, свързани с връчването на
препис от исковата молба и указанията по чл. 131, ал. 1 ГПК, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
Едва на 23.01.2023г. /след изтичане на законоустановения едномечесен срок/ с
писмено становище процесуалният представител на ответника е релевирал възражение за
изтекла погасителна давност, което е било поддържано в проведеното съдебно заседание на
04.05.2023г. С оглед изложеното предявеното след изтичане на преклузивния срок по чл. 131
от ГПК възражение за погасяване на вземането по давност е преклудирано и поради това с
неразглеждането му първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните
правила.
Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно уважения иск за
мораторна лихва - в тази си част жалбата е бланкетна. При това положение и при липсата на
оплаквания във въззивната жалба съдът намира, че решението в частта, с която този иск е
уважен, също е правилно и законосъобразно.
На последно място, първоинстанционният съд е приел, че услугата за дялово
разпределение е била извършена именно от ищеца за процесния период, което обстоятелство
се установява и от приетата СТЕ и от приетите изравнителни сметки, приложени към
исковата молба. Така по делото е установено, че услугата е била извършвана и то именно от
„Топлофикация София“ ЕАД, като стойността на тази услуга от 12,55 лева се установява от
представеното с исковата молба извлечение. С оглед на което решението в частта, с която
този иск е уважен до претендирания размер, също е правилно.
При достигане на едни и същи правни изводи, в изпълнение на правомощията си по
чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част. В частта, с която предявените осъдителни искове са отхвърлени,
първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи
на 100 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17239 от 23.10.2023г., постановено по гр. дело №
36278/2022г. по описа на СРС, 65-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. ****, да
7
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8