№ 9507
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. ИВ. И. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИВ. И. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20241110103747 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че оветниците Д. И. Т., Ц. И. Т. и М. И. Т. са
наследници по закон на Ц. Я. М., с която е бил в договорни отношения по повод
доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-апартамент №7,
находящ се в гр. ////////. Поддържа, че ответниците, в качеството им на съсобственици
на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал.1 от ЗЕ. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците не са
изпълнили задължението си да заплатят потребената топлинна енергия. Моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответниците да му заплатят
разделно, както следва: Д. И. Т.-сумата от 645,02 лева, представляваща стойността на
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., сумата от
126,84 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 год. до
03.01.2024 год., сумата от 17,22 лева, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 4,10 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.02.2021 год. до 03.01.2024 год., Ц. И. Т.- сумата от 161,26 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022
год., сумата от 31,71 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021
год. до 03.01.2024 год., сумата от 4,31 лева, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 1,03 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
1
от 15.02.2021 год. до 03.01.2024 год. и М. И. Т.- сумата от 161,26 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022
год., сумата от 31,71 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021
год. до 03.01.2024 год., сумата от 4,31 лева, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 1,03 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 15.02.2021 год. до 03.01.2024 год.. Претендира законната лихва считано от
предявяване на исковата молба в съда-22.01.2024 год. до окончателното плащане на
сумата, както и сторените в производството разноски.
Ответникът-Д. И. Т. е депозирал отговор на исковата молба, с който признава
предявените искове и твърди, че е платил претендираните от него суми.
Ответниците- Ц. И. Т. и М. И. Т. са депозирали в срок отговор на исковата
молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Правят
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по
предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответниците М. И. Т. и Ц. И. Т.
оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия респ., че са собственици
на процисния топлоснабден имот. Съдът приема възражението за основателно. В
исковата молба и молба уточнение от 22.08.2024 год. ищецът твърди, че ответниците
са съсобственици на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство
2
от Ц. Я. М.. По делото обаче такива доказателства не са ангажирани, въпреки
издаденото на ищеца съдебно удостоверение и указаната му доказателствена тежест с
определението по чл. 140 от ГПК. С оглед изложеното съдът приема, че само на това
основание искът срещу М. И. Т. и Ц. И. Т. е неоснователен и недоказан и не следва да
се обсъждат останалите възражения за недължимост на процесните суми.
Ответникът Д. И. Т. не оспорва качеството си на потребител на топлинна
енергия и признава предявения срещу него иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство-чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата, находяща се в гр.
/////////// е възложила извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на „Техем сървисис” ЕООД.
В конкретния случай ответникът Д. И. Т. признава исковете, поради което
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин,
стойността на услугата за дялово разпределение, както и дължимите лихви, а именно
сумата от 645,02 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 17,22 лева, представляваща
такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2020 год. до 30.04.2022
год. В настоящия случай ответникът е ангажирал доказтелства за извършено плащане
на процесните суми-фискален бон от 25.09.2024 год., а процесуалният представител на
ищеца заявява, че процесните вземания са погасени с плащане, като не е платено
юрисконсултското възнаграждение и държавна такса, които претендира.
3
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответникът Д. И. Т. към настоящия момент не дължи на ищцовото дружество
процесните суми, поради което исковете спрямо него следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, поради извършено в хода на производството плащане.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и 8 от ГПК ответникът Д. И. Т. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата от 133,33 лева, представляващ
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
С оглед изричната претенция на ответниците Ц. И. Т. и М. И. Т. и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да им заплати сторените в
производството разноски, както следва-720 лева на М. Т. и 720 лева на Ц. Т..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. //////// искове против Д. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. //////////, искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 645,02
лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 год. до 30.04.2022 год. за топлоснабден имот- апартамент №7, находящ се в
гр. ////////, сумата от 126,84 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2021 год. до 03.01.2024 год., сумата от 17,22 лева, представляваща такса за
услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2020 год. до 30.04.2022 год. и
сумата от 4,10 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.02.2021 год. до 03.01.2024 год., като неоснователни
поради извършено плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. //////// искове против Ц. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////,
адвокатска кантора „ВЕК“, чрез адв. Т., искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 161,26 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022
год. за топлоснабден имот- апартамент №7, находящ се в гр. ////////, сумата от 31,71
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 год. до 03.01.2024 год.,
сумата от 4,31 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 1,03 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021
год. до 03.01.2024 год., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
4
гр. //////// искове против М. И. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////,
адвокатска кантора „ВЕК“, чрез адв. Т., искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата от 161,26 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022
год. за топлоснабден имот- апартамент №7, находящ се в гр. ////////, сумата от 31,71
лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 год. до 03.01.2024 год.,
сумата от 4,31 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2020 год. до 30.04.2022 год. и сумата от 1,03 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.02.2021
год. до 03.01.2024 год., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д. И. Т., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 133,33 лева /сто тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК///////// да заплати на Ц. И. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева),
представляваща сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК///////// да заплати на М. И. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 720 лева (седемстотин и двадесет лева),
представляваща сторените в производството разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5