Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр. Велико Търново,
3.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юли през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 443 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27а, ал.1 от Закона за закрила на детето
/ЗЗД/.
Жалбоподателят И.Я.Х. ***, е обжалвал
като незаконосъобразна заповед №ЗД/Д-П-Б-033 от 29.04.2021 година на директора
на дирекция „Социално подпомагане“ град Бяла като незаконосъобразно.
В жалбата се излага оплакване, че
заповедта, с която детето Ц.И.Я.е спешно настанено от 29.04.2021 година в
професионално приемно семейство на Б.А.А.от село Обретеник, е
незаконосъобразна. Описва се, че заповедта е издадена въз основа на социален
доклад от 28.04.2021 година на социален работник при дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Бяла /дирекцията за лаконичност/, който пък доклад е
изработен след проведени срещи с роднини на майката, в които двете лица
отказват да отглеждат и да се грижат за новороденото дете, като тези откази не
били формулирани в декларация по чл.24, ал.3 от ППЗЗД. Сочи се, че в този
доклад е вписано, че към настоящият момент не били установени близки и роднини,
които да заявят желание и да притежават обективни възможности да отглеждат детето.
Прави се оплакване, че посочените в заповедта правни основания за издаването и,
не кореспондират с установените по преписката факти и обстоятелства, тъй като
жалбоподателят има сключен граждански брак с майката от 21.09.2020 година, а
след раждането на настаненото чрез заповедта дете е издаден и акт за раждане от
*** година, в който жалбоподателят е вписан като негов баща, като в случая
действа презумпцията на чл.61, ал.1 от СК. Въпреки тези обстоятелства, поддържа
се, че към момента на издаването на заповедта жалбоподателят е бил на работа в
Германия, но след като е разбрал за раждането на детето и за възникналите
проблеми се е прибрал, срещнал се е със социален работник, като проведената
среща е фиксирана в протокол. При нея жалбоподателят е изразил желанието си да
се грижи за новороденото дете, като разполага със собствено жилище в град
Полски Тръмбеш, както и с доходи, които му позволяват това. При така описаните
факти според оспорващият заповедта при издаването и са нарушение съществени
административно-производствени правила, тъй като той е бил лишен от
възможността да участва в производството и да упражни процесуалните си права.
Нарушени са според него разпоредбите на чл.34 и чл.35 от АПК, както и
принципите,разписани в разпоредбите на чл.7, 9 и 12 от АПК. В оспорената
заповед ответникът се позовава на чл.33 от ППЗЗД, вместо на общите разпоредби
на чл.27, ал.1 от ЗЗД, които налагат уведомяването на всички заинтересовани
лица, което в случая не е сторено. Сочи се и, че всъщност в конкретният случай
не е приложима хипотезата на чл.33 от Правилника, доколкото визираните там
предпоставки не са налице, и по специално не е налице хипотезата на „дете в
риск“ по разума на дефиницията, дадена в разпоредбата на §1, т.11 от ДР на
закона. В открито заседание тези оплаквания се поддържат от процесуалния му
представител, като се претендират и сторените по делото разноски.
Ответникът – директорът на дирекция
„Социално подпомагане“ – град Бяла, отрича основателността на жалбата. В
представената по делото писмена защита се поддържа, че допустимата жалба е
неоснователна, а процесната заповед е материално-правно законосъобразна, като
при издаването и са спазени водещите принципи, визирани в разпоредбата на чл.3
от ЗЗД. В писмената защита е направено
описание на твърдените от ответника факти и обстоятелства, като е изтъкнато, че
от майката на детето /която категорично е отказала да се грижи да него/ е
постъпила информация за това, че съпругът и е извън територията на страната,
установено е, че бабата, дядото и лелята на детето по бащина линия са починали като други близки роднини по такава
линия не са установени. Майката не приела предлаганата и социална услуга „звено
майка и бебе“, което наложило провеждането на мултидисциплинарна екипна среща
за определяне на подходящо приемно семейство според намирането на подходящо
приемно семейство. Твърди се, че всъщност бащата бил с неизвестно
местопребиваване и не полагал без основателна причина грижа за новороденото,
при което били налице хипотезите на чл.25 във връзка с чл.33 от ППЗЗД в деня на
изписването на детето, като е приложена мярката с оглед спешността на случая. Претендира за ***онсултско възнаграждение. Поддържа
се, че заповедта е връчена на адреса на бащата, като пратката се е върнала като
непотърсена на 3.06.2021 година, като освен това е изпратена и на адреса на
майката на последния известен адрес. Сочи се и, че с писмо от 21.05.2021 година
до ДСП Свищов са изпратени планове за осъществяване на контакт и съгласуване с
бащата, като е получен отговор, че такъв не е осъществен, а по данни на съседи
бащата живее в чужбина. Съответно бащата е уведомен за издадени акт по реда на
чл.18а, ал.9 от АПК. Жалбоподателят бил напуснал страната на 30.11.2020 година
и няма регистрирано влизане до края на май месец на 2021 година. В писманата
защита се обосновава необходимостта от прилагането на спешно настаняване в
случаите по чл.33 от ППЗЗД, като това производство според ответника се образува
при опасност за живота и здравето за детето и то има обезпечителен характер,
обуславящ незабавното му провеждане. Сочи се че новороденото дете Цветелина
Янкова е дете в риск, останало без родителска грижа, за което е налице
хипотезата на §1, т.11, буква „а“ и на буква „в“ от ДР на закона. Аргументира
се, че до настоящият момент жалбоподателят не бил посетил детето, не е
осъществил контакт с него, не се е интересувал от здравословното му състояние,
а в продължаващото социално проучване не е налице сътрудничество на
жалбоподателя със социалните работници. Жалбоподателя бил променял три пъти фамилното
си име, първоначално бил сключил брак с бабата на детето по майчина линия, след
което се развел и сключил брак с майката на детето, след което пък приел
фамилното име на майката. Описани и са у други обстоятелства, които според
ответника поставят под съмнение възможността на бащата да отглежда дъщеря си,
които обаче се неотносими към конкретния спор.
И тази страна претендира за разноските по делото в размер по ЗПП.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане
по същество. Според разпоредбата на чл.27а, ал.1 от ЗЗД „Заповедта на директора
на дирекция "Социално подпомагане" по чл.
27, ал. 1, включително в случаите на спешно настаняване извън семейството,
подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, но може да се обжалва
от родителите на детето в 14-дневен срок от съобщаването.“. Не е спорно, а от
представеното удостоверение за раждане /лист 87 от делото/ се установява, че
баща на детето е жалбоподателят, което го прави активно легитимиран да обжалва
заповедта. Що се касае до преклузивният 14 дневен срок, то видно от
съдържанието на самата заповед, същата е връчена на жалбоподателя на 12.07.2021
година, като от пощенският плик, с който жалбата е подадена чрез ответника до
Административен съд Русе, се установява, че това е станало на 15.07.2021
година, т.е. в посочения преклузивен срок.
По същество жалбата е основателна.
Какви релевантни към процесният случай
факти се установяват от доказателствата, съдържащи се в представената по делото
преписка?
Както съдът вече констатира, жалбоподателя
е баща на детето Ц.И.Я.според представения официален удостоверителен документ –
удостоверение за раждане.
Не е спорно между страните, че майката
и бащата имат сключен граждански брак.
Посоченото дете е родено на *** година
в родилното отделение на многопрофилната болница за активно лечение в град
Бяла. На тази дата акушера И.С.е подала устен сигнал до дирекцията, с оглед на
обстоятелството, че родилката Християна Илиянова Христова е изразила нежелание
да полага грижи за детето в семейната си среда. Случаят е възложен на социален
работник, като е даден срок за проверка от 24 часа.
На 27.04.2021 година се провежда среща
между дежурния акушер, родилката и двама социални работници от дирекцията. В
протокола за срещата е фиксирано, че бебето е от женски пол, родено е по
нормален детероден механизъм, няма данни за малформации, предстои да се
ваксинира. Констатирано е, ме родилката не желае да се грижи за него в семейна
среда, а иска да го остави в ППС /приемно семейство/, за да бъде впоследствие
осиновено. Майката е заявила, че от предходни съжителства има още две деца,
настанени в приемни семейства, а това дете според нея е от краткосрочна връзка
с мъж, чието име не споделила. Тя заявила, че И. не бил баща на детето и и не
можела да разчита на подкрепата на бащата и на близките си. Присъствалите са
дали мнение, че ако майката на детето не желае да се грижи за него и няма
желание на близките и, то трябва да се направи избор на приемно семейство. Към
протокола да приложени две декларации – за желанието на майката детето да се
настани в приемно семейство и декларация от същата дата, с която се декларира,
че е уведомена за промените в разпоредбите на чл.84, ал.2 от СК, чл.93, ал.2 и
ал.3 от СК.
Проведен е на същата дата телефонен
разговор с Н.Д./посочена като прародител на майката Х.Х./, с оглед извършване
на първоначално социално проучване по повод бъдещото отглеждане на новороденото
дете. Посочено е, че това лице не може да поеме грижата за детето поради
характера на заниманията си. Вписано е, ме в най – кратки срокове това лице
следва да се яви в дирекцията, за да заяви отказа си за грижа на детето.
Проведен е и телефонен разговор зс
бабата по майчина линия И.Х.И., като от протокола се установява, че разговорът
е проведен по същия повод, като и това лице е посочило, че не може да окаже
помощ за отглеждане на детето поради финансови трудности.
На същата дата – 27.04.2021 година е
изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал от 26.04.20221 година /лист 28/, в
който са описани от кого и каква
информация е набрана за проучване на изложените в сигнала обстоятелства, какви
данни са предоставени от родителя на детето, какъв е социалния и семеен кръг на детето, кои са другите деца
в семейството, какви специфични потребности имат, какви са жилищните условия,
доходите на семейството/домакинството и какво лично пространство има за детето,
какви са възможностите за подкрепа и наличието на ресурси в семейството и в
общността, какви данни са предоставили други институции и лица в хода на
проучването, каква друга информация, която има отношение към случая, е
ползвана. При анализа на тези данни е посочено, че с оглед осигуряване на
правото на детето за живот в сигурна и безопасна среда и получаване на
пълноценни и адекватни грижи, следва на основание чл.4, ал.1, т.4 и чл.26, ал.1
от ЗЗД във вр.с чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от с.з. и чл.33, ал.1 от ППЗЗД да се
издаде заповед за спешното настаняване на детето С.Ф.Ю./очевидно е, че името на
детето е сбъркано/ в подходящо ППС.
На 28.04.20212 година в ОЗД/ДСП Бяла е
проведена среща, в която са участвали началника на отдела и четирима социални
работници. Повод за тази среща е бил избор на професионално приемно семейство.
Преповторени са изводите от вече обсъдения по-горе доклад, като са определени
две задачи: социален работни да организира екипна среща за запознаване на ППС с
профила на детето и провеждането на такава екипна среща със заявяване на
готовност на ППС да предостави приемна грижа на детето.
Такава мултидисциплинарна среща е
проведена на 28.0.2021 година, като е съставен протокол за срещата, на която е
присъствал началник на отдел за закрила на детето, пет социални работника и Б.А.като
ППС. Посочено е какво е установено до момента /обстоятелствата повтарят
изнесените такива във вече коментирания по-горе доклад//, като е фиксирано и
съгласието на приемния родител да полага грижа за детето в семейна среда.
Представена е и декларация от приемният родител /лист 36/ за това, че е
запозната с профила на детето и е съгласна да предостави приемна грижа.
На 28.04.2021 година е изготвен
социален доклад за оценка на потребностите от ползване на приемна грижа /по
смисъла на чл.34а от закона/. Следва да се отбележи, че както във вече коментирания
доклад, така и протокола от
проведена мултидисциплинарна среща а и в посочения социален доклад по никакъв начин не е анализирана
възможността на бащата /жалбоподателя/ да предостави грижа на новороденото
дете, като и в трите документа са просто възпроизведени изявленията на майката,
като от общият контекст на съдържанието им е ясно, че те са безрезервно
кредитирани от социалните работници. Впрочем следва да се отбележи и, че и в
трите документа е констатирано, че детето е нормално и физически здраво и е без
видими малформации.
На същата дата, 28.04.2021 година, е
изготвен от началника на отдела за закрила на детето и отговорният социален
работник доклад – предложение, в който всички вече констатирани обстоятелства
са преповторени, като в заключение е посочено, че биологичният родител
категорично отказва да задоволи потребностите на детето в семейна среда, като е
налице и нейното желание да се осигури приемна грижа в приемно семейство.
Въз основа на този доклад и на доклада
предложение е издадена и процесната пред съда заповед, като видно от протокола
за проведения телефонен разговор, майката е запозната с издаването на заповедта
на датата на издаването и /лист 45, гръб/.
След издаването на заповедта, на
3.06.2021 година И.Х.И. /баба на детето по майчина линия/ е подала декларация
за даване на несъгласие по чл.24, ал.3 от ППЗЗД, като е декларирала, че не е
съгласна детето да се настани при нея поради липсата на подходящи битови
условия.
Едва на 12.07.2021 година е проведена
среща на социален работник с жалбоподателя, видно от представения протокол. На
същата той е заявил, че желае да се грижи за детето и разполага с подходящи
условия, като е посочил, че има брак с майката, но не той е биологичния баща.
На 13.07.2021 година е депозирана и
декларация на прародителя на майката Надежда Димитрова, с която е изразено
несъгласие за настаняване на детето поради липса на подходящи жилищни условия.
От правна страна съдът приема, че актът
е валиден, но е издаден при съществено нарушение на административно –
производствените правила и при неправилно приложен материален закон.
Ответникът е компетентен да издаде
заповедта с оглед предметната и териториалните си правомощия и по аргумент от
разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗЗД, според която “ Настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.“.
Производството по настаняване по
административен ред, което действително има обезпечителен характер е
административно и се развива по процесуалните правила на ЗЗД, ППЗЗД и на АПК.
Посоченото следва от законовата разпоредба на чл.27, ал.6 от ЗЗД, като
материално-правните предпоставки за временното настаняване по административен
ред са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.25, ал.1 от закона, като
спешното извеждане по ал.2 от тази разпоредба не означава, че тези основания не
следва да са налице, а единствено, че тази мярка се прилага независимо от това
дали са изчерпани възможностите за закрила на детето в семейна среда.
След като производството по издаването
на заповедта по чл.27, ал.1 от ЗЗД е административно, то субсидиарно приложими
са правилата по Глава пета от АПК. Разпоредбата на чл.33 от подзаконовия ППЗЗД от
една страна не дерогира изискването на чл.27, ал.1 на ЗЗД, респ. на приложимите
правила на Дял втори от АПК, като от друга страна следва да се констатира
неприложимостта и в конкретният случай, като аргументите за това ще се изложат
по-долу.
Особеното правило на чл.33, ал.3 от
ППЗЗД касае срок, който започва да тече след настаняването на детето в риск,
респ. на детето, чиито живот и здраве са подложени на пряка и непосредствена
опасност, по аргумент както от логиката на самата разпоредба, така и от
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ППЗЗД. В този случай първо се издава заповедта и
тя се изпълнява незабавно и след това се провежда производството, предвидено в
чл.14, 15, 23 и 24 от Правилника.
За да е приложима тази диференцирана и
бърза процедура обаче следва да е налице пряка и непосредствена опасност за
здравето и живота на детето, като в практиката на ВАС е застъпено становището,
че следва да бъде установена някоя от хипотезите на §1, т.11 от ДР на ЗЗД /така
например решение № 8178 от 16.06.2014 г. на ВАС/.
В процесната заповед, освен хипотезата
на чл.33, ал.1 от Правилника, е посочено и, че са налице едновременно две
хипотези на дефинитивната разпоредба на §11, т.1 от ДР на закона. Според §1
т.11, буква „а“ детето е в риск, когато става въпрос за дете, чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени, или детето е останало без тяхната грижа.
В процесният случай не е налице нито
една от тези хипотези, доколкото родителите са живи и техните права не са
ограничени. ОТ представеното удостоверение се установява, че и двамата родители
са известни. Неизвестен родител и родител с неустановен адрес или родител,
който не пребивава на посочения в гражданските регистри адрес, изобщо не са
равнозначни понятия. В случая и двамата родители са известни, което се
установява от вече коментирания официален удостоверителен документ.
Действително, единият от родителите /майката/ е оставил детето без родителска
грижа веднага след раждането му, но няма буквално никакви доказателства /а
такива изобщо не са и събирани/, че бащата е оставил детето без такава грижа,
като дори няма доказателства за манифестирано такова негово намерение. Обратно,
след като е уведомен за издаването на заповедта, същият е изразил недвусмислено
желанието си да предостави такава грижа за детето. Допълнителната разпоредба
изисква и двамата родители да са лишили детето от родителската си грижа, поради
което в процесният случай тя е неприложима.
Според
разпоредбата на §1, т.11, б. „в“ детето е дете в риск, когато съществува
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално
и социално развитие. Съдът посочи, че по преписката е налична епикриза, а и
самият ответник признава, че здравословното състояние на детето е добро. Няма
никакви доказателства, а и в оглед изключително ниската възраст на детето /към
момента на издаването на заповедта то е на практика новородено дете/, няма как
да се поддържа, че още при раждането му и с факта на това раждане за него е
съществувала опасност от психическото, нравственото, социалното и
интелектуалното му развитие само заради отказа на единият от законните му
родители да се грижи за него.
В случая не може да се приеме, че е проведено
производство по чл.33 от ППЗЗД, тъй като е направено проучване по чл.14 и 15 от
Правилника преди издаването на заповедта, което не сочи на провеждането на тази
диференцирана и обезпечителна като цел процедура /вж. отново хипотезите на
чл.33, ал.2 и ал.3 от Правилника и логиката, която следва от ал.6/.
При това положение приложими са и са
реализирани в конкретното производство общите правила на чл.27 от ЗЗД и на АПК
досежно учредяването му и уведомяването на заинтересованите страни, както и
специалните правила, разписани в чл.10 -15 и чл.23 и 24 от Правилника по
движението му, завършващо с административен акт.
В случая е налице съществено нарушаване
на административно-производствените правила, разписани както в разпоредбите на
чл.26, чл.34, ал.4, вр. с ал.1 и чл.35 от АПК, така и в разпоредбата на чл.27,
ал.4 от ЗЗД и в разпоредбите на чл.24, ал.3 от ППЗЗД.
От доказателствата по делото се
установява, че бащата на детето /арг. от разпоредбата чл.61, ал.1 от СК, която
презумпция не може да се оборва инцидентно в рамките на административното
производство/ изобщо не е уведомен за производството по издаването на заповедта
и не е потърсен на известните или на лесно установимите от страна на
администрацията адреси, за да бъде конституиран като засегната страна в производството.
Естествено, при това положение, от една страна той изобщо не е проучен и
неговото становище въобще не е поискано от администрацията, като от друга
страна това съществено нарушение е довело и до неизпълнението на императивното
изискване на нормата на чл.27, ал.4 от ЗЗД досежно волеизявлението за отказ от
страна на бащата.
Извън тези фундаментални процесуални
нарушения, нарушена е и разпоредбата на чл.24, ал.3 от Правилника, тъй като
както прародителката на майката, така и бабата на детето по майчина линия към
момента на издаването на заповедта не са попълнили и подали декларации за
несъгласие по приложение №5а към тази разпоредба на правилника, като няма друго
годно доказателство, което да съдържа тяхното волеизявление в този смисъл и
което да е релевантно към момента на издаването на заповедта.
Всъщност именно тези нарушения са
обусловили и противоречието на заповедта с материално-правните разпоредби на
закона.
Както съдът отбеляза, основанията за
настаняване на дете извън семейството са разписани изчерпателно в разпоредбата
на чл.25, ал.1 от закона, като в заповедта са посочени основанията по чл.25,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗД.
Според първата посочена от ответника
хипотеза може да бъде настанено извън семейството дете чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени. Видно е от тази норма, че всъщност става въпрос за основание, което
съвпада с дефиницията за дете в риск по смисъла на §1, т.11, б.“а“ от ДР на
закона. Съдът посочи, че нито една от посочените в дефинитивната норма не е
установена и не е налице. Нормата не може да се тълкува разширително, като се
приеме, че е възможно да се приложи дискриминационно само за един от двамата законни
и известни родители. Изискването и е и двамата родители да са починали,
неизвестни, лишени от родителски права и прочие, което обстоятелство в случая
не е налице.
Не е налице и хипотезата на чл.25,
ал.1, т.2 от закона, която изисква родителите без основателна причина трайно да
не полагат грижа за детето. Както и в горният случай, на първо място нормата
касае поведението на двамата известни законни родители, и, на второ място
изисква нежелание за грижа за детето, въпреки липсата на значима причина.
Обратно на това изискване на материално-правната разпоредба, веднага след
узнаването за производството /макар и чрез запознаването със съдържанието на
заповедта, която финализира административното производство/, бащата е изявил
желание да полага грижа за детето си.
При това положение следва заповедта да
бъде отменена, като на жалбоподателя се присъдят и сторените по делото
разноски.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №ЗД/Д-П-Б-033 от
29.04.2021 година на директора на дирекция „Социално подпомагане“ град Бяла.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане
да заплати на И.Я.Х. ***, ЕГН **********, разноските по делото от 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :