№ 277
гр. ХАСКОВО, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Р. В. НИКОВА
в присъствието на прокурора Ц. Т. П.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело №
20235600100301 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. М. С., с адрес:
************ срещу Прокуратурата на Република България, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на обезщетение в размер на 30000
лв., за причинени на ищеца неимуществени вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз, което довело до ограничаване на правата му като
обвиняем в досъдебното производство.
Ищецът твърди, че през м. юни 2022 г. е бил привлечен като
обвиняем по ДП № 63/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Стара
Загора. За предявяване на разследването се явил без представител и поискал
да получи копия от десетина страници от преписката, като изявил и готовност
да заплати за тях. Сочи, че поради неврологично заболяване - диабетна
полиневропатия, не можел да пише на ръка, т.к. при движението изпитвал
значителни болки и му отнемало много време, поради липсата на нормална
координация на ръката.
Твърди, че е бил постановен отказ от наблюдаващия прокурор за
снабдяване на ищеца с поисканите копия от книжа в преписката, който е
оспорил пред Окръжна прокуратура - Стара Загора, но не е получил отговор.
1
Счита, че отказът на прокурора е противоправен и е довел до
ограничаване на правата му като обвиняем, гарантирани от правото на
Европейския съюз, както и до дискриминирането му поради болестта му.
Претендира за уважаване на иска и присъждането на обезщетение от
30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, както и на законната
лихва за забава, считано от 03.08.2022 г., когато счита, че е приключило
непозволеното му увреждане, до окончателно изплащане на сумата.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника,
с който е оспорил иска по основание и размер. Ответникът се позовава на
липсата на краен акт в досъдебното производство, по отношение на който да
са изчерпани възможностите за инстанционен контрол. С това аргументира
неоснователност на претенцията. Счита, че описаните от ищеца действия не
обуславят дискриминация спрямо него или нарушаване на правото му на
справедлив процес, а доколкото непредявяването на разследването на
обвиняемия не представлява съществено процесуално нарушение, то не е
налице и нарушение на правото на Европейския съюз.
Искът е оспорен и по размер, като е изложено възражение, че
претенцията не е съобразена със законоустановения критерий за
справедливост на обезщетението. Оспорена е и началната дата на забавата, от
която се претендира присъждането на законна лихва за забава. Претендира се
отхвърляне на иска.
Хасковския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По делото е представено и прието заверено копие от материалите на
наказателното производство, провеждано по досъдебно производство №
63/2021 година по описа на ОСО в ОП-Стара Загора. Видно от така
приобщените доказателства, М. М. С. е привлечен в качеството на обвиняем с
постановление от 05.05.2019 година, първоначално – за престъпления по чл.
325 ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 131 ал. 2 предложение четвърто във връзка с чл.
130 ал. 2 предложение второ от НК, а след прецизиране на обвиненията –
само за престъпление „хулиганство“ - действия, грубо нарушаващи
обществения ред и извършващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
2
задълженията си по опазване на обществения ред..
На 28.06.2022 година на М. С. е било предявено прецизираното
обвинение, при което той е поискал допълнителна възможност да се запознае
с материалите на досъдебното производство. На 08.07.2022 година М. С. е
поискал издаване на копия на протоколите за разпит на свидетели,
уведомявайки органа на досъдебното производство, че има тежка диабетна
полиневропатия и не е в състояние да преписва всички документи на ръка. С
постановление от 08.07.2022 година, издадено от прокурор към Районна
прокуратура – Стара Загора, това му искане е било оставено без уважение, с
основен аргумент, че органите на досъдебното производство нямат
задължение да предоставят копие от материалите на наказателното
производство на участниците в същото.
След приключване на досъдебната фаза на наказателното
производство, делото е било внесено за разглеждане от наказателния съд и
понастоящем не е приключило.
Като доказателства по делото е представена и приета медицинска
документация, от която се установява безспорно, че ищецът е с увредено
здраве, в частност страда от диабетна полиневропатия. Видно от амбулаторен
лист № 2183/17.10.2019 година, при медицинския преглед той е съобщил за
тръпнене и болка по-силно в краката и по-слабо в ръцете.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза
с в.л. д-р Х. Е.. Съдебният експерт, на база анализ на наличната по делото
медицинска документация и след извършен личен преглед на ищеца,
констатира следното: М. С. страда от захарен диабет, усложнен с диабетна
полиневропатия, протичаща при ищеца с намалена повърхностна и дълбока
сетивност на крайниците, изтръпване, мравучкане и болки в крайниците,
повече в долните; намален усет в ходилата и дланите. При ищеца се
наблюдава полиневропатичен синдром с отслабени сухожилни рафлекси;
дистална хипестезия с хиперпатия (намалена чувствителност и патологична
чувствителност). Има затруднено ходене на пръсти; нарушена дълбока
сетивност – смутен ставно-мускулен и вибрационен усет в краката.
Синдромът се проявява по-слабо в ръцете – с тръпнене и болка. Има снижени
надкостни и сухожилни рефлекси; хипалгезия от дистален тип. От това в.л.
заключава, че при М. С., в резултат на диабетната полиневропатия е налице
3
слабо до умерено изразено засягане на ставните неврони в отдалечените,
крайни зони на крайниците – ходилата и дланите. Симптомите са по-изразени
за долните крайници. Не е засегнат двигателният неврон и двигателната
функция на крайниците и в частност ръцете. Двигателните функции на ръцете
са съхранени и няма обективна пречка М. С. да пише на ръка. При разпита в
с.з. вещото лице допълва, че при прегледа на ищеца, последният е изпълнил
ръкописно, без оплаквания продиктувания му текст.
При така установената фактическа обстановка и събран
доказателствен материал, съдът достига до следните правни изводи.
Предявен е допустим иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД, който е основан на твърденията, че ответникът с
конкретно процесуално-следствено действие (невръчване на преписи от
някои протоколи, част от ДП) съществено е нарушил правото на ЕС - чл. 47
от ХОПЕС във вр. с чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Определянето на правната
квалификация е задължение на съда, а не страните, като настоящият съдебен
състав следва да посочи, че чл. 6 от ЕКЗПЧОС е идентичен с чл. 47 от
ХОПЕС. Съгласно чл. 52, параграф 3 от ХОПЕС, "доколкото настоящата
Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният
смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция".
Основните права, които са гарантирани от ЕКЗПЧОС и които са
възпроизведени в ХОПЕС- първичен източник, част от първичното право на
Съюза, следва да се разглеждат като част от правото на ЕС- по силата на чл. 6,
§ 3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/.
Основателността на предявения осъдителен иск е предпоставено от
установяването на противоправно деяние / съществено нарушаване на права,
защитени от чл. 47 от ХОПЕС/ осъществено от ответника, неимуществени
вреди и техния размер, както и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредите. Доказването на съществуването на тези
правнорелевантни факти е изцяло в тежест на ищеца.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай ищецът
не доказа успешно в условията на пълно и главно доказване
противоправността на твърдените деяния, довели до нарушаване на правата
му, защитени от чл. 47 от ХОПЕС. Нарушаването на правата на ищеца в
4
качеството му на обвиняем, са положителни факти, които се отнасят до
твърдяното противоправно деяние, но от нито едно от събраните писмени
доказателствени средства, не се установява съществено нарушаване на
правата на ищеца, гарантирани му в чл. 55 от НК и в ХОПЕС.
Конкретно, не се установява в хода на приключилото досъдебно
производство по ДП № 63/2021 година на ОСО към Окръжна прокуратура
Стара Загора да е нарушено правото на справедливо разглеждане на делото,
тъй като отново в тази връзка не са ангажирани доказателства. И до
настоящия момент липсва краен акт в наказателното производство, по
отношение на който да са изчерпани възможностите за инстанционен
контрол. Твърдените от ищеца действия не обуславят дискриминация спрямо
него или нарушаване на правото му на справедлив процес. Противно на
твърденията му, материалите на досъдебното производство са му били
предявени при приключване на досъдебната фаза. По негово искане това
процесуално действие е било отложено, за да му се даде допълнително време
и възможност да продължи да се запознава със събраните по делото
доказателства и да си направи необходимите извлечения от
доказателствените средства (протоколи за разпит на свидетели). От
извършената по делото експертиза се установява безспорно, че макар и страда
от заболяване диабетна полиневропатия, ищецът няма двигателни
затруднения, които да му пречат да извършва ръкописен текст. Т.е. той е имал
необходимата му възможност при запознаване с материалите на досъдебното
производство да си прави бележки, с помощта на които да организира
защитата си в съответния стадий на наказателното производство.
Неоснователни и не почиват на събраните доказателства са твърденията на
ищеца за това, че отказът на органа на досъдебното производство да му
предостави копие от материалите на делото е довел до дискриминация и
нарушаване на правото на справедлив процес, като е осуетил или дори само
затруднил упражняване на правото му на защита.
Но дори и да се допусне, че материалите на досъдебното
производство са били предявени в непълен обем, то ХОС в настоящия си
състав споделя довода на Прокуратурата за това, че доколкото
непредявяването на разследването на обвиняемия не представлява
съществено процесуално нарушение, то не е налице и нарушение на правото
на Европейския съюз. Наказателното производство е пренесено в съдебната
5
фаза, като материалите на делото остават на разположението на М. С., вече в
качеството му на подсъдим, което му гарантира възможността да се запознае
с доказателствата, на които се крепи обвинението и да се защити ефективно
срещу същото. По делото не са събрани доказателства, от които да може да
бъде направен извод, че в нарушение на ХОПЕС вр. чл. 55 от НПК, ищецът
не е узнал за какво престъпление е обвинен, причините за образуването му,
както и кой е разследващия орган.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск по
чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е неоснователен, тъй като не са налице първите
два кумулативни елемента от фактическия състав на иска, а именно
противоправно деяние, изразяващо се в съществено нарушение на права,
защитени от чл. 47 от ХОПЕС. Само за пълнота е необходимо да се добави,
че ищецът не провежда пълно и главно доказване на твърдението си, че е
претърпял претендираните неимуществени вреди в причинно-следствена
връзка с твърдяното нарушение на правото на ЕС. Впрочем, обсъждането на
другите кумулативни елементи от фактическия състав е излишно, тъй като за
основателността на иска е необходима всеки един от тях да е налице. Ето
защо, предявеният осъдителен иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за осъждане
на ответника да плати сумата от 30 000 лв., представляваща обичайните
неимуществени вреди, които са настъпили от съществено нарушение на ПЕС,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. С. с ЕГН **********, с адрес
******* иск с правно основание 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД, срещу Прокуратурата на РБ,
за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
7