Р Е Ш Е Н И Е
№ 733
град Бургас, 25.02.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на единадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Станка Добрева,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 9561 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото е образувано по исковата
молба на Т.А.А., ЕГН * чрез адв. Н.Т.К.,*** против ГД “Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР , гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана
от Н. Н–главен комисар. Сочи се, че за периода 31.10.2016г. до 01.11.2019г. А.
е бил служител на РДПБЗН гр. Бургас на длъжност „*“ I ст. в Група „ПГАСД“ на Сектор „ПБС „ на Летище Бургас
към РДПБЗН Бургас, считано от 09.04.2015г. и „*“ I ст. в Група „ПГАСД“ на Сектор „ПБС „ на Летище Бургас
към РДПБЗН Бургас, считано от 22.10.2018г., на която длъжност се намирал и към
момента. През посоченото време бил работил , като полагал труд на 24- часови
смени, като в месеца това били 7 или 8 нощни смени. Дежурствата се отчитали на
тримесечие. За посочения исков период, според твърденията на ищеца, бил положил
211 дежурства или нощен труд в размер на 1688часа. Положеният труд, съобразно
изложените от ищеца правни съображения, следвало да бъде изчислен по коефициент
1.143 и превърнат в дневен труд, което правело 1929часа дневен труд. При това
преизчисляване се получавала разлика в размер на 241часа, които не били
заплатени на ищеца. Претендира се за осъждане на ответника за сумата от 1446.00лева.
Претендира се и за мораторна лихва в размер на 227лева за периода от първото
число на всеки месец, следващ тримесечието, през което е бил положен
извънредния труд, считано до 01.11.2019г., както и законна лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. В исковата
молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са доказателствени
искания – да се представят протоколите за положения от ищеца нощен труд,
протоколите за извънреден труд, ежедневните ведомости и разпореждания,
кадровото му досие и изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза. В съдебно
заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Н.К.,***, като исковата
молба се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение размера
на иска, като се претендира за главница от 1689.56лева, а претенцията за
мораторна лихва се увеличава до 233.13лева, като се иска присъждане на
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т.С.. Исковата молба се счита за
допустима, но неоснователна. Ответникът не спори наличието на служебно
правоотношение между него и ищеца, който заемал длъжността „*“ I ст. в Група „ПГАСД“ на Сектор „ПБС „ на Летище Бургас
към РДПБЗН Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР.
Ответникът счита претенцията за неоснователна и недоказана. Оспорва се
твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по – специално твърдяната
трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент. Ответникът
сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се
прилага само за работници по КТ. Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за
изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Прави се анализ на Наредба
№ 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на
работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Извежда се виждането, че според приложимата правна
уредба съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8часа
или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на
министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по
0.25лева. Излага се, че за определен период, когато е действала Наредба №
8121з- 407/ 11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното
време, за неговото отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно
време , режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, се е извършвало такова компенсиране с прилагането на
коефициент 0,143, но според ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било
поправено с последвалите издадени наредби. Излагат се подробни съображение за
разликата между нощен и извънреден труд, както и за приложимата в тази насока
правна уредба. Цитира се и писмо на МТСП. Отрича се и основателността на
претенцията за лихва. Приложени са писмени доказателства. Ответникът счита
исканата експертиза за ненужна. Възразява се срещу част от исканите писмени
доказателства. Взема се становище, че исковата молба е неоснователна, като се
иска нейното отхвърляне. Претендират се разноски и възнаграждение за
юрисконсулт. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника не се
явява, поддържа отговора с изрична молба.
Предявен е иск с правно основание чл. 179,
ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице Д.Б. е посочила, че за периода 31.10.2016г.
до 01.11.2019г. ищецът е отработи 213броя нощни смени. Съобразно това е положил
1704часа нощен труд , който при преизчисляване на часовете с коефициент 1.143 води
до резултат от 1948 часа дневен труд. Вещото лице е посочило, че на ищеца не са
заплатени 244часа извънреден труд на стойност 1689.56лева. Изчислена е и
дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото лице е
посочило, че това е сумата от 233.13лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
и отговора писмени материали, становището на ответната страна по делото и
заключението на вещото лице, счита за установено следното.
По делото не се спори, че между ищецa Т.А.А.,
ЕГН * и ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР е било налице
служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „*“ I ст. в Група „ПГАСД“ на Сектор „ПБС „ на Летище Бургас
към РДПБЗН Бургас при ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР в
процесния период, което не се оспорва от ответника.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е
работил на 24- часови смени и е следвало да му бъде заплатено
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези
от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда
възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00
и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на
такива изрични норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен
труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се
преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 31.10.2016г. до 01.11.2019г.
ищецът
е положил общо 1704часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1948часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 244часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице то е в размер на 1689.56лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер. При извод за
основателност на предявения главен иск, следва да се приеме, че е основателна и
претенцията за мораторна лихва в размер на 233.13лева за периода 01.01.2017г.
до 01.11.2019г.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 08.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 500.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 500.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата, а следва
да се отчете , че са проведени и две заседания по делото.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 117.58лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
Не следва
да се допуска предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1,
предл. 2 от ГПК - на
основание чл. 243, ал. 2 от ГПК подобно предварително изпълнение не се допуска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от
Директора Н. Н, ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.А., ЕГН: * със съдебен адрес:***- адв. Н.Т.К.,***,
сумата от 1689.56лева/ хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и петдесет и
шест стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 31.10.2016г. до 01.11.2019г. - разликата между
положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и
сумата от 233.13лева/двеста тридесет и три лева и тринадесет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, от първо число
на всеки месец , следващ съответното тримесечие , през което е положен
извънредния труд за всеки отделен отчетен период - от 01.01.2017г. до 01.11.2019г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 08.11.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Н. Н, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.А., ЕГН: * със съдебен адрес:***- адв. Н.Т.К.,***,
сумата от 500.00лева /петстотин лева/ разноски по
водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Н. Н, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/
двеста лева/ за изготвената експертиза и 117.58лева /сто и седемнадесет лева и
петдесет и осем стотинки/ държавна такса.
На
основание чл. 243, ал. 2 от ГПК не допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 25.02.2020г.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева