Р Е
Ш Е Н
И Е № 23
гр.Кюстендил,
28.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№382/2019г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
С.А.М. *** оспорва решение
№2153-09-18/15.07.2019г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е
отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане №**********/10.05.2019г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което
на основание чл.19, ал.1 от НПОС е отказано изменение на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Развиват се съображения за незаконосъобразност на
актовете, като противоречащи на материалноправните разпоредби. Претендират се
разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения административен акт е започнало по заявление на С.А.М. с вх.№2121-09-59/21.12.2017г. за
преизчисление на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочат
се нови доказателства – УП-3 №170/21.06.2002г. и служебна бележка
№202/18.12.2017г. на ОУ „Христаки Павлович“ – Дупница в уверение на това, че
г-жа М. е била назначена в училището за периода 01.09.1970г. – 01.06.1990г. на
длъжността „дружинен ръководител“,
изпълнявала е задължителната преподавателска норма за длъжността и е
осъществявала възпитателни дейности с учениците в рамките на 8 часов работен
ден. В този смисъл лицето счита, че осигурителния й стаж за периода
01.09.1970г. – 01.06.1990г. следва да се зачете като учителски и да се
възползва от разпоредбата на чл.69в, ал.3 от КСО.
Въз основа
на подадено заявление №1705/27.05.2008г. и разпореждане №**********/09.06.2008г.
на С.М. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/, считано от 31.12.2007г.
Осигурителният стаж за спорния период не е зачетен за учителски с оглед
направена преценка на трудова книжка.
При
направената нова преценка за правото й на ЛПОСВ, въз основа на
новопредставените писмени доказателства, е издадено разпореждане №**********/10.05.2019г.
на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил, с
което се отказва да
се измени ЛПОСВ, поради липса на неоспорими доказателства, че стажа за
длъжността „дружинен ръководител“ за спорния период е положен в учебни и
възпитателни заведения и е изпълнена пълната норма за задължителната
преподавателска работа, каквито са изискванията на чл.19 от НПОС.
Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с решение
2153-09-18/15.07.2019г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил жалбата е
отхвърлена като неоснователна. Административният орган излага мотиви, сходни с
тези на длъжностното лице по пенсионно осигуряване – липсват предпоставките на
чл.19 от НПОС.
Прието като
неоспорено от страните е заключение вх.№290/15.01.2020г. на в.л. Н.С., от което
се установява, че за периода 01.09.1970г. – 06.09.1995г. жалбоподателката е
работила като дружинен ръководител в ОК на ДКМС, видно от у-ние №170/21.06.2002г.,
издадено от Община Кюстендил. От прегледа на разплащателните ведомости се
установява трудовото възнаграждение на лицето, което е идентично със заплатите
на учителите. Личното досие не е запазено. За процесния период М. е отработила
25г 00м 05 д като „дружинен ръководител“, като осигурителните вноски са правени
за пълно работно време. За периода 06.09.1995г. – 30.11.2007г. М. е назначена с
основна заплата 280 лв. и е отработила 14г 02м 24д на длъжност „начален учител
по физкултура и „учител-възпитател“ и е получавала трудово възнаграждение като
учител, съгласно сключен трудов договор №00059/06.09.1995г. Общият трудов и осигурителен стаж за
длъжностите „дружинен ръководител“ и „учител“ е 39г 02м 29д.
Събрани са
гласни доказателствени средства. От показанията на св.Е.В., св.З.К. и св.Й.
Сечкова се установява, че за процесния период С.М. е работила в ОУ „Христаки
Павлович“ – Дупница като дружинен ръководител на пълен работен ден и не е имала
друго работно място.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като
подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред
компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество е основателна, по
следните съображения:
Актът е
издаден от компетентен орган, притежава необходимите по закон съдържание и
форма.
При упражняване правомощията по чл.168, ал.1 от АПК
относно преценка законосъобразността на оспорения акт, съдът счита че е налице
основанието по чл.146, т.4 от АПК – материална незаконосъобразност.
За да не зачете стажа за
периода 01.09.1970г. – 01.06.1990г. за учителски административният орган се е
позовал на разпоредбата на чл.19 от НПОС, като е приел че няма неоспорими
доказателства за обстоятелството, че стажа на длъжността „дружинен ръководител“
е положен в учебни и възпитателни заведения и е изпълнена пълната норма за
задължителна преподавателска работа от лицето. Съдът не възприема за правилен
извода, поради неприложимост на чл.19 от НПОС в конкретната хипотеза с оглед §9
от ПЗР КСО /изм. ДВ бр.102/2005г./ и анализ на събраните доказателства.
Съгласно сочената преходна и заключителна норма за осигурителен стаж по КСО се
признава времето до 31 декември 1999г., което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, съгласно действащите дотогава разпоредби.
Разпоредбата на чл.19, ал.3 от НПОС няма придадено обратно действие по
отношение на трудовите правоотношения на лицата, възникнали и приключили преди
влизането й в сила. Преценявайки нормативната уредба към процесния период и
доказателствения материал по делото съдът счита, че придобитият от лицето
осигурителен стаж на длъжност „дружинен ръководител“ към ОК на ДКМС през периода
01.09.1970г. - 01.06.1990г. следва да бъде зачетен за „учителски“ по см. на
чл.69в, ал.3 от КСО във вр. с §9 от ПЗР КСО. Той е положен при действието на
Закона за народната просвета /обн. ДВ,
бр.218/1948г., отм. със Закон за народната просвета от 1991г., ДВ бр.86/18.10.1991г./
и Указ №330 за народната просвета /обн. бр.90/1954г., отм. ДВ бр. 86/1991г./, в
които не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на
дружинните ръководители в учебни и възпитателни заведения. Дейността на
дружинния ръководител, посочен в закона като „ръководител на организацията
"Септемврийче"“, е включвала учителски функции за възпитание на деца
от първи до осми клас в различни учебни заведения и затова се е изпълнявала от
лица с педагогическо образование. В утвърдения от министъра на образованието и
науката и съгласуван с Управителя на НОИ списък на длъжностите, за които се признава
учителски трудов стаж по смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС, под №11 фигурира и
длъжността „дружинен ръководител“. А видно от сл.бележка №202/18.12.2017г.,
която се ползва с необорената доказателствена сила на официален документ е, че
жалбоподателката е изпълнявала служебните си задължения като дружинен
ръководител в ОУ „Христаки Павлович“ – Дупница, като е осъществявала
възпитателски дейности с учениците в рамките на 8 часов работен ден. В този
аспект са и гласните доказателства, които също установяват мястото, характера и
обема на работа на жалбоподателката. Да, действително тя е била с работодател
ОК на ДКМС, видно от трудова книжка, но дружинните ръководители на
Димитровската пионерска организация "Септемврийче" са сред
педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на децата от основния курс
на образование. От приетото заключение вх.№290/15.01.2020г. на в.л. Н.С. се
установява, че осигурителните вноски за лицето са правени на пълно работно
време, а възнаграждението й е идентично с учителските заплати. Осигурителният
стаж за процесния период е 25г 00м 05д.
С оглед изложеното съдът счита, че незаконосъобразно е
отказано признаване на учителски стаж за времето от 01.09.1970г. до
01.06.1990г., през което лицето е работило като дружинен ръководител в ОУ
„Христаки Павлович“ – Дупница. Съпоставката на доказаните факти по делото и нормативната
уредба, в сила до 1990г., обуславя извода, че дружинните ръководители са били
със статут на учителски кадри. Съдът ще отмени решението на директора на ТП на
НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане и ще върне преписката за ново
произнасяне при правилното приложение на закона с оглед мотивите на съдебното
решение.
С оглед изхода от делото на
жалбоподателката се дължат разноски в размер на 540 лв. – 400 лв. адвокатско
възнаграждение и 140 лв. възнаграждение за вещо лице, платими от ТП на НОИ -
Кюстендил.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
във вр.с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2153-09-18/15.07.2019г. на Директора на ТП на
НОИ гр.Кюстендил и потвърденото с него разпореждане №**********/10.05.2018г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр.Кюстендил, с което
е отказано да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.А.М.
***.
ВРЪЩА преписката на пенсионния орган за ново произнасяне при правилното прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кюстендил, бул.“България“ №46 да заплати
на С.А.М. *** разноски по делото в размер на 540 лв. /петстотин и
четиридесет/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: